— Какво сте направила? — попита той стреснато. — Кръв ли е?

Никол го погледна изненадана, като че напълно бе забравила за него.

— Подхлъзнах се — каза тя, загледана унесено в лицето му. — Вие сте господин Армстронг, нали така? Познавам ви по този строг поглед. Кажете, вие никога ли не се смеете?

— Само когато има нещо смешно, а случаят сега не е такъв. — Той се наведе, хвана левия й крак и опря петата му на кожения си колан. След това запретна роклята до коляното.

— Създадох ви много трудности, господин Армстронг.

— Е, не може да се каже, че допринасяте за душевния ми покой — отвърна той, докато отлепваше внимателно кървавата превръзка от раната. — Извинете! — Той трепна, когато тя изохка и се хвана за рамото му.

Раната изглеждаше ужасно — цялата беше в кал, но не особено дълбока.

«Трябва да се промие добре — помисли си той. — Дори белег няма да остане…»

Той я завъртя безцеремонно така, че кракът й да легне на масата, и отиде до огнището, за да сложи да се топли вода.

— А пък Джени казва, че половината от жените във Вирджиния тичали след вас. Така ли е?

— Джени много приказва — отвърна Клейтън. — Мисля, че трябва да хапнете нещо. Разбирате, че сте пияна, нали?

— Никога досега не съм била пияна! — отвърна тя с цялото достойнство, което можа да събере.

— Ето, изяжте това! — Той й подаде дебела филия, намазана щедро с масло.

Никол веднага се съсредоточи в яденето.

В това време Клей напълни една паница с гореща вода, взе кърпа и започна да чисти раната. Беше се надвесил цял над масата, когато някой отвори вратата.

— Господин Клей! Къде се губите цяла нощ и какво правите в кухнята ми? Знаете, че не ги обичам тия работи.

Последното нещо, което му трябваше в момента, бе да слуша натякванията на готвачката си. И без това му бе писнало от безкрайните тиради на Джени. Цял час му крещя, задето е загубил време да пише на Бианка, та да изпрати веднага писмото по фрегатата, а е оставил Никол да се лута в горите.

— Маги, това е… жена ми. — Произнасяше тази дума за първи път в живота си.

— О-о! — ухили се Маги. — Значи това е момичето, дето ви е избягало? Джени ми разказа.

— Върви да си лягаш, Маги! — каза Клей с необичайна за него кротост.

Никол се обърна и погледна пълната жена.

— Бонжур, мадам! — пропя тя и вдигна парчето хляб в ръката си като за поздрав.

— Ама не знае ли английски?! — ококори се Маги.

— Не знае — отвърна Никол и отново й обърна гръб.

Клей стана, хвърли на Никол предупредителен поглед, след това хвана Маги за рамото и я поведе към вратата.

— Връщай се в леглото! Аз ще се погрижа за нея. Уверявам те, че ще се справя и без чужда помощ.

— А, в това не се съмнявам! Все едно какъв език говори, ама ми изглежда толкова доволна, колкото изобщо може да бъде жена в ръцете на мъж.

Клей я изгледа сърдито и Маги побърза да се измъкне от кухнята. Той отново се наведе над Никол.

— Допускам, че въпреки всичко все пак сме женени, не е ли така? — хлъцна Никол, докато облизваше маслото, потекло по пръстите й. — И вие ли мислите, че изглеждам доволна?

Той изля мръсната вода в едно ведро и напълни отново паницата е чиста вода.

— Повечето пияни са щастливи. — И той се зае отново с раната.

Никол докосна косата му. Клейтън вдигна очи и я погледна, преди да се върне отново към работата си.

— Съжалявам, че не получихте жената, която желаехте — каза тихо Никол. — Наистина не го направих нарочно. Исках да накарам капитана да ме върне, но той отказа.

— Зная. Няма защо да ми обяснявате. Джени вече ми разказа. За това не се безпокойте. Ще говоря със съдията и скоро ще можете да се приберете у дома.

— У дома — повтори тя. — Моят дом го изгориха… Онези мъже го запалиха. — Тя млъкна и се огледа. — Това вашият дом ли е?

Клей се изправи.

— Част от него.

— Вие богат ли сте?

— Не. А вие?

— И аз не — сви рамене тя и се усмихна.

Но той вече се беше обърнал към огнището. Откачи от стената един тиган. Тя мълчаливо го наблюдаваше как сложи маслото да се стопи, как начупи половин дузина яйца, как взе от куката втори тиган и сложи и него на огъня с резен бекон. Накрая нареди върху тавата за печене хляб, намазан с масло.

Само след минути той сложи на масата голям поднос с цвъртяща сланина, яйца и хляб.

— Не мисля, че мога да изям всичко това — каза тя тържествено.

— Може и аз да помогна. Пропуснах вечерята. — Той я повдигна да стане и седна на стола до нея.

— Заради мене ли я пропуснахте?

— Не, заради холеричния ми темперамент. — Той натрупа сланина и яйца в една чиния и я сложи пред Никол.

— Значи вие сте истински холерик, така ли? Защото ми наговорихте толкова неприятни неща…

— По време на ядене не се говори! — каза строго той. Яйцата бяха невероятно вкусни.

— Ама казахте все пак и една мила дума — продължи, необезпокоявана, мисълта си Никол, като се усмихваше замечтано. — Казахте, че съм знаела как се посреща съпруг. Това беше комплимент, нали?

Той я погледна и начинът, по който гледаше устните й, я накара да се изчерви. С яденето главата й се поизбистри, но брендито, което все още сгряваше тялото й, както и мисълта, че е самичка в една стая с него, извикаха живи възпоминания за първите минути на запознанството им в каютата.

— Кажете, господин Армстронг, вие съществувате ли и на дневна светлина? Или се явявате само нощем, като привидение, плод на моята фантазия?…

Той не пророни нито дума, мяташе мълчаливо храната в устата си, без да сваля очи от Никол.

Когато и тя свърши с яденето, Клейтън раздигна чиниите, доля вода в паницата, пъхна ръце под мишниците й и без да каже нито дума, я вдигна от стола и я сложи да седне на масата.

Никол почувства, че заспива.

— Карате ме да се чувствам като някаква кукла, която няма нито ръце, нито крака.

— Имате си и ръце, и крака, но са страшно мръсни. — Той взе едната й ръка и започна да я сапунисва.

Тя проследи с пръстче белега с форма на полумесец по лявото му око.

— Откъде имате това?

— Като малък паднах на лицето си. Дайте сега другата ръка!

Никол въздъхна.

— Аз пък си представях, че е нещо романтично. От някаква революция или война…

— Съжалявам, че ви разочаровах. По време на войната съм бил още дете.

Тя докосна със сапунени пръсти скулите му и брадичката му.

— Защо не сте се оженили?

— Какво искате да кажете? Нали се ожених за вас? Или не е така?

— Да, но това не беше истинска женитба, само венчавка, и то без вас. Да знаете какъв заместник си имахте само! Този Франк, той ме целуна и каза, че се надявал да не склоня да ме омъжат, та след това да ме целува още… Каза за устата ми. Каза, че била като обърната наопаки… Смятате ли че е така?

Той погледна устните й и престана да я мие. След това се зае мълчаливо да трие със сюнгера лицето й.

— Никой не ми е казвал, че устата ми е грозна. — Очите й се наляха със сълзи. — Обзалагам се, че вие затова не ме целувате. Знам си аз, всичко е не така, както трябва!..

— Няма ли да престанете с тези пиянски брътвежи?! — Клейтън избърса сапуна от лицето й. Изненада се, че в очите й продължаваха да напират сълзи.

Явно, яденето не й помогна да изтрезнее. Сигурно е от брендито, не е възможно да е чак толкова глупава…

— Не, устата ви не е грозна — каза той след известно мълчание.

— И не е обърната наопаки? С долната устна нагоре?

Той избърса раменете и шията й.

— Чудесна е. Сега кротувайте! Ще ви заведа да си легнете.

— Цветенцата ми!

Както я беше вдигнал на ръце, Клейтън въздъхна, поклати глава и се наведе, за да може тя да събере стръкчетата от масата.

Изнесе я от кухнята и тръгна към главната къща, след това нагоре по стълбите.

— Надявам се, че ще си останете такъв, какъвто сте сега. — Тя се притисна към него любвеобилно. — И няма да се превърнете отново в онзи, другия човек… А пък аз никога няма да крада. Обещавам ви.

Клей изобщо не отговори, отвори с крак една врата на първия етаж, влезе и сложи Никол на леглото. Чак сега видя, че цялата й рокля е мокра. Никол се бе унесла и проклинайки тихичко, той се зае да я съблече. Всъщност след това бродене из храсталаците от роклята и от ризата й не бе останало кой знае колко много, така че когато копчетата отказаха да се подчиняват на пръстите му, той направо раздра плата.

Имаше чудесно телце — тесни бедра, тънка талия и красиви гърди. Клей отиде до скрина за кърпи, проклинайки отново тази шантава ситуация.

«Какво си въобразява тя, по дяволите?! Първо раната, след това миенето, бърсането, като че ли й е бавачка. С тази разлика, че тя съвсем не изглежда като дете, а в неговите жили не тече вода! По дяволите!»

Грубото мятане при събличането я разбуди. Тя се усмихна, беше й толкова приятно да се занимават с нея… Ето, сега я завиват с меката завивка…

Чак като я покри, Клей можа да въздъхне спокойно. Понечи да върви, но Никол хвана ръката му.

— Господин Армстронг — каза тя сънено, — много ви благодаря, че ме намерихте!

Той се наведе над нея и прибра косите от лицето й.

— По-скоро аз би трябвало да ви се извиня, защото станах причина да избягате. Сега заспивайте, утре ще говорим.

Но Никол не пускаше ръката му.

— Неприятно ли ви беше като ме целувахте? Дали защото устата ми е като сложена обратно?

В стаята вече светлееше. Сигурно на изток се развиделяваше. Косата й бе разпиляна по възглавницата. Спомените му за целувките на кораба бяха всичко друго, но не и неприятни. Той се наведе, искаше да я целуне съвсем леко, но устните й бяха твърде примамливи, за да може да спре навреме. Никол преметна ръце около врата му и го притегли към себе си.

Клей едва не изгуби контрол. С последни сили успя да се откъсне от прегръдката й и напъха енергично ръцете й под завивката. Никол се засмя със затворени очи и каза замечтано:

— Не, вие не смятате, че съм грозна.

Клейтън Армстронг напусна стаята и затръшна вратата зад себе си, като че го гонеше някой. Докато крачеше надолу по стълбата към стаята си, реши че е безсмислено да се мъчи да заспи. Онова, което му трябва сега, е една студена баня в реката, а след това един дълъг и уморителен ден. Така че тръгна в обратна посока, излезе и се отправи към конюшните.

Никол се събуди късно и първото й усещане бе за много светлина и слънце. Второто усещане бе за някаква тъпа болка в главата й. Тя бавно седна в леглото, притисна с ръце челото си. Завивката се смъкна надолу и тя бързо я придърпа чак до брадичката си. Не бе свикнала да спи гола. Надзърна над таблата на леглото и видя дрехите си, хвърлени безредно на пода.

Опита се да си спомни… Клейтън Армстронг прогони кучетата с камъни и я качи на коня… Добре си спомняше как яздиха след това… Да, къщата. Друго не помнеше.

Тя се огледа и реши, че тази спалня трябва да е в Ейръндел хол. Красива стая, голяма и светла. Подът бе от дъбови дъски, таванът и стените бяха бели. Три прозореца и две врати — прости и елегантни. На едната стена имаше камина, а срещу нея — широка кушетка. Балдахинът над леглото й, поддържан от четири вити колони, завесите и тапицерията на кушетката бяха от един и същи плат — бял лен на сини шарки. Пред камината имаше дълбоко синьо кресло, един бял стол в стил Чипъндейл бе поставен близо до прозореца, пред празна рамка за бродерия. До леглото, откъм краката, имаше още един стол и височка трикрака масичка за чай. Малък шкаф и писалище от орехово дърво, инкрустирано с бял явор, допълваха мебелировката.

Никол се протегна. Болката в главата й започваше да намалява. Отметна завивката и отиде до шкафа. В него бяха накачени дрехите, които шиха с Джени на кораба. Усмихна се и се почувства така, като че тази красива стая е била предназначена именно за нея.

Облече тънка памучна риза и елече, цялото избродирано по края на дребни розови пъпки. Отгоре сложи рокля от индийски муселин, набрана на талията с лента от кадифе. Дълбоко изрязаното деколте бе покрито с прозрачна батиста. Никол бързо среса косите си назад, леките къдрици обкръжиха личицето й като рамка. Тя провря в косата си зеленикава панделка, която подхождаше на роклята.

Запъти се към вратата, но се спря, стъписана от гледката, която се откриваше от двата южни прозореца към градината и реката. Очакваше да види морава, както в английските градини, но навън се простираше цяло селище.

Вляво се виждаха шест постройки, едната от тях, свързана с извит коридор с главната сграда. Над две от постройките се виеше дим. От дясната страна също имаше няколко къщи, първата от тях, също свързана с господарската къща. Постройките се гушеха под огромни орехови дървета.