— Не! — изпищя тя и се хвърли напред.
Но закъсня. Тялото на Джордан изчезна зад корпуса на кораба. Секунди по-късно се чу плясък. Всички изтичаха до парапета, за да погледнат. Тюркоазеното море се плискаше в борда на морския съд. По повърхността се носеха огромни купчини водорасли.
Моля те, покажи се, моля те, покажи се, мислеше си Емили, докато се оглеждаше да зърне главата на Джордан. Но тя не се появи.
— Къде отиде? — попита някой зад нея.
— Скокът беше много от високо — обади се някой друг. — Може да не е оцеляла.
Федералните вече тичаха надолу по стълбите към лодката си. Емили се вкопчи здраво в парапета, оглеждайки вълните за Джордан. На повърхността на водата се виждаше грозна кафеникава пяна. Над вълните скачаха риби. Но от Джордан нямаше нито следа.
Поне стотина ученици надничаха над парапета, за да видят дали Джордан ще изплува. Емили искаше да им изкрещи, да ги накара да се махнат оттам. Как можа да се случи това? Кой беше съобщил в полицията? Тя веднага се досети за отговора на този въпрос. Глупаво бе да предполага, че е бил някой друг.
И сякаш прочел мислите й, телефонът й изпиука. Емили го измъкна от чантата си и се вгледа гневно в екрана, изпълнена с омраза към съобщението, което всеки миг щеше да прочете.
Опа! Дали не „прескочих борда“ с това обаждане в полицията, Ем? Съжалявам!
26.
Декомпресия
Същия следобед, въпреки факта, че Спенсър все още имаше дребни парченца дъвка в косата и глезенът адски я болеше, тя седеше в рибарска лодка заедно с останалите участници във водолазния курс. Пътуваха към малка групичка от естествено формирани пещери в необитаемата част на острова. Скалите изглеждаха гладки и хлъзгави, а пустото тюркоазено море се ширеше зад тях. Мястото беше красиво, но зловещо изолирано.
Тим изключи двигателя на лодката.
— Оставих най-интересното гмуркане за накрая. Коралът в това заливче е удивително запазен и в идеално здраве. Да видим дали ще откриете всички скаларии — това е мястото, където те обичат да се навъртат. Готови ли сте?
След като получи утвърдителен отговор от всички, Тим ги накара да проверят внимателно уредите и дихателните си апарати. След това се вторачи в Спенсър.
— Искаш ли ти и Рифър да сте първи?
Рифър. Спенсър хвърли поглед към него. Рифър седеше до Наоми в другия край на лодката и явно избягваше погледа й. Не бяха разменили и дума, откакто Спенсър скъса с него. Тя би могла да пропусне последното гмуркане, но дезертирането щеше да означава, че не е минала курса. И въпреки че бъдещето й в Принстън изглеждаше сигурно, тя не изключваше възможността А. да се опита да я прецака отново.
А. — тоест Наоми. Спенсър изгледа намръщено Наоми, която беше хванала собственически ръката на Рифър. „Щастлива ли си сега? — прииска й се да извика. — Получи това, което искаше, както става винаги“.
Вместо това тя едва-едва се усмихна.
— Може ли Кирстен да ми е партньор?
Тим погледна към Кирстен, която седеше до своята партньорка, момиче на име Джесика.
— Няма проблем — каза Джесика.
Кирстен се изправи и взе плавниците си.
— Единственото, за което ви моля, е никой да не се отдалечава от групата, става ли? — рече Тим, докато правеше път на момичетата, за да се спуснат във водата. — Тези течения могат да бъдат много опасни. Не искам някой да бъде отнесен.
Някъде отзад се вдигна ръка.
— Но аз съм чувал, че има даже още по-удивителни корали няколко пещери по-нататък — каза късо подстригано момче с пиърсинг на веждата. — Може ли да ги погледнем заедно?
— Категорично не. — Тим сбърчи вежди. — Коралите в тези пещери са наистина остри — някой може да се нарани. Освен това там е доста дълбоко — не е безопасно за начинаещи водолази. Придържайте се към места, където мога да ви виждам през цялото време, ясно ли е?
Спенсър въздъхна. Това означаваше, че трябваше да остане в полезрението и на Рифър и Наоми.
Тя сграбчи водолазната си маска от касетката и нахлузи ремъка през главата си. После двете с Кирстен седнаха отстрани на лодката, броиха до три и се спуснаха заднешком във водата.
Спенсър усети хладката вода върху кожата си и потъна надолу, надолу, надолу. Отвори очи, поемайки си дъх, и се огледа. Тропическите риби се стрелкаха напред-назад. Пръстовидни водорасли се носеха в елегантен танц. Спенсър забеляза Кирстен на няколко метра и й помаха. Кирстен посочи към резервоара на Спенсър и повдигна вежди — като партньорки се очакваше всяка от тях да наглежда екипировката на другата. Но Спенсър само поклати глава — бяха във водата от броени секунди. Все още нямаше нужда да се проверяват показанията на уредите. Това, от което тя се нуждаеше, беше известно време, през което да остане абсолютно сама. Така че се обърна към заливчето, за което момчето в лодката беше говорило, изгаряща от желание да провери големите дълбочини. Майната им на правилата.
Видя как всички останали се спуснаха във водата, включително Наоми и Рифър. Щом Тим й обърна гръб, тя заплува грациозно надалеч от групата, и в продължение на няколко минути чуваше единствено звуците на механичното си вдишване и издишване. Пред полезрението й минаваха мехурчета. Пасаж от дребни, неоново розови рибки се стрелна покрай нея, последван от извиващата се перка на манта. Спенсър заплува още по-надълбоко, докато не се озова лице в лице с корала.
Неволно в главата й се мярна спомен. В началото на шести клас, скоро след като бяха станали приятели, семействата Хейстингс и Дилорентис пътуваха заедно до вилите си в Лонгбоут Ки, Флорида, за един дълъг уикенд, и Али и Спенсър се записаха на водолазен курс. Докато вървяха по дока, Али я побутна и й посочи ледената блондинка, която водеше групата.
— За миг се уплаших, че това е Наоми Циглър — прошепна тя. — Семейството й има имот тук, нали знаеш.
Спенсър погледна Али.
— Защо вече не сте приятелки с нея?
— Скарахме се — отговори простичко Али, намествайки връзките на банските си.
— За какво? — пропита Спенсър.
Али сви рамене.
— Наоми си знае защо.
Тя никога не беше дала по-подробни обяснения. Ала сега Спенсър знаеше, че това е била Кортни, която никога не е познавала Наоми. Не е имало скарване — Наоми не беше направила нищо.
Или… беше? Имаше нещо толкова смразяващо в гласа на Кортни, когато говореше за Наоми — суровост, която дори великолепна актриса не би могла да имитира. Беше ли открила нещо опасно за Наоми, когато беше пристигнала в Роузууд? Имаше ли в тази история нещо, което Спенсър не знаеше?
Докато прекарваше пръсти по един корал, в черепа я прободе остра болка. Тя се завъртя, като си мислеше, че нещо я е боднало, но наоколо нямаше никого — дори риби. Тя замижа силно, внезапно почувствала се замаяна. Когато си пое дъх, дробовете й не се напълниха с кислород. Дали не се беше потопила твърде надълбоко? Дали не беше получила декомпресия?
Опита се да си поеме дъх отново, но не успя. Внезапно изпаднала в отчаяние, тя започна да намества водолазната си маска — може би не беше поставена точно върху устата й? Но маската беше наред, и въпреки това Спенсър все още не можеше да си поеме дъх. Биенето на сърцето й се ускори. Тя се опита да изплува към повърхността, но ръцете и краката й не се подчиняваха. Провери налягането в резервоара си, но той си оставаше пълен. Което беше невъзможно — определено не й достигаше кислород.
Тя се задъхваше, а междувременно в ума й се оформяше една идея. Беше чувала за подобни неща. Уредите могат да се манипулират така, че да показват пълен резервоар, докато той всъщност е празен. Тя знаеше, че точно това се е случило. И знаеше кой й го е причинил. А.
Спенсър погледна замаяно във водата и зърна Наоми сред групата водолази в далечината. Олиото, на което се беше подхлъзнала, и номерът с леглото бяха детска игра в сравнение с изпускането на кислорода й. Разбира се, Наоми продължаваше да я мрази! Как можеше Спенсър да си помисли, че е в безопасност само защото е скъсала с Рифър!
— Ммм! — извика тя, а водата погълна звука. Пред очите й започнаха да се появяват кръгове. Тя заразмахва ръце и крака, тихо зовейки за помощ, но водолазите бяха твърде далеч, за да я забележат. Тя зарита по-енергично. Дробовете й вече пламтяха, лакоми за въздух.
— Ммм! — изкрещя тя, размахвайки ръце още по-силно. Но всички водолази бяха с гръб към нея. Очите на Спенсър започнаха да се затварят. Вратът й се отпусна, внезапно почувства тялото си натежало. Спусна се мрак, който замъгли погледа й. Кракът й се блъсна в една скала, но тя вече не можеше да се движи. Нямаше енергия да се движи. Това беше краят, вече беше неспособна дори да се бори.
Обля я вълна от топлина и тя се остави да потъне. Вече не чуваше дишането си. Очите й се затвориха. Последното нещо, което видя, беше приближаваща се към нея светлина, която изпълни полезрението й…
А после в дробовете на Спенсър нахлу въздух, и тя внезапно отвори очи. Кашляше яростно, от гърлото й изригна солена вода и експлодира в носа й, изгаряйки ноздрите. Отново лежеше върху палубата на лодката. Рифър се беше навел над нея, устните му бяха мокри, а върху лицето му беше изписано облекчение.
— О, Божичко! — пое си дъх той. — Добре ли си?
Спенсър се опита да проговори, но вместо това избухна в нов пристъп на кашлица. Завъртя се на една страна и зачака водата да се оттече от очите й. За част от секундата си помисли, че Рифър току-що я беше целунал, че нейното потъване е било само сън. Но после си спомни всичко.
— Какво… се случи? — изграчи тя.
— Тъкмо беше започнала да потъваш — каза Рифър. — Намерих те и те извадих на повърхността, а после ти направих дишане уста в уста. Тим провери оборудването ти — в резервоара ти не беше останал кислород.
По гърба й полази хлад. Тя огледа тълпата от деца, струпали се на лодката, и зърна Наоми, криеща се отзад, с поглед, стрелкащ се от Рифър към Спенсър и обратно. Устните й бяха стиснати толкова силно, че бяха почти безцветни, а очите й бяха широко отворени. Изглеждаше разтърсена — може би защото Рифър успокояваше Спенсър.
Или защото планът й да нарани Спенсър се беше провалил.
27.
Скрита изненада
Няколко часа по-късно Ариа се оглеждаше в огледалото с човешки ръст до концертната зала. Беше облякла същия оскъден бански, който носеше за първия си урок по плуване с Ноъл, тръстиковата пола, няколко мънистени огърлици и римските си сандали. Като допълнение към костюма беше сложила и едно цвете зад ухото си.
Тя огледа фоайето. Край нея мина едно момиче, което носеше портативен статив под мишница. Няколко деца носеха куфарчета с музикални инструменти. Джереми, който продължаваше да носи слънчевите си очила с форма на звезди, мина покрай тях с папка в ръка и уморен вид. Двама мъже в костюми и една жена с бална рокля, които сигурно бяха съдиите, вървяха след него. Всички обсъждаха оживено конкурса, а в залата се усещаше тържествен и празничен дух. Стотици балони се носеха под тавана, а подът бе украсен със звезди от холивудската Зала на славата.
Тя забеляза Ноъл до един от входовете и едва се сдържа да не избухне в смях. Той беше облякъл торбест, лъскав анцуг, а на врата си беше окачил няколко златни вериги. Тя изтича при него.
— Приличаш повече на учител по физическо, отколкото на рапър!
Ноъл извъртя бейзболната шапка на главата си настрани и скръсти ръце на гърдите си в гангста-стил.
— Само почакай да чуеш речитатива ни. Двамата с Майк сме адски добре подготвени!
— Кога излизате на сцената? — попита Ариа.
— Седем и половина. А ти?
Ариа погледна в телефона си; на всички участници в конкурса беше изпратена програмата на събитието.
— В седем — отвърна тя. — Мисля, че сме едни от първите. — Часът беше шест и половина.
"Опарени" отзывы
Отзывы читателей о книге "Опарени". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Опарени" друзьям в соцсетях.