Емили седна на леглото си, зяпайки безцелно през прозореца. Тя се чувстваше изпразнена, сякаш някой бе извадил всичките й вътрешности като на тиквен фенер.

В стаята й беше много тихо; единственият звук, който се чуваше, бе бръмченето на вентилатора на тавана. Емили отвори най-горното чекмедже на скрина и намери някакви стари ножици. Тя пъхна едното острие между ръката си и гривната, която Али й бе направила преди толкова много години, и я сряза. Не й се искаше да я изхвърля, но не искаше и да я оставя на пода, където беше паднала. Накрая я ритна под леглото си.

— Али — прошепна тя, а по лицето й се стичаха сълзи. — Защо?

Внезапно звънене я стресна. Емили беше закачила розовата чантичка, която Джена й бе върнала, на дръжката на бравата. Видя как телефонът й, който беше вътре, примигва. Тя бавно стана и дръпна ципа й. Докато успее да извади телефона си, той вече бе спрял да звъни.

ИМАТЕ ЕДНО НОВО СЪОБЩЕНИЕ, пишеше на екрана на малката й нокия. Емили усети как сърцето й затупа бързо.

Горката, объркана Емили. Сега една голяма момичешка прегръдка щеше да ти дойде добре, нали? Недей да се отпускаш твърде. Нищо не е свършило, докато аз не кажа.

А.

Какво се случва по-нататък

Наистина ли смятахте, че аз съм Тоби? Ама моля ви се, и на мен ми иде да се самоубия. Да бе, честно — пфу. То беше ясно, че щеше да го направи. Съдбата е толкова гадна, аз също — питайте Ариа, Емили, Хана и Спенсър…

Да започнем с Ариа. Това момиче е толкова заето да бъде заето, че едва успявам да проследя гаджетата й. Първо Езра, сега Шон, даже в мен се заражда подозрението, че още не е приключила с Езра. Това е дразнещото у артистичните девойки; никога не могат да решат окончателно. Предполагам, че просто ще трябва да помогна на малката Ариа и да реша вместо нея. Убедена съм, че на нея това страаааашно ще й хареса.

После идва ред на Емили. Сладката заблудена Емили. Аписън и Тоби сигурно щяха да кажат, че целувката на Емили е до голяма степен целувка на смъртта. Само че… опа… те не могат да кажат нищо — нали са мъртви. Предполагам, че Емили вече ще внимава къде полага отровните си устенца. А суеверната Емили знае много добре, че лошите неща винаги се случват по три.

Самотната малка Ханакинс. Шон я заряза. Баща й я заряза. И майка й сигурно щеше, стига да можеше. Това, че не си популярна, те кара да повръщаш, нали? Или пък кара само Хана. Но тя поне си има своята най-добра приятелка, Мона, която да я поддържа. Я почакай, не е вярно. Ще ми се да можех да ви кажа, че животът на Хана няма да се влоши още, но никой не обича лъжците. Пък най-малкото от всички — аз.

За последно оставих Спенсър. Да, тази малка отличничка знае теста CAT наизуст, но паметта нещо й изневерява, когато стане въпрос за нощта, когато Алисън изчезна. Не се тревожете, скоро ще получи добър урок по опресняване на паметта, благодарение на искрено вашия/вашата А. Я ме вижте — какво „милозливо“ същество съм. Тази думичка направо може да влезе в теста CAT.

Ако сте толкова умни като мен, сигурно вече сте разбрали кой/коя съм. Боже мой, сигурно е много досадно човек да не е гениален. Вижте, тук не мога да ви помогна — в момента съм зает/а с четири сладки малки лъжкини. Но тъй като досега показахте такова търпение, съвсем лекичко ще ви подскажа: Спенсър може и да е в А-отбора на отличниците, но аз пък имам А в името си. Целувки!

А.

Благодарности

Има толкова много хора, на които трябва да благодаря за успеха на „Око за око“. На първо място на екипа на „Алой ентъртейнмънт“, за добрата им работа и постоянство, за да станат тези книги страхотни; на неподражаемия Джош Банк, който се оправя по-добре от всеки друг със своята приятелка с душа на тийнейджърка. На Бен Скранк, чиито редакторски напътствия и остроумни закачки много ще ми липсват. На Лес Моргенщайн, за неговите новаторски идеи за интригата… и защото ни купуваше сладкиши. И накрая, но не на последно място, благодаря на моя редактор, Сара Шандлър, която с часове може да говори за кучетата, която страхотно имитира папагал и която е основната причина тази книга да е толкова смислена.

Искам да изкажа своята признателност и на невероятните хора от издателство Харпър-Колинс: Елиз Хауард, Кристин Маранг, Фарин Джейкъбс и останалите от екипа на Харпър. Целият ентусиазъм, с който се впуснахте в поредицата „Сладки малки лъжкини“, бе неотразим.

Както винаги моите благодарности и любов отиват при Боб и Минди Шепард, които от ранна възраст ме научиха, че най-важното в живота е да си глупав, да си щастлив от онова, което вършиш и винаги да вписваш фалшиви данни в ресторантските книги за предложения и оплаквания. Вие сте чудесни родители и винаги сте били такива — комбинирате само най-добрите качества на родителите на Емили, Спенсър, Ариа и Хана. Благодаря на Али и нейния демоничен, раиран, умиращ си да хапе наред котарак Поло.

Много целувки на Граматиката, Павлов, Котенцето, Врабчето, Клоуи, Роувър, Зелда, Райли и Хариет. Бях много щастлива, че братовчедка ми Колийн бе с мен, защото тя организира невероятни купони, има приятели, които четат книгите ми и винаги предлага най-забавните игри, свързани с много пиене. И, както обикновено, отдавам цялата си любов на Джоъл, който, наред с всичко останало, ме чешеше по гърба, търпеше ме, когато не бях в настроение, ядеше сладолед направо от кутията, докато заедно гледахме разни женски предавания по телевизията и дори след това ги обсъждаше с мен.

Освен това искам да благодаря на покойния ми дядо, Чарлз Вент. Той беше моето вдъхновение за Хана — имаше незначителния навик да „взима разни неща, без да ги плаща“. Но сериозно, той бе един от най-обичливите и най-градивни хора, които съм имала късмета да познавам, и аз винаги съм смятала, че той заслужава своето късче слава, дори и то да е на странницата с благодарностите.