— По дяволите — тихо каза Диего. — Не трябваше да правим това.

София се разсмя.

— Този ти израз е стар вече десет години, братко.

Той затърси панталоните си и я погледна ядосано.

— Знаеш какво имам предвид. Не тук. Боже! Ако някой ни беше видял…

— Там е половината удоволствие — отвърна тя. Пресегна се и хвана колана на панталона му, преди той да го закопчае.

— Не си тръгвай. Това беше само за начало.

— Със всеки изминал ден ставаш все по-луда и по-алчна, София. Някой…

— Всички спят — каза тя с вече по-остър тон. — И трябва да поговорим.

— Да говорим? — изхили се той. — Окей, hennana mia, говори. Но аз се облякох, така че спокойно.

— Страхливец — промърмори тя. — Помниш ли първия ни път? Помниш ли как дойдох в леглото ти?

— Никога няма да забравя — усмихна се той. — По дяволите, доста беше знойна! И то едва на четиринайсет, най-палавата малка девственица…

София се разсмя.

— Ела, седни тук. — Тя потупа леглото до себе си. — След това можем пак да си поиграем.

Той въздъхна. Тя беше една от най-красивите и възбуждащи жени, които беше виждал, жена, на която никога не й е достатъчно. И беше негова сестра. Комбинацията беше толкова пикантна, че той не можеше да устои. Седна.

— Какво ти е на ума?

— Брет Д’Аршан — многозначително каза тя.

— Ново завоевание?

— Още не.

— Не? — Той се изненада. — Сторм ми каза друго. Видяла ви е заедно днес.

— Не можех и да го планирам по-добре, Диего. — Тя се разсмя плътно.

— Е? Ако го искаш, съблазни го. Това ще ти е лесно.

— Искам го за себе си. Искам тя да се маха от пътя ми. — София го изгледа твърдо.

— Какво искаш да кажеш?

— Знам, че я желаеш. Мисля, че трябва заедно да поработим над това.

Той усети възбуда. Усмихна се.

— Какво?

— Ще вкарам Брет в леглото си и тя ще разбере. Ти я отвеждаш някъде. Брет решава, че сте избягали заедно. Ще бъде толкова бесен, че ще вдигне ръце от нея веднъж завинаги.

— А ако не дойде с мен?

— Насили я — погледна го тя. — Защо не я заведеш в моето ранчо? Там няма никой освен пеоните. Ще имаш възможност да правиш каквото си искаш.

Той започна да се възбужда истински. Помисли си как ще я има там, дори против волята й. Можеше да пищи, но никой нямаше да дойде. Щеше да се бори. Пулсът му се ускори.

— Ами ако Брет я последва? — Не си и помисляше, че сестра му може да не сполучи с Брет.

— Няма. Утре татко трябва да иде в Сан Диего, така че ще се махне от пътя ни. Мама сигурно ще използва възможността да изчезне с оня кравар, с когото си ляга напоследък. Фелипе не е проблем. Възнамерявам да упоя Брет утре след вечеря — с малко лауданум. Ще го поддържам в това състояние през целия следващ ден. Когато звездите изгреят, той ще тръгне след теб — ако въобще го направи — и никога няма да те хване.

— Защо не го упоиш за няколко дни?

— Диего, мисли трезво. Брет не е идиот. Ще го убедя, че е препил и е прекарал нощта с мен, а после се е успал.

— Доста труд хвърляш, за да легнеш с някого.

Тя се засмя.

— Да легна ли? Искам повече от това, Диего, много повече. Да, Брет е красив, но е и богат. Може да ме отведе оттук. Мислиш ли наистина, че ще се оженя за още един калифорниец само защото проклетият ни чичо го нареди? Да прекарам остатъка от живота си в капана на някаква безумно скъпа за поддръжка хасиенда, раждайки синове на кравар? О, не. — Тя страстно се взря в брат си. — Но ще трябва да се отърва от нея. Брет трябва да ме отведе от този проклет живот, който водим тук. Сан Франциско! — Очите й светнаха. — Копринени рокли! Бижута, изискани ресторанти, театър, балове… Искам всичко това!

— Когато татко разбере какво си направила…

— Той не може да ме спре. Ще си замина, преди да се е усетил. Ако имах пари, Диего, щях и сама да замина — още сега. Но всички сме толкова бедни, с изключение на проклетия дон Фелипе. И кой знае? Може би Брет ще се ожени за мен някой ден. Ще оплета такава мрежа около него, че няма да може да устои! — Очите й блестяха и я правеха безумно красива. Диего почувства ревност.

— Не знам какво те мотивира повече, София, желанието да го имаш в леглото си и под чехъла си или желанието да се махнеш оттук.

— Искам него — каза просто тя. — Исках го още когато го видях за първи път с майка ми, но той ми отказа. Още го желая, а аз винаги получавам това, което искам. — Тя се облегна на възглавниците, сериозна и самоуверена. — И, Диего, когато свършиш с нея, отърви се от тази кучка.

Очите му уплашено се разшириха.

— Да я убия? Отиваш твърде далече!

— Тогава я продай през границата. Просто искам да си сигурен, че никога няма да се върне или да я открият.

Диего почувства вина, преди желанието да му вдъхне сили да вземе решение. Нямаше нужда да се отървава от нея. Щеше да я пази в тайна и да я посещава от време на време. Усмихна се. Почувства ръката на София върху ерекцията си.

— Кое те възбужда повече, caro? — прошепна тя. — Как ще забиеш този инструмент в мен сега — или как ще я изнасилиш по-късно?

Той простена и се претърколи отгоре й.



— Красива местност, Брет — каза Сторм и се загледа към скалистите зъбери и толкова синьото море.

— Да, красиво е — прошепна той, като я гледаше жадно. Тя видя това и се изчерви. Брет се ухили и тялото му се събуди. Никога жена не беше предизвиквала такова желание у него. Всеки път, когато се любеха, то ставаше все по-голямо, всеки път, когато я погледнеше. Сигурно се влюбвам, помисли си той, замаян от мащаба на това, което се случваше.

— Ела — каза той и пак й се усмихна. Тя го последва с кипнала кръв, защото вече добре познаваше този израз в очите му. Този гладен израз, в който липсваше всякакво самообладание и който я подлудяваше. Тя потръпна от възбуда. Никога не си беше и мечтала, че такива неща могат да се случат с тялото й. Никога не беше мислила, че един мъж може да заема всичките й мисли и мечти, че коленете й ще омекват при всеки негов поглед, че сърцето й ще се свива радостно при всяка мисъл за него.

Яздеха през зелена ливада, осеяна с розови и жълти цветя. Брет слезе от коня и Сторм го последва. Привързаха конете и Брет постла одеялото и сложи върху него кошницата за пикник. Сторм гледаше големите му, силни, загорели ръце. Бяха пълни с мощ, знаеше тя, но и нежни и чувствени. Движенията му бяха грациозни и естествени, той коленичи и изпразни кошницата. Сърцето й пърхаше при спомена за докосванията му през изминалата нощ и в утробата й се зароди сладък и отчаян копнеж. А как само бе утолил този копнеж! Виковете й бяха толкова силни, че той беше запушил устата й с ръка. Откъде ли идваше тази страстна жилка у нея? Тя заразглежда орловия профил на съпруга си. Той беше респектиращ мъж със сурови черти, невероятно красив и, ако трябваше да бъде честна със себе си, я привличаше като магнит от първия миг, в който го видя, на прага на библиотеката на братовчед й. Сега той се навеждаше, обут във високи ботуши, с бричове и ленена риза. Бедрата му изпъваха панталоните му, а мускулите на гърба му подскачаха под прилепващата от пот риза. Той погледна към нея. Тя не се изчерви. Между бедрата й се появи ужасна болка и тя го пожела, веднага. Очите й потъмняха от страст и тя твърдо срещна погледа му.

— Чудя се дали знаеш как ме гледаш — каза той.

Сторм се почувства силна.

— Толкова е горещо — промърмори и свали шапката си с бавни движения. Косата й беше сплетена на дълга плитка, но няколко непокорни кичура се виеха около лицето й.

Чувстваше се като женско животно в любовен период. Започна да отмята косата си от лицето, а после бавно заразкопчава жакета си. Видя, че той я гледа с интерес. Очите му се бяха спрели на ръцете й, които разтваряха жакета на гърдите. Той ги дръпна с такова страстно изражение, че тя се стъписа.

— Не спирай — прошепна дрезгаво той. Тя свали дрехата. Поръбената с дантела блуза прилепваше идеално към тялото й и очертаваше великолепния й силует. Щеше й се той да я разкъса. Разкопча яката си. Погледна го.

— Брет? — Това беше молба. Той пристъпи към нея, поспря, стисна юмруци и се опита да се овладее.

— Свали си дрехите, Сторм. Заради мен.

Тя съблече блузата и полата си и остана само по кюлоти, ботуши и тънка, прозрачна риза. Учуди се, че не се срамува. Напротив, чувстваше се като прелъстителка, всяко движение на която е чувствено и възбуждащо. Вдигна бавно очи и видя, че той не помръдваше. Огромната му ерекция прикова вниманието й. Ноздрите му потръпваха. Тя се наведе и разкри пищните си гърди и част от твърдите си зърна, след което свали ботушите. Изправи се и хвана връзките на долната риза.

— Дразниш ме — промълви той.

Тя го погледна изотдолу и свали ризата презглава. Той простена едва чуто. Сторм изрита гордо кюлотите и застана гола пред него. Усмихна се, хвана плитката си и я разплете с бавни, чувствени движения, като разпиля дългите кичури по тялото си. Погледна го. Горещият му поглед сякаш я разкъсваше, особено твърдите й гърди и триъгълника между бедрата й.

Толкова си красива — каза с плътен глас и се приближи до нея. В следващия миг вече я целуваше, а ръцете му сякаш бяха едновременно по цялото й тяло, мачкащи и галещи, плъзгащи се по ръцете и раменете й, притискайки гърдите й, мачкайки зърната. Плъзна нежно длан по ханша и бедрата й. Тя се гърчеше в обятията му.

— Моя — прошепна той в ухото й и го облиза. Тя потръпна. Ръката му хвана гърдата й и се заигра с нея. — Ти си моя — каза отново и устата му се спусна надолу, твърда и настоятелна. Придържайки я с една ръка, той мушна другата между бедрата й, търсейки, докато тя не се разтрепери и не застена от остра нужда. С триумфална усмивка той я вдигна и я отнесе до одеялото. Все така напълно облечен, той коленичи между разтворените й бедра и се взря в гледката, която тя му предлагаше.

— О, Сторм — промълви той. — Искам те и ще те взема и пак, и пак, и пак, докато не замолиш за милост.

— Брет — простена тя и сграбчи раменете му. — Моля те.

Кажи ми колко ме желаеш — настоя той.

— Да — тя потръпна. — Искам те… Брет… моля те.

Той бавно погали вътрешната страна на бедрото й и тя се загърни и застена от удоволствие.

— Кажи ми — настоя той.

— Брет, ако не ме обладаеш сега, ще умра!

— Може би точно това ще стане — прошепна мъжът и наведе глава над лъсналата й плът, целувайки и търсейки с езика си. Тя веднага заби пръсти в косата му и закрещя безумно името му. Той се засмя с удоволствие, желание и чувство за могъщество. Тя го желаеше така отчаяно — и това го караше да триумфира. Продължи да я измъчва сладостно с език. Никога нямаше да й се насити.

— Сладка си — промърмори той в мократа раковина. — Толкова си сладка.

— Брет — изпъшка тя. — Искам да влезеш в мен. Моля те, Брет!

Той се надигна над нея и с едно движение разголи твърдата си, туптяща мъжественост, която притисна в нея. Тя извика; той диво се усмихна и наведе глава, за да захапе щръкналото връхче на гърдата й. Започна да го дразни с език и устни. Беше безмилостен. Тя бясно се мяташе. Накрая той вече не можеше да се сдържа и бавно и влудяващо се плъзна в нея. Тя изхълца. Той излезе почти напълно и ноктите й се забиха в гърба му; тя стенеше и пъшкаше в бурен протест. Той диво я прониза и се задвижи. Тя се надигна, за да го посрещне. Обви крака около кръста му, изкрещя и се притисна здраво към слабините му. Той извика името й и конвулсивно потръпна в нея.

Когато дойде в съзнание, той я залюля нежно в ръцете си и погали кръста й. Погледна надолу и забеляза, че и тя го наблюдава. За негово учудване тя се изчерви. Той се усмихна.

— Дива малка безпътница, а?

— Щом така ти харесва — дръзко отвърна тя, но поруменя още повече.

— Така си е, chere. — Той се засмя, после се поколеба. Обзеха го дълбоки чувства и той повече не можеше да се прави, че не ги забелязва. Беше бил с твърде много жени, за да не знае, че радостта и нежността, които изпитваше със Сторм, са единствени по рода си. Той се чу да казва тихо:

— Правя ли те щастлива, мила?

Тя легна по корем върху него е брадичка на гърдите му. Помълча достатъчно дълго, за да накара сърцето му да се свие. Изпълни го огромно разочарование. Но тогава тя отвори уста и каза нещо, което той едва чу. Една единствена дума.

— Да.

Той я погледна в очите. Топлината, която го заливаше оттам, спря дъха му. Искаше да я попита какво мисли сега за брака им, но вместо това изпръхтя и каза:

— Бракът ни е факт, но той може и да се разтрогне. — Погледна я в лицето, за да види реакцията й. Тя не му отговори. Лежеше съвсем неподвижно и го гледаше втренчено с леко открехнати устни. Не видя бунт в очите й, само нещо като надежда. Дъхът му отново секна.

— Обичаш ли ме, chere!

Тя не трепна.

— Да.

Той потрепери и я притисна към себе си.