Мери загуби представа колко дни са изминали, но снегът бе престанал да вали. Икономката заяви, че зимата е била много сурова. Сега само духаше от време на време, но един следобед лъчите на слънцето проникнаха през ниските гъсти облаци. А един ден, когато Мери бе излязла да подиша малко чист въздух на двора, видя, че в калта са израснали няколко зелени стръка трева.

Вдигна глава и погледна небето. То беше бледо и съвсем светлосиньо, но независимо от това беше ясно. Слънцето грееше ярко и беше чисто жълто. Мери се усмихна. Вече беше март. Долавяше аромата на пролетта във въздуха. Пое си дълбоко дъх. Угнетеността й изчезна мигновено. Беше преживяла дълга, тъмна и ужасяваща зима. Изведнъж се изпълни с надежда. Пролетта означаваше подновяване и повторно раждане на всичко. Поне можеше да очаква по-приятни дни, а с настъпването на лятото и раждането на детето си. Сърцето й подскочи от радост при тази мисъл.

Скоро Стивън щеше да дойде.



— Милейди, конници!

Мери погледна стража от подиума, на който седеше сама и обядваше. Изпусна ножа от вълнение.

— Конници?

— Много са далеч, за да разбера кои са, но са голям отряд и имат знаме, милейди — каза мъжът. Току-що беше дотичал от единствената наблюдателна кула и не му беше останал дъх.

Мери не помръдна, но сърцето й заби толкова силно, че й прилоша. Това е Стивън. Знаеше си, че ще дойде. О, боже, знаеше си. Душата й се изпълни с възторг, въодушевление и страх. О, боже, трябваше веднага да се приготви! Трябваше да си го върне!

Мери скочи на крака. Беше бременна в петия месец, но тъй като беше с дребно тяло, състоянието й още не личеше, когато беше облечена. Той, разбира се, веднага щеше да забележи, че е наддала малко на тегло. Лицето й беше по-пълно, а гърдите — по-големи. Изведнъж Мери се уплаши много. Ами ако не бе хубава, както преди?

Втурна се нагоре по стълбите и влетя в стаята си, за да избере подходящи дрехи и да приглади косата си под покривалото за главата. След това застина. Стивън много обичаше косата й. Омъжените жени никога не носеха косата си разпусната, но косите й бяха най-хубавата част от нея, след като си беше загубила фигурата. Мери се поколеба… Щеше да я пусне. Сърцето й гръмко биеше, а ръцете й трепереха. Бързо махна фибите и я разпусна. Косата й се спусна като някакъв буен, бляскав, слънчевозлатист водопад до кръста й. Мери беше сигурна поне в едно: косата й никога не беше изглеждала по-хубава. Обаче ръцете й продължаваха да треперят, докато я сресваше.

Скоро така се изнерви, че й се зави свят. Чу, че някакви мъже влизат в залата долу. Опита се да си поеме няколко пъти дълбоко дъх. О, боже. Ами ако още я мразеше?

Мери спря пред вратата на стаята си и се замоли бързо и безмълвно. След това изправи раменете си и вдигна гордо глава. Отвори тежката врата, спря за миг така и тръгна бавно по стълбите.

Влезе в залата и спря. Очите й се разтвориха невярващо. На масата седеше мъж, но той не беше Стивън. Вместо него на подиума се беше разположил като господар на Тетли принц Хенри. Усмихна се, когато я видя. В усмивката му се четяха всичките му намерения. Беше дошъл да я навести в изгнанието й, както беше обещал в онази тъмна самотна нощ при стените на Олнуик.

Мери го гледаше втренчено. Хенри отвърна на погледа й. В очите му се четеше веселие от изненадата й. Погледът му обходи всеки сантиметър от нея, като почна от лицето, прехвърли се на косата й и накрая се спусна по тялото й. Когато пак я погледна в лицето, в очите му се четеше още по-силна страст.

— Колко си хубава! — възкликна той.

Сърцето на Мери подскочи ужасено.

Погледът му се премести върху съблазнителните й гърди, които напираха под плата на туниката й.

— Никога не си била толкова хубава, Мери — каза принцът.

Сърцето на Мери се блъсна яростно в гърдите й, но тя се съвзе. Съжали за глупавата си постъпка с пускането на косата. Но беше твърде късно. Пребледня и се уплаши. Реши да изпрати Хенри да си върви по пътя… след като разбереше къде е Стивън и какво прави. Пристъпи бавно напред.

— Добър ден, милорд — изрече тя и направи лек реверанс. — Каква изненада.

Той й махна да стане, след това хвана ръката й и й помогна да се качи на подиума. Мери веднага си издърпа дланта. В погледа му пак се появи веселие.

— Защо се изненадваш? — попита той. — Не ти ли казах, че ще дойда да те видя по време на изгнанието?

Мери пак се ужаси, но седна до него привидно спокойна.

— Много мило от твоя страна, че си дошъл на гости, когато съм толкова самотна — каза тя и напълни чашата му с вино. — Но ми е трудно да повярвам, че любезността е единствената причина да дойдеш тук. Тетли се намира далеч от оживените друмища и едва ли ти е бил по пътя.

— Наистина е доста изолиран и запуснат. Какво ужасно място! Но ти явно се чувстваш прекрасно в него. Направо сияеш, Мери. Толкова ли си щастлива, че се намираш далеч от мъжа си?

Хенри отпи от виното си, но очите му не се отделяха от нейните.

Мери се обърна с лице към него.

— Не съм щастлива, щом не съм със Стивън, милорд. Обичам го. Копнея за деня, в който той ще ми прости и ще ме повика пак при себе си.

Хенри се усмихна.

— Не смятам, че този ден ще настъпи някога, Мери. Ти го предаде, а той не е от хората, които прощават на враговете си.

— Не съм му враг. Жена съм му.

— Опасно съчетание, фатално съчетание, той добре го знае.

Мери се разсърди и отвърна поглед. Застави се да запази спокойствие. Това беше първият й посетител за цялата зима, а тя беше решила твърдо да научи всичко за Стивън, братята си и Шотландия. Не бяха получили никакви новини през последните няколко месеца.

— Как е той?

— Добре е.

Това не означаваше нищо за Мери.

— А… братята ми?

— И те са добре. Радват се на гостоприемството на Уилям Руфъс. Едмънд се наслаждава на властта си. Седи на трона на Шотландия заедно с чичо ти Доналд Бейн.

Мери не отвърна нищо, защото вестта, че братята й са станали затворници на краля съвсем не беше изненадваща.

Хенри я изгледа.

— Новините май не ти правят никакво впечатление. Знаеше ли, че и Стивън е там? Той прекара в двора по-голямата част от зимата.

Мери не му повярва. Стивън мразеше кралския двор. Пристигнала е заповед братята й да бъдат отведени там и Стивън ги е съпроводил, но не разбираше защо се е задържал толкова дълго.

— Какво прави там Стивън? — попита тя предпазливо.

През последните няколко месеца Мери се стара много да не мисли за това как съпругът й задоволява мъжките си потребности. Досега беше успявала в това си намерение. Но сега не съумя да избегне тази мисъл. В двора имаше твърде много красавици, безнравствени като проститутки. Мери си помисли, че няма да има нищо напротив, ако той спи с проститутка — тези жени бяха мръсни и грозни. С която и от тях да преспеше, в това нямаше да има нищо лично, никаква проява на чувства. Но мисълта, той да е в леглото на някоя прекрасна дама, й се струваше непоносима. Щом е стоял толкова дълго в двора, сигурно не е прибягвал до проститутки.

— Както знаеш, няма кой знае каква работа за вършене в Олнуик през дългите зимни месеци. Предполагам, че се е забавлявал с интриги. Адел Бофор също е в двора — каза ласкаво Хенри.

Мери го погледна. Думите му бяха жестоки. Досети се, че той не намеква за политически интриги. И внезапно реши, че няма да стои повече в заточение.

Тя беше жена на Стивън. Това отчуждение помежду им бе продължило прекалено дълго. Ако Стивън си е взел някоя за любовница, тя щеше да изпадне в такъв пристъп на гняв, какъвто той не е виждал през живота си. Представи си го в леглото, прегърнал Адел Бофор. Сцената й се стори ужасна. Тя му беше жена. Ако той имаше някакви нужди, тя трябваше да ги задоволи.

— Какво за Адел Бофор?

— Тя се омъжи за Ферарс през февруари — изрече с усмивка Хенри. — Това, разбира се, не възпря проклетите й планове. — Той се усмихна още по-широко.

В гърдите на Мери се появи тежест. Да не би Хенри да намекваше, че Адел и Стивън са подновили връзката си? Тя се наведе импулсивно напред.

— Вземи ме с теб, когато си тръгваш. Искам да ида в двора при мъжа си.

Очите на Хенри се разшириха от изненада и той се разсмя.

— Колко си нахална! Не мога да те взема със себе си, Мери. Въпреки че си струва да видя изражението на лицето на Стивън, когато те съзре там. Но той те е пратил в изгнание, и то съвсем основателно. Ако аз бях на мястото на мъжа ти, сега да си в манастир до края на живота си.

— Но не си ми мъж, нали? — Гласът на Мери бе язвителен.

— Не — Хенри се наведе към нея. — А мъжът ти не е тук. — Той й се усмихна. — Зимата сигурно е била мъчително дълга за теб.

— Не толкова, колкото ти се иска — отвърна студено Мери. — Не ме интересуват твоите намерения, милорд. Въпреки всичко, което се случи, обичам мъжа си и ще му остана вярна.

— Дори ако ти докажа, че той не ти е верен?

Господи, колко я заболя от тези прозрачни думи.

— Дори и в този случай.

— Възхищавам ти се, мадам — каза Хенри. Облегна се на стола си и въздъхна, но очите му пламтяха.



Мери не успя да заспи през нощта. Думите на Хенри не излизаха от паметта й. Болеше я заради неверността на Стивън. Продължи да си го представя с прекрасната развратна Адел Бофор, която вече беше Адел Ферарс. Мери се помъчи да измисли някакъв начин да избяга от Тетли в двора, за да си възвърне мъжа и положението си на негова съпруга. Но бягството от Тетли беше невъзможно. Единственият начин да се излезе беше през предните порти, а на нея й беше строго забранено да ги преминава. Ако Хенри беше дошъл с каруца, щеше да се опита да се скрие в нея и да се измъкне, но той не беше докарал такава. Мери се мяташе в леглото. Накрая се обърна на една страна. Единственото, което й оставаше, беше да прати писмо по Хенри. Себелюбивият принц със сигурност щеше да отнесе посланието й до Стивън.

Мери настръхна. Стори й се, че през воя на вятъра чува скърцане от затваряне на врата и отдалечения тътен на морските вълни, които се стоварваха върху брега. Хенри спеше в единствената друга стая на горния етаж. Досега трябваше да е заспал, но на този етаж нямаше кой друг да се прокрадва тихомълком в нощта. Сърцето на Мери учести ритъма си. Но когато вятърът утихна за миг и тя чуваше само мекия приспивен звук на вълните, които се удряха в брега, тя се успокои в това, защото не чу нищо повече.

Но само за миг. В следващата секунда Хенри се промъкна в леглото й с кикот и притисна дългото си възбудено тяло в нея. Привлече я към себе си. Мери ахна стреснато.

— Не се изненадвай, сладурче — прошепна Хенри и затърка нарасналите си слабини в голите й задни части. С едната си ръка милваше пълните й гърди. — Сигурен съм, че копнееш за мъж.

Мери не отговори. Слава богу, Хенри трябваше тепърва да се съблича, но тя беше чисто гола. И мили боже, толкова отдавна не я беше докосвал мъж. Тялото й се изпълни с такава жажда при допира му, че сърцето й се разбунтува. Обичаше Стивън, но Хенри беше много мъжествен. Тялото й го усещаше.

— Ти си се сгорещила — прошепна глухо Хенри. Стисна нежно гърдите й и си поигра с едното зърно. — Господи, знаех си. — Той я целуна по тила.

Мери си върна здравия разум.

— Махай се от леглото ми! Веднага се махай оттук!

— Не го искаш, нали — отвърна той и се затърка лениво в нея.

Мери затвори очи. Прииска й се Стивън да лежи до нея. На следващата секунда го прокле, че я остави така и е изпаднала в такова положение. За миг си позволи да се отдаде на усещанията, които се промъкваха крадешком из тялото й. След това си пое дъх и лакътят й удари с всичка сила Хенри по гръдния кош.

Той изохка. Мери се хвърли настрани. Хенри изпъшка гневно. Дръпна я рязко назад и я просна по корем.

Мери изкрещя, когато той се настани върху нея и се захвана да сваля непохватно гащите си.

— Бебето, проклет да си! Ще ми повредиш бебето!

Хенри се вцепени. След това стана от нея и прокара ръка по изпъкналия й корем.

Мери се измъкна изпод него и се дръпна от леглото.

Хенри седна.

— Мили боже! — възкликна той. Беше потресен.

Мери застана пред огъня. Огледа се обезумяло за някакво оръжие. Очите й се спряха на ръжена. Сграбчи го и го вдигна заплашително.

Хенри се вторачи в нея. Погледът му мигновено се съсредоточи върху закръгления й корем. След това премина към процепа между бедрата й и към потрепващите й гърди. Изправи гръб.

— Няма нужда от този ръжен — изрече сухо той. — Не съм искал да те изнасилвам.

— Нима? — попита Мери. Гласът й беше креслив и прегракнал. Почна да трепери. Не я интересуваше какво казва той. Принцът едва не я бе изнасилил.

В отговор Хенри се вдигна от леглото и запали една свещица. Вдигна я и погледна отново Мери.

— Стивън не знае.

Гласът му се беше променил. Студенината в него беше изчезнала и той звучеше твърдо и надменно. Това беше гласът на неудовлетворен аристократ.