Точно под прозорците се простираше красива градина. Алеите бяха оградени с висок плет от английски бук. В центъра, откъдето се разклоняваха алеите, имаше басейн от керамични плочки, а малко по-нататък вдясно се виждаше малък павилион, скрит под две магнолии. Имаше дълга цветна леха и друга, със зеленчуци и разни трепи, явно за подправки.

Отвъд градината теренът се спускаше стръмно надолу — нивите се виждаха ясно и оттук — жито, памук и… Дали не е тютюн това? Чак в далечината блестеше реката.

Никол пое дълбоко сладкия мирис на лято; ароматът на стотиците различни растения премахна като по чудо главоболието й. Изгаряше от нетърпение да види всичко това отблизо.

— Никол! — провикна се някой отдолу. Беше Джени. — Ела да хапнеш нещичко!

Чак когато се спусна по стълбите, Никол усети колко е гладна. В хола бяха накачени цяла редица портрети, имаше няколко кресла и две малки маси. На каквото и да спре погледа си, виждаше само красота. Витата стълба, цялата в дърворезба, водеше в огромно помещение. Никол тъкмо се чудеше накъде трябва да върви, когато се появи Джени.

— Добре ли спа? Къде те намери Клей? Защо хукна така? — Въпросите се сипеха без отговор. — Клей не искаше да ми каже какво е наговорил, но мога да си представя, сигурно е бил ужасен! Нещо ми се виждаш изтъняла?…

Засмяна до уши, Никол вдигна ръце, като да се предпази от всичките тези приказки.

— Умирам от глад! Ако ми покажеш къде мога да намеря нещо за ядене, ще ти разкажа всичко за награда.

Никол последва Джени към градинската врата, която извеждаше на осмоъгълна веранда. Оттам тръгваха стълби в три различни посоки. Десните — така обясни Джени — водели към кантората на Клей и към конюшните, по средната се отивало в градината. Но сега Джени избра лявото стълбище, за да отидат към домакинските постройки.

Посрещна ги готвачката Маги, снажна особа с червеникава коса. Джени обясни, че по-рано Маги била робиня от полето, но след като Клей освободил всичките си роби, останала по своя воля в къщата.

— Как е кракът ви днес? — Маги намигна весело. — Няма как да не е добре след толкоз нежни грижи тази нощ.

Никол погледна готвачката объркано и понечи да попита какво има предвид, когато се намеси Джени.

— Стига, Маги!

Двете жени размениха многозначителни погледи. Джени бутна Никол да седне на един стол и напълни чинията й с връх — яйца, шунка, банички, боровинков пай, печени ябълки и току-що опечени бисквити. Никол не би могла да изяде и половината. Тя започна да се извинява, че толкова много храна само ще се хвърли, но Маги просто се засмя — когато имаш да храниш шестдесет гърла по три пъти на ден, нищо не се хвърля.

След закуската Джени разведе Никол из депандансите — така наричаха тук пристройките в една плантация. Срещу кухнята бе млекарницата, а в непосредствена близост имаше дълга постройка, в която бе тъкачницата — хората вече седяха пред трите стана. След това идваше пералнята — огромни чебури и бурета със сапун до тях. На горните етажи бяха настанени работниците — хаитяни, бели работници от селото и пришълци. Пивоварната и помещенията за опушване на месото също се намираха близо до кухнята.

По същата тясна пътечка отидоха до зеленчуковата градина. Един мъж и три дечица плевяха усърдно лехите. На всички Джени представи Никол като госпожа Армстронг. На два пъти Никол се опита да възрази и да обясни, че е само гостенка в плантацията, и то за кратко. Джени обаче бе вирнала нос, направи се, че изобщо не я чува. Само промърмори нещо за това, че Клейтън е достатъчно умен и тя все пак хранела надежда…

Оттатък градината, която ще е най-добре Никол сама да си разгледа — така каза Джени — се намирала кантората на Клей, голяма тухлена постройка в сянката на платаните. Джени не предложи да покаже и тази сграда, но се усмихна хитро, когато видя как Никол щеше да си изкълчи врата, надзъртайки през прозорците.

Покрай кантората, под редица от кедрови дървета, се нижеха още постройки — ледарник, хамбари, къщата на градинаря, работилницата за дъбене на кожи, дърводелната и ковачницата.

Когато бяха вече на самия ръб на склона, над ширналите се памучни полета, Никол не издържа. Тя се хвана с две ръце за главата и ахна на глас:

— Като едно голямо село!

Джени се усмихна самодоволно.

— Точно така си е! За нас главният път си остава реката. — Тя посочи в далечината. — Клейтън достави една голяма шалупа, като същински кораб е, може да има цели двадесет стъпки дължина. На север оттук има градове, също както в Англия, но по реката всеки плантатор си е сам господар! А още не си видяла всичко. Видя млекарницата, имаме си и гълъбарник, и птичарник. Половината от хората са по полето, стотина и повече души. Ето го там и Клей! — Джени посочи към един ездач с голяма сламена шапка, яхнал едър черен кон. — От зори е навън…

Джени хвърли кос поглед към Никол — негласна подкана да разкаже малко повече за събитията през изтеклата нощ. И да искаше, Никол не можеше да удовлетвори любопитството й, защото сама не си спомняше нищичко.

— Каква е твоята работа в плантацията?

— Грижа се преди всичко за тъкачницата. Маги държи кухнята и килерите, аз отговарям за бояджийницата, тъкачницата и за предачите. Колко плат трябва само! И какви ли не покривки, завивки, платно и сукно за дрехи на работниците, та дори и плат за цедене на сиренето.

Никол се обърна назад към господарската къща. Красотата на тази постройка се криеше в нейните изчистени, класически линии. Не беше много голяма, не повече от двадесетина метра дълга, на два стажа, но многобройните прозорци и врати я правеха да изглежда стройна и елегантна. Чистата архитектурна линия се нарушаваше само от онази малка осмоъгълна веранда.

— Искаш ли да поразгледаш още малко? — попита Джени.

— О, да! Къщата! Всъщност тази сутрин видях само една стая. Навсякъде ли е така разкошно наредено?

Майката на Клей поръча всичко специално за къщата. Разбира се, беше отдавна, преди войната още. — Джени зави по една тясна алея между живия плет. — Но по-добре е да ти го кажа отсега: през последните години Клей доста занемари къщата. Отвън я поддържа в отличен вид, но твърди, че не можел да отдели повече хора за домашна работа. На него му е все едно какво яде и в какво спи. Половината от времето си прекарва на полето, понякога остава и да нощува там под някое дърво, вместо да се прибере вкъщи.

Стигнаха до къщата и Джени се извини, че трябва да наглежда становете.

Никол бе доволна, че ще може да разгледа всичко на спокойствие. Партерът се състоеше от четири големи стаи и два хола. Централният хол се използваше като гостна и бе наистина величествен с широкото, застлано с килими стълбище, което се виеше нагоре. Тесен коридор свързваше голямата трапезария и салона за закуска.

Към градината гледаха утринната гостна и всекидневната, докато библиотеката и трапезарията бяха към реката.

След като обиколи макар и набързо всички стаи, Никол бе обзета от огромно уважение към жената, която бе подреждала този дом. Всичко бе семпло и изискано, въпреки че всяка една вещ от мебелировката бе истинско произведение на изкуството. Библиотеката бе безспорно мъжката стая — с тъмнете етажерки от орех, с кожените подвързии на книгите, с мрачната ламперия. По-голямата част от тази стая бе заета от тежко писалище, също от орехово дърво. Пред камината бяха поставени две широки кресла, тапицирани с червена кожа.

Трапезарията бе издържана в стил Чипъндейл — стените бяха тапицирани с ръчно рисувана китайска коприна, цялата в нежни треви и птици.

Ала салонът бе истинска наслада за очите. Цялата южна стена бе в прозорци и помещението грееше в ослепителна светлина. Завесите бяха от кадифе в два цвята розово, със същия плат бяха тапицирани и трите големи кресла. Пред мраморната камина вдясно имаше кушетка, тапицирана с атлаз на зелени и розови райета. Тапетите на стените бяха в нежнорозово, само към тавана имаше и ивици от по-тъмнорозово, което хармонираше чудесно с изящното малко писалище от розово дърво в ъгъла. Но най-много й допадна утринната гостна. Всичко тук бе в бяло и жълто. Белите памучни завеси бяха избродирани с мънички пъпки от жълта роза, целите стени бяха бели, тапицерията на мебелите — на бели и жълти райета. Тъмнееше само трикракият спинет от черешово дърво, който се отразяваше в огледалото, поставено между два позлатени свещника. Но всичко бе потънало в прах. Такава красива гостна, а сякаш никой не бе влизал тук с години. Полировката на мебелите бе потъмняла и мъртва, да не говорим за паяжините, обвили и завеси, и килими. Как може да се остави такава красота да загива…

Никол се върна в хола и погледна нагоре към витото стълбище. Искаше и се да разучи цялата къща, но нямаше сили да гледа повече прахоляк и запуснатост. Хвърли бегъл поглед към красивите поли на роклята си и се запъти бързо по тесния коридор към кухнята. Все ще се намери някоя престилка на Маги, а също и метли, четки и ведра. Ще почисти. Спомни си за думите на Джени, че Клей почти не обръщал внимание какво яде. В млекарницата бе съгледала нещо, явно неизползвано от години — тясно каче с бъркалка за сладолед. Ако Маги отпусне малко сметана и яйца, все ще се намери някое хлапе да повърти ръчката.

Бе твърде късно, когато Никол се качи да се преоблече за вечеря. Премени се в рокля от сапфиреносиня коприна, с дълги тесни ръкави и дълбоко изрязано деколте. «Май че прекалено дълбоко!» — помисли си тя, докато се оглеждаше в огледалото. Направи няколко напразни опита да попридърпа корсажа по-нагоре и се усмихна — поне тая вечер господин Армстронг ще забележи, че е жена, а не само някакво същество, покрито с рани, мехури и мръсотия.

На вратата се почука и тя подскочи. Един мъжки глас — несъмнено гласът на Клей, попита през затворената врата:

— Мога ли да говоря с вас в библиотеката?

Никол чу стъпките му да се отдалечават надолу по стъпалата. Изпитваше странна нервност при мисълта, че това ще е тяхната първа предварително уговорена среща. Тя изпъна рамене — спомни си думите на мажа си, че една дама трябва винаги да гледа опасността право в очите, защото и за една жена куражът е не по-малко важен, отколкото за един мъж. Въоръжена с тази мисъл, тя се спусна по стъпалата.

Вратата на библиотеката бе отворена. Цялото помещение бе потопено в червеникавата светлина на залеза. Клейтън седеше зад писалището, пред себе си държеше разтворена книга.

— Добър вечер, сър! — поздрави Никол спокойно.

Той я изгледа продължително, преди да остави настрана книгата, но не стана.

— Седнете, моля. Мисля, че трябва да поговорим за създалата се ситуация. Мога ли да ви предложа нещо за пиене преди вечеря? Малко сухо шери?

— Не, много ви благодаря. Боя се, че не понасям алкохол в какъвто и да било вид.

Никол придърпа леко едно от червените кожени кресла по-близо до бюрото. Кой знае защо, при тези нейни думи Клей вдигна високо вежди.

Сега, в светлината на последните слънчеви лъчи, тя може да го разгледа по-добре, отколкото пред огнището. Сериозно лице, може би прекалено строго стиснати устни… Дълбоката бръчка между веждите придаваше на очите му почти тъжно изражение.

Клей си наля чаша шери.

— Говорите английски почти без акцент.

— Благодаря ви. Признавам, че трябваше доста да се упражнявам, докато го постигна. Но много често се улавям, че все още мисля на майчиния си език и след това си превеждам мисълта на английски.

— А понякога забравяте да преведете, така ли?

Тя го погледна смутено.

— Да, наистина е така. Когато съм много изморена или ядосана, обръщам на френски.

Той седна зад писалището, отвори някаква кожена папка и извади няколко листа.

— Мисля, че трябва първо да решим някои делови въпроси. След като Джени ми разказа как стоят нещата и как сте се озовали на кораба, изпратих човек при наш семеен приятел, адвокат, и го информирах за тази необикновена история. Помолих го за консултация.

Никол кимна. Явно, той бе чакал само да се прибере вкъщи, за да предприеме стъпки за анулиране на брака.

— Днес получих отговора. Но преди да ви информирам за съдържанието, искам да ви задам няколко въпроса. Колко души присъстваха на бракосъчетанието?

— Капитанът, който извърши церемонията, първият помощник, който ви представляваше, и докторът като свидетел. Трима.

— А какъв е този втори свидетел? До подписа на доктора има още един подпис.

— В каютата бяхме само четирима.

Клейтън кимна. Несъмнено, подписът бе фалшифициран или прибавен по-късно. Още едно нарушение към многото други при тази венчавка.

— А този… Франк, който ви заплаши? В присъствието на доктора ли го направи?

Никол се почуди откъде ли знае той името на първия помощник и че именно той я е заплашвал.