Никол свали тръбата от окото и се обърна към Джени, която пристигна отново задъхана.

— О, недейте! — възкликна Джени, като че Никол щеше да падне. Това изражение вече съм го виждала — фактът, че един мъж е висок и хубав, съвсем не е основание да паднете в неговата власт! Той ще побеснее от яд, като разбере какво е станало и ако вие не сте достатъчно силна, за да му противостоите, ще изкара вас виновна за всичко!

Никол изгледа придружителката си с грейнали очи:

— Но вие изобщо не ми споменахте, че е толкова хубав! — каза тя закачливо.

— Да, ама не съм казала и че е грозен. А сега искам от вас да се приберете в каютата си и да чакате там, защото, както го познавам, Клей ще бъде тук само след няколко минутки. Искам аз първо да говоря с него и да разбера какви му ги е наговорил този мошеник капитанът. Хайде, бързо долу!

Никол послушно се прибра в малката тъмна каюта. Изпитваше дори тъга, че се разделя с всичко това. През последните четиридесет дни тя и Джени бяха прекарали тук приятни часове.

Очите й точно посвикнаха с полумрака, когато вратата на каютата се отвори със замах. Един мъж, който явно не можеше да е друг освен Клейтън Армстронг, се втурна вътре. Широките му рамене изпълниха пространството и Никол изведнъж си помисли, че двамата като че ли се намират в някакъв шкаф.

Клейтън изобщо не се поспря, за да свикнат очите му с полумрака. Видя само очертанията на своята съпруга. Протегна дългата си ръка и тя се намери притисната до гърдите му.

Никол понечи да протестира, но устата му покри нейната. Дъхът му миришеше приятно, устните му бяха силни и жадни. Все пак тя успя да направи плах опит да го отблъсне. Ръцете му я стиснаха още по-здраво и той я повдигна към себе си така, че палците на краката й едва докосваха пода. Гърдите й бяха плътно притиснати о неговите. Тя почувства как сърцето й лудо заблъска по цялото й тяло.

Само веднъж в живота й я бяха целували по такъв начин — Франк, първият помощник… Но тази прегръдка сега не можеше да се сравнява с онзи ужас. Клейтън извърна към себе си лицето й, подпрял с длан тила й и тя почувства, че губи свяст, че потъва някъде. Обгърна с ръце врата му и го придърпа още по-близо до себе си. Дъхът му пареше бузата й.

Когато устните му се плъзнаха към ухото й, тя усети, че коленете й омекват. Езикът му докосна пулсиращата вена на врата й. Той изведнъж я подхвана с една ръка под коленете, вдигна я високо и притисна тялото й към себе си. Всичко се завъртя пред очите й. Тя протегна устни, изви глава назад премаляла. Отвръщаше на дивите му целувки, по-жадна от неговата жажда.

Клейтън я отнесе към леглото, като я притискаше все още здраво към гърдите си, и тя не намери нищо нередно в това. Единствената и мисъл, единственото й желание бе да го докосва, да го задържи близо до себе си. Без да откъсва устни от нейните, той я положи на леглото и преметна силния си крак през нея, продължавайки да гали трескаво голата й ръка. Когато ръката му докосна гърдите й през тънкия плат, тя простена и се изви цяла към него, за да бъде по-близо до тялото му.

— Бианка — шепнеше той в ухото й. — Сладка, сладка Бианка…

Никол не можа да се осъзнае веднага. Омаята на страстта й бе прекалено силна. Съвсем бавно в съзнанието й изплува действителността и мисълта къде е, коя е и коя не е.

— Моля ви — каза тя, като го отблъсна с ръка. — Но гласът й беше слаб и покорен.

— Няма нищо, любима — каза той с дълбок и звучен глас и дъхът му отново парна бузата й. Косата му бе нападала върху лицето й, имаше дъх на топла пръст, на земята, която тя толкова отдавна, още на кораба, мечтаеше да докосне.

Никол за миг затвори очи.

— Толкова дълго те чаках, сладка моя! — каза той. — Месеци, не, десетки години! Сега вече ще бъдем заедно завинаги…

Именно тези думи накараха Никол да се окопити. Това бяха думи на любов, предназначени за друга жена. Можеше някак си да си въобрази, че милувките, които бяха зашеметили съзнанието и, са предназначени за нея, ала думите бяха за друга.

— Клей — повика тихичко тя.

— Да, любима? — Той продължаваше да целува нежната кожа около ухото й. Едрото му силно тяло бе до нея, дори върху нея и незнайно защо тя имаше чувството, че е очаквала това цял живот. Беше толкова хубаво да го притегли към себе си… Дали няма да е по-добре да му разкрие истината едва утре?… Веднага отхвърли тази мисъл. Не бива да бъде такава егоистка!

— Клей, не съм Бианка. Аз съм Никол…

Добре, но не можеше да му обясни, че всъщност е негова съпруга.

Няколко мига още той продължи да я целува, но изведнъж вдигна рязко глава и тя усети как тялото му се изпъна, докато се взираше в нея в тъмнината. С един скок той стана от койката. Досега бе лежала в ръцете му, а сега те останаха празни. Но страшното щеше да последва едва сега…

Изглежда той се ориентираше добре в каютата или поне в подобни на това помещения — знаеше къде да потърси свещ. Малката каюта се изпълни със светлина.

Примижвайки, Никол седна в леглото и едва сега видя лицето на съпруга си. Джени имаше право, що се отнася до арогантността му, тя беше просто изписана на лицето му. Косите му бяха по-светли, отколкото й се сториха първоначално, кестенявият им цвят бе прошарен с изсветлели от слънцето кичури. Гъсти вежди тъмнееха над очите, над големия тънък нос, над устните, които би трябвало да са меки — тя знаеше това — но сега бяха свити в тънка, жестока черта. Брадичката му бе силна, мускулите на челюстите му потръпваха.

— Добре! Коя си ти, по дяволите, и къде е моята жена?

Никол чувстваше, че още й се вие свят. Той, изглежда, бързо бе овладял страстта си, но тя не можеше да излезе от това състояние.

— Това е едно ужасно недоразумение… Виждате ли…

— Виждам, че в каютата на жена ми се намира чужд човек! — Той държеше свещта над главата си и оглеждаше багажа, струпан до стената. — Всичко това е багаж на Армстронг, предполагам…

— Да, точно така. Само ако ме оставите да говоря, веднага ще ви обясня всичко. Бианка и аз бяхме заедно, когато…

— Тук ли е тя? Били сте заедно по време на пътуването, така ли?

Беше трудно да му обясни каквото и да е, след като не й даваше възможност да каже едно завършено изречение.

— Не, Бианка не е тук. Тя не дойде с кораба. Ако пожелаете да ме изслушате, аз ще мога…

Той остави свещта в ъгъла на сандъка, приближи се и застана пред нея, разкрачил крака, с ръце на кръста.

— Тя не е пътувала с вас? На капитана е платено да извърши бракосъчетание и да доведе жена ми в Америка. Така че искам да зная къде е тя?

Сега и Никол скочи от леглото. Няма да се остави той да я уплаши с това, че главата й едва стига до раменете му, нито пък с това, че в тази тясна каюта тя трябва да стои почти притисната до него. Сега те бяха по-скоро врагове, отколкото любовници.

— Опитах се да ви обясня, но след като вие не проявявате и капчица уважение, явно е, че няма да се разберем. Затова аз…

— Искам обяснение, а не назидателни приказки.

Никол побесня:

— Вие… грубиян такъв… — Тя се задави и млъкна. — Добре тогава. Ще ви обясня. Аз съм вашата съпруга. Разбира се, при положение, че вие сте Клейтън Армстронг. Онова, което не знаех, е, че сте толкова невъзпитан да ме прекъсвате на всяка дума.

Клейтън се приближи още по-плътно до нея.

— Вие не сте моята Бианка.

— И съм щастлива, че не съм! Просто се чудя как се е съгласила да вземе един такъв невъзможен… — Никол отново млъкна. Не бива да се поддава на гнева си. Разполагаше с повече от един месец да свикне с абсурдното положение, че е госпожа Армстронг, докато този човек се бе качил на борда, очаквайки да срещне Бианка. И пред него бе застанала една непозната. — Господин Армстронг, ужасно съжалявам за всичко това. Но мога веднага да ви обясня.

Той се отдели от нея и седна на един от сандъците.

— Вие сте знаела, че капитанът не е виждал Бианка, така ли? — попита той отчетливо.

— Боя се, че не ви разбрах?

— А пък аз съм уверен, че ме разбрахте! Подразбрали сте отнякъде, че капитанът не е виждал никога Бианка Мейлисън и сте решили да се представите за Бианка! Какво сте си рекли? Че всички жени са еднакви, така ли? Трябва да ви се признае, че знаете как трябва да посрещнете един съпруг! И си въобразявахте, че аз ще забравя Бианка само като ми пъхнете в ръцете малкото си красиво телце?

Никол го гледаше с разширени от ужас очи. Усети, че ще повърне.

Клей я изгледа критично от глава до пети.

— Разбира се, можеше да извадя и по-лош късмет… Предполагам вие сте убедили капитана да извърши венчавката?

Никол кимна мълчаливо, защото бучката, заседнала в гърлото й, ставаше все по-голяма. Очите й плувнаха в сълзи.

— Виждам и нова рокля? Значи сте накарали и Джени да ви повярва? Чудесно! Цял един гардероб на мои разноски… — Той стана нервно от куфара, на който седеше. — Добре! Считайте, че дрехите са ваши. Парите, които хвърлих, ще ми бъдат обеца на ухото, следващия път да не съм толкова наивен и доверчив. Но от мене няма да видите нито цент повече! Ще дойдете с мен в плантацията и ще анулираме този брак, ако изобщо е бил някога валиден. А щом изчистим тази история, ще ви кача на първия кораб за Англия. Ясно ли е?

Той отново застана пред нея. Светлината на свещта позлатяваше кожата й. Той вдигна показалеца си и го прокара по горната й устна…

— Умеете да спите с мъже, нали?

Бързо се завъртя на пети и напусна каютата, преди тя да може да осъзнае грубостта му.

Никол се облегна на вратата с разтуптяно сърце. Сега вече сълзите бликнаха свободно от очите й. Когато Франк я бе опипвал с мръсните си лапи, той не можа да уязви гордостта й. Но когато Клей я докосна, тя се държа като уличница!.. Дядо й непрекъснато повтаряше, че винаги трябва да помни коя е, че в жилите й тече кръвта на кралица и да се научи да върви с изправен гръб, да държи високо главата си, дори и тогава, когато отведоха майка й, тя не бе навела глава. Това, което ужасите на Френската революция не бяха успели да сторят с един член на древната фамилия Куртален, успя сега да напрани един недодялан и арогантен американец!..

Изгаряше от срам, като си спомни как се бе хвърлила в ръцете му, как се бе предала изцяло в неговата власт!.. Как жадуваше да легне с него. Въпреки че се бе предала така долнопробно, сега трябваше да направи всичко, за да възстанови гордостта си!

Никол погледна със съжаление към сандъците, пълни с красиви неща, шити по мярка за нея. След като не можеше да му върне платовете в първоначалния им вид, може би все пак ще успее да обезщети господин Армстронг някой ден за претърпяната загуба.

Тя бързо съблече тънката муселинена рокля и облече една по-обикновена, всекидневна рокля от светлосиньо калико. Сгъна грижливо тънкия муселин и постави роклята в един от по-горните куфари. Роклята, с която се бе качила на кораба, Джени хвърли още когато първият помощник я бе разкъсал.

Никол намери лист хартия в един от куфарите, приведе се над раклата в ъгъла и започна да пише.

Многоуважаеми господин Армстронг,

Надявам се, че междувременно Джени ви е намерила и ви е разясни ш някои обстоятелства, довели до нашия нежелан брак.

Разбира се, вие имате право относно дрехите. Просто се поддадох на суетността си и по такъв начин допуснах да бъдете ощетен. Ще направя всичко възможно, за да ви възстановя донякъде разноските. Може би ще ми е необходима известна отсрочка, докато събера парите, но ще се постарая да ви ги върна колкото е възможно по-скоро. Като аванс ви оставям един медальон, който, предполагам, има известна стойност. Това е единственият ценен предмет, който притежавам. Моля да ме извините, че първата ми вноска е толкова скромна.

Що се отнася до брака ни, съгласна съм да го обявите за невалиден колкото е възможно по-бързо. Ще ви изпратя и писменото си съгласие, ако е необходимо.

С уважение: Никол Куртален-Армстронг.

Никол прочете писмото още веднъж и го остави на раклата. С разтреперани ръце свали медальона от врата си. Дори в Англия, когато имаше толкова голяма нужда от пари, тя бе устояла на изкушението да заложи медальона от златен филигран, в който бяха поставени портретчета на родителите й, изрисувани на малки пластинки от порцелан. Не бе сваляла медальона от шията си…

Тя целуна малките образи, единственото нещо, което бе останало от родителите й, и постави бижуто върху писмото. Може би е по-добре да скъса напълно с миналото. Само така можеше да тръгне по свой път в една нова страна. Сама.

Нощта бе настъпила, но кеят трепкаше в светлината на безброй факли. Никол тръгна спокойно по палубата и слезе по трапа. Моряците бяха заети с разтоварването на фрегатата и не й обърнаха никакво внимание.