Спенсър облегна лакти на масата и се наведе напред.

— Ако ти си особняк, значи аз също съм. Всички пари в портфейла ми трябва да са подредени по серийни номера. Ако са разбъркани, се шашкам.

Рифър повдигна вежди.

— От колко време си така?

— Откакто за пръв път ми дадоха джобни. А преди това подреждах играчките си покрай ваната по цвят и височина.

Рифър се ухили.

— Аз нареждах комплектите си лего по размер и тема. И държах да гладя сам ученическата си униформа — не ми харесваше как го прави мама.

— Аз все още гладя дънките си от време на време — призна Спенсър и леко се смути от признанието си.

Рифър се изкиска.

— Когато за пръв път се запалих по ботаниката, мама ми даде едно шкафче за подправки, за да си съхранявам семената. Будех се по няколко пъти нощем, за да проверявам дали съм ги подредил в правилния ред.

Спенсър бодна едно парченце и го лапна.

— Умолявах баща си да ми позволи аз да подреждам папките му. Той реши, че нещо ми има.

— Ти щеше да си ценна придобивка за Айви клуб — пошегува се Рифър. — Идеалната секретарка.

— Лошо, че никога няма да стане. — Спенсър се загледа мрачно в солта по ръба на чашата си с маргарита. Тя отчаяно се опитваше да влезе в Айви, но след фиаското със сладкишите, пълни с дрога, това очевидно нямаше да стане.

Когато усети как голямата, топла длан на Рифър покрива ръката й, тя го погледна изненадано.

— В Принстън ще ти е много по-забавно, ако не членуваш в никой клуб — каза нежно той. — Аз ще се погрижа за това.

— Наистина ли? — Спенсър се осмели да се усмихне.

— Разбира се. Ние ще си прекарваме страхотно. Знам толкова забавни неща, които да правим — които са много по-яки от онези, по които си падат момичетата в Айви.

Сърцето на Спенсър се разтуптя. Той беше казал ние. Сякаш щяха да са заедно. Може би само двамата.

До ухото й изрева тромпет и тя се обърна. Джаз групата стоеше до масата им, за да им изпълни частна серенада. Китаристът задрънка по струните в бавен ритъм. Барабанистът разтърси маракаси. Певецът подкара песен. Макар думите да бяха на испански, Спенсър разпозна мелодията на „Имам очи само за теб.“

— Имаш красива приятелка, човече — каза певецът със силен испански акцент между куплетите.

— Знам — отвърна Рифър, поглеждайки предпазливо към Спенсър, сякаш си беше позволил твърде много. Спенсър му се усмихна замаяно. Приятелка? Тя се опита да приложи думата към себе си, сякаш изпробваше рокля, и се почувства невероятно добре. Усмихна му се и стисна ръката му.

— Искате ли снимка? — Отнякъде се появи сервитьорката с полароидна камера в ръка. Спенсър и Рифър се наклониха един към друг и се усмихнаха. Светкавицата проблесна и апаратчето изплю готовата снимка. Спенсър я взе от сервитьорката и я остави на масата, за да изсъхне.

Рифър се изправи и протегна ръка.

— Искаш ли да танцуваме?

— Да — отвърна задъхано Спенсър.

Те си избраха място на дансинга, близо до басейна, и Рифър я обгърна с ръце.

— Никога не съм си мислила, че си падаш по танците — промърмори тя, докато се полюляваха в ритъма на музиката.

Рифър тихо изцъка с език.

— Досега трябва да си разбрала, че външният вид лъже. Обичам да танцувам — особено когато съм с подходящия човек.

Сърцето на Спенсър се разтупка, когато той се наведе към нея и носът му допря бузата й. Тя преглътна нервно и вдигна лице към него. Когато устните им се докоснаха, тромпетистът изсвири поредица от триумфални ноти. Спенсър затвори очи и усети вкуса на лимон, севиче и сол. По тялото й пробягаха тръпки.

Двамата се отдръпнаха един от друг и се усмихнаха. В ъгълчето на устата на Рифър потрепваше някакво мускулче. Но секунда по-късно погледът му се фокусира върху някой зад Спенсър.

— Нещо против да се намеся?

Пред очите й се появи ъгловатото лице на Наоми. Тя гледаше сладко Рифър, леко навела глава настрани и пърхаше с мигли.

Спенсър се напрегна, готова да каже не. Но преди някой от тях да успее да помръдне, Наоми се шмугна пред Спенсър и сграбчи ръцете на Рифър. Спенсър се опита да защити мястото си, но тогава Наоми я изблъска с хълбок. Спенсър отстъпи назад. Токчето й хлътна в дупката между неравните плочи и тя размаха ръце, за да запази равновесие. Моментът във въздуха продължи като че ли цяла вечност и внезапно тялото й се озова в студена вода, съпровождано от силен плясък. В ушите й нахлу вода, роклята й подгизна. Задничето й удари пода на басейна и тя бързо се оттласна и изплува на повърхността, плюейки вода.

Отметна косата си от лицето и се огледа. Музиката продължаваше да свири силно, но много хора на дансинга бяха спрели да танцуват и я гледаха. Сервитьорите замръзнаха на местата си с подноси в ръцете. Рифър я беше зяпнал изненадано. Наоми се беше ококорила. Миг по-късно тя пристъпи внимателно към ръба на басейна.

— Мили Боже, Спенсър, добре ли си? — каза тя с престорена загриженост. — Трябва да си по-внимателна!

На Спенсър й се прииска да сграбчи глезена на Наоми и да я дръпне във водата, но тя вече се беше върнала при Рифър, като може би предполагаше, че двамата ще продължат да танцуват. Но Рифър се обърна към един сервитьор, който се приближаваше бързо, носейки кърпа.

Спенсър излезе от басейна и позволи на Рифър да увие рамене й с кърпата.

— Това беше много странно — промърмори разсеяно той, докато я водеше към масата им. — Може би не трябваше да танцуваме толкова близо до басейна, а?

„Не и ако Наоми е наблизо“ — помисли си горчиво Спенсър. Телефонът в чантата й изпиука и тя се наведе да погледне. „Имате ново съобщение от непознат номер“.

Тя се обърна назад. Наоми гледаше през прозореца, а телефонът лежеше в скута й. На лицето й се бе изписала тъничка усмивка, сякаш знаеше страхотна тайна.

Спенсър я изпрати с поглед, докато Наоми се отдалечаваше към изхода с вирната глава, сякаш работата й тук бе приключила. После погледна към есемеса.

Най-доброто за теб, Спенс, е да стоиш далеч от него. В морето е пълно с риба. Или в двора на затвора, след като приключа с теб.

А.

15.

Снимка, която казва повече от хиляда думи

В петък сутринта Ариа и Ноъл се намираха в кухнята на кораба, застанали на различни работни маси. Опитвайки се да правят нещо заедно, те се записаха доброволци в курса по природосъобразно готварство. Нямаха представа, че ще бъдат включени в смяната за закуска в шест часа сутринта.

Ариа надникна в купата на Ноъл и се намръщи.

— Мисля, че си сложил твърде много брашно в тестото — прошепна тя, поглеждайки предпазливо към Бет, едрата жена, която отговаряше за кухнята.

Ноъл свъси вежди и погледна към ламинираната рецепта на масата.

— Тук пише дванайсет чаши за това количество. Мисля, че точно толкова сложих.

Ариа разбърка тестото във вилица.

— Според мен трябва да е по-гъсто. Сега е твърде сипкаво.

Ноъл се изкиска.

— Ти си сипкава.

Той я погъделичка отстрани и тя го перна с кухненската ръкавица. Трябваше да признае, че ранната смяна е забавна: двамата бяха единствените ученици в кухнята, радиостанцията излъчваше романтични мелодии, изпълнявани на класическа китара, а въздухът беше свеж и чист, изгубил тропическата си влажност. Наистина, Ариа не очакваше, че голяма част от кухненските й задължения ще включват работа с месо — изваждането на хиляди парчета пуешки бекон от фризера, пърженето на телешки наденички, дори трябваше да се занимава с нещо, наречено скрапъл, в което беше убедена, че има свински зурлички, които обаче бяха органични. Но това беше малка цена, за да прекара известно време с Ноъл.

Той наля още малко мляко в тестото.

— Хей, така и така сме станали рано, може да се поразходим по брега. Ще ти покажа какъв рап ще изпълним двамата с Майк на шоуто за таланти в събота. — Той я смушка отстрани.

— Това е страхотна идея! — отвърна Ариа, но прехапа устни, спомняйки си, че е заета. — Но днес не мога. Обещах на Греъм да играем миниголф.

— О. — Ноъл впери поглед в купата си. — Няма проблем.

Ариа изсипа още един поднос с бекон в тигана. Той се разцвърча шумно.

— Много съжалявам. Ако ми беше казал по-рано, щях да променя програмата. — Предишната вечер бяха вечеряли заедно с голяма група ученици. Ариа и Ноъл почти не бяха разговаряли.

— Казах, че няма проблем — отвърна високомерно Ноъл. — Ти определено прекарваш доста време с тоя Греъм.

Ариа сбърчи нос. Тоя Греъм? Майка й би се изразила така.

— Не че си падам по него. Той е от онези, които си обличат брони и участват в турнири.

— А той пада ли си по теб?

Тя се засмя.

— Определено не. Всъщност се опитвам да го накарам да говори за последната си любов. Приятелката му е починала и той е твърде срамежлив, за да тръгне сам да говори за нея.

Ноъл я погледна изненадано.

— Как е починала?

Ариа се ухапа силно от вътрешната страна на бузата.

— Ами… не знам точно…

Не трябваше да казва и на приятелките си за Греъм — те не можеха да избият от главите си мисълта, че той може да е А. Предишната вечер, преди вечеря, те се срещнаха, за да репетират своя хула танц, и Емили й каза, че е видяла Греъм да се крие в един от коридорите. А Хана, която се мотаеше с тях, макар да бе решила да изпълнява номер заедно с Наоми, отбеляза, че Греъм като че ли няма никакви приятели на борда на кораба — винаги се хранеше сам.

— Ами ако е дошъл на борда с единствената цел да ни шпионира?

— Той не е А. — рече настоятелно Ариа. — Дори връзката му с Табита не е била скорошна.

— Да, но ти каза, че той я е харесвал повече, отколкото тя него — напомни й Хана. — Може би е смятал, че тя е истинската му любов или нещо такова. Може да е някой от ония откачени типове, които просто си умират да отмъщават.

— Ти изобщо не го познаваш — рече отбранително Ариа.

— Нито пък ти — репликира я Хана.

Затова сега Ариа се прокашля и погледна към Ноъл.

— Просто чувствам, че трябва да му помогна. Забавно е да се правя на сватовница.

Ноъл отпи от чашата си с кафе, която стоеше на масата до него.

— Стига да не го сватосаш за себе си. Може би го правиш, без да се усещаш.

Беконът силно изцвърча.

— Не ми ли вярваш? — попита Ариа.

— Разбира се, че ти вярвам — отвърна бързо Ноъл. — Просто… Мислех си, че това пътуване ще е по-различно. Не очаквах, че този твой еко лов ще ти отнема толкова много време.

Ариа насочи шпатулата си към него.

— Ти не пожела да се запишеш в еко лова с мен. Ти настоя да вземаш уроци по сърф. Знаеше, че не мога да се запиша с теб. Знаеш, че не плувам много добре. Но така или иначе се записа.

— Ти ми каза, че мога да го направя.

— И бях искрена — отвърна Ариа. — Страхотно е, че толкова се забавляваш. Но не ме карай да се чувствам виновна, че и аз се забавлявам.

Очите на Ноъл се разшириха.

— Хубаво. Повече нищо няма да кажа. Въобще няма да те притеснявам.

— Чудесно — отвърна Ариа с твърд тон.

Тя се върна към бекона си. Ноъл разбърка тестото. Движенията му бяха толкова енергични и страстни, че цялото излишно брашно се вдигна на облак и покри лицето му с фин бял пласт. Той примигна учестено, изглеждайки като мим.