От тялото на Бианка бликаше кръв. Като през мъгла тя видя как Жерар отива към Никол. До пръстите й лежеше пистолетът. С последно усилие го взе, вдигна го с треперещи ръце и се прицели, дръпна спусъка със затворени очи. Умря, преди да може да види, че куршумът й бе улучил целта си.

Никол видя само как Жерар спря по средата на крачките си, нещо му стана! Чак след това чу изстрела. В очите му се появи изненада и недоумение. Той бавно, много бавно падна на земята. И в смъртта очите му останаха все така учудени.

Никол погледна и двамата, проснати на земята един до друг. При падането си Жерар бе прострял ръката си върху ръката на Бианка.

Тя хукна към къщата. Тича през целия път до там. Трябваше да потърси Клей!

По пода на библиотеката имаше кръв. Тя застана неподвижна, взряна в кушетката. Приседна за малко и скри лице в ръцете си. Трябваше й малко време, за да размисли, да се поуспокои и да реши къде да го търси. Може пък някой друг да го е открил и да го е пренесъл. Но ако беше така, цялата къща сега да е на крак!

Къде може да е?

Тя изведнъж скочи. Сети се къде би отишъл, ако е жив! На тяхната поляна!

Сълзите се лееха по лицето й. Тя тича по целия път до там, повече от една миля. Дробовете й горяха, сърцето й лудо биеше, но знаеше, че не може да си позволи да се забави нито секунда.

Щом се провря през тайната зелена пролука, го видя. Лежеше до водата, разперил ръка, като че правеше слънчева баня.

— Клей! — изхлипа тя и коленичи до него.

Той отвори очи и се усмихна нагоре към нея.

— Излъгах се в Бианка. Оказа се, че има достатъчно кураж да се опита да ме убие.

— Дай да видя! — каза Никол и смъкна предпазливо кървавата риза от рамото му. Раната беше чиста, зави й се свят от облекчението, което изпита. — Трябваше да останеш вкъщи! — Тя започна да къса ивици от фустата си, за да го превърже.

Клей я наблюдаваше малко унесено. Явно, беше загубил доста кръв.

— Ти откъде разбра?

— После ще говорим за това! — каза тя бързо. — Веднага трябва да те види лекар! — Тя понечи да стане, но той задържа ръката й.

— Кажи ми!

— Бианка и Жерар са мъртви.

Клей я изгледа продължително. И каза нещо съвсем не на място:

— Влез в пещерата и ми донеси катеричката!

— О, Клей, трябва ти лекар!

— Върви!

Тя неохотно влезе в пещерата и се показа с малката стъклена сфера. Клей я сложи на земята и я разтроши с един голям камък.

— Клей! — възкликна Никол.

Той се излегна отново на тревата и катеричката, освободена от своя стъклен затвор, остана до ръката му.

— Веднъж ти ми каза, че те смятам за недостойна да докоснеш нещо, което е държала в ръце Бет. Тогава всъщност ти не разбра, че аз бях този, който се считаше за недостоен… — Клей се подпря на лакът, не му бе останала много сила, и пусна сребърното украшение в деколтето й. — Ще си я потърся после — каза той и се усмихна измъчено.

— О, Клей! — Никол се усмихваше през сълзи. — Трябва да доведа сега лекар!

Той хвана крайчеца на полата й.

— И ще се върнеш, нали?

— Непременно! — Тя подръпна корсажа на роклята си. — Тук има една малка сребърна катеричка, която ми дращи и ще трябва да се извади.

Клей се усмихна със затворени очи.

— На вашите услуги, госпожо!

Никол се завъртя на пети и хукна към зелената врата всред храстите.