Ровена седеше на най-долното стъпало на стълбата, която водеше към залата, вдигнала колене към гърдите си, увита в някаква стара кожа. Поривите на ледения вятър раздрусваха прозорците. Те издържаха на ожесточените атаки, но вятърът не спираше. Снежна вихрушка се носеше над валовете на крепостта. Призрачното виене премина в гневен рев и Ровена бързо се прекръсти под кожата. Най-сетне бурята поутихна, но леденият вятър продължи да гони снега около бойниците. Даже богатството на Гарет не беше в състояние да спре настъплението на зимата в Англия.

Преди една седмица над Карлеон бе завалял нов сняг. Ровена се качи при гостите в покритата галерия, за да се възхита на големината и красотата на снежните маси. Само след минути кулите се окичиха с бели калпаци, замъкът първо се покри със захарна глазура, а накрая се превърна в снежна крепост. Ала режещият вятър бързо ги прогони обратно в залата. Мъжете внимателно водеха жените надолу по витата стълба, но шегите им звучаха принудено. Зад усмивките дебнеше тревога. Ровена неколкократно чу думите „снежна буря“.

Само след седем дни, от който и прозорец да погледнеше, Ровена не можеше да види на повече от педя разстояние. Светът се стъмни, превърна се в снежна вихрушка, а безмилостното небе продължаваше да изсипва върху замъка нови снежни маси. Снежни преспи се трупаха пред валовете, снегът се трупаше по стените. Гостите на Гарет се бяха събрали в рицарската зала, без да са били поканени, и се опитваха да не забелязват гневните жестове и да не чуват повишените гласове на Гарет и Блейн пред камината. Най-сетне Блейн вдигна ръка, за да привлече вниманието на гостите, и се усмихна сладко.

— Нашият домакин дълго мисли какво развлечение да предложи на гостите си в това ужасно време, за да сложи край на скуката и да ни позабавлява. Накрая решихме да организираме лов. Всеки мъж трябва да участва и до донесе дивеч за тазвечерната трапеза.

Мъжете заръкопляскаха унило. Лейди Алис вдигна кърпичката към треперещите си устни. Лицето на Гарет беше прорязано от дълбоки бръчки.

По знак на Блейн слугите започнаха да носят вълнени навуща за краката и кожени жакети. Мъжете чакаха нетърпеливо, докато жените ги загръщаха в наметки и увиваха на главите им дебели шалове като шапки. Някои си разменяха обидни забележки, хвалеха се колко дивеч ще убият, но явно го правеха само за да предотвратят разпространението на потискащата тишина. Накрая жените започнаха да раздават целувки за късмет и всички се засмяха. Една дебела дама ободрително плесна съпруга си по задника, когато той се сбогува. Младо момиче с луничаво лице, едва ли по-възрастно от Ровена, срамежливо подаде на своя рицар кърпичката от гърдите си.

— Няма ли да ми дадете нещо, което да ми донесе късмет, сладка Ровена? — попита тихо Блейн. Беше се промъкнал зад нея безшумно като котка. Кожената шапка беше нахлупена над едното му око.

— За какво ви е талисман?

Блейн сложи ръка на сърцето си и запримигва.

— Това е като клетва за вечна любов от дамата, която обожавам.

Ровена огледа дрехата си. Простата ленена рокля нямаше никакви украшения, не носеше нито колан, нито кърпичка на гърдите.

— Боя се, че нямам какво да ви дам.

— Умолявам ви! Може би една целувка, за да запомня вкуса на меките ви устни. Не ме пращайте в ледения гроб без тази малка утеха.

Бузите на Ровена поруменяха. Тя се отдръпна назад, но той я последва.

— Махай се оттук, Блейн, или ще забия копието си в челото ти като талисман. — Същество, което приличаше на мечка, слезе по стълбата и застана между тях.

Блейн отскочи настрана, за да направи място на рошавото чудовище. Една жена изпищя и устреми поглед към стълбата. Увита от главата до петите в кожи, така че се виждаше само носът й, Марлис прекоси залата, без да се притеснява от вниманието, което й оказваха. Беше вързала на стъпалата си две гладки дъски, за да върви по-лесно в снега.

Гарет я настигна с големи крачки и я хвана за рамото. Последва тих, но много разгорещен разговор. Марлис сложи край на спора, като метна копието си към залата. За малко не улучи един паж, който успя да се наведе в последния момент. Копието се заби в една дъбова греда, чу се силен трясък. Ровена се разтрепери от ужас, когато Марлис високо и подробно обясни на Гарет какво можел да направи с тъпия лов, който бил измислил. Накрая грабна една кана бира и закрачи гневно нагоре по стълбата. Проклятията й постепенно заглъхнаха.

Блейн вдигна рамене и намести кожите на гърдите си.

— Какво очаква той? Оставил я е да расте тук като дивачка. Един хубав бой ще сложи край на капризите й.

— Или един хубав… — Застаналият наблизо паж се закиска. Ровена се покашля. Пажът улови укорителния й поглед и побърза да изчезне. Ровена се почувства длъжна да защити Марлис, макар че нямаше причини за това. От друга страна обаче, в момента Марлис и Гарет й бяха нещо като семейство.

По знак на Гарет двама мъже отвориха широко голямата врата. Потискащата тишина, която всички искаха да избегнат, се възцари в залата.

Пътят им бе препречен от непроходима бяла стена. Приглушеният вой на вятъра заглуши възбуденото биене на стотина сърца. Мъжете не смееха да се помръднат, докато гласът на Гарет не ги раздвижи.

— Копия! Донесете всички копия, които можете да намерите.

Изведнъж се появиха стотици копия. Жените се отдръпнаха към стените и загледаха, кършейки ръце, как мъжете отново и отново забиваха копията си в снежното чудовище. Накрая снежната пряспа поддаде и рухна. Мъжете нададоха ликуващи викове, леденият вятър веднага навя пресен сняг в бързо изстиналата зала. Двойките размениха последни прегръдки. Водени от Гарет, мъжете се прехвърлиха през снежната пряспа пред вратата и изчезнаха в бялото море.

Ровена се обърна рязко и хукна нагоре по стълбата. Прекоси дълги коридори, мина през непознато просторно помещение, изкачи една вита стълба, която сякаш нямаше край. Шумното й дишане образуваше бели облачета около нея.

Най-сетне се изкачи на северната кула и коленичи пред едно малко прозорче в стената. С треперещи пръсти задърпа вледененото резе, но то не се поддаде. Беше ужасно студено, тя не усещаше пръстите си и не разбра кога беше ожулила кокалчетата в грубото дърво. Накрая заудря с две ръце резето и успя да отвори тежкия капак.

Нахлулият леден въздух и погледът от замайващата височина на кулата я отхвърлиха назад. Снегът я заслепи, полепилите се по лицето й снежинки се разтопиха и се превърнаха в сълзи. Тя ги изтри нетърпеливо. Хвана се с две ръце за ледения перваз и се издаде навън въпреки снежната буря. Беше присвила очи и непрекъснато мигаше, за да гони снега и вятъра. Въпреки това успя да различи тъмните фигури, които едва бяха достигнали подвижния мост. Цялото й внимание се съсредоточи върху мъжа, който водеше ловната дружина. Вятърът идваше от север и за един мъчителен миг го скри от погледа й. Когато върволицата от мъже отново се появи, Ровена въздъхна облекчено. Издаде се още навън, жадните й очи проследиха Гарет, докато косата й се вледени и последната тъмна сянка изчезна в гората.

Трепереща, тя затвори капака, но когато излезе от стаята, силен порив на вятъра го отвори отново. Платнените й обувки не вдигаха шум по стълбата и тя слезе незабелязано в спалнята, която споделяше с Гарет. Огънят, запален сутринта, догаряше. Ровена протегна ръце към жаравата с надеждата да се стопли. Ледът в косите й се разтопи и закапа по роклята и обувките.

Тя грабна една кожа от купчината върху леглото на Гарет и скри лице в нея. Затвори очи и се остави на мъжката миризма, която струеше от нея. Сетивата й се замаяха. Устните й се раздвижиха, но не се чу нито дума. Не знаеше колко време бе минало, когато се наметна с кожата и слезе в залата, за да чака заедно с другите жени завръщането на мъжете.



Когато следобедът отмина и навън се стъмни, гласовете на жените станаха по-пронизителни. С всяка минута, която минаваше, към вратата се стрелкаха все повече погледи. Кискащите се слугини бяха измели снега навън и вратата отново бе затворена. Само голямо тъмно петно напомняше за снежната пряспа.

Минаха часове. Мълчанията между разговорите се удължаваха, смеховете заглъхнаха. Дамите наведоха глави над гергефите и се опитаха да се съсредоточат в бродирането, но подскачаха при всеки шум. Дунла постоянно обикаляше около тях, предлагаше пастетчета и медовина, но таблата й оставаше пълна.

В тишината, нарушавана само от воя на вятъра, Мортимър донесе лютнята си и предпазливо прокара пръсти по струните. Освен голобрадите пажове, той беше единственият мъж, който не отиде на лов. Засвири една песен, после друга, повече за да отклони собственото си внимание, отколкото да забавлява дамите. Ровена рязко вдигна глава, когато зазвучаха тоновете на една балада, която не беше очаквала да чуе точно тук. Текстът незабавно изникна в главата й, но в следващия миг Мортимър поде друга песен. Ровена заби носле в кожата на Гарет и потърси утеха срещу нарастващото отчаяние.

Когато отново вдигна глава, тя срещна студения поглед на лейди Алис, която я наблюдаваше любопитно. Ровена отговори на погледа, без да трепне, и принуди другата жена отново да се наведе над ръкоделието си.

Марлис обикаляше залата като вълк в клетка. Другите жени се отдръпваха стреснато, когато минаваше покрай тях, и се опитваха да не показват страха си.

Ниска дебела жена, която приличаше на салам, увит във вълнена рокля с цвят на охра, огледа приятелките си със сияеща, но фалшива усмивка.

— Сър Гарет и сър Блейн постъпиха много умно, като организираха зимен лов, нали? Мъжете мразят да остават дълго затворени.

Марлис се обърна рязко и се запъти с енергични крачки към жената. Наведе се и опря ръце върху страничните облегалки на стола й, приближи лице до нейното и заговори с коприненогладък глас, който отекна в цялата зала:

— Ти си една глупава крава. Можеш да ми вярваш: да измръзнеш в някоя снежна пряспа е много по-лоша съдба, отколкото да си затворен в една стая с тъпачка като теб. Сигурно тлъстият ти корем копнее за дивечово месо, нали? Не можа ли да почакаш, докато бурята отмине? Брат ми заведе мъжете ви на лов, защото иначе през пролетта, щом замъкът се размрази, селяните щяха да намерят пълна зала с изискани кокали.

Жената сведе глава, устните й затрепериха. Заби иглата си в лененото платно, опънато на гергефа, и острието стигна чак до нежната кожа на палеца. Дебеланата избухна в сълзи. Марлис изпухтя презрително и я остави на мира.

Мортимър засвири пресеклива мелодия. Вече никой не смееше да води празни разговори с надеждата да прикрие тревогата и страха. Марлис отиде до стълбата, където седеше Ровена, и седна до нея, разтривайки скованите си от студа пръсти. Ровена разви топлата кожа, с която се беше загърнала, и метна единия край върху раменете на Марлис. Беше достатъчно голяма за двете.

Без да каже дума, Марлис се сгуши до топлото тяло на Ровена. Двете седяха дълго така, докато Ровена задряма и положи глава на рамото на Марлис.



Ровена се събуди в тишина, толкова дълбока, та повярва, че още сънуваше. Отвори очи и срещна въпросителния поглед на Марлис. Нито една прошепната дума, нито дори шумолене на дреха не нарушаваше тишината. Това беше по-страшно от нормалното мълчание. То беше ужасяваща липса на всякакъв шум, сякаш дори сърцата им бяха престанали да бият. Марлис отметна кожата и вдигна глава към тавана. Ала сенките под дебелите греди не бяха в състояние да й дадат отговор.

— Вятърът — прошепна задавено една от жените. — Вятърът спря.

— Наистина ли? — извика зарадвано луничавото момиче, което беше дало кърпичката си на младия рицар. — Наистина ли е спрял или ние сме оглушали? — В гласа на момичето звънна истерия. — Може би сме живи погребани и не чуваме нищо. Може би мъжете са от другата страна на вратата, затънали в снега, и умоляват да ги пуснем, но ние не ги чуваме. Може би точно в този миг телата им се сковават и те умират, докато ние тук седим и бродираме. Може би…

— Млъкни! — Марлис се озова с два скока пред момичето. Плесницата отекна в залата като трошащ се лед. Момичето избухна в плач и падна в скута на една възрастна дама.

Дамата вдигна глава и погледна обвинително Марлис.

— Казах на съпруга си, че не бива да идваме тук. Цяла Англия знае, че брат ви е луд. Върна всички подаръци на краля, всички земи. Живее като отшелник, заобиколен от изроди и селяни, които го обслужват. Оставя ви да скитате из горите като дивачка, вместо да ви прати в манастир, както е редно. Карлеон е прокълнато място. Прокълнато заради грозните дела на господаря си.

По шията на Марлис се разпространи дълбока червенина. Лейди Алис неспокойно смачка кърпичката в стройните си пръсти. Ровена скочи и застана между Марлис и възрастната дама. Останалите, които никога не я бяха чували да говори, затаиха дъх, за да чуят спокойно произнесените думи.

— Нямате право да говорите така.