— Видя ли кой го направи?

— Не.

— Може да си дъвчела дъвка, преди да заспиш, и да си забравила да я извадиш?

Тя поклати енергично глава.

— Никога не дъвча дъвка преди лягане.

Рифър пристъпи към нея и я прегърна през кръста.

— Може би с това вселената иска да ти каже, че не бива да се крием повече?

Спенсър се измъкна от прегръдката му.

— Ние трябва да се крием.

— Все още? — Рифър сложи ръце на хълбоците си.

— Казах ти — рече Спенсър. — Не мисля, че е честно спрямо Наоми. И ти каза, че нямаш нищо против.

Рифър подсмръкна.

— Не знаех, че намеренията ти са толкова сериозни.

Той прекара ръце през косата й, като нямаше вид на отвратен от дъвката. Тя се опита да се възпротиви, но Рифър ухаеше на лосион против изгаряне и хлор; след секунда устните му бяха върху нейните и двамата паднаха на леглото на Спенсър. Кожата му беше нагорещена от слънцето. Спенсър се извъртя, за да може да помогне на Рифър да съблече ризата през главата си.

Хрръс.

Внезапно леглото пропадна. Подът се разтресе. Картината с изображение на кораба, поставена над леглото на Спенсър, се разклати на гвоздея си, после падна и се разби в матрака. Спенсър успя да покрие с ръце главата си точно преди това.

Рифър примигна.

— Знаех, че съм буен, но не знаех, че съм чак толкова буен.

Спенсър изпълзя на килима и се вторачи в рамката на леглото. И четирите крака бяха паднали настрани, сякаш вече не можеха да издържат тежестта на матрака. Но дървото на мястото на счупването не беше натрошено, както можеше да се очаква, а беше останало гладко — сякаш е било отрязано с трион.

После тя се изправи и огледа гвоздея, на който беше висяла картината над главата й. Той едва-едва се държеше за стената, готов всеки момент да падне. Явно някой го беше разхлабил. През първата вечер от пътуването имаше силни вълни, и въпреки че тубите с паста за зъби на Спенсър и Кирстен бяха паднали от полицата в банята, мебелите и декорацията не бяха помръднали. Двете се бяха пошегували, че вероятно всичко в каютата е завинтено, а не е окачено на калпави гвоздеи.

Кожата на Спенсър настръхна. Мисълта, която бавно и коварно се прокрадваше в главата й през последните двайсет и четири часа, избуя с пълната си сила.

— Това е — обяви тя. — Не мога да издържам повече така. Това отиде твърде далеч.

— За какво говориш? — попита Рифър.

— Не разбираш ли? — извика Спенсър с треперещ глас. — Подхлъзването, хранителното отравяне, дъвката, и сега леглото? Някой ми причинява това нарочно!

Усмивката върху лицето на Рифър застина.

— Сериозно ли говориш?

— Разбира се, че сериозно.

— Кой би могъл да ти причинява това? И защо?

Тя дълбоко си пое дъх.

— Не е ли очевидно? Наоми!

Рифър се опули.

— О, стига. Тя не е чак толкова луда.

— Разбира се, че е!

Спенсър заоглежда изнервено каютата.

— Не ти ли се струва, че този телевизор е твърде близо до ръба? — попита тя. После се вторачи в недокоснатия поднос със закуската, която беше поръчала на рум-сървиса и помириса предпазливо сладките. — Би ли пробвал тези мъфини, за да се видим дали Наоми не им е сложила наркотици?

Рифър я изгледа.

— Хм, Спенсър, ако в тях имаше наркотици, тогава аз щях да се надрусам. Но ти страшно си се заблудила. Наоми не се опитва да те подлуди.

— Напротив, опитва се! — извика Спенсър. Тя се хвърли към шкафа и надникна вътре, за да провери дали саковете й не са сложени така, че да паднат върху главата й. После вдигна срещу светлината шишенцето с хапчетата й против алергия. Бяха ли със същия син цвят като преди? А ако Наоми ги беше сменила с нещо друго — нещо опасно?

Рифър положи ръцете си върху раменете й.

— Трябва да се успокоиш. Не можеш да се мяташ насам-натам и да обвиняваш някого за лошия си късмет. Всичко, което ти се е случило, е защото ти си направила така, че да се случи, нали?

В гърлото на Спенсър заседна буца. Рифър беше прав за всичко, грешеше само относно причините. Може би тя беше предизвикала лошия си късмет — може би това беше кармична разплата за всички ужасни неща, които беше извършила. Натопяването на Келси. Помагането на Хана в случая с Мадисън. Табита. Това беше начинът, по който вселената я наказваше.

После тя замижа силно, идвайки на себе си. Това не беше карма — беше А.! И А. нямаше да спре, докато не постигнеше каквото иска!

Спенсър веднага осъзна какво трябва да направи. Тя погледна към Рифър, отново с буца в гърлото си.

— Трябва да скъсаме — каза тя.

Ченето на Рифър увисна.

— Какво?

— Съжалявам — изрече тя монотонно. Знаеше, че ще се пречупи, ако погледне Рифър в очите, затова се беше втренчила в ръцете си. — Това просто не е редно.

— Наистина мислиш, че тя те тормози, нали?

— Да.

— Защо не ме оставиш да говоря с нея?

Спенсър извърна поглед.

— Не можеш ли просто да направиш каквото те моля?

Рифър отстъпи назад, сякаш тя го беше блъснала. За миг в очите му проблеснаха сълзи, но после скулите му се вкамениха, той си пое дъх и се извърна.

— Хубаво — изрече той примирено.

— Съжалявам — каза Спенсър тихо. Но той вече беше хлопнал вратата.

23.

Погрешна представа

Същия следобед Ариа и Греъм стояха пред театъра, който се намираше на най-долната палуба на кораба. Боядисаните в небесносиньо стени бяха окичени със снимки на изпълнителите от „Цирк дьо Солей“, които изглеждаха шантаво и налудничаво с изпъкналите си очи, нелепо впити трика и абсурдно дълги крайници. Съседната стена беше посветена на обявите и рекламите за тазвечерния конкурс за млади таланти — той започваше в седем, с тематични партита преди и след него.

Но останалите стени също бяха покрити със странни йероглифи, свързани с „Цирк дьо Солей“. Ариа и Греъм бяха дошли тук заради последното указание от еко търсенето на съкровища, което бяха открили в една купчина с обелки в корабната кухня. То изискваше от тях да разшифроват йероглифите. Но на Ариа те приличаха просто на безсмислени завъртулки.

— Някаква идея? — Ариа отстъпи встрани, за да пропусне една от акробатките, над чиято глава стърчеше самотно щраусово перо. Сутринта, когато двамата с Греъм се бяха явили при Гретчен, тя им каза, че водят в класирането. — Ако разгадаем тази загадка, онези ваучери за Епъл са наши. — Макар в началото тази мисъл да не я изкушаваше особено, тя се разходи наум из магазина на Епъл, размишлявайки дали да си купи бял Айпад с много памет или Макбук Еър.

— Може би точно затова са го направили невъзможно за разгадаване. — Греъм сбърчи чело и започна да оглежда стената. — Това тук ми прилича на облак. — Той посочи към един пухкав образ. — А това прилича на падащо момиче.

Ариа потрепна. Ако наклонеше главата си под определен ъгъл, наистина можеше да види тяло, което пада в пространството. В съзнанието й се появи снимката на Табита и последното съобщение на А. Дали приятелят на Ариа ще я посещава в затвора?

Вратата на театъра се отвори и навън изскочи още една акробатка. Тя ги погледна и се усмихна.

— Искате ли подсказка?

Ариа и Греъм кимнаха нетърпеливо.

Акробатката се приближи до тях.

— Виждате ли онази рисунка там, която прилича на стълба? Това всъщност е буквата А. А рисунката, която прилича на чадър, всъщност е Т.

Ариа отново погледна към стената.

— Значи това е нещо като криптограма?

— Точно така — отвърна акробатката, направи пирует и се отдалечи.

Ариа се вгледа в символите. Двамата с баща й Байрън всяка сутрин решаваха заедно криптограмните пъзели във „Филаделфия Сентинъл“. Пъзелите представляваха разбърканите букви на даден цитат. Номерът беше да разгадаят шифъра, за да успеят да схванат смисъла.

Когато бръкна в чантичката си за молив, пръстите й докоснаха малкия голф пин от игрището за мини голф, което двамата с Греъм бяха посетили предишния ден. Тя се плесна по челото.

— Греъм, колко съм недосетлива! Как мина снощи с Тори? — Предишния следобед Греъм й беше изпратил есемес, в който й съобщаваше, че двамата с Тори са си уговорили среща за вечеря. В отговор тя му беше изпратила списък с теми за разговор, като бе добавила, че той трябва да придържа стола за Тори, когато тя сяда, и никога, ама никога да не поръчва вместо нея. Не можеше да повярва, че е забравила да го попита.

Греъм отметна кичур коса от челото си.

— Добре мина. — После посочи думата, която включваше и приличащия на стълба йероглиф. — Ако това означава А, значи думата завършва на ТА. Както и онази.

— Да. Вярно. — Ариа го записа, после попълни всички А и Т в пъзела. След това се прокашля. — Значи е минало просто добре? А не невероятно?

— А може би това е ТЕ. — Греъм посочи дума, в която имаше много Т. Сякаш изобщо не я чуваше какво говори.

— Да — отвърна тя и си записа. Стомахът й се сви. Нима срещата е била пълен провал? Може би Греъм не беше спрял да говори за Обществото за креативен анахронизъм или за мъртвата си приятелка. Може би Тори си беше тръгнала след аперитива.

Ариа си умираше от желание да попита, но внезапно коридорът й се стори твърде тих и оголен. Двамата продължиха да гледат пъзела още няколко минути, записвайки нови думи. Накрая разполагаха с цялото послание: Защитете моретата. Спасете планетата. Живейте на макс.

— Добре-е-е. — Греъм сви устни. — И какво да правим с това?

— Виждала съм някъде тази фраза — промърмори Ариа и затвори очи. В този миг отговорът изскочи в съзнанието й: банерът в казиното от първия ден. Беше го забелязала, защото й се беше сторило, че е видяла нещо — или някой — да се движи в сенките зад него.

— Хайде — каза тя, хващайки Греъм за ръката.

Казиното беше тъмно и празно, ротативките жужаха атонално. Банерът все още висеше над масите. Ариа мина под него и облегна дланите си на масата. Когато прокара ръка под нея, пръстите й напипаха някакъв картон. Тя се наведе; до мястото, където краката на масата се срещаха с плота, бяха залепени две картички. Ариа дръпна тиксото и ги поднесе към светлината. И на двете пишеше „Поздравления!“.

Ариа отвори едната. Това наистина беше ваучер за онлайн магазина на Епъл на стойност хиляда долара. Тя махна с ръка на Греъм.

— Успяхме!

Греъм вдигна победоносно юмрук. После вдигна Ариа във въздуха и я завъртя. Тя се изкиска, но не го прегърна твърде силно, за да не оставя погрешни впечатления. Когато Греъм се обърна назад, бузите му бяха порозовели.

— Трябва да го отпразнуваме, не мислиш ли? — попита той. — Какво ще кажеш за вечеря в онзи ресторант на най-горната палуба?

— Ами… — Устните на Ариа потрепериха. Искаше й се да му каже, че вместо това е по-добре да направи нещо с Тори. Освен това искаше да види Ноъл. Но Греъм изглеждаше толкова щастлив. А и току-що бяха спечелили.

— Съгласна съм — реши накрая тя, грабвайки единия ваучер от ръката му. — Само първо да се поосвежа.

Час по-късно Ариа се изкачи по спиралната стълба до „При Галилео“, малкия ресторант на главната палуба. По парапетите проблясваха гирлянди от миниатюрни лампички, които продължаваха по засадените в саксии фикуси. По масите бяха насядали посетители, джаз групата свиреше тихо в ъгъла, а по стените бяха накачени плакати, които рекламираха конкурса за млади таланти. Всички обявяваха с големи букви: ПЪРВА НАГРАДА: ВЕСПА!