После звънна телефонът на Хана. Пропя айфона на Спенсър. Телефонът на Емили тихо изжужа. Момичетата се спогледаха с пребледнели лица. Тогава Ариа грабна телефона си и първа натисна бутона „ПРОЧЕТИ“.

Пипнахте ме, кучки — аз го направих. И знаете ли какво? Вие сте следващите.

А.

Какво следва…

Да, аз го направих. Но това е само началото. Спасителният екип може и да е хвърлил на момичетата спасително въже, но тези лъжкини все още се намират на потъващ кораб. И е само въпрос на време, преди да потънат завинаги.

Спенсър се е задъхала леко от преследването на Рифър по палубата. Засега може и да го е спечелила обратно, но при наркоманите никога нищо не е сигурно. Ако зависи от мен, връзката им ще се срине още преди да са стигнали до обвитите с бръшлян порти на Принстън.

Горката малка Ханакинс губи поредната приятелка благодарение на моя милост. Предполагам, че никой не й е споменавал, че мостовете над бурните води винаги изгарят. Като говорим за изгаряния, чух, че някои хора от кораба ще се възстановяват точно в клиниката за изгаряния на Роузууд. А нищо не може да успокои една нечиста съвест по-добре от малко доброволческа дейност!

Модния крадец открадна сърцето на Емили, след което отплува към залеза, но картичката на Джордан подсказва, че любовната им история може би все още не е приключила. А дали е така? За Емили всички пътища водят към Али. И нищо не може да бъде потушено по-трудно от една стара страст…

Колкото до Ариа, огърлицата на Табита не е единственото нещо, което трябва да бъде заровено. Ако един определен човек разбере за нейната звездна, страховита нощ през онова лято в Исландия, това ще взриви много повече неща от някакъв си круизен кораб.

Наслаждавайте се на слънчевите лъчи, докато можете, дами. Когато сте зад решетките, тенът избледнява ужасно бързо.

Целувчици!

А.

Благодарности

Ужасно много благодаря на фантастичния ми екип в Алой Ентъртейнмънт — Лейни Дейвис, Сара Чандлър, Джош Банк и Лес Моргенщерн — за голямата им помощ при писането на „Опарени“. Напоследък в живота ми цари такава лудост, но работата с вас, приятели, е успокояваща и определено весела. Поздрави на Кари Съдърланд и Фарин Джейкъбс — коментарите и предложенията ви ми помогнаха да сглобя тази книга. Огромни благодарности и на Кристин Маранг, която винаги създава великолепно интернет присъствие от мое име, когато самата аз съм възпрепятствана да го направя.

Много любов на семейството и приятелите ми — на моите родители, на сестра ми Али, на малкия щурак Кристиян, на братовчедите ми Кристин, Колийн, Брайън, Грег и Райън; и специални благодарности на чудесната ми приятелка Колийн Макгери, с която изнасяхме измислени концерти на Лед Цепелин, рисувахме картини на хлъзгави гущери, танцувахме по цели нощи в „плетените ни пижами“, водехме съвсем неентусиазираните ни деца в птичарника и повръщахме до късно през онази нощ в хостела в Голуей. Колийн, ти си най-добрата приятелка, която човек може да си пожелае. Целувки!