Бузите й се оцветиха в тъмночервено, когато видя, че Ъруин ги наблюдаваше със зяпнала уста от мястото си на каручката. Големият Фреди съсредоточено четкаше козината на своя петнист жребец и лицето му беше скрито от хълбока на коня. Ровена си спомни колко необуздано беше реагирала през нощта на ласките на Гарет и почервеня още повече. Обзе я странна плахост.

Тя скри неловкостта си, като протегна ръка да помилва Фолио. В бялата грива на жребеца бяха вързани с любов черни и сребърни панделки.

— Това е работа на брат ти — обясни с усмивка Гарет. Жребецът потърка муцуна в ръката й, потърси морков.

— Харесва ли ти? — попита тя.

— Не особено.

Марлис се появи на двора, метнала на рамото си груб чувал, целия на петна.

— Ако продължаваш така, братко, Блейн ще умре от старческа слабост, преди да сме стигнали до замъка му. — Марлис възседна коня си и препусна. Ровена трябваше да отскочи настрана, за да не бъде блъсната. — Е, Гарет, какво смяташ да правиш? На коня ли ще се качиш или на курвата си?

Преди Гарет да е успял да отговори, Марлис рязко обърна кобилата си. Дунла размаха заплашително юмрук.

— Дръжте това космато чудовище далеч от мен! — извика пронизително тя и не беше ясно коня ли имаше предвид, или Марлис.

Ровена погледна в гърба на Марлис и изпита съжаление. Очевидно странното им приятелство беше останало в миналото.

Гарет възседна Фолио и й подаде ръка.

— Тръгваме ли? — Очите му блестяха под слънчевата светлина като полирани диаманти.

Ровена се огледа търсещо. Малкият и големият Фреди вече бяха възседнали конете си.

— Мислех, че ще получа отделен кон.

— Не е нужно, Фолио спокойно може да носи и двама ни.

Ровена го погледна обезпокоено. Не можеше да му откаже, щеше да изглежда глупаво. Затова улови ръката му и в следващия миг се озова седнала пред него, притиснала гръб към гърдите му. Гарет плесна леко с юздите и Фолио се отправи към вратата. Звънчетата на юздите му зазвъняха. Каручката на Ъруин ги последва с жално скърцане. Дунла и Гридмор им махаха, докато се скриха зад завоя.

Светът се будеше от нощния си сън. Старата гора бе покрита сякаш със зелен воал, птиците подемаха любимите си песни. По сребърно блещукащите клони висяха първите пъпки като малки перли. Неспособна да устои на жълтите цветни камбанки, Ровена набра букетче диви форзиции, поднесе кадифените цветчета към носа си и се разкиха.

По някое време Гарет изостана и сърцето й веднага заби по силно. Той взе цветята от ръката й и започна да милва с тях шията й, оставяйки следа от жълт цветен прашец.

— Кажете, милорд — проговори невинно Ровена, — възнамерявате ли, след като ме омъжите за някой добър човек, да продължите да ме посещавате в спалнята?

Гарет се скова. Смачка златножълтите цветенца и ги хвърли на земята, след което отново подкара коня напред. Ровена за малко да падне от седлото, ако силната му ръка не я държеше здраво. Двамата настигнаха другите и скоро ги надминаха по слънчевата поляна, покрита с полюляващи се диви цветя в най-различни багри. Ровена облегна глава на рамото на Гарет и в облекчението й се примеси странно разочарование.

Тъй като не можа да устои на стопления от слънцето вятър, Ровена свали златната диадема от главата си и смъкна воала. Преди да успее да го задържи, един порив на вятъра го пое и го понесе високо към небето. Уплашеният й вик бе заглушен от гърлената заповед на Гарет, който пусна Фолио в галоп и препусна по прясната зелена трева. После изведнъж дръпна юздите и Ровена спря да диша. Синьото небе изведнъж застана под ъгъл, Фолио се вдигна на задните си крака, заудря с копита, ръката на Гарет се стрелна към небето и грабна воала.

В следващия миг Фолио стъпи отново на земята. Гарет изсъска нещо, жребецът коленичи и направи галантен поклон, после разтърси гривата си.

Ровена се вкопчи в седлото, за да не се строполи на земята.

— Вече съм убедена, че конят има по-добри маниери от господаря си.

— Само когато види хубаво русо момиче и иска да му направи впечатление.

Леко притискане с бедрата — и конят отново се изправи. Гарет нежно приглади воала с тежките си кожени ръкавици. Тихото шумолене на кожа и коприна предизвика сладостни тръпки по гърба на Ровена. Тя посегна към воала си, но Гарет го вдигна високо във въздуха.

— Не, милейди. Аз го хванах. Не знам какво си мислите за мен, но аз не изпускам толкова лесно онова, което ми принадлежи.

С тези тайнствени думи той сгъна внимателно воала й и го скри в ръкава си.



Дългата езда през този ден умори Ровена. Люлеенето на гърба на Фолио я приспиваше. Когато спряха да напоят конете, тя реши да седне зад Гарет. Той се усмихна подигравателно, но се въздържа от коментар. Слънцето стопляше лицето й. Тя опря буза в широкия му гръб и затвори очи. Гарет нежно вдигна ръката й към устните си, после я мушна под мишницата си.

Когато отново отвори очи, Ровена видя съвсем близо някакво странно съоръжение от арки и кули, по които се стичаше вода. Примигна смаяно, очаквайки да види как от някой прозорец изплува едноок воден бог с тризъбец в ръка. Когато огромното копито на Фолио, обковано с лъскаво желязо, стъпи върху водния замък и той изчезна, Ровена разбра, че е видяла само отражението му във водата.

Тя вдигна глава. Ардендон се издигаше в цялото си великолепие от другата страна на езерото. Красиво изработените парапети и грациозните аркади изглеждаха като нарисувани на хоризонта. Следобедното слънце падаше косо върху покритите с керемиди покриви, рисуваше причудливи шарки по тесните прозорци и кръглите кули. Ровена разтърка очи.

Гарет усети лекото й движение, посегна зад себе си и сложи силната си ръка на гърба й. Тя се прозя и се обърна, учудена, че се намираха на брега на езерото и Фолио стоеше във вода до коленете.

— Защо заобиколихме замъка? Да не би под моста да дебнат тролове?

— В известна степен да.

Синьото езеро беше разделено от каменен мост. По водната повърхност се носеше позлатена лодка, на носа беше издялана грациозна лебедова глава. Слънцето светеше в очите на Ровена и я заслепяваше, така че не можа да разбере кой седеше вътре. Когато лодката се плъзна към моста, седящата на носа жена трябваше да се наведе, защото накитът на главата й щеше да се удари в свода. Ровена я проследи с поглед, но главата не се появи отново.

— И на самия мост има тролове.

Ровена проследи протегнатата ръка на Гарет. Насред моста стоеше претоварената каручка на Ъруин, от двете й страни бяха братята на Ровена, наведени над парапета с надеждата да се появи лебедовата лодка.

Ровена се засмя пресилено.

— Любопитни тролове. За съжаление малкият Фреди събира опит по-бързо, отколкото се надявах.

— Права си. По-добре да стигнем при Блейн преди него, за да спасим поне част от невинността му. Дръж се здраво.

Златните шпори се забиха в хълбоците на Фолио. Ровена уви ръце около кръста му. Конят се впусна в галоп. Водата се разплиска на всички страни, фините пръски се смесиха със слънчевите лъчи, разсеяха се и намокриха лицето й.

След минута излязоха от водата, изкачиха се по стръмния бряг и стигнаха на кея точно когато пристигна лодката.

Гарет дръпна юздите и Фолио спря. Ровена надникна над рамото му. Блейн беше полулегнал на дебел килим, скръстил ръце зад главата. Острите линии на лицето му бяха смекчени от червенина, която нямаше нищо общо с топлото слънце. Леко накривен накит за глава се появи в полезрението на Ровена, следван от шия, грациозна като тази на дървения лебед, но явно доста по-гъвкава. Когато собственичката на грациозната шия и величествения накит за глава се обърна и хвърли пламенен поглед към Гарет, Ровена с омраза си помисли, че лейди Алис прилича по-скоро на гущер, отколкото на лебед.

Блейн засенчи очите си с ръка и се надигна.

— О, добре дошъл, Гарет! Сметнах те за поредния селянин, който носи яйца за Великден.

— Аз пък се разтреперих, като си представих за какво използваш дамата. Ти си придал съвсем ново значение на религиозните пости.

Блейн гнусливо отстрани един от дългите руси косми на лейди Алис от панталона си.

— Нима блаженството не е религиозно преживяване?

Гарет вдигна загрижено глава към небето.

— Слава богу, не се виждат черни облаци. Не ми е приятно да съм близо до водата, когато говориш такива богохулни неща.

Блейн слезе от лодката и вълните плиснаха в краката на Фолио.

— Лейди Алис дава на мъжете най-доброто… блаженство, което познавам. — Алис сведе скромно глава и също слезе от лодката с галантната помощ на Блейн. — Но не е нужно да ти го казвам, нали, Гарет?

Когато срещна надменния поглед на лейди Алис, Ровена усети как цялото самочувствие, което беше придобила през последните месеци в Карлеон, се изпари в миг. Какво ли си мислеше Гарет за жалките й опити да му достави удоволствие! Не беше чудно, че не я искаше повече в леглото си. Тя разхлаби хватката си и се отдръпна от него.

Като я видя, Блейн присви очи и на челото му се образуваха бръчици.

— Ти си ми донесъл подарък, който е много по-скъпоценен от яйцата, скъпи Гарет!

Без да чака позволение от Гарет, Ровена скочи от гърба на Фолио право в протегнатите ръце на Блейн. Една от плитките й се беше разплела, бузата, която в съня си бе опряла на гърба на Гарет, беше бледа, докато другата се бе зачервила под слънчевите лъчи. Тя не можеше да знае колко възхитителна беше в този миг, полужена, полудете.

Блейн плъзна ръце по раменете й, но благоразумно спря, преди да стигне до гърдите.

— Подаръкът ти е също така крехък като яйцата, струва ми се.

Ровена се освободи от ръцете му.

— Вашият спомен ви прави лоша услуга, сър Блейн.

Той направи гримаса и поглади грижливо избръснатата си брадичка.

— Не толкова лоша, колкото си мислите. Още изпитвам болка в брадата, когато се надига буря.

Гарет скочи от коня и се приземи точно между тях. Блейн измери приятеля си със загрижен поглед.

— Дори сега ме заболя, докато си говорим.

— Не толкова, колкото ще те заболи, ако не махнеш ръцете си от нея — отвърна Гарет, сложи ръка на тила му и го поведе към замъка. — Страх ме хваща като си помисля какви си пипал с тези ръце.

— Питай Алис. — Подигравателният вик дойде от моста. На каменния зид седеше Марлис и размахваше крака над рова. Като видя сестрата на Гарет, кацнала като лешояд на парапета му, Блейн се намръщи.

— Нали каза, че нямало черни облаци — произнесе укорно той.

Ъруин им махна весело от моста. Гарет извъртя очи.

— Кой както го приеме — отвърна неясно той.

Малкият Фреди се появи сякаш от нищото и Гарет му връчи юздите на Фолио. Малката група тръгна нагоре по възвишението. Гарет и Блейн вървяха отпред и разговаряха оживено като стари приятели, каквито всъщност бяха. Ровена се държеше на разстояние от лейди Алис и напразно се опитваше да сплете плитката си. След като и третият опит не успя, тя дръпна сърдито другата плитка и разплете и нея. Разтърси буйната си руса грива и изведнъж се почувства невидима като при първото си посещение в Ардендон. Част от нея пожела да седне до Марлис на каменния зид. Всички забелязваха Марлис, макар и с омраза.

Минаха покрай редица напъпили дъбове.

— Кога най-сетне ще построиш кулите-близнаци, които беше замислил баща ти? Без тях Ардендон няма да издържи дори еднодневна обсада. Ще рухне като захарна къщичка под дъжда — каза Гарет.

— Едуард донесе на страната мир — отговори с усмивка Блейн. — Защо да си хабя златото за камъни и мазилка, след като има други, безкрайно по-приятни неща, за които да го пилея?

Ровена вдигна поглед към крехките кули и развяващите се по сребърните им върхове знамена. Замъкът на Блейн изглеждаше въздушен и крехък и със сигурност щеше да рухне при първото нападение. В сравнение с непристъпните крепостни валове на Карлеон, Ардендон изглеждаше така, сякаш още следващият силен дъжд щеше да го превърне в локва захарен сироп.

Ровена се усмихна и проговори като на себе си:

— Ако при първото си посещение се бях сетила, че замъкът се яде, щях да си хапна първо от отбранителната кула.

Блейн и Гарет се обърнаха към нея и тя примигна смутено. Не беше забелязала, че е произнесла мисълта си гласно.

— Прекрасна мисъл — отбеляза Блейн и впи поглед в пълните й устни. Изражението на Гарет остана неразгадаемо, но Ровена разбра по очите му, че не беше зарадван.

Блейн направи широк жест.

— Гледайте на замъка ми като на огромен сладкиш, създаден само за да ви достави удоволствие.

Когато от дървото над тях прозвуча музика, Ровена се уплаши. Дребна, стройна фигура се метна от един нисък клон и се приземи точно в краката й.

— Внимавайте! Сър Блейн прилага тази философия върху всички области на живота, включително и върху гостите си. — Трубадурът Мортимър пъхна дългата дървена флейта в колана на панталона си и огледа със задоволство малкия Фреди. Протегна ръка и отмахна от челото му една сребърно-руса къдрица. — Прелестно дете. Кой е довел тази апетитна хапка?