Тя обаче не се беше предала. На сутринта пак се бяха скарали, докато Брет разбра, че се е предал. Още не можеше да го повярва. Но колкото и да не му се щеше да го признае, не беше прав. А тя да. Кога преди му се беше случвало такова нещо?

Беше привикнал на проститутки и любовници, жени за които плащаше, които приемаха превъзходството му безпрекословно. Дори сега, сещайки се как се беше превил пред волята й въпреки желанието си, той се почувства притеснен. А пък ако Диего я докоснеше… Юмруците му се свиха.

Продължи разходката си из градината. Старецът беше изявил гордата си, безцеремонна същност вчера, но Брет беше забелязал едно — той харесваше Сторм. Беше я разпитвал през по-голямата част от вечерята и не я беше притеснил нито веднъж. Брет разбра хитростта на баща си. Всички се страхуваха, че той, Брет, ще наследи всичко заради интереса на дона към него и жена му. Брет не можеше да го вини. Елена и София бяха истински пепелянки. Емануел беше твърде добър и сляп, за да ги спре, ако се опитат да узурпират Габриела и богатството й. Брет твърдо реши да се погрижи всичко да мине добре за сестра му, независимо дали донът доживееше до сватбата й, или не.

Какво сладко и красиво дете беше! С учудване осъзна, че чувства нещо като гордост и братска обич към нея. Беше й обещал да пояздят, преди да излезе с Емануел. Очакваше го с нетърпение.

Но Сторм още му се сърдеше.

Целувките и ласките не бяха потушили твърдоглавието й. Тя му беше казала, че апахите са злопаметни. Брет й беше казал, че тук присъстващата тяхна наследница няма да се прояви така. Беше отишъл на закуска сам и изтрезнял от любовната им нощ. Мразеше да се кара с нея.

— Брет?

Той се обърна с раздразнение и това, че видя София, която бързаше към него, никак не го зарадва. И сега какво? — помисли си той. Не беше в настроение за нова караница, особено след като Сторм се бе направила, че не го забелязва на закуска и показа на всички, че са се карали.

София ходеше сякаш по въздуха, плъзна се покрай него с блестяща на слънцето черна коса и подръпна надолу черния си корсаж. Малко жени изглеждаха добре в черно, но София беше една от тях. Тя спря усмихната пред него.

— Надявах се да те намеря тук — каза гальовно тя.

— Не се притеснявай, София — отряза я той. — Нищо няма да постигнеш с мен.

— О, днес сме сърдити! — Гласът й се понижи и пръстите й легнаха на гърдите му. Той беше само по риза и почувства топлината на дланта й през тънкия лен.

— Но аз разбирам защо — каза тя гърлено.

Той покри ръката й с длан и я махна от себе си.

— Така ли?

— Мъж като теб да се кара с жена си! — усмихнато възкликна тя. — Колко ли си изгладнял! — Ръката й погали плоския му корем.

— Не — каза едновременно развеселен и отвратен Брет. — Колко ли си изгладняла ти.

— С мен винаги е така — отвърна тя и дланта й се спусна към предницата на бричовете му.

— Опасявам се, че не мога да ти помогна. — Той сграбчи китката й и я дръпна настрана. — Ако имаш нужда от мъж, сигурен съм, че някой друг ще е повече от щастлив да предложи услугите си.

— Искам теб, Брет — прошепна тя с плътен глас. — Искам да правиш любов с мен както с майка ми.

Той продължаваше да стиска ръката й. Другата й длан обаче се вдигна и хвана меката подутина в панталона му. Той се ядоса, изруга и улови и втората й китка, като я дръпна към себе си. Големите й гърди се опряха в неговите. Не беше възбуден. Омръзнало му беше.

— О, Брет — простена тя и се отърка в слабините му.

— Брет!

Главата му се извъртя по посока на гласа на Сторм. Изведнъж разбра в каква компрометираща поза се намира. Лицето й беше мъртвешки бледо, очите й — огромни като чинии. Тя стоеше, смразена, на пътеката и ги гледаше. Брет отблъсна София, която приглушено се изсмя.

— Сторм, почакай! — извика той. Тя бягаше обратно към къщата. Брет хукна след нея, проклинайки София и себе си, и съдбата. Сторм изчезна сред храстите. Той я последва. Кучи дрян и магнолии, отрупани с цвят, го заобикаляха отвсякъде, но от жена му нямаше и следа.

— Сторм! Сторм! По дяволите — изруга той.

— Брет? — обади се София изотзад.

— Не се доближавай до мен — изрева той с желанието да я удуши. Навлезе по-навътре в градината. Този път не повика Сторм, защото беше сигурен, че няма да отговори.



— Нямах представа, че толкова искаш да яздиш с мен. — Диего отправи белозъба усмивка към Сторм. Тя едва успя да разтегли устни в отговор. Да не би той да бе разбрал, че нещо не е наред? Знаеше ли, че сърцето й е разбито? Че всеки момент щеше да загуби самообладание и да изпадне в истерия? О, Брет, как можа!

Беше му избягала и кой знае как беше се натъкнала на Диего и го беше накарала да идат на езда веднага — нито миг по-късно. Толкова беше смаяна и обезумяла, с диво биещо сърце, че дори не беше преценила реакцията му. Нищо не помнеше. Нито как бяха отишли до обора, нито как чакаха да оседлаят конете им, нито как се качиха, нищо. Бяха оставили хасиендата далеч зад гърба си. Всичко, за което можеше да мисли, беше Брет с онази красива жена в прегръдките си. Как можа, Брет? Тя ридаеше в душата си.

— Кажи ми какво има — тихо каза Диего.

Тя се опита да се усмихне, но не успя.

— Хайде да пояздим в галоп — предложи Сторм и препусна, наведена над гривата на Демон. Остави го да даде всичко от себе си. Яздеше сляпо; нищо не виждаше от сълзите, които се лееха по лицето й. Гривата на жребеца ги триеше. Как беше могъл? След тази сутрин и вчера, и онази нощ, след като ръцете му и устата му я бяха обожавали така всеотдайно, сякаш той наистина се нуждаеше от нея, искаше я, обичаше я. Сякаш беше единствената жена на света за него. Сякаш… сякаш… Тя изхълца неудържимо. Не забеляза, че е спряла, че конят е забавил ход по собствено желание и Диего бе хванал поводите. Нищо не забелязваше. Изведнъж почувства, че той я смъква от коня и я притиска в прегръдките си.

— Кажи ми, сага — прошепна той. — Защо плачеш?

Тя хълцаше истерично. Беше заровила лице в шията му, защото той беше само около сантиметър по-висок от нея. Стискаше сакото му, а той я галеше по косата и гърба. Най-накрая тя се свести и осъзна, че плаче неудържимо в ръцете на един непознат. И все пак това беше нищо пред предателството на Брет. Диего хвана лицето й и го вдигна. Тя се принуди да го погледне.

— Човек може да плаче така само от любов — каза меко той. — Заради Брет ли?

Тя кимна.

— И само ако има друга жена.

Тя нещастно потвърди.

— Такъв е светът, сага. Мъжете имат съпруги и любовници. Така е.

— Това е ужасно — изкрещя тя, неспособна да го гледа повече, да го оставя да бъде свидетел на болката и унижението й. — Мразя го!

— Мисля, че го обичаш — промърмори той. — Мисля, че той е много, много щастлив.

— Мразя го — повтори тя. Диего я прегърна и залюля в обятията си. Изведнъж тя усети, че няма повече сълзи. Подсмръкна и се дръпна. Той я пусна, гледайки я втренчено.

— Може би е по-добре да разбереш сега, сага, не по-късно, когато ще го обичаш повече.

— Вече знаех — каза тя и прие той да изтрие лицето й с кърпичката си. — Има любовница в Сан Франциско. Красива жена, като София.

— Значи е сестра ми — каза Диего с непроницаем поглед. — Това не променя нищо, сага. Ти все още си му жена. Когато се приберете у дома, София ще остане тук. Той ще я забрави.

— Не — диво каза Сторм. — Ще се разведа с този кучи син. — Очите й сияеха опасно.

— Ти си плашеща и великолепна — прошепна той.

— Съжалявам, Диего — каза тя изведнъж. — Какво ли си мислиш за мен?

— Че си прекалено красива — промърмори той.

Тя изведнъж видя пламък в очите му. Не знаеше какво да отговори, затова замълча.

— Нека те успокоя, сага. — Той посегна към лицето й. — Нека отмия всички мисли за него. Мога да го направя.

Тя замръзна. Желанието за отмъщение замайваше главата й. Да, изкрещя нещо в главата й. Позволи на Диего да те целуне, да те докосне, дори да те люби — и го хвърли в лицето на онова копеле! Жестоко й се искаше да отмъсти за себе си и да нарани Брет. Диего пристъпи по-близо и я прегърна, вземайки мълчанието й за съгласие. Сторм го погледна втренчено с разтуптяно сърце. Той простена леко и наведе лице над нейното. В мига, когато устните му докоснаха нейните, в мига, когато мустаците му допряха кожата й, тя почувства прилив на отвращение.

— Не — извика тя и се издърпа. — Недей, моля те, нека просто бъдем приятели.

Той я загледа, сякаш се чудеше какво да направи. Тя кротко докосна рамото му.

— Моля те, Диего, имам нужда от приятел.

Той се успокои.

— Засега ще ти бъда приятел, но искам да стана и твой любовник, сага. Няма нужда той да знае.

Тя поклати глава.

— Не мога.

— Защото го обичаш?

— Да. — Тя се качи на Демон. Не можа да види гнева, който помрачи лицето на Диего. Когато се обърна и му се усмихна, той й отвърна със същото. Сякаш нищо не се беше случило.

— Къде беше? — попита Брет. Тя не му обърна внимание и спокойно свали шапката си. Остави я на стола и започна да разкопчава болерото си.

— Сторм, по дяволите, защо избяга така? — Той се приближи до нея с разтревожено лице.

— Недей — каза тя с предупредителен поглед.

— Не беше каквото си мислиш — каза той, стискайки юмруци. — Как можеш да мислиш, че София и аз…

— Знам каквото видях — извика тя с треперещ глас. — Стой далеч от мен — само стой далеч.

— Ти нищо не видя — настоя той и хвана рамото й. — Не, не се дърпай, искам да ме изслушаш.

— Мразя те — каза тя със сълзи в очите. — Наистина.

— Не е вярно, знам, че не е. — Той беше смъртно изплашен. — Сторм, изслушай ме.

— Как можа?

— Нищо не съм направил! Нищо! Тя ме сграбчи и аз хванах ръцете й, за да я отблъсна. Тя се притискаше в мен — не се прегръщахме, за бога!

Тя се изсмя горчиво.

— За толкова глупава ли ме мислиш?

— Защо не ми повярваш? — попита той. — След последните няколко дни — как въобще можеш да си помислиш, че мога да погледна друга жена!

— Лъгала съм се — искрено каза тя. — Наистина мислех, че нещо се случва помежду ни.

— Така е, по дяволите!

Тя му обърна гръб, свали жакета си и той видя, че рамената й се тресяха. Тя страдаше — заради него — но нищо не се беше случило! Болката й се пренесе и в него. Той я прегърна изотзад.

— Моля те, повярвай ми — помоли той. — Сторм, миличка, това не беше нито прегръдка, нито нещо повече. Не че на София не й се искаше — въпреки че само господ знае защо, след като й е ясно, че не мога да я понасям. Моля те, Сторм, довери ми се.

Тя се извъртя в прегръдката му и Брет с отчаяние видя, че лицето й е мокро от сълзи.

— Да ти повярвам ли каза? — изсмя се тя. — На човека, който отиде при любовницата си и ме унижи през първата ми брачна нощ?

— Не е честно — тихо каза той. — И ти го знаеш.

— Тогава да ти напомня какво стана, когато се прибра от Сакраменто? Отиде право при нея! Лиан Сейнт Клер не можа да се стърпи да ми каже как съпругът ми е посетил любовницата си преди мен. След това имаше наглостта… безсрамието… Прасе такова! — Тя го заудря по гърдите.

— Слушай — изрева той, сграбчи я за китките и я стисна. — По дяволите, защо винаги си мислиш най-лошото? Отидох у Одри тогава, наистина — за петнайсет минути. За да приключа връзката ни. Всичко свърши. Исках да започнем брака си отначало, по дяволите.

— Наистина ли? — с надежда прошепна тя.

Той се отпусна и я погледна в очите.

— Да, наистина. Как бих могъл да я искам, или да искам която и да било друга жена, когато имам теб?

Сторм прехапа устни.

— Иска ми се да ти вярвам.

— Тогава ми вярвай — заповяда й той и я обви с ръце. — Моля те, повярвай ми. Не те лъжа, Сторм. Ако исках някоя друга и ти го разбереше, нямаше да отрека. Нямаше да съм първият, който има съпруга и любовница. Но аз не искам никоя друга.

Лицето й се сви и тя го зарови в гърдите му. Отчаяно искаше да му вярва и му вярваше. Сама не лъжеше никога и й беше трудно да разбере как някой друг може да мами нарочно. Притисна се до него.

— О, Брет!

Той зарови лице в косата й.

— О, chere — въздъхна. Толкова се беше страхувал, а сега облекчението беше толкова голямо.

18

Тя се беше привела напред и стискаше таблата на леглото.

— Ах — простена тя. — По-силно… да!

Мъжът я обладаваше изотзад и коремът му се блъскаше в хълбоците й.

— Все още си истинска кучка, София — изхриптя той. — Боже!

София извика леко, когато мъжът направи последния си удар и потръпна. Той се облегна за миг на нея, после тя се освободи и се покатери на леглото, плувнала в пот.

— Не си изгубил усета си за жените, Диего — измърка тя и се протегна чувствено. В главата й проблесна лицето на Брет. Прониза я нова тръпка на желание.