Погледът на Стивън беше леденостуден.

— Обвиняваш ме, че не съм казал истината?

Мери се изчерви като домат, но дръзко реши да му се противопостави.

— Да, обвинявам те.

Той вдигна ръка. Мери не помисли, че ще я удари, но независимо от това се дръпна. Показалецът му се плъзна по извивката на бузата й и се спря на ъгълчето на устата й.

— Хайде, хайде, госпожице, именно ти си играеше на маскарад, нали?

— Не — изрече дрезгаво Мери и се дръпна. — Обясних защо съм се облякла така. Обясних всичко. Пусни ме най-после.

— Май си се отчаяла. Кажи коя си наистина, и тогава ще обсъдим твоето освобождаване.

— След като ме изнасилиш!

Стивън я изгледа заплашително.

— Вече ти казах, не смятам да те изнасилвам.

Погледът й се кръстоса с неговия. Защо беше склонна да му вярва? И защо бе едва ли не разочарована? Страхът й се дължеше със сигурност на опасното й положение, а не на заявлението му.

Зъбите на Стивън блеснаха, когато той се усмихна смразяващо.

— Госпожице, ще ти бъде много приятно, когато те взема в леглото си.

Мери нямаше сили нито да помръдне, нито да отвърне. Усмивката му стана още по-неприветлива, но очите му блеснаха ярко.

— Веднага ми разкрий коя си, ако искаш да си спасиш девствеността.

Тя ахна.

— Обожавам да нанеса последния удар по време на битка, госпожице — добави той съвсем тихо. — Крайно време е да се предадеш и подчиниш.

— Не — прошепна Мери. Топлината се извиваше като струя дим в замръзналото й тяло.

— Да — прошепна той съблазняващо.

— Но… — умът й се беше замаял и съобразяваше трупно. — Мислех, че си изпратил шпиони в Лидъл, за да узнаят дали съм ти казала истината, или не! Това ще ти отнеме известно време!

— Ако си поне малко ценна, кажи ми го, преди да те съсипя така, че после никой мъж да не се заинтересува от теб.

Сърцето й заби гръмко. Погледите им си останаха приковани един в друг. Изведнъж на Мери й стана трудно да диша и да мисли. Знаеше само, че няма право и не бива да му казва коя е.

— Търпението ми привършва. Ако си тази, за която се представяш, след тази нощ ще ми станеш любовница — изрече категорично Стивън.

Тишината се стовари като удар с меч помежду им. Мери пребледня като платно. Сплете здраво ръцете си, като отчаяно се мъчеше да измисли изход от дилемата, в която той я беше поставил. Ако продължи да настоява, че е Мейри Синклеър, той ще я вкара в леглото си, и то съвсем скоро. Спомни си голото му и възбудено тяло. Не беше сигурна дали изпитва страх, или предвкусва неясно бъдещо удоволствие. Но нямаше право да му разкрива коя е наистина, не биваше. Сухите й напукани устни произнесоха:

— Аз съм Мейри Синклеър.

Той отговори незабавно:

— Стаята ми е първата на горния етаж. Върви и ме чакай там.

Тя стисна зъби. Гърдите й се надигнаха. Не помръдна и не отмести поглед от него.

— Върви и ме чакай там — повтори тихо той.

Погледите им се сблъскаха и за миг останаха приковани един в друг. На Мери й мина през ума, че лице в лице с неизбежната гибел, тя постъпва много глупаво, като воюва с този мъж. Няма начин да спечели. Трябва да отстъпи и да се подчини, както настояваше той. Трябва да му разкрие коя е. Не ясни страстни образи заляха съзнанието й. Тя видя мислено любовна двойка, която се извива и стене. Бяха тя и Стивън де Уорън… Не бива да изменя на своя баща, краля, и да го разорява. Обичаше го и го почиташе повече от всеки друг.

Мери изправи раменете си, вирна брадичка и бавно обърна гръб към норманина.

За миг Стивън не помръдна. Гледаше я как върви към витата стълба. След това щракна с пръсти и посочи. Един от хората му притича и отиде да придружи Мери до стаята му. И двамата братя се загледаха след нея. В залата настъпи пълна тишина.

След това някой се изкикоти. Друг го последва и всички заговориха отново. Един от воините шляпна по задника слугинята, която му наливаше вино. Тя изписка, подскочи и разля малко течност от гарафата. Мъжете се обзалагаха и хвърляха зарове.

Бранд се обърна към Стивън с вдигната вежда.

— Ама какво става? Нима тази слугиня не иска да се подчинява? — Той се изсмя. — Затова ли те привлича толкова? Големият ми брат не изпитва страст, той просто взима онова, което му хареса.

Стивън се качи на подиума и седна на масата. Отнякъде изникна шамбеланът с кана бургундско. Стивън му кимна и той наля на своя господар.

— Тази жена не е като другите, Бранд. В това се крие тайната на привлекателността й за мен.

Бранд се настани на стола до него.

— Наистина ли? — Гласът му звучеше скептично. — Не ти ли харесва хубавото й личице?

Стивън се раздразни.

— В края на краищата и аз съм човек. Но какво от това? Довечера ще ми каже коя е и ще бъда длъжен да се отнасям добре с нея.

— Ако е благородна дама и има известна стойност, както ти подозираш — изрече Бранд, — ще се пречупи, преди да се случи най-лошото. Никоя жена от сой няма да се откаже от девствеността си ей така за нищо.

— Така е — съгласи се Стивън. Една слугиня дойде и сервира на масата парчета месо, плодове, печени в тесто, и сирене.

— Отнеси храна и вино на гостенката, която чака в моята стая — изрече той на почервенялото момиче.

— Ще се откажеш ли от ухажването, ако тя си признае? — попита Бранд недоверчиво.

— Ще се наложи, нали? — Изражението му бе непреклонно, а погледът — неразгадаем. Тя ще се пречупи и ще му се разкрие. Ще се окаже, че е някоя издигната благородна дама и той ще я пусне да си върви, макар че ще стане малко по-богат след получаването на откупа.

— Не прави глупости — предупреди го Бранд. В гласа му нямаше и следа от закачки. — Помни си думите.

— Благодаря ти за доверието, братле.

Бранд сви рамене.

— Кралят изгаря от нетърпение да узнае час по-скоро какво си разузнал.

Стивън заговори по-тихо.

— Карлайл може да бъде превзет. Това ще означава война.

— Кралят не се интересува от мира, Стивън. За него е важно така да си подсигури северната граница, че да има възможност да насочи вниманието си другаде.

Стивън изсумтя. Знаеше си, че ще чуе това.

Бранд вдигна чашата си с медовина и се облегна на стола. Устните му се свиха.

— Нося ти новини.

— От баща ми ли?

— Не, от Адел Бофор.

Стивън не каза нищо.

Бранд завъртя ножа в ръцете си.

— Изпраща ти най-сърдечни поздрави.

Стивън каза:

— И аз й изпращам моите.

Бранд обърна лицето си срещу неговото. Цялата му любезност се изпари.

— Но не и по начина, по който ще поздравиш малката Мейри довечера, ако тя наистина е малката Мейри.

— Стига.

— Не познаваш лейди Бофор. Едва ли си разговарял с нея. Аз обаче имах предостатъчно възможности да я наблюдавам, откакто тя дойде в двора. Тя не е обикновена жена, Стивън. Дамата, за която ще се ожениш след три месеца, никак няма да се зарадва, ако разбере, че си докарал в стаята си хубава любовница.

— Не се бой — отвърна рязко Стивън. — Нямам намерение да излагам на опасност отношенията си с Адел Бофор.



Стивън излезе на крепостния вал. По кулите имаше само няколко стражи. Беше съвсем сам. Отиде при най-северната стена и впери поглед над назъбения й връх. Беше му станало навик всяка нощ, когато е в Олнуик, да застава тук и да оглежда владенията си.

До хоризонта земята принадлежеше на неговия баща Ролф де Уорън. Някой ден тя ще стане негова. Древната Нортумбрия. Стивън изпита прилив на гордост. Баща му бе дошъл в Англия заедно със сюзерена си Уилям, херцог на Нормандия. Беше се сражавал до него при Хейстингс преди двадесет и седем години. Бил най-младият син на нормандски граф, следователно лишен от наследство. Възползвал се от нашествието, за да се сдобие със земя. Бил пълководецът, на когото Уилям Завоевателя имал най-голямо доверие, спечелено по време на предишните походи в Мейн и Анжу. След Хейстингс славата му нараснала още повече. Скоро бил възнаграден за своята вярност и воинските си умения. Завоевателят му дал позволението си и го окуражил. Ролф постепенно разширил владенията си на север и изток, докато те не обхванали територията, която държаха сега. А с нея дошло и могъществото.

Стивън съзнаваше добре, че някой ден цялата власт над Нортъмбърланд ще бъде негова. Той беше незаконороден — родителите му нямали право да се женят преди смъртта на първата жена на баща му, но той бе обявен за наследник. Това беше огромна отговорност, тежък товар. Разбра това в същия ден, в който го изпратиха да отрасне в двора на краля едва шестгодишен. Но той никога не бе поставял под въпрос своите задължения към баща си и Нортъмбърланд. Нито тогава, нито сега, нито пък през годините, които бяха изминали междувременно. Мъжът винаги изпълнява дълга си. Бе научил този урок в същия ден, в който беше отпътувал от къщи заедно с хората на краля. Върна се чак след десет години. Женитбата за наследницата на Есекс Адел Бофор бе само поредното задължение, което той щеше да изпълни.

Бяха сгодени от две години и половина. Предстоеше им да се оженят тази Коледа, когато тя стане на шестнайсет. Ролф искаше бракът да бъде сключен още преди две години, но настойникът на Адел не искаше и да чуе за това. Знаеше, че тя ще донесе на Стивън голямо имение в Есекс и което е по-важно, много пари. А семейството му винаги се бе нуждало от пари. За разлика от повечето други големи владения на краля, Нортъмбърланд изискваше огромни разходи за армията, тъй като бранеше най-северната граница на Англия.

От друга страна обаче, бракът на Стивън с Адел Бофор щеше да направи Нортъмбърланд прекалено независим. Това никак не харесваше на краля. Но кралят сам се нуждаеше отчаяно от нови доходи, тъй като бе решил твърдо да води своя лична война срещу по-големия си брат Робърт, за да обедини отново Нормандия с Англия. Последното нещо, от което се нуждаеше кралят, бяха допълнителни разходи, за да подпомага Нортъмбърланд във войните му с шотландците. Затова той допусна този брачен съюз между двата могъщи владетелски рода на Есекс и Нортъмбърланд.

От тези мисли сърцето на Стивън затупка по-бързо, мускулите му се стегнаха. Негов дълг бе да осигури безопасност на север. През последните две безкрайно дълги години той бе положил невероятни усилия, за да съхрани крехкия мир. Отговаряше с ответен удар на всяко предизвикателство по границата. Но знаеше, че не бива да нанася твърде големи поражения на врага, иначе ще разтърси из основи настоящето примирие. Никак не му беше лесно.

Беше уморен.

Очакваше с нетърпение женитбата, защото знаеше, че зестрата на Адел ще облекчи изнемогващата му хазна.

Предупреждението на Бранд го разсмя. По дяволите, та той е предпазлив човек. Съвсем не е импулсивен или безразсъден, но не беше проявил особена предпазливост, като плени жената, която твърдеше, че се казва Мейри. Хубостта и хитрината й възбудиха любопитството му и той я отвлече. Надяваше се да се окаже, че не е особено ценна, за да има възможност да я вкара в леглото си. Надяваше се на това дори когато се съмняваше в него.

Никой мъж в неговото положение не би рискувал бъдещия си брак с богата наследница, като вземе за любовница друга жена, колкото и привлекателна да е тя. И той нямаше намерение да постъпва така. Една кратка връзка, ако има късмет и се стигне дотам, няма да заплаши съюза му с Бофор. Но тя не бива да остава в стаята му. Постъпи безразсъдно, като я изпрати там, защото това беше дръзко нарушение на етикета. Адел Бофор ще има пълно право да му се разгневи, ако научи, че е държал друга жена в стаята си. Щом изяснят коя е, веднага ще я премести от спалнята си.

Стисна зъби. Ще разкрие тайната й. Тя ще си признае измамата, когато види, че я заплашва обезчестяване. Ще си признае, че го е мамила и ще разкрие, че е благородна дама. Тогава ще я прати да си върви и ще изпълни обещанието си. Стивън не му се искаше да си мисли, че ще я пусне, без да преспи с нея, но ако се окаже, че е знатна, ще го направи. А след три месеца ще се ожени за наследничката на Есекс.

Тази мисъл не му хареса. Никак.



Стивън се ядоса, когато видя, че Мейри не му се е подчинила. Не го чакаше в стаята му, както й беше наредил. Съблече се чисто гол. Големите мускули на гърба му изпъкнаха. Всяко сухожилие се очертаваше ясно. Бицепсът му се издуваше при всяко движение, коремът му беше плосък и твърд като камък. Това беше добре тренираното тяло на рицар. Годините боеве с меч и пика го бяха наточили като бръснач.

Стивън се ядоса много. Обърка се от моментното съмнение в себе си. Смути се от чувствата, които го бяха обзели при мисълта за предстоящия брак с Адел Бофор. Как е възможно неговата затворничка, колкото и да е красива, да предизвиква такива чувства в него?

Разгневи се. Кръвта му вече кипеше. Момичето отдавна трябваше да е в стаята. Стивън се запита за пръв път дали ще успее да се овладее. А трябва да го направи веднага щом тя си признае коя е. Напомни си, че няма друг избор.