Гарет вдигна вежди.

— Така ли?

— Ами да. Отдавна очаквах да се случи нещо подобно. Благодарна съм на бога, че сър Блейн ни отпусна време, за да се насладим на щастието си, преди да ми изпрати палачите си. — Тя вдигна рамене. — Отдавна знам, че съм предопределена за примката на палача. Вероятно е по-достойно да те обесят за кражба на коне, отколкото за лоши шеги.

Гарет скочи от стола си и отиде при нея. Помилва нежно увисналите й рамене и заговори успокоително:

— Глупаво момиче. Да не мислиш, че ще допусна Блейн да те обеси? Много отдавна съм платил със злато конете, които му откраднахте.

— Значи тези хора не са тук заради мен? Наистина ли мога да остана при вас? — Ровена вдигна към него пълните си със сълзи очи.

Гарет се върна зад писалището си и завъртя перото между пръстите си.

— Херолдът е дошъл за друго. Сър Блейн кани цялото ми домакинство да отпразнува Великден в Ардендон.

Нещо в гласа му събуди у Ровена желанието да бе получила заповед за арестуване вместо тази покана.

— Трябва ли да отидем? — Тя се хвана за ръба на масата, защото й се зави свят. — Не може ли да отпразнуваме Великден в Карлеон? Аз ще събера яйца и ще ви ги донеса. — Беше готова дори да снася яйца, за да удържи крехкото щастие, което споделяха.

— Не е редно да отхвърлим поканата му. Това ще го ядоса и може да стане опасен.

— Колко сте учтив… — промърмори Ровена. — Защо не почакахте да си легнем, за да ми го кажете?

Гарет се засмя неубедително.

— Боя се, че когато съм в леглото с теб, не съм в състояние да разсъждавам трезво. За да ти кажа тази новина, имах нужда от ясна глава.

Стомахът на Ровена се сви на буца. Коленете й омекнаха и тя приседна на дъбовата пейка пред писалището.

— Реших, че е най-добре, докато сме в Ардендон, с теб да не споделяме една стая — продължи глухо той. — Смятам, че не е нужно да опетня името ти. И без това…

— За какво добро име ми говорите? Никой не беше чувал за мен, преди да ме вземете от Ревълууд.

— Говоря за бъдещето. Трябва да мислиш за живота си след края на лятото.

Без него нямаше да има живот. Ровена се засмя измъчено.

— За живот в мочурищата и нивите с цвекло не ми е нужно добро име. Зайчетата не са високомерни.

Гарет отговори на погледа й, но бързо сведе глава.

— Аз ти дължа повече от това.

— Нищо не ми дължите, милорд.

Той събра документите на купчинка и заговори бавно и отчетливо:

— Жена, която си няма никого, може да попадне в ръцете на всякакви мъже. Моля те, не ме гледай така укорително. Само ако посмееш да ми кажеш, че баща ти ще се погрижи за теб, ще ти издърпам ушите. Ако те пратя обратно в Ревълууд, как мислиш, колко време ще мине, докато те продаде на някой друг рицар? Една година? Един месец? Или може би седмица?

Ровена въздъхна тежко. Гарет беше напълно прав. Той пое дълбоко въздух и продължи:

— Искам тази пролет да ти потърся съпруг, Ровена. Не някой млад развратник като сър Блейн, а истински мъж. Добър човек, който ще се отнася почтено с теб и няма да те оставя сама вкъщи, докато пътува, нито ще тича по чужди жени.

Ровена сведе глава.

— Боя се, че нямам какво да предложа на толкова добър човек.

Гарет заби перото в масата и върхът му се счупи.

— Глупости. Имам замък в Южна Шотландия, който влезе в семейството ни с втората женитба на баща ми. Имотът не е голям, но ще ти бъде добра зестра.

Ровена го погледна замислено.

— Някога Марлис ми предрече, че много скоро ще ме изпратите да си вървя по пътя само с една братска целувка и с чувалче злато. А вие ми предлагате замък и съпруг. — Тя се изправи и попита горчиво: — Защо, Гарет? Ако съм била толкова добра, та заслужавам цял замък и земя, защо ми се наситихте толкова бързо?

Гарет трепна, сякаш го бе ударила. Беше се подготвил за съгласието на Ровена да се подчини на волята му, за плахия укор в сините й очи. Възражението й засегна тайна струна дълбоко в сърцето му. Лицето й бе потъмняло от гняв и тя приличаше на дете, а може би и на горска елфа, пленница, но не укротена.

В очите й светнаха гневни сълзи.

— Баща ми поне ще спечели нещо от мен. Вие не просто ме отпращате, а ме давате на друг мъж. Кажете ми, милорд, такъв ли е обичаят във вашите среди: да давате зестра на любовницата си, за да затворите очите на добрия мъж, приел да я вземе в леглото си?

Гарет се надигна. Ровена изхълца и се обърна към вратата. Ала не стигна далеч. Гарет затръшна вратата и рязко я обърна към себе си. Притисна я към дебелото дърво и сложи ръце от двете страни на главата й, за да не може да избяга.

— Ти какво би предпочела, Ровена? Да не би да искаш да ти предложа брак? Да станеш съпруга на лорда на Карлеон? Жертва на скрити погледи, които следят всяка твоя стъпка? Да знаеш, че всеки път, когато се усмихнеш на някой паж или подариш на Блейн кърпичката си, за да му благодариш за някоя любезност, хората наоколо започват да се питат дали на следващата сутрин няма да те намерят мъртва в леглото ти?

Ровена се облегна тежко на вратата и затвори очи, сякаш по този начин можеше да попречи на грозните му думи да стигнат до сърцето й.

Гарет я хвана за раменете и я раздруса.

— Това ли искаш, Ровена? Да се будиш всяка нощ с писък, да не знаеш кога ще те изненадам с меча си? Да споделиш живота си с убиец…

Ровена вдигна ръце, зарови пръсти в косата му, и наведе главата му към своята. Устните й се впиха в неговите. Така сложи край на страшните му самообвинения, преди да са успели да я убедят. Стонът му беше повече от болка, отколкото от наслада, но целувката го принуди да прекъсне жестоките излияния. Устните му се отделиха от устата й и се плъзнаха към шията и нежното ухо. Той я притисна до гърдите си, победен от нежната й капитулация. Тялото й отново се нагоди съвършено към неговото.

Устата му завладя нейната с бурна страст, откри влажно, меденосладко обещание, което предизвика сладостно свиване в слабините му, неутолима жажда за сливане.

Ровена го погледна дълбоко в очите.

— Аз те обичам, Гарет, и…

Той затвори устата й с целувка.

— Не, Ровена. Тези думи са предназначени за друг мъж, не за мен. Не ги казвай. Никога.

Тя целуна дланта му, целуна всяко местенце, което можеше да достигне с устните си. Гарет я положи нежно на топлия килим пред камината. Беше готов да забрави думите и да прехвърли битката на друго бойно поле, където беше сигурен в силата на оръжията си. Отново завладя устните й и задуши вика, който дори Дунла щеше да чуе през дебелите три стъпки стени. Тялото му щеше да й каже онова, което думите не бяха в състояние да изразят.



Белите изпарения на утринния здрач проникваха през тесните бойници. Ровена лежеше в обятията на Гарет, а той я носеше бавно нагоре по стълбата. Още не беше готова да приключи с нощта. Дългата коса на Гарет милваше лицето й, от мъжествения му аромат й се завиваше свят. Вече не беше сигурна дали спи или е будна. Напълно отпусната и безводна, тя се наслаждаваше на чувствените усещания, които не допускаха трезви размишления и търсене на отговори. Той я зави с меките кожи, изтегна се до нея на високите възглавници, вдигна ръката й към меката си брада.

Ровена проследи изпод полуспуснатите си мигли как Гарет се облече и за пореден път се възхити на животинската му грация, докато стоеше гол пред нея, силната му фигура остро очертана в сумрака на утрото. Почисти зъбите си с влажно парцалче и подкъси брадата си с острата си кама. Преди да напусне стаята, я дари с нежна усмивка.

След като Гарет излезе, Ровена се надигна и отиде на пръсти до прозореца. Хладният бриз разроши косата й.

Сър Гарет, който излезе на двора под нея, беше съвсем друг човек — не този, който вчера я държеше в скута си в овощната градина и обсипваше лицето й с целувки. С късо подрязана брада и жакет от черен лен, стегнат с колан от метални халки, той изглеждаше строг и недостижим. При всяка крачка ножницата на меча се удряше в мускулестите бедра, стегнати в тесния вълнен панталон.

В движенията му имаше колебание. Измъкна навит пергамент от ръкава си и го подаде на чакащия херолд. Когато пратеникът и тромпетистите възседнаха конете си и преминаха през портата на замъка, Гарет вдигна ръка. За миг Ровена повярва, че ще ги спре, но той не го направи. Когато се обърна и погледна към прозореца на стаята им, тя побърза да се отдръпне назад в мрака.



Ровена излезе с тихи стъпки от стаята на Гарет с ковчеже под мишница. Изтича безшумно по коридора и отвори вратата към стаята на Илейн. Старото дърво изскърца протестиращо и се поддаде на мекия натиск на пръстите й.

През завитите с бели платна прозорци нахлуваше слънчева светлина. Слаби следи в праха издаваха къде е стояло тайнственото ковчеже. Стаята беше празна и без живот. Като гробница. Думата е съвсем правилна, каза си горчиво Ровена — една жена бе намерила тук смъртта си. Който и да беше отговорен за това, хората бяха видели името на Гарет, изписано с кръв като доказателство за вината му. Тя затвори вратата зад себе си и лицето й се вкамени.

Слезе долу по задната стълба. В библиотеката нямаше никой. Огънят в камината беше догорял отдавна.

Тя коленичи пред масата и намери ковчежето точно там, където го бе скрил Гарет. Внимателно плъзна пръсти по очертанията на розата, изрязана в бледото борово дърво. Тази роза беше дело на ръцете на Гарет. На момчето с ясни и светли очи, без сенките на миналото. На момчето с истинска усмивка, което никога не е извивало подигравателно устните си. Ровена беше готова да даде години от живота си, за да види отново това момче.

Тя вдигна капака, почти очаквайки да види купчинка кости на копринена възглавничка. Вместо това видя парче коприна с цвят на слонова кост. Извади го внимателно и го помириса със страх. Ами ако миришеше на розмарин? Опипа любопитно излинялата коприна, приглади гънките. Платът беше като жив в ръцете й. Много скоро й стана ясно, че това не беше нагръдник, а мъничък воал, предназначен за дете, пожълтят и покрит с петна от старост.

Ровена сгъна внимателно парчето плат и понечи да го сложи обратно в ковчежето, но след кратък размисъл отвори малкото сандъче, което носеше, и го пъхна вътре. Щракна капака и излезе бързо от стаята, за да се присъедини към другите, които я очакваха. Днес щяха да потеглят към Ардендон.

18

Тъй като беше на мнение, че един прост кон не би бил в състояние да носи целия му багаж, Ъруин измоли от Гридмор една клатушкаща се каручка и я натовари с шест сандъка. Самият той се покатери на най-горния и се засмя победоносно. В жакета си на жълти и сини карета приличаше повече на закръглен придворен шут, отколкото на паж. За разлика от малкия Фреди Ъруин се остави да бъде спечелен с няколко ката дрехи, един сребърен щит и кожена наметка, копие на наметката на Гарет. За да се сдобие със златна верижка и пръстен с печат, той беше готов да продаде Ровена и още шест годеници, ако имаше такива.

Щом видя Ровена, малкият Фреди отиде при нея и взе сандъчето от ръцете й. Тя засенчи очите си с ръка срещу яркото пролетно слънце, ала не откри облечения в черно рицар сред бъркотията на двора.

Дунла обикаляше заминаващите с табла, отрупана с топли хлебчета с масло. Ровена си взе едно и го захапа с наслада. Раздели го на две и хвърли другата половина на малкия Фреди.

— Благодаря — промърмори той и извърна глава. Слънцето посребряваше косата му. Панталонът и жакетът му бяха от сребърно-зелен плат, който подчертаваше стройната фигура. Хлътналите някога бузи сега бяха закръглени и румени.

Като видя затиснатата в колана му кама с красива дръжка, обсипана със скъпоценни камъни, Ровена се усмихна доволно. Камата беше подарък от Гарет.

— Защо не изпълняваш задълженията си?

— Какви задължения?

Тя го хвана меко за раменете и меланхолично си помисли, че скоро щеше да й се наложи да вдига ръце — момчето растеше много бързо.

— Сега си паж. Трябва да се грижиш за господаря си. Не знаеш ли, че без твоя помощ той не може да стегне железните ръкавици?

Малкият Фреди упорито вирна брадичка.

— Ако питаш мен, може да се обеси на ръкавиците си. Да не би да съм молил за това тъпо обучение?

— Не, но въпреки това си длъжен да се учиш. Аз съм платила за теб.

Помежду им падна сянка. Малкият Фреди погледна през рамо и очите му се присвиха.

— Мисля, че цената беше твърде висока.

Той се отдели от нея и закрачи към обора. Ровена усети собственическото излъчване от ръцете на Гарет още преди да я докосне. Той потърка раменете й и започна лекичко да ги масажира.

— Не се карай на момчето. — Фината прасковена коприна на воала й се развя под дъха му. — Може пък да има право.

Ровена не се възпротиви, когато той я привлече към силното си тяло. Двамата си пасваха перфектно, тя влизаше в него като пръстите в ръкавиците му. Той потърка брада в бузата й и тя се наслади на лекото драскане, което изпрати недвусмислен сигнал към слабините й. Надигна се на пръсти, за да помилва устните му със своите, когато над рамото му изведнъж се появи главата на Фолио. Жребецът бутна Гарет по гърба и Ровена разтърси глава, сякаш се събуди от сън.