— Кога ли те е интересувало?

Тя не се възпротиви, ала когато минаха покрай вързаните й спътници, спря. В очите на малкия Фреди се четеше бездънно отчаяние. Ровена усети как Гарет стисна ръката й, но отказа да го погледне.

Той се взря в сведената й глава, после посочи с палец кълбото от вързани ръце и крака.

— Отвържете ги и им дайте нещо за ядене. Но ги дръжте далече от мен.

Заплахата в гласа му беше повече от ясна. Рицарите се разбързаха да изпълнят заповедта му. Той отново стисна ръката на Ровена и този път тя тръгна с него без съпротива.

Гарет я въведе в първата стая, в която в камината гореше огън. Без да пуска ръката й, той счупи един стол в стената и хвърли парчетата в жадните пламъци. Ровена се отдръпна няколко крачки назад, опасявайки се, че ще стане следващата жертва на огъня. Гарет раздуха жарта, посипаха се искри, сухото дърво се запали бързо и изпълни стаята с приятна миризма.

Ровена се запрепъва след него, когато той отвори с трясък вратите на красиво резбован стенен шкаф, изрита една ракла толкова силно, че резето й се счупи; и накрая отвори капака на прозореца с лакът. В стаята нахлу сняг. Гарет се подаде навън и огледа внимателно безупречно бялата снежна покривка под прозореца. За да затвори капаците на прозореца, трябваше да пусне Ровена.

След като свърши всичко това, той се обърна към нея и заговори бавно и отчетливо:

— Ако само един от братята ти, някой вуйчо или трети братовчед се осмели да проникне тук и да ме заплашва с меч, мотика или тромпет, кълна се, че първо ще му отсека главата и после ще задавам въпроси. Ясен ли съм?

Ровена, която отстъпваше назад при всяка дума, кимна. Усети зад коленете си седалката на един стол и се отпусна благодарно на меката възглавница. Гарет отиде до вратата и спусна тежкото дървено резе. Облегна се на рамката и започна да сваля ръкавиците си.

— Спести ми цупенето, Ровена. Моля за прошка, ако не съм рицарят по твой избор.

Ровена сведе глава, за да не вижда подигравката в очите му. Каменните стени на стаята бяха леко заоблени и тя предположи, че се намират в малка кула. В средата стоеше широко легло. На тавана, точно над леглото, висеше огледало от ковано сребро в златен обков. Ровена се намръщи, защото си представи какви ужасни последствия би имало, ако огледалото падне върху човека в леглото. Пръстите й неволно се заиграха с копринените панделки, с които бяха вързани възглавниците.

— Знаеш ли какво е това място? — Лицето на Гарет беше само ледена маска.

Ровена примигна и се опита да разбере какво беше изобразено на избледнелите стенни килими. Стори й се, че различава някакви разкривени лица.

— Тук сме в замък — отговори най-сетне тя. — Може би го използват, за да ходят на лов?

Гарет прекоси стаята и застана пред нея. Наведе се и опря двете си ръце на облегалките на стола.

— Правилно, Ровена — кимна той. — Това е замък. Ловен замък. Друг път виждала ли си такова огледало?

Ровена вдигна глава и различи в единия ъгъл на огледалото русата си глава съвсем близо до неговата тъмнокоса. Погледна го и поклати глава.

— Ами стол като този? — Той плъзна един пръст по дебелата възглавница от червено кадифе. Кожата на Ровена настръхна, сякаш я беше помилвал. Отново поклати глава.

— Този стол, скъпа, произхожда от арабски харем. Вероятно някой набожен християнски рицар го е донесъл от Светите земи за метресата си. Столът е много скъпа и рядка вещ. Виждаш ли, тези панделки са предназначени за китките ти. — Ровена не се помръдна, когато яркочервената панделка бе увита внимателно около китката й. — Другите панделки пък се връзват ей тук. — Силните му пръсти се сключиха около стройните й глезени и ги притиснаха към краката на стола.

Ровена уплашено размърда ходила. Веднага забеляза, че той не беше завързал нито една от панделките. Босите й пръсти го улучиха в бедрото и ръката му веднага стегна глезена й в желязна хватка.

— Правилно, Ровена. Това е замък. Ловен замък. Дузина скучаещи млади рицари идват на лов. И каква е плячката им? Първия път някоя похотлива млада вдовица. После невинно селско момиче, отвлечено от близкото село. Ако погледнеш внимателно стенните килими, ще получиш по-ясна представа що за място е това.

Той улови брадичката й и обърна лицето й към стената. Макар че очите й бяха пълни със сълзи, тя видя ясно лебедовата шия на младо момиче, коленичило пред рицар в пълно въоръжение.

Ровена изхълца. Гласът й беше само дрезгав шепот.

— Но те са рицари… Рицарските добродетели…

Гарет коленичи пред нея.

— Добре дошла в действителността, мила моя. Това не е някоя от романтичните истории на Ъруин. Неприятно ми е, че съм първият, който ти го казва, но Пендрагон и Ричард Лъвското сърце отдавна вече не съществуват. Рицарството е само за онези, които са достатъчно богати да си го позволят.

Ровена го погледна подозрително.

— Тогава… откъде знаете вие за тази къща?

— Блейн ме доведе веднъж тук, когато бяхме горе-долу на възрастта на хлапаците в залата: Ти какво си помисли — че посещавам редовно такива замъци?

Ровена вдигна рамене.

— Ти явно ме смяташ за дълбоко покварен!

Тя сведе глава към скута си и не отговори.

Гарет изруга и улови лицето й между ръцете си. Когато я пусна, дланите му бяха украсени с две яркочервени петна.

— Господи Исусе — промърмори той.

Отново обхвана главата й и безмилостно затърка бузите, докато бледата й кожа се появи под небрежно намацания руж. Някога розовата и здрава плът сега беше восъчнобледа, костите изпъкваха. Очите й бяха пълни с неизплакани сълзи.

Ровена изохка тихо и се опита да се изплъзне от хватката му. Той я бутна обратно в стола и коленичи пред нея. Ровена потрепери. Ей сега щеше да разтвори краката й и да върже глезените й с копринените шнурове.

— Кога си яла за последен път? — попита рязко той и когато лицето й стана безизразно, я разтърси грубо. — Веднага ми кажи кога си яла за последен път!

Устните й се раздвижиха, докато броеше безшумно.

— Преди три дни.

Отговорът на Гарет беше кратък и изразителен. Той отиде с дълги крачки до вратата, вдигна тежкото резе и я отвори. Подаде се навън и изрева с пълен глас:

— Донесете ми нещо за ядене! И побързайте, по-дяволите!

Откъм залата се чу нестроен хор: „Веднага, сър!“, последван от тракане на чаши и чинии. Гарет зачака пред вратата, като хвърляше мрачни погледи към Ровена. Първият рицар блъсна вратата с все сила, защото не подозираше, че черният рицар стои зад нея. Добре, че се яви толкова скоро, та не ми се налага да разговарям с Гарет, помисли си Ровена. Гарет отстъпи настрана и рицарят влезе в стаята, като едва крепеше в едната си ръка табла, натоварена с ядене. Той хвърли любопитен поглед към Ровена, която седеше на стола напълно облечена, с прибрани в скута ръце, и остави таблата на ниска масичка. Гарет му махна да си върви. Ровена изохка уплашено, когато я грабна заедно със стола и я тръшна пред масата.

След това възседна стола срещу нея и я погледна над скръстените си ръце. Под пронизващия му поглед апетитът й веднага премина.

Тя погледна с отвращение парченцата глиганско месо в кафяв сос.

— Би трябвало да хапна.

— Точно така.

— Тази нощ ще имам нужда от всичките си сили.

— Добре си се сетила, милейди.

Разтърси я тръпка, която нямаше нищо общо със студа. Набоде с ножа малко парченце месо и започна да яде. Макар че всяка хапка горчеше като жлъчка в устата й, изяде всичко. Когато таблата се изпразни, Гарет я бутна настрана и сложи на масата една чаша и гарафа със сладко вино. Изхвърли таблата през вратата и тя се удари в отсрещната стена на коридора. После грижливо затвори вратата и спусна резето.

Когато ботушът му се удари във вратата с оглушителен трясък, Ровена вдигна глава. Гарет седеше на леглото и тъкмо изуваше другия ботуш.

— А сега да си поговорим — предложи кротко той. — Искам да видя номерата ти.

— Какви номера? — Ровена го погледна неразбиращо. Гарет измъкна плетената ризница през главата си. Ризата му беше ужасно смачкана и през отвора се подаваха къдрави черни косъмчета.

— Говоря за номерата, които Ъруин е похвалил многословно. Той ли те научи?

— Не… само на няколко.

Ризницата падна със звън на каменния под. Усмивката на Гарет беше фалшива.

— Хайде, покажи ми ги. Както вече добре знаеш, аз не съм търпелив човек.

Ровена промърмори нещо неразбираемо, изправи се и приклекна в грациозен реверанс.

— Както желаете.

Очите на Гарет потъмняха. Той се опря на лакти и се вгледа в изкусителното й тяло, което сиянието на огъня очертаваше под износената рокля. Ровена беше много отслабнала, единствената закръгленост бяха гърдите й. Тя се отпусна на ръце и колене и Гарет седна в леглото с разширени от изненада очи. Ровена опря чело на каменните плочи и вдигна крака. Съвършените й крака се замятаха насам-натам. Тя остана в челна стойка доста време, без да се притеснява, че полите й бяха паднали на главата, след това се претърколи настрана, пъшкайки от напрежение. Накрая скочи на крака с грациозно движение. Гарет я зяпаше, сякаш имаше пред себе си луда. Усмивката й угасна.

— Не ви ли хареса номерът? Почакайте, научила съм и други. — Погледът й се плъзна търсещо през стаята. — Ако намерим някъде въже, ще го опъна от камината до…

— Ровена!

— Да?

— Аз изобщо нямах предвид този тип номера.

Ровена отговори съвсем спокойно на втренчения му поглед.

— Но те са единствените, които владея, милорд.

Гарет се надигна от леглото и Ровена веднага направи крачка назад.

— Мислех по-скоро за номерата, които показваше на онзи млад глупак в залата.

Той се запъти към нея и тя заотстъпва назад. Удари се в арабския стол и отскочи настрана, сякаш я беше опарил. Какъв смисъл да му обяснява, че е оставила зеленоокия рицар да я целува само за да планира по-добре смъртта му? Търсещият й поглед спря върху големия меч, опрян на перваза на камината. Щеше да й бъде много трудно да прониже Гарет със собствения му меч. Даже Марлис нямаше да одобри подобно намерение. Отчаяно затърси нещо друго, с което да го удари по главата, но напразно. Твърде късно осъзна, че той я гонеше в кръг през стаята. Много бързо се приближаваха към леглото.

Гласът му се понижи до дрезгав шепот.

— Всъщност имах намерение да изпробвам няколко от номерата ти и да ти покажа някои от моите.

Ровена се засмя пресилено.

— Нима можете да жонглирате, милорд? — Но не се сети нищо друго и усмивката й угасна. Коленете й се удариха в рамката на леглото. Тя протегна ръка, сякаш можеше да го отблъсне. — Ако смятате, че семейството ми ме продава, за да се изхранва, а аз съм се съгласила да проституирам, за да печеля хляба ни, сега е подходящият момент да ви съобщя, че предположението ви е погрешно.

Той я изгледа продължително под изписаните си черни вежди.

— Може би ще е по-добре, ако ми разкажеш за това утре. Тогава ще мога да пресуша сълзите ти с целувки и нежно да те помоля за извинение.

Ровена вдигна лице към него, решена да възнагради честността му, като му каже истината.

— Такива хитрости може да имат ефект пред лейди Алис, но не и пред мен. Аз никога няма да ви простя.

— Въпреки това си струва да опитам. — Гарет се наведе към нея, улови една къдрица от разбърканата й коса и я вдигна към устните си. — Защо избяга от Карлеон?

Беше твърде опасно да му признае истината — и за Марлис, и за самата нея.

— Защото ми казахте да ви оставя на мира.

Гарет изпухтя изненадано — и почти развеселено.

— Ако онази нощ те бях помолил да останеш при мен, щеше ли да го направиш?

— Да.

Той я погледна стреснато. Къдрицата се изплъзна от ръката му и падна пред лицето й като копринена мрежа. Ровена я издуха сърдито. Гарет бавно вдигна ръка и обхвана тила й под водопада от коси. Пръстите му върху кожата й бяха толкова топли…

— Ако поискам тази нощ да легнеш с мен, ще го направиш ли?

— Изборът е ваш. Вие имате силата, имате волята. Никой няма да обърне внимание на виковете ми за помощ. Пърсивал и приятелите му само ще се радват.

Палецът на Гарет описваше кръгове около ухото й.

— Аз не говоря за насилие.

— Всеки рицар упражнява насилие. Понякога върху мъж, който не е облагодетелстван от съдбата като него, друг път върху жена, която е избрал да подчини на волята си под прикритието на рицарството.

Пръстите му се сковаха. Сърцето й заби ускорено. В гласа му звънна горчивина.

— Добре казано, милейди. Марлис щеше да изрази бурно одобрението си към новите ти прозрения. Виждам, че си станала образована млада дама.

— Боя се, че ако ми наложите волята си, ще стана още по-образована, преди да свърши годината.

Силните му пръсти се заровиха в косата и обхванаха главата й.

— Пропилях един месец от годината да те следвам през половината Англия, винаги една крачка пред тълпите разгневени селяни, които искаха да пратят теб и спътниците ти на бесилката. По-добре да бях прекарал това време в топлото си легло в Карлеон.