— Наистина мисля, че трябва да се върнеш там, Шон. Не трябва да ми позволяваш да ти развалям вечерта.

— Ариа… — Шон въздъхна раздразнено. — Стига толкова.

Ариа направи физиономия.

— Просто мисля, че между нас няма да се получи.

— Защо си мислиш така?

— Защото… — Тя замълча, като се опита да формулира точно онова, което искаше да каже. Защото не бе типичното роузуудско момиче? Защото каквото и да й харесваше Шон, у нея имаше два пъти повече неща, заради които да не я харесва? Тя се чувстваше като едно от онези чудотворни лекарства, които рекламираха по телевизията. Говорителят щеше да каже, как лекарството е помогнало на милиони хора, но в самия край на рекламата ще съобщи много тихо, че страничните ефекти включват сърцебиене и разстройство. При нея щеше да бъде готино, ексцентрично момиче… но семейните й проблеми могат да доведат до ненормални изблици и случаен изблик на сълзи и сополи върху скъпата ви риза.

Шон внимателно сложи ръка върху нейната.

— Ако се страхуваш, че съм се уплашил заради снощи, не се притеснявай. Наистина те харесвам. Даже точно заради снощи те харесвам още повече.

Очите на Ариа се насълзиха.

— Наистина ли?

— Наистина.

Той притисна чело в нейното. Ариа затаи дъх. Най-накрая устните им се докоснаха. След това отново. Този път по-стръвно.

Ариа впи устни в неговите и го сграбчи за врата, като го придърпа към себе си. Тялото му бе толкова топло и твърдо. Шон я прегърна през кръста. После изведнъж те вече хапеха долните си устни, а ръцете им шареха по тялото на другия. След това се откъснаха, дишайки тежко, вперили поглед един в друг.

След това се преместиха по-близо. Шон дръпна ципа на роклята на Ариа. После съблече сакото си и го хвърли на задната седалка, а тя протегна ръка към копчетата на ризата му. Целуна го по перфектно оформените уши, пъхна ръцете си под ризата му и ги прокара по идеално гладката му кожа. Той можеше само да шари с ръце по гърба й, тъй като тялото му бе заело страшно неудобна поза на тясната седалка на аудито. Той я отпусна назад, леко повдигна Ариа и я премести върху себе си. Гърбът й се опря на волана.

Тя изви гръбнак докато Шон я целуваше по шията. Когато отвори очи, тя видя нещо — жълт лист хартия под чистачката на задното стъкло. Първо си помисли, че е някаква брошура — може би обява за някой купон след бала — но след това забеляза думите, изписани с големи букви с дебел черен маркер.

НЕ ЗАБРАВЯЙ! СРОКЪТ Е ПОЛУНОЩ!

Тя се отдръпна от Шон.

— Какво има? — попита той.

Тя посочи към бележката с треперещи ръце.

— Ти ли написа това?

Но това бе глупав въпрос: и тя знаеше отговора.

28.

Без Хана Мерин купонът не е купон

Щом таксито й спря пред „Кингмън хол“, Хана хвърли двайсетачка на предната седалка до шофьора, възрастен оплешивяващ чичко, който явно страдаше от прекомерно потене.

— Задръжте рестото — каза тя. Затръшна вратата и хукна към входа, присвивайки се от болки в корема. На гарата във Филаделфия си беше купила една торбичка с „Куул ранч доритос“ и за пет невероятни минути ги беше опустошила без остатък. Голяма грешка.

Отдясно се намираше масата, където проверяваха за пропуските. Дребно слабичко момиче с късо подстригана руса коса и дебело напластена очна линия събираше билетите и проверяваше имената в тетрадката си. Хана се поколеба. Тя нямаше представа къде е пъхнала билета си, а ако се опиташе да плати на място, просто щяха да я изгонят. Тя присви очи и се вторачи в тентата, която блестеше като торта за рожден ден. На Шон просто нямаше да му се размине. Тя щеше да отиде на бала, независимо дали на момата с тежкия грим й харесва или не.

Хана си пое дълбоко дъх и с пълна скорост профуча край масата.

— Хей! — чу тя зад гърба си гласа на момичето. — Почакай!

Хана се скри зад една колона, сърцето й препускаше като полудяло. Един едър охранител, облечен със смокинг, прибяга край нея, след това се спря и се огледа. Объркан и ядосан той махна с ръка и каза нещо в своето уоки-токи. Хана усети лек прилив на удовлетворение. Тайното промъкване й донесе същото удоволствие като краденето.

Тук бе тъпкано с деца. Тя не можеше да си представи балът някога да е бил толкова посещаван. Повечето момичета на дансинга си бяха събули обувките и ги вдигаха във въздуха, когато се завъртаха. Край бара се бе събрала също толкова голяма тълпа, а още повече деца се бяха наредили край нещо, което очевидно беше караоке. Съдейки по чистите, празни маси, все още не бяха сервирали вечерята.

Хана улови за лакътя Аманда Уилиямсън, десетокласничка от „Роузууд дей“, която винаги се опитваше да я поздравява, когато се срещаха по коридорите в училище. Лицето на Аманда светна.

— Хана, здравеййй!

— Виждала ли си Шон? — излая Хана.

По лицето на Аманда се изписа изненада; след това тя сви рамене.

— Не съм сигурна…

Хана продължи нататък с разтуптяно сърце. Може би все пак той не беше тук. Тя промени посоката, като едва не се сблъска с някакъв сервитьор, който носеше огромна табла със сирена. Хана грабна едно огромно парче чедър и го пъхна в устата си. Преглътна го без дори да усети вкуса му.

— Хана? — извика Наоми Циглър, облечена със златиста рокля без колан и с прекалено потъмнена кожа. — Колко забавно! Ти си тук! Не каза ли, че няма да идваш?

Хана се намръщи. Наоми стискаше за ръката Джеймс Фрийд. Тя ги посочи с пръст.

— Вие двамцата заедно ли дойдохте? — Хана си бе помислила, че може би Наоми е дамата на Шон.

Наоми кимна утвърдително. След това се наведе напред.

— Да не би да търсиш Шон? — Тя поклати глава, изпълнена с благоговение. — Всички говорят за това. Аз самата не мога да повярвам.

Сърцето на Хана спря.

— Значи Шон е тук?

— Че е тук, тук е — Джеймс бръкна във вътрешния джоб на сакото си и измъкна бутилка от кока-кола с подозрително безцветно съдържание, и изля част от него в портокаловия сок. После отпи една глътка и се усмихна.

— Искам да кажа, че те са толкова различни! — впусна се в размишления Наоми. — Нали каза, че все още сте приятели? Той каза ли ти, защо е решил да покани нея?

— Я млъквай — Джеймс я сръга с лакът. — Тя е секси.

— Кой? — изкрещя Хана. Защо всички останали знаеха за това, а тя не?

— Ето ги там — Наоми посочи с пръст към противоположния край на залата.

Морето от деца сякаш се разтвори и поток светлина се изля от тавана. Шон седеше в ъгъла до машината за караоке и прегръщаше високо момиче, облечено с черно-бяла рокля на точки. Главата му бе наведена над шията й, а нейните ръце се намираха опасно близо до задните му части. Когато момичето се обърна, Хана видя познатите елфически, екзотични черти и неповторимата синьо-черна коса. Ариа.

Хана изпищя.

— О, Господи! Не мога да повярвам, че не си знаела. — Наоми съчувствено прегърна Хана през раменете.

Хана се отърси и се втурна право към Ариа и Шон, които се прегръщаха. Не танцуваха, просто се прегръщаха. Ненормалници.

Хана стоя до тях няколко минути, преди Ариа да отвори първо едното си око, а след това и другото. Тя издаде лека въздишка.

— Ъъъ, здрасти, Хана.

Хана стоеше пред нея, трепереща от гняв.

— Ти… Ти, кучко!

Шон застана пред Ариа, за да я защити.

— Я почакай…

— Да почакам ли? — Гласът на Хана ставаше все по-писклив. Тя посочи Шон с пръст; беше толкова ядосана, че ръката й трепереше. — Ти… Ти ми каза, че няма да идваш, защото всичките ти приятели били с момичета, затова не ти се иска!

Шон сви рамене.

— Нещата се промениха.

Бузите на Хана пламнаха, сякаш той й бе зашлевил плесница.

— Но нали тази седмица щяхме да излизаме на среща!

— Щяхме да излизаме на вечеря — поправи я Шон. — Като приятели. — Той й се усмихна така, сякаш тя бе бавноразвиваща се. — Миналият петък скъсахме, Хана. Да не си забравила?

Хана примигна.

— И какво, вече си с нея?

— Ами… — Шон погледна към Ариа. — Да.

Хана притисна ръка към стомаха си, почти убедена, че ще повърне. Това сигурно беше шега. Шон и Ариа заедно бе толкова невероятно, колкото дебело момиче, обуто в тесни панталони.

След това забеляза роклята на Ариа. Ципът отстрани бе свален, като разкриваше част от дантеления й сутиен без презрамки.

— Циците ти са навън — изрева тя, като посочи с пръст.

Ариа бързо погледна надолу, прикри гърдите си с ръце и бързо дръпна ципа.

— Пък и откъде я намери тая рокля! — попита Хана. — Да не си я взела от някоя конфекция?

Ариа се изпъна.

— Всъщност да. Реших, че е сладка.

— Господи! — Хана подбели очи. — Не ми се прави на мъченица. — Тя погледна към Шон. — Всъщност сигурно това е общото между вас. Ариа, знаеш ли, че Шон се е заклел да остане девствен, докато навърши трийсет години? Може и да се натискате, но никога няма да стигнете до края. Той е дал свещена клетва.

— Хана! — изшътка й Шон.

— Лично аз смятам, че е гей. Ти какво мислиш?

— Хана… — гласът на Шон вече прозвуча умолително.

— Какво? — изрепчи му се Хана. — Ти си лъжец, Шон. И задник.

Когато Хана се огледа, видя, че край тях се е събрала групичка деца. Онези, които винаги бяха канени по купони, онези, които бяха дежурното присъствие. Момичета, които не бяха достатъчно готини, дебели момчета, които бяха търсени само защото са забавни, богати хлапета, които харчеха тонове пари заради някой, който бе готин, или интересен, или умееше да манипулира останалите. Те поглъщаха скандала с интерес. Слуховете вече започнаха да се разпространяват.

Хана погледна към Шон за последен път, но вместо да каже нещо, просто се обърна и си тръгна.

В дамската тоалетна тя веднага се нареди най-отпред. Когато една от кабинките се освободи, тя веднага се шмугна вътре.

— Кучка — извика някой от опашката, но на Хана не й пукаше. Щом затвори вратата, тя се наведе над тоалетната и се отърва от доритосите и всичко останало, което бе яла тази вечер. След като приключи, тя се разплака.

Израженията на всички. Съжалението. Хана се бе разплакала на публично място. Това бе едно от правилата, които двете с Мона си бяха определили, когато се промениха: Никога повече да не позволят на някой да ги види как плачат. На всичкото отгоре тя се почувства толкова наивна. Хана наистина бе повярвала, че Шон ще се върне при нея. Бе помислила, че като ходи в клиниката за изгаряния и Клуб Д, това би имало значение, но всъщност през цялото време… той си е мислил за друга.

Когато най-накрая отвори вратата, тоалетната бе празна. Беше толкова тихо, че тя чуваше капенето на водата в казанчето. Хана се погледна в огледалото, за да види колко зле изглежда. Когато го направи, тя ужасено си пое дъх.

От другата страна я гледаше една съвсем различна Хана. Тя бе пълничка, с изтощена кестенява коса и грозна кожа. Тя носеше шини за зъби с розови гумени уплътнения, а очите й бяха толкова стеснени заради непрекъснатото примижане, тъй като тя отказваше да носи очила. Жълто-кафявото й сако бе опънато по дундестите й ръце, а блузата и бе увиснала и разкриваше сутиена й.

Хана ужасено покри очи. А. е виновен, помисли си тя. Той ми причинява това.

Тогава се сети за съобщението: Веднага отивай на бала. Шон е там с друго момиче. Щом А. знае, че Шон е на бала с друго момиче, значи…