В Сейнт Луис беше още по-зле, защото го зяпаха, сякаш беше изрод. Започна да гледа на белите жени като на завоевание, инструмент за наслада, който бива използван и захвърлян подобно на моментен каприз. Характерът му стана безчувствен, с преобладаваща склонност към умишлена отмъстителност. С нея той си плащаше за обидите, които трябваше да преглътне от техните бледолики бащи и съпрузи.

На двадесет Шоз разбра, че не може да се носи по течението безкрай, а трябва да вземе решение какво да прави с живота си. Върна у дома и обяви, че иска да учи право в университета. Родителите му се прехласнаха от идеята. Джак му вдъхна кураж да кандидатства за най-добрите учебни заведения на Изток. Беше приет на непълна стипендия в Колумбийския университет и започна на двадесет и една през 1882 година.

Ню Йорк не приличаше на Сейнт Луис. Гражданите му се гордееха със своя либерализъм и авангардно мислене. Всичко това беше ала бала. Шоз с горчивина осъзна, че го приемат, защото е индианец, а не защото се справи добре на приемните им изпити. Превърна се в червенокож символ, който да успокоява гузната съвест на членовете на борда заради вродения фанатизъм и систематичния правителствен геноцид на белите им събратя.

Беше твърдо решен да отговори по подобаващ начин и дори да надмине спотаеното им презрение. Представяше се блестящо в науката, въпреки че му се налагаше да работи на непълен работен ден. Доказа не само своята равнопоставеност, но и своето превъзходство над белите си състуденти, като завърши втори по успех в курса, без да забрави да изчука повече нюйоркчанки, отколкото всички те взети заедно.

Лятото преди последната година в Правния факултет започна да се вижда с Мериан Клакстън. Тя беше красива омъжена жена, курва по рождение. Апетитите им си паснаха. Уменията му в леглото бяха станали легендарни сред определени кръгове.

Мериан имаше прислужница на име Бетина, закръглена, пищна и много интересна. Един ден ги спипа в собственото си легло. Бетина моментално изхвърча на улицата, докато Шоз си остана в кревата, за да оправи пооскубаната перушина на Мериан. Същата нощ полицията нахлу в малкия му апартамент над ресторанта на Винченцо и му показа разрешение за обиск. В панталона му намериха десеткаратов диамантен пръстен. Веднага го арестуваха и задържаха без право на гаранция.

Процесът продължи по-малко от два работни дни. Правосъдието беше експедитивно. Мериан свидетелства, че пръстенът е неин. Бетина потвърди, че е преспал с нея и е бил в къщата. Шоз се обяви за невинен. Доколкото въпросът касаеше Бетина, той призна, че е бил с нея, „както с някои други“. След казаното погледна право към Мериан.

Тя естествено отрече. Но той направи нова грешка. Съпругът й Роджър Клакстън Втори беше могъщ сенатор и потомък на фамилия, основала Ню Йорк. Клакстън се приближи към него, след като беше опетнил името на съпругата му.

— Сам си изпроси пандиза, момче — беше казал той.

Присъдата му беше ефективна — седем години затвор без право на обжалване.

През есента на 1889 година Шоз беше затворен. Седем месеца по-късно избяга.

* * *

Шоз се приближи към Мериан, без да откъсва поглед от нея.

Тя остана абсолютно неподвижна, като се изключеше бясното пърхане на ръчно рисуваното китайско ветрило в ръката й. Очите й бяха широко отворени, сини и вперени в него.

Той се усмихна.

— Здравей, Мериан.

Ветрилото се забърза още повече, сякаш беше крило на колибри.

— Шоз! — Гласът й бе запазил дрезгавината, която той така добре познаваше.

Погледът му я обгърна със зле прикрита неприязън.

— Чудя се кой е по-щастлив от тази непредвидена среща, ти или аз?

Тя не успя да схване думите му, а и не си направи труда.

— Как си, Шоз?

— По-добре от последния път — ухили се злобно той.

Подмятането не й убягна. Две розови петна обагриха деликатните й страни, а очите й засвяткаха.

— От всички места на света как се озова точно тук?

— Работя. А вие, госпожо Клакстън? Какво ви води на Запад? Никога не сте ме поразявали със склонност към нещо друго освен бални зали… и спални.

Розовите петна върху бузите й се сгъстиха.

— Синът ми Леон е влюбен във внучката на Дерек Браг. Шоз, съжалявам, толкова съжалявам.

— Наистина ли? Защо тогава не даде правилен ход на делото и не каза истината?

— Не можех. Знаеш, че не можех. Това би ме унищожило.

Идеше му да я удуши.

— Ще се видим пак, госпожо Клакстън.

— Чакай. — Тя го докосна по ръката и задържа дланта си там.

Той се обърна.

— Шоз — каза тя с гърлен глас, цялата задъхана.

Невероятно, помисли си той. Беше се отнесъл с нея като с кучка, каквато в действителност си беше, а плачеше за още.

Той се двоумеше дали да й го даде, когато изведнъж осъзна, че е загубил целия си интерес.

— Забавлявай се добре, Мериан — каза той.

— Чакай! — Тя го задържа настоятелно за ръката. — Трябва да поговорим.

— Да поговорим?

— Моля ти се! Да се срещнем след час и…

— Ако си мислиш, че представлението от последния път може да се повтори, избий си го от главата.

— Мисля, че ще те заинтересува това, което имам да ти казвам. Като начало ще започна само с една дума: изнудване. — Очите й изпускаха искри.

Устните му се извиха, но тя беше успяла да привлече цялото му внимание.

— Сигурна съм — каза тя, а очите й се спуснаха надолу към бедрата му, — че на Дерек Браг ще му бъде интересно да научи кого е наел на работа.

Извивката на устните му стана още по-изразена. Той я сграбчи за ръката и я придърпа рязко към себе си. Мериан се запрепъва, когато той я завлачи през тълпата, докато не останаха сами зад един от хамбарите. Шоз я опря с гръб към стената. Тя се вторачи в него, а гърдите й напираха изпод ниско изрязания корсаж.

— Сега ли го искаш или после?

— Шоз! — възропта тя, сякаш беше самата невинност.

Той хвана заплашително лицето й в ръце и го задържа там.

— Никога повече не ме заплашвай!

Въпреки усилието си тя не успя да каже нищо.

— Върви и кажи на Браг, за да видиш, че хич не ми пука. Но спипам ли те на някое друго шибано място, с теб е свършено.

Той я освободи от хватката си.

— Кучи син — каза тя, а очите й пламтяха яростно.

— В канавката ти е мястото, Мериан — отговори й той.

Шоз беше си тръгнал, когато зад тях се разнесе нечий тих глас.

— Здравей, майко. Видях те да идваш насам и се зачудих какво правиш тук.

Шоз се извърна, за да види една по-млада версия на Мериан — руса, със сини очи, без съмнение нейна дъщеря. Девойката му се усмихна много мило. Гласът й притежаваше същия непогрешим тон на добро възпитание.

— Здравейте.

Той кимна.

— Шоз е мой стар приятел, скъпа. — В гласа на Мериан се забеляза затаено раздразнение, когато представяше Шоз на дъщеря си Дарлийн.

— От Ню Йорк ли, мамо? — В тона на момичето се прокрадна лек укор. — От Ню Йорк ли сте, Шоз?

— Не.

— И аз така си помислих.

Тя отново се усмихна приятно. Смехът й беше възпитан. Той знаеше, че би била лесна плячка, отегчителна при това, но когато усети знойния полъх от гнева на Мериан, я покани на танц. Когато Дарлийн се съгласи с тих и кокетлив смях, без да откъсва големите си сини очи от лицето му, Шоз чу ясно съскането на майката.

* * *

— Толкова е горещо — заяви Люси, без да престава да си вее.

— Мога ли да ви донеса нещо, госпожице Люси? — запита Били.

— Бих искала чаша от онзи лош червен пунш, дето е подсилен с алкохол — примижа тя в лицето му.

— Аз ще го донеса — намеси се бързо Леон, но тонът му беше загрижен.

Когато той се отдалечи с горделива походка, Били го проследи с кръвнишки поглед.

— Какво ще кажете за парче торта?

— Пунш и торта — защо не? — съгласи се весело Люси.

Когато и Били се впусна да изпълнява поръчката й, тя се обърна към Джоана.

— Коя, по дяволите, е тази?

Джоана, твърде безлична в розовата си рокля в сравнение с пламтящото червено на Люси, проследи погледа на приятелката си.

— Срещала си се с Дарлийн. Не си ли спомняш?

— Не — кисело й отвърна Люси, въпреки че вече беше разпознала сестрата на Леон. Тя наблюдаваше с неприкрита ярост, смръщила в убийствен израз вежди, как Шоз и Дарлийн си проправяха път през тълпата, склонили глава един към друг.

— Тенът на тази кльощава блондинка е като на клисаво тесто — обяви Люси.

— Мисля, че е красива — каза Джоана.

— Има фигура на дванайсетгодишна — ядно й отвърна Люси.

— Защото ревнуваш.

Преди да успее да протестира, Никол се появи изневиделица и обгърна талията й с ръка. Изглеждаше много греховно в жълта мексиканска блуза, която оставяше раменете й изцяло открити, и широки пурпурни и златисти копринени фусти. На ушите си носеше огромни златни халки, които докосваха голите й рамена. Люси сметна, че външният й вид е твърде екзотичен — като на циганка.

— Кого ревнува Люси?

— Няма такова нещо — заяви Люси.

— Не изглеждаш много щастлива на рождения ден на дядо — обвини я Никол. — А празненството е страхотно! Кой има фигура на дванайсетгодишна?

Люси се намръщи, но погледът й отново откри Шоз и Дарлийн сред танцуващите. Никол проследи извивката на главата й.

— Дарлийн Клакстън — подсказа й Джоана.

— Не се тревожи — каза Никол. — Сладка е, но пред теб е едно нищо. А мъжът с нея?

Нямаше съмнение за кого питаше Никол, при което Люси остана потресена от порива на ревност, който изпита.

— Не е за тебе, Никол.

Братовчедка й я погледна засегнато.

— Смяташ, че не е мой тип? Напомня ми за татко и чичо Брет. — Тя потрепери театрално. — Не съм толкова глупава и нямам намерение да се забърквам с властен мъж. Всъщност нямам намерение да се женя изобщо.

Думите на Никол бяха нещо много повече от разиграване на спектакъл. Тя не само беше вироглава и дива, но и се бе провалила печално през първите няколко сезона на баловете в Лондон — дори преди избухването на последвалия скандал. Беше изпаднала в малко неудобно положение, след като нейната по-малка сестра, Реджина, вече беше получила няколко предложения, а Никол даже не беше осъществила дебюта си в обществото.

— И така — запита лукаво тя, — кой е мъжът?

— Паплач, наета на работа от дядо неотдавна — отговори раздразнено Люси. Не й се искаше да обсъжда Шоз с братовчедка си, защото Никол скоро щеше да се досети за всичко.

— Наистина ли? — подразни я Никол. — Много е хубав по един суров начин.

Пристигането на Леон спаси Люси от неудобството да отговаря.

— Благодаря ти, Леон — усмихна се широко тя, пое пунша и пресуши чашата до половина.

— По-полека, Люси — предупреди я той с неодобрение в гласа.

— Защо? — запита Люси. — Нали знаеш, че условностите ме отегчават.

Тя довърши чашата си, проследявайки Шоз и Дарлийн с очи. Бяха се доближили още повече един към друг, което й се стори върховна проява на лош вкус.

Леон взе чашата от ръката й.

— Какво ще кажеш за още един танц — запита с нисък глас той, — преди да си се подредила съвсем?

— Твърде ми е горещо — установи Люси. — Нали нямаш нищо против Никол да ме замести?

Сега, когато Шоз не я наблюдаваше повече, желанието й за танци се беше изпарило. Преди тя танцуваше за него, което я въодушевяваше.

Никол не би позволила на Леон да се освободи от налапаната вече стръв, затова той я поведе неохотно към танцуващото множество. Били се върна с няколко подбрани десерта и Люси опита от всеки. Когато свърши с дегустацията, Шоз и Дарлийн се бяха изпарили. Раздразнението й бе огромно. Тя претърси щателно тълпата. Къде ли бяха отишли?

— Искаш ли още пуши?

— Какво?

Когато Били повтори въпроса си, Люси кимна утвърдително. Тя знаеше къде са и какво вършат. Нямаше никакви съмнения. Нали не я засягаше — дори изпита огромно облекчение, когато той беше насочил вулгарното си ухажване към друг обект на внимание.

Стоеше изправена съвсем сама. Джоана я беше изоставила, а Били беше отишъл за още пунш. Тя сложи ръце на кръста си. Не би трябвало да шпионира, но… все пак щеше да отиде да види какво правеха.



Джоана нямаше намерение да шпионира, но Люси беше ангажирана както винаги със своите ухажори, затова тя се отдалечи в мрака по следите на красивия Шоз и флиртаджийката Дарлийн. Щеше й се да може да флиртува като нея, а не като Люси. Джоана не можеше да си представи, че би могла някога да бъде като Люси — твърде дръзка и твърде трепетна. Но Дарлийн беше малко безцветна, любезна и свита досущ като нея. Ако Шоз я харесаше…

Но тя не беше Дарлийн; не беше руса като нея, нито пък имаше нейната безупречна дребна фигура. Не можеше да флиртува и по-скоро би умряла, отколкото да го стори. И той не я харесваше, ни най-малко. Едва забелязваше съществуването й. Преди не сваляше очи от Люси, а сега — от Дарлийн.