Бренда Джойс - Огньовете на рая

Той отвърна на погледа й не по-малко зашеметен.

Ала пръв дойде на себе си и вдигна чашата с уиски.

— Още един тост, този път за булката и нейния нов живот.

Люси си помисли, че ще припадне. Шоз пресуши чашата до дъно, през което време тя наблюдаваше дългата линия на загорелия му врат и движението на адамовата му ябълка, докато преглъщаше. Само видът му беше достатъчен да извика обратно всеки свързан е него спомен — от най-жарките до тези, изпълнени с нежност. Изведнъж се сети за неговото предателство и за безцеремонния и нехаен начин, по който се бе отказал от брака им и от нея. Забравила за студа, тя внезапно влезе в стаята, а кръвта й кипеше.

— Шпионираш ли? — запита той, без да мръдне от мястото си.

— Ласкаеш се. Не познавам другиго, който би дошъл тук на твое място.

— Да не би да ме молиш да си вървя? — запита я подигравателно той.

— Да те моля?!

Тя все още не се бе отделила от вратата, защото се страхуваше от онова, което би направила, ако пристъпи напред.

— Заповядвам ти да си вървиш, и то още сега.

— Какво има, принцесо? — каза меко той и пристъпи към нея. — Цялата трепериш. Все ми се струва, че не е от студа.

— Не се приближавай към мен.

— Сега ти се ласкаеш — засмя се Шоз и се спря до бара.

Заболя я много. Как го мразеше затова, че беше толкова хладен, спокоен и незасегнат от тяхната среща. Той напълни отново чашата си със скоч.

— Ако ти нямаш намерение да си ходиш, то аз си тръгвам — каза тя и пристъпи напред.

Бърз като светкавица, той я сграбчи за ръката и я извърна с лице към себе си. Люси беше толкова близо, че диханията им се сляха в едно.

— Все още не — каза той.

Сърцето й прескочи поредния си удар от допира с него. Люси се опита да се отскубне, но усмивката му и блясъка в очите я накараха да застине на място. Тя нямаше да играе по неговите правила, каквото и да се случеше. Люси нямаше никакво намерение да му създава развлечение.

— Защо си тук, Шоз? Защо?

Усмивката му стана присмехулна.

— Дойдох да поздравя булката, естествено. Да празнувам — с моята любима бивша съпруга.

Сарказмът и омразата в гласа му възпламениха гнева на Люси. Той нямаше основание да я мрази, както тя него.

— Твоята любима бивша съпруга няма намерение да празнува с копелето, за което е била толкова глупава да се омъжи.

— Нямаше нищо против да си моя жена преди няколко месеца.

Люси вирна глава и се опита отново да се освободи от желязната му хватка, но без успех. Сърцето й туптеше неравномерно. Погледът му задържа нейния за един безкраен миг. Този период от време беше напълно достатъчен да насели мисълта й с безброй спомени за това как бяха правили любов. Когато забеляза как погледът му се нажежава от желание, беше готова да се закълне, че той си мисли за същото.

— Бях млада, невинна и много, много глупава.

Погледът му потъмня. Поне веднъж той нямаше готов отговор, от което тя усети чувство на триумф. Всичко обаче трая много кратко, потушено от горещия му поглед. Искрите, които лумнаха в очите му, бяха пламенни и гневни, и тя забеляза как се засилват с всяка изминала секунда.

Жестоката усмивка отново се появи на лицето му. Той я погледна настоятелно и похотливо. Това беше достатъчно Люси да почувства как зърната на гърдите й се втвърдяват.

— Кого искаш да заблудиш, Люси? — каза дрезгаво Шоз. — Ти все още ме желаеш — мога да го прочета в очите ти.

Беше прав, но тя нямаше никога да го признае пред себе си, а още по-малко пред него.

— Утре ще се женя за Леон Клакстън. Ти си този, който се заблуждава, Шоз.

Той най-сетне я освободи със смях.

— Ти и Леон. Истинска благородническа двойка със синя кръв. Желая ти всичко най-хубаво. Но не се ли страхуваш, че Леон може да ти се стори малко скучен след първия ти съпруг?

Тя разтърка китката си, докато се чудеше дали ще й стигне смелостта да го удари.

— Мразя първия си съпруг. Той ми съсипа живота, а Леон е джентълмен, и то богат. Може да ми даде всичко, което поискам. Докато ти си способен да ми осигуриш само една дяволска дупка в Мексико.

Усмивката му се изпари. Той вдигна разгневен чашата си.

— За съпругата на дипломата и нейното щастие.

Люси отстъпи назад. Гневът му беше достатъчно силен, за да разбере, че беше отишла твърде далеч. Сега беше моментът да си тръгне, но тя не го стори.

— Присмиваш се на него, и на мен, защото никога не можеш да бъдеш нещо различно от това, което си.

— Гаден бивш пандизчия!

Люси съжали моментално, задето беше възприела собствения му мръсен език. Погледна го остро, когато си спомни за дочутия разговор с Мериан.

— Мериан ли те изпрати в затвора? Обвинила те е в нещо, което не си сторил?

— Значи си шпионирала?

Без да знаят, че Люси е вън на терасата, те бяха си казали горчивата истина. Изводите бяха твърде стряскащи, за да може Люси да ги схване напълно, но започна да и става ясно, че Шоз е бил поел по определен свой път в живота, прели да бъде несправедливо обвинен в престъпление от една зла и влиятелна жена. Беше потресена, дори по-лошо, ужасена от начина, по който той беше платил за несъществуващ грях.

— Все още ли къташ в сърцето си искрица състрадание към мен?

Тя се окопити бързо.

— Само си мислиш така — отвърна тя и се извърна бързо, изпълнена внезапно от безпричинна паника.

— Искам да признаеш — нахвърли се той върху нея и заби пръсти в голата кожа на рамото й.

Думите бяха изречени със заповеднически тон, при което дъхът му парна ухото й.

— Няма да признавам нищо такова — извика тя и се опита да се откопчи.

Тя не искаше, страхуваше се да бъде близо до него.

— Ако няма да си ходиш, искам да ме пуснеш.

— Не мога — изрече с хрипкав глас Шоз и я притегли в обятията си.

Плътният допир с тялото му я накара да замръзне на място, докато от блясъка в очите и неговата възбуда я побиха тръпки. Страст и ярост се смесиха. Люси го усети в собствените си вени. В този миг те бяха пак едно цяло.

Ъгълчетата на устата му се извиха нагоре.

— Състраданието не е единственото нещо, което чувстваш към мен, нали? — измърка той с глас на ласкав любовник. Едната му ръка обхвана плътно талията й, а другата я галеше по раменете и врата. — Признай, защото няма да те пусна, докато не ми кажеш, че все още ме желаеш, че все още си луда по мен.

— Не — изстена Люси, — няма да го направя никога!

Тя се изви в ръцете му, но само за да се притисне още по-плътно към масивната издутина в слабините му. Задиша учестено, защото разбра, че скоро ще се предаде, ако не успее да се откопчи. Трябваше да се концентрира единствено върху гнева, но в този момент изпитваше само сласт.

— Леон никога няма да те възбуди така — каза дрезгаво той, докато ръката му се плъзна отзад и я придърпа още по-близо.

Люси изкрещя диво и го заудря, без да гледа, с юмруци по гърдите. Той я хвана за китките и рязко дръпна ръцете й надолу, така че да ги прикове неподвижни между телата им. Тя отвори уста да извика наново, но от гърлото й не излезе нищо. Тогава той я целуна, вкарвайки език в устата й, за да й покаже, че иска да влезе изцяло в нея.

Люси би отхапала езика му, ако Шоз не държеше устата й отворена с ръка, ала когато нейния бяс се уталожи, на негово място дойдоха прежната жега и избуяла страст, които в действителност никога не я бяха напускали през време на тяхната раздяла. Тя докосна езика му със своя, докато ръцете й се сгушиха в диплите на ризата му.

Той я избута срещу стената. Целувките му станаха диви, а ръцете му започнаха да бродят необуздано по тялото й. Люси разбра, че Шоз няма намерение да спира. Само след миг щеше да запретне полите й нагоре и да нахлуе стремително в нея тук на място, до стената на библиотеката, в нощта срещу сватбата й.

Всичко се развиваше прекалено бързо. Тя трябваше да го спре с цената на всичко. Да спре себе си. Усети как той притиска ръка към нейната женственост. Не само беше отдаден, бе полудял от желание. Люси се откопчи на предела на силите си и се срина на пода. В следващия момент беше вече на крака, потърсила убежище зад дивана в стаята.

За кратко чертите на лицето му изразиха недоумение от това, че Люси го беше отблъснала, когато бяха толкова близо до консумиране на взаимната си страст. После изражението му се изясни. За разлика от нея, на Шоз не му беше необходимо време, за да се окопити. Той оправи папионката си, без да снема поглед от Люси.

— Кой кого лъже? — запита кратко той.

Люси затвори очи задъхана, разтреперана и все още разтърсена от възкресяването на предишните чувства.

— Мразя те! Искам да си ходиш!

Усмивката му беше насилена, когато заговори с абсолютна убеденост.

— Чувството ни е взаимно, принцесо.

Очите й се отвориха широко.

— Защо ме мразиш?

— Нима си очаквала нещо друго?

Болката и обидата изникнаха толкова внезапно в душата на Люси, че тя окаменя. Той се приближи към нея. Ръцете му, големи и твърди, се спряха върху раменете й.

— Но това не променя нещата, защото страстта няма нищо общо с любовта или омразата. И двамата го знаем от първа ръка.

Те се взряха един в друг продължително. Около тях глъчката от забавата се разгаряше, но те не я усещаха, докато вратата на библиотеката не се отвори.

— Как се осмеляваш! — изкрещя Мериан.

Люси остана без дъх, когато разбра, че Мериан е влязла в стаята и е застанала зад тях. Шоз дори не й обърна внимание. В погледа му се четеше омраза. Люси знаеше, че е предназначена за нея.

— Ако не напуснеш, ще извикам Брагови още сега — заплаши Мериан. — Хайде, омитай се!

— Кажи на щастливия младоженец, че му изпращам най-сърдечните си поздрави — обърна се Шоз подигравателно към Люси, след което напусна библиотеката.

Люси погледна към бъдещата си свекърва. По страните й изби руменина. Добре беше поне, че Мериан не влезе малко по-рано.

— Не е това, което си мислите — каза тя, след което застина безмълвна пред разкривеното гневно лице на жената пред нея.

Люси си спомни, че освен майка на Леон, Мериан е и бивша любовница на Шоз — достатъчно безскрупулна, че да изпрати в затвора невинен човек. Накратко, тя беше чудовище. Люси възвърна самообладанието си тъкмо навреме, за да посрещне атаката на Мериан.

— Ти, малка курво!

— Не смейте да ми говорите така!

— Разбира се, че ще ти говоря — каза Мериан. — В края на краищата и двете знаем, че познаваш Шоз твърде добре.

Люси се изчерви още повече, този път от гняв.

— Забравяш нещо, Мериан. Би трябвало да кажеш, че и двете го познаваме доста отблизо.

Мериан се стъписа моментална Люси почувства злорадо удоволствие, докато противницата й се съвземе.

— Съветвам те да внимаваш, преди да започнеш да хвърляш камъни в чужда градина. Освен, това те предупреждавам да стоиш далеч от него, ако искаш да се ожениш за сина ми, защото Леон не би простил изневярата на своята съпруга.

— Аз също имам един съвет към теб — каза Люси, без да обръща внимание на възмущението й. — Ще се женя за сина ти, не за теб. А и този живот си е лично мой.

— Ти си глупачка, Люси — каза побесняла Мериан. — Не си прахосвай напразно младините. Леон ще те отведе, където пожелаеш, докато Шоз не е способен на нищо значително извън спалнята. Нима не разбираш?

— Разбирам, и то отлично — отвърна Люси.

Стори й се странно, че тези думи излизаха от устата на една прелюбодейка. Гневът й се насочи устремно към бъдещата й свекърва.

— Знам повече от това, което казвам, Мериан.

След тези думи тя напусна библиотеката, като остави домакинята сама.