— Това е наистина страхотен магазин.

— Майтапиш ли се! Той е най-добрият! — Очите на Наоми проблеснаха. — Обаче не можем да кажем на никого за това — ще бъде нашата малка тайна. Иначе всички ще отидат там и няма да остане нищо хубаво.

— Определено — каза Хана с подигравателно надменен глас, тайно очарована, че има нещо, в което двете с Наоми са заедно.

— Отнася се и за Райли — продължи Наоми. — И определено и за доведената ти сестра. Става ли?

— Става. — Хана триумфално прекара пръсти по пластмасовия ръб на чашата. Наоми и Кейт бяха най-добри приятелки от самото идване на Кейт в „Роузууд дей“. Хана и Кейт бяха започнали да се разбират по-късно и Кейт й беше казала, че е скарана с Наоми. По начина, по който го беше представила Кейт, вината беше у Наоми.

Наоми подпря лакти на перилото и хвърли поглед назад, към купона.

— Зелда Милингс изглежда доста добре с тази изрязана рокля, не мислиш ли?

Хана разгледа внимателно бледото русо момиче, което я беше отрязало предишния ден.

— Е — каза тя, изпитвайки триумф задето нещата се бяха обърнали, — тя прави гърдите й да изглеждат наистина малки.

— Вярно е — кимна Наоми дълбокомислено. — Но поне с тези цветове не прилича на албинос.

— Ще има отвратително слънчево изгаряне в края на седмицата — размечта се Хана.

Наоми изкриви уста.

— Знаеш ли кой искам да получи слънчево изгаряне?

— Момичетата от „Вила Луиза“? — изтърси Хана.

— Да! — изкряска Наоми, след което докосна Хана по ръката. — О, Божичко, и ти ли мислиш, че са страшно дразнещи?

— Абсолютно! — Хана почувства изблик на задоволство. Приятно й беше да одумва Вила горилите. — Знаеш ли, че Емили е съквартирантка с онази Ерин Бум-бум?

Наоми потрепери.

— Тя е най-неприятната. Наложи се да работя в канцеларията на кораба, защото ме мързеше да се запиша нещо друго, и тя работи в една смяна с мен. Кучката не ми каза нито дума през цялото време!

Хана се намръщи.

— Чакай, ти работиш в канцеларията? Аз също!

— С Вера? — попита Наоми.

— О, Божичко, Вера! — изкикоти се Хана. — Как ти се струват всички тези сантиментални любовни песни?

— А фибите? — добави Наоми, продължавайки да се кикоти. — Прилича на пудел!

— Няма ли тази канцелария най-странната миризма? — Хана се престори, че й се повдига.

— Да, комбинация от крака, мокро куче и възрастна жена — изстена Наоми.

— Но можеше и да е по-лошо — рече Хана. — Чух, че някои хора, които са се записали със закъснение, са задължени да чистят. Принудени са да търкат мъжките тоалетни.

— Пфу! — възкликна Наоми.

Хана се ухили, докато отпиваше от напитката си. Чувстваше се замяна и свободна. Все едно току-що е открила нов моден дизайнер, чиито дънки, тениски и рокли й прилягат перфектно — и името му е Наоми. А Наоми гледаше към нея със същия поглед, тип „Къде си била през целия ми живот“, което я караше да се чувства още по-добре.

После Наоми пристъпи от крак на крак.

— Исках да те попитам нещо. Някога търсила ли си помощ за… сещаш се. Онова нещо с яденето.

Хана настръхна. Преди милион години Мона в качеството си на А. беше принудила Хана да се изправи срещу Наоми и Райли и да им разкаже за проблема си. Хана хвърли поглед към вратата, обмисляйки дали да не избяга.

— Единствената причина, поради която те питам, е защото исках да взема направление — добави Наоми, след като Хана не каза нищо.

Хана се намръщи.

— За кого?

Наоми погледна надолу.

— За мен — промълви тя тихо.

Хана едва не се изсмя.

— Ти се тъпчеш? Да бе, да.

Наоми беше размер нула. Хана почти не я беше виждала да яде.

Момичето сведе поглед.

— С много упражнения. Това е нещо, с което се боря от години. Всъщност исках да поговоря с теб за това — ти си единствената ми позната, която също страда от това. Не мога да говоря с Райли или Кейт за тези неща.

— Наистина вече не го правя — каза Хана предпазливо.

— Аз също не го правех. — Наоми прекара пръст по ръба на чашата. — До предишното лято. Случиха се някои странни неща, и започнах отново.

Хана примигна.

— Наистина съжалявам — каза тя тихо, все още неспособна да повярва напълно на ушите си. Но изражението на Наоми изглеждаше искрено и простодушно. Хана беше копняла да си говори за тъпченето с храна с някой, който също е минал през това, но досега не беше срещнала човек, който да си го признае.

— Ако някога ти се прииска да си поговориш с някого, аз съм насреща — предложи тя след кратка пауза. — Знам колко е тежко.

— Благодаря — промълви Наоми, пресегна се и потупа Хана по ръката.

В този момент Мейсън Байърс, препъвайки се, излезе на терасата. Косата му беше разрошена и носеше на ревера си златна значка на Роузуудската полиция.

— Аз съм офицер Байърс, дами — изфъфли той. — Вие двете достатъчно големи ли сте, за да пиете алкохол?

— Разбира се, че сме — намигна му Наоми.

— Мога ли да видя личните ви карти? — настоя Мейсън.

Майк също подаде главата си навън.

— Правим игра на карти със събличане, в която се използват фалшиви лични карти. Искате ли да играете?

Той размаха във въздуха собствената си фалшива лична карта.

— Дай да видя това. — Хана пристъпи обратно в стаята и я сграбчи. Макар че Майк се беше похвалил с фалшивата лична карта, не изглеждаше склонен да й я покаже. Тя прихна. Кунси Томас — човекът на картата — беше рус, късо подстриган и с очила. Според описанието беше висок над два метра, трийсетина сантиметра по-висок, отколкото беше Майк.

Тя му подхвърли картата.

— Никой и за миг няма да си помисли, че това си ти.

Майк улови внимателно картата си. Бузите му бяха пламнали.

— Добре, всезнайке, да видим твоята.

Хана бръкна в чантичката си и извади своята собствена фалшива лична карта, която беше купила миналата година онлайн и която съдържаше собствената й снимка и данни. Мейсън подаде своята фалшива карта, която беше купил от Ню Йорк. Останалите хлапета също започнаха да трупат картите си върху купчината. Едно от момичетата имаше доста убедително изглеждащ японски паспорт, въпреки че не беше японка. Ерин Бум-бум беше използвала собствената си фотография за фалшификацията. На снимката тя беше толкова привлекателна и приличаща на манекенка, че Хана се съмняваше дали някой проверяващ на входа или сервитьор би си направил труда да провери датата на раждане. Кучка.

— Хей, твоята е доста добра — каза Майк на Наоми, когато тя сложи картата си върху купчината. — Тя дори прилича на теб.

— Това е защото ми е братовчедка — обясни Наоми. На лицето й се появи странно изражение. — И без това вече не й трябва.

Хана погледна към снимката, и осъзна със закъснение кой е на нея. Въпреки че беше виждала девойката само веднъж, лицето й беше незабравимо. Почувства се все едно я наблюдава призрак.

Мадисън.

Хана отстъпи назад, препъна се в някакъв изправен куфар и за малко да падне върху задника си. Докато се опитваше да запази равновесие, ръцете й така се разтрепериха, че тя се принуди да ги скрие в диплите на роклята си. Стаята й се стори толкова задушна и претъпкана, и толкова много хора гледаха в нея, включително и Наоми.

— Ъ-ъ-ъ, аз трябва да… — Хана непохватно започна да си пробива път към вратата.

Тича до края на коридора, отчаяно опитвайки се да си поеме дъх. После забеляза плъзгаща се врата, която водеше до малко открито пространство. Плъзна вратата, вмъкна се вътре, олюлявайки се, и се приведе над свитите си колене.

Мадисън беше братовчедка на Наоми. И какво имаше предвид Наоми, когато каза, че тя вече не се нуждае от личната си карта? Мъртва ли беше?

Пиу.

Това беше телефонът на Хана. Тя го извади от чантичката си, мислейки си, че я търси Майк. Но после погледна към екрана. „Едно ново съобщение от неизвестен подател“.

— Не — прошепна тя, оглеждайки тъмното пространство. После погледна екрана. С треперещи пръсти избра „ПРОЧЕТИ“.

Внимавай кого блъскаш и зарязваш, престъпнице. Ще се видим на палуба „Фиеста“.

А.

9.

Сладка малка пътничка без билет

Във вторник сутринта Емили и Джордан седяха на леглото в каютата на Емили. Около тях бяха разхвърляни обвивки евтин чипс от автомат за храни, а Джордан беше направила за двете безалкохолно бананово дайкири от разни напитки, които беше намерила в мини бара. От слушалките на айпода на Емили свиреше един от плувните й миксове, а по Дискавъри — единствения канал, за който имаше сигнал, освен CNN, който Джордан беше казала, че мрази — даваха филм за парка Йосемити, но момичетата не го гледаха.

— Добре, трябва ми глагол — каза Емили, гледайки надолу към книгата е „Мед Либс“1, която беше намерила в дъното на сака си, останала там от едно нощно пътуване за състезание по плуване.

— Ъ-ъ-ъ, „целувам“ — каза Джордан след миг, мушкайки чипс в устата си.

— А сега ми трябва съществително.

— „Гърди“ — каза Джордан бързо.

Емили остави химикалката си и погледна към останалите думи, които Джордан беше избрала. „Сексуално“, „език“, „съвкупяване“, „чувствен масаж“.

— Осъзнаваш ли, че това е детска игра? А не порно?

— Какво друго мога да кажа? — изкиска се Джордан. — Вдъхновена съм от духа на Ерин Бум-бум. Дори аз чух слухове за това с колко много момчета е била.

Емили потрепери.

— Всеки път, когато я виждам, е с някой нов.

Джордан хвърли поглед към вратата.

— Сигурна ли си, че тя няма да има нищо против да остана тук?

Емили сви рамене.

— Честно казано, съмнявам се, че Ерин ще се върне тук до края на пътуването. А ако все пак дойде, просто ще й кажем, че си скарана със съквартирантката си. Можеш дори да спиш в моето легло, ако така ще си по-спокойна.

При това предложение бузите й леко се зачервиха, но Джордан със сигурност знаеше, че намеренията й са само приятелски, нали така?

Джордан се усмихна с облекчение.

— Ти направо ме спасяваш, знаеш ли?

Емили завъртя очи.

— Казваш ми го за стотен път. — Тя се наведе отново над „Мед Либс“. — Добре, сега ми трябва наречие.

— „Страстно“ — изстреля веднага Джордан и двете избухнаха в смях.

След като Емили я вписа, тя изненадващо надуши миризмата на току-що приготвени в микровълнова печка пуканки. Сигурно някой си ги беше направил в кухнята в дъното на коридора.

— Това е един от любимите ми аромати — каза тя замислено.

— На мен също — рече Джордан, хващайки една от възглавниците. — Имаш ли други?

Емили се замисли за момент.

— Гумени топки и бензин, предполагам. И мирис на стаята на една стара приятелка.

— На Алисън? — попита Джордан.

Емили кимна. Беше разказала на Джордан за Алисън почти веднага. Това беше едно от нещата, които просто трябваше да сложи на масата, когато се сприятеляваше в последно време — така или иначе всички бяха гледали „Малка сладка убийца“, драмата по действителен случай, разказваща за онова, което Али им беше сторила.

— Промъквах се в стаята й по време на гостуванията с преспиване — призна си тя, изчервявайки се. Стаята й миришеше на цветя и пудра, и… просто на нея…

— Ти наистина си я обичала, а?

Емили сведе поглед. Това беше още едно нещо, което беше признала на Джордан веднага — вече нямаше смисъл да крие, че момичетата я привличат. Ала не беше никак трудно да признава на Джордан такива неща — тя беше толкова отворена към всичко, което чуваше от устата на Емили. Само се беше усмихнала леко и беше казала, че няма проблем с това.