Гарет вдигна ръка към дръжката на меча.

— Скрийте ръцете си зад гърба, Мортимър. Вашите пръсти със сигурност са били на много по-безбожни места от пръстите на Блейн.

Трубадурът се усмихна и направи лек поклон.

— Ревнувате ли, сър Гарет?

Малкият Фреди се изчерви — явно разбираше за какво става дума. Ядосана, Ровена го смушка в ребрата и му посочи оборите. Той се подчини на неизречената заповед, но постоянно се обръщаше и се вслушваше в разговора на възрастните. Изведнъж й се дощя Гарет да извади меча си и да отсече главата на трубадура. Вместо това той измъкна обоя от колана му и го тикна в устата му.

— Ако използваш отровния си език за онова, за което е предназначен, може би няма да бъда принуден да ти го отрежа.

Мортимър веднага засвири весела мелодия. После направи няколко крачки назад, обърна се и изчезна зад един жив плет. Главата му се появи иззад висок храст със ситни розови цветчета.

— Знаете ли, сър Гарет, ако използвам езика си за онова, за което е предназначен, накрая със сигурност няма да искате да ми го отрежете. — След нахално намигване Мортимър изчезна зад храста и побягна надолу по склона, подсвирквайки пиянска песен.

Гарет присви очи.

— Да благодари на бога, че не нося лък и стрели.

Блейн сплете ръце и отправи разкаян поглед към небето.

— Присъединявам се към благодарността му. Сигурен съм, че Мортимър би изглеждал ужасно с ябълка в устата.

Преди Гарет да заплаши още някого със смърт на път към замъка, Ровена излезе напред и улови ръката му. Размаха я насам-натам като безгрижно дете и заговори:

— Сър Гарет съобщили ви за какво сме дошли в Ардендон, сър Блейн? — Гарет стисна предупредително пръстите й, но тя не му обърна внимание. — Сър Гарет ми търси съпруг.

Блейн се опули смаяно.

— Колко е великодушен! Макар че ми е трудно да си го представя в ролята на любящ чичко. Не, Гарет, недей да се мръщиш. Скромността не ти отива.

Гарет пусна ръката на Ровена и я удостои с пронизващ поглед, който обещаваше отмъщение. Блейн я хвана под ръка и наклони глава към нея.

— И какъв съпруг би ви харесал, лейди Ровена?

Тя видя с ъгълчето на окото си как Гарет изостана, скръстил ръце зад гърба си. Алис ускори крачка и тръгна редом с него. Ровена се нацупи и поклати глава.

— Как да ви кажа… бих искала да е с благ характер и с хубава фигура. Да не е склонен нито към мрачни размишления, нито към капризи.

Блейн се ухили предизвикателно.

— А трябва ли да обича котенцата? — осведоми се с дълбок глас Гарет. — И да уважава девиците?

— Това изключва Блейн — намеси се със сладко гласче лейди Алис.

— Откъде знаете? — отговори сърдито рицарят и вдигна един златен кичур от косата на Ровена към горещите си устни. — Ако желаете бъдещият ви съпруг да е богат и гостоприемен, мисля, че познавам точно такъв човек.

Ровена примигна невинно.

— Казах ли вече, че много държа да ми бъде верен?

— Проклятие! — Сър Блейн пусна рязко златния кичур. — Дали ще се намери мъж, който да отговаря на всичките ви условия… — Той поглади замислено брадичката си. — Ако например не понася котенцата, нима ще го отблъснете? Това ще разбие сърцето му!

Ровена стъпи на подвижния мост.

— Красив ли е?

— Много.

— С приятен характер?

— С най-приятния.

— А млад ли е?

Блейн вдигна рамене.

— На трийсет и три.

— На трийсет и три? — повтори ужасено Ровена. — О, небеса, мускулите му сигурно са омекнали като овесена каша, а останалите му умения са на изчезване! Аз искам съпругът ми да е мъж, не старик!

Ровена се обърна бързо, за да види какво беше въздействието на думите й върху Гарет. Той й хвърли изпепеляващ поглед и тя неволно попипа краищата на косата си дали не са се опърлили.

— Внимавайте, милейди. — Блейн предупредително вдигна ръка, когато шлейфът й се закачи на един процеп в дъските.

Ровена дръпна шлейфа си с две ръце, забравила, че коприната съвсем не е толкова здрава материя като останалите й дрехи. Шлейфът се скъса и тя политна назад. Размаха ръце във въздуха и приклекна в отчаян, но безрезултатен опит да се закрепи, за да не падне в мръсната вода.

Две силни ръце се сключиха около талията й. В продължение на един задъхан миг тя увисна над водата, без да изпитва страх — ръцете на Гарет бяха най-сигурното пристанище на света. Той я издърпа назад и притисна лице в шията й с такава сила, че тя изохка тихо. Обърна се и видя, че Блейн беше блед като пергамент. Лейди Алис навлажни пресъхналите си устни.

— Тази година пролетта дойде рано и Блейн пусна рибите в рова по-рано от обикновено. Още една крачка и не Мортимър, а вие щяхте да украсите трапезата ни с ябълка в устата. Разбира се, ако бяхме намерили не само оглозганите ви кости.

Коленете на Ровена омекнаха и Гарет се отпусна заедно с нея на колене. Тя затвори очи и потърка лице в меката кожа на ръкавиците му. Той я хвана за раменете и я отдели от себе си с напрежение, което би видял и слепец.

— Цяло чудо е, че треперещите ми крачки успяха да те достигнат навреме. Сетивата ми вече не са остри, каквито бяха по-рано.

С тази хаплива забележка той я остави в края на подвижния мост. Тя отблъсна ръката на Блейн, който се опита да я утеши. Двамата с Алис изчезнаха в замъка, като си шепнеха възбудено. Ровена остана на мястото си и доволно се загледа в блещукането на слънчевите лъчи по повърхността на езерото.

Позната ръка я помилва по тила.

— Ела, малката ми. Ако не искаш да спиш с големия Фреди в оборите, трябва да ти потърсим хубава спалня.

— Защо си мила с мен само когато никой не те вижда?

Марлис улови няколко златни кичура и ги дръпна доста силно.

— Защото харесвам изхвърлените от обществото.

— Това не е единствената причина, нали?

Марлис остави въпроса без отговор и помогна на Ровена да стане. Когато влязоха в рицарската зала, Ровена вече се смееше весело, защото Марлис описваше със силни думи, но много точно случилото се преди малко в лодката на сър Блейн, при което използваше напълно неразбираеми латински изрази.

19

Макар че стремежът й беше да предизвика някаква реакция у Гарет, като флиртува с Блейн, Ровена не беше очаквала, че тази реакция ще е пренебрежение. Първата вечер той изобщо не й обърна внимание, сякаш бяха гости на различни замъци. Изкусителният чар, който толкова й харесваше по време на пътуването до Ардендон, изчезна напълно. Вече не проявяваше нежна загриженост за удобствата й. Нямаше го и ръмжащият великан с ревниви очи. Чертите на лицето му се бяха втвърдили като екзотичен благороден камък, възхитително красиви, но без никакво човешко вълнение. Ровена беше толкова отчаяна, че започна да си мечтае за прояви на презрение и изблици на гняв.

С всеки час Гарет все повече се превръщаше в мрачния лорд на Карлеон, когото бе видяла за първи път в Ревълууд. След пристигането им в Ардендон настроението му непрекъснато се влошаваше. Колкото по-изискана беше обстановката, толкова по-груб ставаше той. Отговаряше на всеки учтив опит за разговор с кратко изръмжаване или със саркастична забележка, която обиждаше човека насреща му, преди да е разбрал, че е само пионка в играта му. Ако наранените чувства можеха да предизвикат смърт, рицарската зала на Блейн щеше да се напълни с трупове.

На масата Гарет зае място близо до Блейн. Ровена седеше в другия край между една закръглена дама и похотливия й син. За нещастие тя забеляза веднага, че Гарет беше единственият рицар, който няма до себе си дама. Лейди Алис делеше вниманието си между Блейн и Гарет, пиеше от чашата на Блейн и похапваше захаросано грозде от чинията на Гарет. Когато случайно улавяше погледа на Ровена, Гарет я поглеждаше, сякаш се опитваше да си спомни коя е, и бързаше да извърне глава, сякаш намереният спомен му беше неприятен.

Ровена мачкаше опечената в мед круша в чинията си, докато я направи на пюре. Когато лейди Алис стана да танцува, тя се възползва от случая и хукна да заеме мястото й.

— Добър вечер, сър Гарет. Надявам се, че печеният фазан ви хареса.

— На моята възраст не са ми останали много зъби — отвърна хладно той. — Но крехкото месо може да се смели и с небцето. Още не съм ви намерил съпруг — ако това е причината, поради която ми досаждате. Но ми се струва, че пъпчивият младеж до вас е подходящ. Мисля, че майка му още го повива в пелени.

Ровена се усмихна очарователно и изсъска в лицето му:

— Престани да се държиш отвратително. Не бъди жесток. В крайна сметка идеята да ме продадеш на друг мъж беше твоя.

Гарет се опря на лакти и се престори, че не е чул обвинението й. Грацията му беше заплашителна като на змия. Ровена се почувства като сива мишка, чакаща змията да я погълне. Любопитните погледи на гостите лепнеха като мазни пръсти по кожата й. След като бе дошла при него, щеше да бъде груба обида, ако не й предложеше нещо от чинията си. Гарет отхапа парче наденица и й подаде останалото.

— Ще позволите ли да ви изкуша?

Ровена преглътна острия отговор, който напираше на езика й, и посегна към наденицата, но той я отдръпна.

— Позволете на мен. Една дама не бива да цапа крехките си пръстчета.

Наведе се към нея с парчето наденица между палеца и показалеца. Ровена я помириса с наслада. Празният й стомах изръмжа като звяр — а Ровена беше смятала, че го е укротила завинаги. Стана й неловко.

Само че звярът събуди още едно чувство — гняв. Щом Гарет искаше да играе, и тя щеше да играе. Устните й се разделиха в свежа усмивка.

— Как бих могла да устоя на любезността ви, сър?

Тя пое с устни парченцето наденица и уж случайно облиза пръста на Гарет. Остана със сведена глава, облиза внимателно сока от месото и задържа пръста му в устата си. Кожата му имаше лек вкус на ръкавиците му.

Устните му се отвориха, но от тях не излезе нито дума. Ровена го погледна крадешком и видя, че очите му бяха устремени към устата й, пленници на усещането за влага и мекота. Тя се усмихна вътрешно. В кръвта й запулсира триумф. Как бе успяла да го хване в собствения му капан.

Тя му кимна и се надигна. Усмихна се за сбогом и на бузата й се появи прелестна трапчинка.

— Беше прекрасно — пошепна тя. — Нямате ли и малко сирене, чичко…

Гарет вдигна влажния пръст до устните си.

— Не.

Капанът щракна с кадифена въздишка и Ровена разбра, че нейната глава беше още вътре. Напълно забравил любопитните зрители, Гарет се наведе и я целуна по устата. Съпротивата й се стопи като захарна къщичка под слънцето. Победата му беше кратка, но убедителна.

Гарет се отдели от нея и тя се опря с лакът на чинията му, за да не загуби равновесие. Смачка парче сладкиш и по полата й покапа мед.

Гарет се надигна и направи безупречен поклон.

— Желая ви приятни сънища, милейди. — Когато се запъти към стълбата, Алис се извини и напусна танцуващите, за да го последва. Триумфалният поглед, който хвърли към Ровена, бе забелязан от всички гости.

Късно след полунощ Ровена лежеше на мекия дюшек и се вслушваше в тихото похъркване на Марлис. Сребърният диск на луната се подаваше през тесния отвор на прозореца.

Тя копнееше за Гарет и изпитваше почти физическа болка, която й вдъхваше страх. По-страшна от болката обаче беше тревогата, че ако отиде при него, може би няма да го намери сам.

Ровена отметна тънката завивка и се надигна. Какво беше по-лошо — да лежи тук сама и разкъсвана от болка или да отиде в стаята на Гарет и да намери в леглото му надменната лейди Алис? Не можа да вземе решение. Най-после хъркането на Марлис я приспа. Събуди се само веднъж и забеляза, че завивката беше вдигната до брадичката й и подпъхната отстрани. Сгуши се в топлото гнездо и си каза, че сигурно е сънувала утешителната целувка по челото. Леглото на Марлис беше празно.



Блейн вдигна дългия си крак на облегалката на стола и наложи на лицето си добродушна усмивка, докато хората от околните села минаваха покрай него и го даряваха с традиционните яйца, които символизираха края на пролетните пости и началото на великденските празници в Ардендон.

Една красиво изплетена кошница привлече вниманието му и той надникна вътре.

— Господи, яйца! Какво оригинално хрумване! Само ти ли се сети?

Селянинът се ухили с беззъбата си уста и кимна в знак на съгласие. Блейн посегна към кожената кесия на колана си. Извади сребърна монета и я хвърли високо във въздуха. Среброто блесна на слънчевата светлина, падна със звън на каменния под и се търкулна под масата. Селянинът се отпусна на колене и я затърси трескаво.

Блейн изчака мъжът да прибере монетата и да се оттегли и връчи кошницата на един от ухилените си пажове.

— Какво вони повече, селяните или яйцата? — пошепна той на Гарет.

— Селяните — отговори разсеяно Гарет и също вдигна крак на облегалката на стола. Вниманието му бе привлечено от група кикотещи се слугини, които местеха дългата маса към стената. Те го поглеждаха често-често през рамо и криеха зачервените си лица в престилките. През дългите идилични седмици с Ровена в Карлеон той беше забравил какво бе да се боят от него или да му се подиграват и сега се почувства зле. Пръстите му се впиха в тапицираната облегалка.