Тереза Медейрос - Отмъстителят

Очите на Фордис светнаха зарадвано. Преди Ровена да вдигне треперещата си ръка за поздрав, Гарет улови брадичката й между палеца и показалеца си и я принуди да го погледне. Наведе се над нея и покри устата й със своята. Брадичката му я погъделичка, устните му се плъзнаха нежно по очертанията на нейните. Твърде смаяна, за да се отбранява, тя отвори устните си за него. Езикът му се плъзна навътре, съвсем леко, отново и отново, докато тя усети как зъбите й се разтвориха сами, за да го пропуснат в сладката, мека вътрешност на устата й. Стомахът на Гарет се сви на топка. Опита се да се отдръпне от нея, но могъщият копнеж го задържа. Когато най-сетне намери сили да освободи устата й, беше толкова смутен, че трябваше да отмести поглед. Облегна се назад в стола си, взе една чаша от таблата, която му поднесе Дунла, и я изпи на един дъх. Остави я и веднага взе втора.

Ровена взе последната чаша от таблата, за да има нещо, което да държи в треперещите си ръце. Изля малко ейл на полата си, но изобщо не го забеляза. Блейн отведе лейди Алис настрана — на лицето му беше изписана презрителна усмивка. Бащата на Ровена не смееше да мръдне от вратата. Ровена очакваше, че той ще прекоси тичешком залата, за да поздрави единствената си дъщеря, но нищо такова не се случи. Линдзи я поглеждаше недоверчиво през рамо, после се обръщаше нагоре към бойниците. Да не би да очакваше стрела в гърба? Ровена проследи с нарастващо учудване как баща й подгони синовете си към претоварените с ядене маси и се поклони пред една пълна дама, която стоеше сама до стената. Двамата отидоха да танцуват и много скоро бузите на дамата запламтяха от цветистите му комплименти.

Само след половин час братята на Ровена бяха опразнили три маси. В чиниите останаха само кокали. Дунла мина покрай тях, поклати смаяно глава и забърза към кухнята, за да заповяда на слугите да донесат още храна. Гарет оглеждаше мрачно навалицата и непрестанно поглаждаше брадата си. Отдавна загубилите цвета си коси на бащата бяха само бледо отражение на прекрасната руса коса до коляното му.

Линдзи Фордис имаше нужда от шест канички ейл, шест танца с дебелата дама и добро похапване, за да събере смелост и да подгони трима от синовете си към масата на Гарет.

Ровена следеше с поглед малкия Фреди, който се отличаваше със сребърно-русите си къдрици. Щеше да се надигне, ако Гарет не беше избрал точно този момент, за да помилва бузата й със собственически жест, който неприятно й напомни за начина, по който се отнасяше към Фолио.

Тълпата се раздели пред барона. Кракът, който влачеше, сякаш правеше крачките му още по-пърхащи. Дамите наоколо бяха запленени от великана, който вървеше след него.

Зад Фреди вървеше Ъруин и непрестанно се извиняваше:

— Простете, прекрасна лейди… моля за извинение, мадам. Не ви настъпих нарочно… моля да ме извините… — Продължи така, докато се удари в гърба на големия Фреди и малкият Фреди го изрита по пищяла.

Фордис удостои Гарет с изящен поклон. Ъруин погледна Ровена отвисоко и това я учуди безкрайно. От мястото, на което седеше, краката му не изглеждаха толкова безформени. В погледа му все така се четеше безкрайно възхищение и стомахът й се преобърна.

Баща й изобщо не й обърна внимание.

— Уважаеми сър Гарет — започна той и гласът му се пречупи. Изкашля се, изплю се на пода и започна отново: — Нямам думи да изразя колко ни зарадвахте с любезната си покана. Вече се бяхме уплашили, че снегът ще ни спре, но небесният отец се смили над нас и ни позволи да дойдем в Карлеон.

— Винаги съм казвал, че небесният творец има злобно чувство за хумор — отбеляза Гарет и помилва бузата на Ровена с наслаждението на дяволски музикант. Сърцето й спря да бие.

Баща й се изсмя нервно и изтри влажните си устни с опакото на ръката.

— Не толкова, колкото е вашето, уважаеми сър.

Ровена внимателно подаде краче изпод полата си и побутна малкия Фреди с върха на обувката си. Обувката от козя кожа беше бяла като сняг в сравнение с мръсните парцали, с които момчето беше увило стъпалата си. Един бърз поглед й показа, че братчето й бе усетило докосването й.

— Все още ли ви харесва Карлеон, Фордис? — Гарет изпразни чашата си и небрежно я хвърли на пода.

Бащата на Ровена се огледа, сякаш се готвеше да купи замъка.

— Малко е голям за моя вкус. Предпочитам момчетата ми да живеят в по-скромни условия. Както винаги съм казвал, децата трябва да се учат на скромност.

Големият Фреди тропна нервно с крак, сякаш се съмняваше в ползата от скромността.

— Смятате ли, че Карлеон не се е променил, откакто сте били за последен път тук? — продължи с въпросите Гарет.

Фордис се покашля.

— Минаха много години, откакто имах честта да служа на баща ви, ако не ме лъже паметта…

Ровена го погледна смаяно.

— Ти си служил при бащата на Гарет?

Пръстите на Гарет стиснаха бузата й малко по-силно, после се плъзнаха към шията й. Предизвикателното движение накара баща й да сведе поглед. Ровена сведе глава към скута си. Малкият Фреди преглътна шумно.

Гарет се наведе напред и прониза баща й с тъмен поглед. Дясната му ръка се плъзна като милувка по сребърната дръжка на меча. Ъруин неволно направи крачка назад.

— Може би трябва да опресня спомените ви — промълви Гарет. Баща й се огледа страхливо, сякаш от тълпата гости щяха да изскочат десетина въоръжени рицари и да го пронижат с мечовете си. Лютнята на Мортимър замлъкна за първи път тази вечер. Трубадурът се престори, че я настройва, но Ровена видя как поглеждаше крадешком към тях.

Фордис се почеса по главата и оредялата му коса щръкна на всички страни.

— Преди да преживея онази злощастна битка, предлагах услугите си на много господари. Вашият баща беше един от тях. Не можете да очаквате от мен да помня всичко, нали? Карлеон е само сянка в спомените ми. Какво значение има това сега? О, споменах ли вече нашия подарък? Ние ви носим подарък, уважаеми сър Гарет. — Той плесна с ръце. — Фреди, донеси подаръка!

Големият и малкият Фреди се втурнаха към грубо изтъкания чувал, оставен в един ъгъл. Баща й смушка Ъруин, който зяпаше с отворена уста, и взе чувала от ръцете на синовете си. Ръждивата чаша от перваза на камината в Ревълууд се търкулна в полите на Ровена. В смущението си тя забрави дори чувствата си към Гарет. Понечи да скрие чашата в диплите на роклята си, но Гарет я изпревари.

— Великолепно — изрече сухо той и побутна реликвата с върха на ботуша си. — Но не е и наполовина толкова хубаво, колкото другия подарък, който ми направихте.

Преди Ровена да е успяла да реагира, Гарет плъзна ръка в деколтето й. Тя се вцепени от ужас, когато пръстите му обхванаха едната й гърда и я опипаха с обидна интимност. Очите на баща й се разшириха от изненада. Лицето на Ъруин стана синьо като панталоните на чичо му. Но най-страшното за Ровена бяха ръцете на малкия Фреди, които се свиха в юмруци и отново се отпуснаха.

Ровена пламна от срам. В следващия миг ръката й замахна от само себе си. Искаше да удари Гарет, но забрави, че чашата с ейл все още беше в ръката й. Когато я видя, беше вече твърде късно и съдържанието й се изля в лицето на Гарет. Той примигна слисано. По челото и бузите му потече ейл, закапа от брадата му. В следващия миг устните му се опънаха в тънка линия, той я вдигна за косите и я стисна между коленете си. Ровена не виждаше нищо друго освен очите му, пламтящи от гняв, черни като въглен. Ала не се уплаши. Даже вирна предизвикателно брадичка. Гневът й по нищо не отстъпваше на неговия.

Някой се покашля. Едва сега Гарет забеляза, че в залата цареше пълна тишина. Откъсна поглед от Ровена и видя десетки, стотици хора, в чиито очи светеше задоволство. Те бяха чакали този миг почти двадесет години. Бяха чакали желязното му самообладание да рухне. Бяха чакали да видят в него момчето, убило Илейн от Тур в леглото й. И Ровена им беше дала тази възможност.

Стиснал зъби до болка, той освободи косите й от желязната си хватка.

— Върви си в стаята.

Тя стоеше гордо изправена между коленете му, нищо не издаваше вътрешното й треперене. За момент Гарет помисли, че ще му се противопостави, но Ровена само леко наклони глава и отговори кратко:

— Както желаете, милорд.

Жените и мъжете в залата жадно протегнаха шии, за да проследят пътя й до стълбището. Главата й беше добродетелно сведена, но раменете издаваха непоколебима решителност.

Марлис беше тази, която сложи край на напрегнатата тишина, като плесна с ръце.

— Какво става, Мортимър? Ще можеш ли да ни предложиш нещо не толкова забавно?

— Не ми се вярва. Защо по-добре не се обърнете към мечката Бартоломеус? Той е повече мъж от мен.

— Марлис е повече мъж от теб — извика някой от залата и гостите го възнаградиха с въодушевени викове и шумни смехове.

Никой не смееше да погледне Гарет, който изтриваше последните следи от лицето си с ръкав. Линдзи Фордис се скри между другите гости и отведе със себе си Ъруин и малкия Фреди. Когато джуджето изведе мечката в средата на залата, Гарет пое чашата, която му подаде Блейн, и я изпразни на един дъх. Съзнаваше, че трябва да последва Фордис, да довърши започнатото, но парещият му поглед отново и отново се връщаше към горния край на стълбата.