Мъжът изтръгна смачканата шапка от ръцете й, наложи я на главата й и грижливо напъха косите й под нея.

— Щом трябва да се показваш пред хората в този вид и да се къпеш в потоците като полудяла от любов нимфа, носи поне тази глупава шапка, за да обезкуражаваш натрапниците.

Той я вдигна на крака и отвърза китките й. От панталона й капеше вода. Без да каже дума, Гарет се качи на седлото. Ровена се усмихна с надежда.

— Сигурна съм, че татко вече е научил урока си. Смятам, че оттук ще намеря пътя към къщи.

— Ще седнеш ли най-сетне пред мен или трябва пак да те вържа? — Рицарят я гледаше безизразно.

Тя се приближи предпазливо към грамадния жребец. Имаше чувството, че е като джудже в сравнение с ездача, който седеше така спокойно на гърба му. Преглътна и попита:

— Значи все още искате да дойда с вас?

Внезапно една силна ръка я вдигна и я сложи пред него на седлото. Мокрият панталон залепна за дупето й, но неприятното усещане бързо изчезна, когато конят препусна в буен галоп. Ровена разбра, че заради нейната гордост бяха изгубили много време.

Жребецът летеше по горския път, но тропотът на копитата му почти не се чуваше, приглушен от дебелия пласт борови иглици. Ровена се наведе напред, за да е на сигурно разстояние от широкия гръден кош на рицаря, но той рязко я дръпна отново към себе си и я намести удобно в свивката на мускулестата си ръка.

— Не мърдай. Може да уплашиш жребеца — заповяда той. Ровена се предаде. Имаше чувството, че е в прегръдката на някой великан. Много скоро конят излезе от пътя и продължи между дърветата, сякаш следваше непозната карта, известна само на горските обитатели. Гърдите на непознатия бяха като пристанище, което я предпазваше от ниско висящите клони.

Когато разбра, че ръката под гърдите й беше главно за да й попречи да падне от коня, тя се облегна назад и се отдаде на необичайното чувство за сигурност, което й вдъхваше топлата мъжка гръд. Много скоро заспа безметежен сън.



Ровена се събуди тъкмо навреме, преди да падне на колене, когато рицарят без особена грижовност я хвърли на земята. Тя се прозя и разтърка очи. Между дърветата проникваше светлина на факли. Нощта се огласяше от свирене на лютня и многогласна глъчка, примесена с пияни смехове. Ровена примигна учудено и вдигна глава към строгия си придружител.

— Сега трябва да тичаш след мен като послушен паж — обясни той. — Скрий хубаво косата си и не сваляй шапката. Надявам се да е достатъчно късно и онези да са много пияни, за да повярват, че си момче.

— Това не е ли вашият дом?

— Не. Но за нощувка е достатъчен.

Конят потегли в лек тръс. Замаяна от съня, Ровена се запрепъва зад него, без да има ни най-малка представа как би трябвало да се държи пажът на един благороден рицар.

Без да се обърне, Гарет обясни кратко:

— Когато се оттегля за нощувка, ти си свободна да правиш, каквото си щеш. Но те съветвам да помислиш добре, преди да хукнеш да бягаш. Ако избягаш, ще се върна в замъка на баща ти и ще избия цялото ти семейство. А ако те намеря, което е много вероятно, ще си пожелаеш и ти да си между мъртвите.

Ровена стисна зъби и продължи напред. От думите му косъмчетата на тила й настръхнаха. Представи си безжизненото тяло на малкия Фреди със зейнала рана на гърдите и потрепери. В сърцето й пламна гняв, но много бързо се уталожи, когато мъжът се обърна и я погледна пронизващо. Кимна му и отвори широко очите си, за да им придаде невинно изражение.

В двора на чуждия замък цареше оживление. Навсякъде горяха факли. Тъкмо когато стигнаха до подвижиш мост над широкия и дълбок ров, се появиха няколко двойки, излезли на нощна разходка. Един от мъжете спря пред коня на рицаря.

— Добре дошъл! Празникът едва започва — заяви той с леко дрезгав глас. После извъртя очи и се стовари по лице на коравата земя, разперил ръце като за поздрав.

Жената, която бе повел със себе си, се върна с танцуваща стъпка в двора, докато другите двойки изчезнаха в тъмнината като кискащи се призраци.

Рицарят заобиколи неподвижната фигура с коня си, без да удостои падналия дори с поглед. Ровена го последва, като се стараеше да не се докосва до пияния мъж.

Гарет скочи от гърба на коня и подаде юздите на дребно хлапе, което изникна внезапно от сянката. Лицето му беше надупчено с белези от едра шарка. Преди да направят и три крачки, жената се появи отново, този път подръка с друг мъж, който също се клатушкаше застрашително. Ровена се дръпна, за да не я блъснат. Пронизителният смях на жената разкъса нощния въздух. Ровена проследи с отворена уста как лапите на мъжа обхванаха хълбоците на жената и извиха тялото й назад. Тя вдигна крака и сключи стъпала на гърба му. Ръмжейки доволно, мъжът я притисна към стената.

Ровена бе забравила напълно рицаря, докато не усети силната хватка, с която той я издърпа да не гледа грозната сцена. Докато подтичваше след него, тя непрекъснато се извръщаше, за да види зачервеното лице на жената, по което се смесваха болка и екстаз. Затова не видя мъжа, който им препречи пътя, и се удари в плетената му ризница с такава сила, че халките издрънчаха оглушително.

— Кой е тук? Гарет, човече, ти ли си наистина? — прозвуча дълбок глас.

— Не — отвърна тя, без да помисли, — аз съм Ров…

Рицарят бързо затвори устата й с ръка.

— Да, Блейн, аз съм. Боя се, че при сблъсъка пажът ми загуби и малкото мозък, който имаше в главата си. Ще се наложи да го напляскам хубаво, за да го вразумя. — Той свали ръката си от устата на Ровена и я цапна по тила.

Стройният мъж, който ги бе посрещнал, я потупа сърдечно по гърба. Взря се в лицето й с помътнелите си очи и на тънките му устни се появи усмивка. Ровена изохка сърдито. Отдавна беше отминало времето, когато се отнасяха към нея като към дете.

— Кой е нещастникът, осмелил се да довери детето си на твоите безмилостни ръце? — попита Блейн и макар че беше обърнат към рицаря, погледът му се плъзна изпитателно по тялото й чак до увитите й в кожи стъпала.

— Трябва ли да ти напомня колко пъти тези „безмилостни ръце“ са те вдигали на седлото по време на турнирите? — отвърна Гарет, ала Блейн не му обърна внимание и продължи да оглежда Ровена. Даже я обиколи, за да я види по-добре.

— Малко е дребничък според мен…

— И ти някога беше дребен, Блейн. — Гарет сложи ръка на рамото му и насочи несигурните му стъпки към подвижния мост. — Забрави ли как те хвърлих с една ръка от прозореца, когато бяхме още момчета?

— Как бих могъл да забравя? Нали паднах в един къпинов храст и прекарах остатъка от нощта в бъчва със сапунена вода, за да размекна задните си части. — Когато минаха покрай горяща факла, Блейн сложи ръка пред очите си, за да ги защити от светлината, а с другата прегърна приятеля си. — Въпреки това си добре дошъл в Ардендон! Господи, какъв глупак съм! По-добре да те бях хвърлил на рибите в рова около замъка. Нали знаеш, че ядат месо?

Гарет извъртя очи.

— След като камилите избягаха, мислех, че си загубил интерес към екзотични животни.

— Когато престолонаследникът се изфука с най-новото си домашно животинче — един глупав лъв, реших, че трябва да измисля нещо наистина оригинално, за да го надмина. — Блейн мрачно поклати глава. — Всеки ден губя двама-трима гости. Едно обикновено падане и хоп! — човека вече го няма. Остават само оглозгани кости. Всяка сутрин след изгрев слънце пращам слугите да ги съберат от брега. Но какво да се прави?

Той се олюля и за малко да се строполи в рова с месоядните риби, но Гарет го задържа и го потегли със себе си. Ровена вървеше след тях, устремила поглед в гърба на рицаря, защото се страхуваше, че наистина може да види оглозгани човешки кости в мазно блещукащата вода под тях.

Двамата мъже прекосиха двора и влязоха в рицарската зала. Преди да седне със сър Блейн на масата, Гарет й хвърли поглед, в който светеха хиляда предупреждения, и тя кимна.

Когато остана сама, без могъщия си придружител, Ровена се почувства странно изгубена. Скри ръцете си в ръкавите и започна да си подсвирква, правейки се, че непознатите наоколо изобщо не я интересуват. Мъжете и жените в залата се намираха в най-различни стадии на пиянството и повечето бяха съвсем оскъдно облечени. Когато обходи с поглед голямото помещение, Ровена видя нещо, от което устата й се напълни със слюнка и я направи сляпа за всичко останало.

Тя си проби път през буйно танцуващите двойки и се приближи до голямата маса, ала не посмя да посегне. Едър мъж в червена кадифена наметка се ухили и окуражително я бутна към масата.

— Побързай, момче. Тези лакомници ядат като невидели, но се надявам, че все ще откриеш няколко сочни късчета месо.

Ровена не знаеше да се смее ли или да плаче. Мъжът погледна в святкащите й очи и поклати глава. Сигурно я бе помислил за луда, защото побърза да се отдалечи. На масата, дълга почти двадесет стъпки, бяха остатъците от празничната вечеря в Ардендон. В Ревълууд не виждаха толкова ядене за цяла година.

Коремът на Ровена къркореше оглушително и тя се разкрачи, за да не падне. Наполовина изядена глиганска глава я зяпаше от средата на масата със стъклени очи. След като се огледа скритом, тя грабна ябълката, сложена за украса в муцуната, и я скри в джоба си. Треперещите й пръсти се потопиха в една сребърна купа и когато се появиха отново, по тях беше полепнала златножълта маса, сладка като топлото утринно слънце в пролетен ден. Тя се осмели да я оближе и вкусът на подправени ябълки замая сетивата й. Ровена премлясна и затвори за миг очи.

Откакто се помнеше, водеше полугладно съществование и сега дълго трупаният глад се отприщи изведнъж. Тя обиколи масата няколко пъти, опита от всяка чиния и купа, огледа замаяно грамадната табла, на която бяха струпани остатъците от цяла крава, но се уплаши от едно едро куче, което я измерваше със злобен поглед. Задните му лапи бяха потопени в някакъв мазен сос. Ровена светкавично измъкна изпод носа му едно сочно пилешко бутче и грабна стомничката с ейл, която стоеше забравена между сливите с мед.

Щом се наяде, тя се отпусна на стъпканата тръстика по пода и въздъхна доволно. Никога не беше усещала стомаха си толкова пълен. Залата се завъртя около нея. Копринените шалове на танцуващите жени минаваха пред очите й като цветни петна. Повечето мъже бяха в светлочервени и сини жакети. Ровена изтри запотеното си чело и се замисли що за хора са тези, които хабят дървата си за буен огън посред лято.

— Виждаш ли как й завъртя главата с очарованието си? — изсъска наблизо злобен женски глас.

Ровена вдигна глава и видя синя копринена рокля, изпъстрена цялата с петна. До масата стоеше жена със злобна усмивка на кръглото лице.

— Да знаеш, че Алис ще вдигне полите си, преди да дойде утрото — изрече едрата, костелива жена до нея. — Сър Гарет рядко получава отказ.

Ровена проследи погледите на двете жени и очите й се разшириха от учудване. Строгите черни дрехи на нейния похитител рязко се отличаваха сред червените, зелени и сини петна наоколо. Той стоеше, вдигнал единия си крак на столче и свел тъмната си глава към засмяна жена. С всяка пошепната дума ръката на жената се плъзгаше нагоре по бедрото му. Около устата му играеше скована усмивка, която нямаше нищо общо с онази, която Ровена бе видяла край потока. Той помилва стройната шия на жената с небрежна нежност, извърна глава и претърси залата с поглед. Ровена се скри в сянката под масата, защото не искаше да срещне тъмните му очи.

— Накара краля да го посвети в рицарство, макар че едва бе навършил седемнайсет!

— И правилно! Обзалагам се, че ако и ти беше застанала между уелския меч и стария Лонгшанкс на бойното поле, напоено с английска кръв, и теб щеше да посвети в рицарство. — По-едрата от двете жени зад Ровена си взе нещо от масата и го пъхна в устата си. — Дали да ида да пусна една муха в пудинга на Алис?

— По-добре се дръж настрана. Тази нощ тъмният рицар ще пусне в пудинга на Алис много повече от една муха — отговори с дрезгав смях тънката.

— Алис ще се справи с Дьо Креси, повярвай. Все пак е надживяла двама съпрузи, нали?

— Въпреки това се обзалагам, че няма да преживее днешната нощ с Дьо Креси. — Двете жени се изсмяха коварно.

— Виждаш ли как Мортимър ги наблюдава ревниво? Струва ми се, че самият той има слабост към Гарет. Я да видим дали е достатъчно пиян да извърши една глупост!

— Или е достатъчно глупав, за да позволи да го убият. — Мършавата жена се засмя злобно, дръпна приятелката си от масата и няколко пъти я настъпи по шлейфа, докато тя го грабна и го метна на ръката си. При това движение закачи няколко танцьори и предизвика опасни подхлъзвания.

Жените спряха пред висок, тънък мъж с бледо лице и застанаха от двете му страни. Елегантните му дълги пръсти продължиха да дърпат струните на лютнята. Жените му заговориха настойчиво, като често-често хвърляха многозначителни погледи към Гарет и дамата до него. Музикантът поклати глава, но дебелата жена се притисна до него и опря огромните си гърди о неговите. Той вдигна рамене и кимна. Жените се отдръпнаха и си зашепнаха оживено. Потънала в мислите си, Ровена извади изпод шапката си един кичур и го пъхна в устата си.