После я сложи на леглото и вдигна краката й към таблата, за да са разтворени максимално. Смъкна жакета през главата си и разголи мощните си гърди.

— И ти си безгръбначна като баща си — заяви презрително той. — Отдаваш се на мъж, който те мрази, вместо да се бориш.

Думите му бяха като кофа с ледена вода върху пламъците на любовта й. Тя остана неподвижна под него, вцепенена от толкова подлост и несправедливост. Гарет посегна да отвори панталона си и това го спаси. Ако ръцете му не бяха точно на това място, щеше да изпита пълната сила на ритника й. Но той реагира светкавично. С рефлекс, изострен през дългите години на борба, той хвана стройния й крак, преди да е нанесъл удар. Смехът му беше тих, саркастичен.

— Да, момиче, знаех, че някъде дълбоко в теб е скрита милата ти майка. Само че не знаех как да я измъкна на повърхността.

Ровена седна в леглото и изтръгна крака си от ръката му.

— Двамата сте си били лика-прилика.

Тя се метна настрана, но той не я пусна.

— Ти имаш нейната фалшивост, нейното предателско и непостоянно сърце. Може би е дошло времето да те науча и на някои от другите й номера.

— Ти ги знаеш от нея, нали? — озъби се Ровена, скочи от леглото и се опита да избяга от този зъл демон, когото доскоро беше обичала с цялата си пламенност. Гарет я улови през кръста, дръпна я обратно в леглото и я сложи да легне под него с лице във възглавниците. Ровена вдигна глава и пое въздух, за да извика, но той светкавично затисна устата й и тя само изхърка.

— Ако викаш, ще дойдат Блейн и хората му — изсъска той. — А ако си въобразяваш, че тяхното рицарство няма цена, значи нищо не разбираш. Нима искаш да станеш курва на половин дузина мъже?

Ровена падна тежко във възглавниците и се предаде на съдбата. Когато Гарет я обърна към себе си, в очите и имаше също толкова горчивина, колкото в неговите.

Пръстите му се плъзнаха по бузата й в болезнено нежна милувка. Устните погалиха слепоочието и той усети фините косъмчета като захар върху езика си.

— Как да ти простя всичко, което ми причини? — пошепна безсилно тя.

Гарет меко притисна устни във вдлъбнатинката на шията й.

— Щом съм убиец, какво ме е грижа!

Ровена копнееше да изкрещи истината в лицето му, но си забрани да отвори уста. Макар да съзнаваше, че трябва да плати прекалено висока цена за мълчанието си.

Когато Гарет отвори копченцата на корсажа й, тя лежеше под него готова за любов и с мъка потисна тръпката си, когато тялото й се разголи пред жадния му поглед.

Без да сваля ръкавиците си, Гарет започна да масажира гърдите й. Чувствителните зърна се стегнаха и се втвърдиха, сякаш имаха собствена воля. Гарет я целуна пламенно, после посвети вниманието си на гърдите й. Засмука едното, после другото зърно, нежно и внимателно, и Ровена простена от наслада. Когато зарови пръсти в косата му, той вдигна глава й отговори на погледа й между съвършените хълмчета на гърдите й.

Най-сетне свали тежките си кожени ръкавици.

Дъхът й спря, когато ръката му се мушна между бедрата й и я потопи в чувствена магия, от която нямаше измъкване. Гарет следеше напрегнато тръпките по лицето й, омагьосан от страстта, която тя не беше в състояние да прикрие. Тялото й се стягаше и отпускаше в ритъма на пръстите му, които милваха подутите, влажни гънки с дразнеща бавност. Те я подготвяха за цялостното изпълване, което скоро щеше да последва. Бузите й пламтяха, миглите трепкаха върху тях като ветрила. Главата й се мяташе, кораловочервените устни оформяха неразбираеми думи. Ръката му задълбочаваше магията в подлудяващ ритъм, докато тялото й се разтърси от силна тръпка и тя извика задавено.

Ровена се надигна от възглавниците, изви се като струна и падна изтощено на леглото. Гарет усети как мускулите на корема му се стегнаха болезнено. Ровена отвори очи, тъмни и замъглени от преживяната страст, но със следи от старата горчивина. Той извади пръстите си от нея и размаза росата им по гърдите й. Отново пъхна един пръст в утробата й и го поднесе към носа й. Устата му устремно завладя нейната. Миризмата и вкусът на подчинението й ги свързаха по-здраво от кръвта.

Гарет разтвори краката й с коляно. Едва отворил панталона си, проникна устремно в нея, следвайки пътя, подготвен от пръстите й. Тя скри лице в шията му. Той се отърка о нея, но се въздържа да проникне по-дълбоко. Тя захапа нежно ключицата му и той чу дрезгавия й стон в ухото си. Пръстите му се преплетоха с нейните и я задържаха в измамно мека хватка, в действителност яка като стомана. Тя се вкопчи в ръцете му и най-сетне той се задвижи в нея.

Гарет я взе постепенно, с мъчително бавни тласъци, всеки по-дълъг и по-дълбок от предишния. Ровена трепереше неудържимо и вече не знаеше къде свършва нейното тяло и започва неговото. Той се движеше все по-бързо между бедрата й, докато самообладанието му рухна и от гърлото му излезе дълбок стон. Ровена се надигна срещу него и усети чак в сърцето си как семето му се изля в нея. Двамата паднаха изтощено на леглото и дълго не помръднаха.

Луната залезе като бледа перла в море от кадифен мрак и освети пода на стаята, осеян с ръкавици, панталони и рубиненочервено кадифе.

Гарет сложи Ровена в средата на леглото с лице към себе си. С ръце от двете страни на главата й меко, но решително я принуди да го погледне.

— Веднъж ти се заклех, докато седеше на коленете ми. — Пръстите му разделиха косите й. Тя се плъзна по него, докато опря буза върху стоманеното му бедро. Косата скри пламтящото й лице. Той протегна ръка и нежно вдигна брадичката й, за да я принуди да го погледне. — А сега, сладка моя лейди, искам да чуя твоята клетва.

Ровена го погледна изненадано, но сладката леност на любовната им игра все още я държеше в плен. Неговите ръце и тялото му я водеха умело в тези необичайни ласки, докато устните и езикът й изтръгнаха от гърдите му стонове на неземна наслада. Той отметна глава назад и здраво стисна зъби, за да не закрещи в екстаз. В този миг Ровена разбра каква власт имаше над него и се засмя доволно.

Луната бягаше от облаците, които се надигаха на хоризонта. Главата на Ровена почиваше на гърдите на Гарет. Пръстите му рисуваха по влажния й корем букви и образи.

— Вече не искаш да ми намериш съпруг, нали? — попита тихо тя и Гарет спря да рисува. Когато поклати глава, Ровена продължи: — И когато лятото отмине, няма да ме пуснеш да си отида?

Тя вдигна глава към лицето му, но той я притисна да лежи.

— Никога няма да ти позволя да си отидеш.

При тези думи очите й потъмняха от отчаяние. Доскоро най-силното й желание беше да чуе именно тези думи, но не с този тон, не като заплаха, в която звънеше омраза. Докато тя примигваше, за да прогони сълзите си, той я обърна по корем и започна да я люби с такъв плам, че прогони от главата й всички мъчителни мисли.



Ровена се взираше с невиждащи очи в сивия утринен здрач, който навлизаше през тесния прозорец. Някъде изкукурига самотен петел и замлъкна. Тя погледна мъжа до себе си, сякаш беше чужд човек. Една къдрица беше залепнала за влажното му от пот чело. В съня чертите на лицето му изглеждаха отпуснати, но когато усети погледа й, той направи гримаса и стисна устни, сякаш не можеше да намери покой дори в съня. Сърцето й спря да бие. Не можеше повече да понася болката му. По-добре да се занимае със собствените си болки. Бутна коляното му, което притискаше крака й, и се измъкна ловко изпод него.

Намери на пода жакета му и го облече бързо. Тежкият вълнен плат одраска голата й кожа и я покри до коленете. Тя спря за миг на вратата, после се върна до леглото и зави Гарет с ленения чаршаф. Той се претърколи настрана, сложи възглавницата под брадичката си и зашепна нещо насън.

Навсякъде в залата лежаха спящи фигури — жертви на безмилостната епидемия на удоволствието. Ровена с погнуса прекрачи изпоцапаните поли на една слугиня, която лежеше с разперени ръце и крака на корема на един пъпчив паж.

Когато прекоси двора, дробовете й се напълниха със свеж въздух, който прогони вонята на кисело вино и немити тела. Тя спря в горния край на подвижния мост. Босите й пети се забиха в грубото дърво, погледът й се устреми към оборите, изпълнен с копнеж. Беше дошла тук с намерението да потърси утеха при братята си, ала откри, че ги разделя нещо повече от голямата площадка за военни упражнения.

Между нея и роднините й се беше отворил ров, който през изминалата нощ бе станал още по-широк и по-дълбок. През тази нощ Гарет се бе възползвал от любовта й, за да я подчини окончателно на волята си. Тъмното му изкуство изтръгваше от сърцето й викове, които самата тя не можеше да познае като свои. Смелостта, която я бе тласнала да му се противопостави, я напусна при мисълта, че щеше да застане пред Малкия Фреди облечена в жакета на Гарет, с подути устни и разбъркана коса. Съзнаваше, че доказателството за завладяването й от Гарет е отпечатано съвсем ясно на лицето й — като леката разраненост между бедрата й.

Тя сложи ръце на кръста си и си пожела да се беше сетила да вземе поне шал. Утрото беше хладно и напомняше за зимата. На хоризонта се тълпяха облаци, миришеше на дъжд.

Ровена се опря на крепостната стена, мина по издатината, която стърчеше над дълбокия ров, и седна, като спусна крака над тъмното огледало на водата. Над езерото се издигаха изпарения и забулваха моста в мъгла. Ако тръгнеше сега, колко време щеше да й трябва, за да стигне до Ревълууд? И колко време щеше да употреби Гарет, докато я настигне и отново я повлече след себе си към Карлеон?

Никога няма да ти позволя да си отидеш.

Ледените му думи отново отекнаха в главата й. Гарет Дьо Креси беше могъщ рицар. Стига да поиска, можеше да я затвори завинаги в Карлеон.

Ровена си представи как седи в самотна кула, как се сбръчква и посивява, изправена до прозореца на тъмната си стаичка. През това време Гарет щеше да доведе в Карлеон избраницата си, да вдигне сватба, да създаде синове и постепенно да остарее. И да забрави заслепяващата страст, която ги беше свързвала някога.

Тя притисна длани към очите си и се помоли натискът да прогони мъчителните картини. Когато отново отвори очи, видя по водата да се носи нещо млечнобяло. Примигна и се запита дали зрението я мами или наистина е видяла нещо.

Застана на колене и се наведе над тъмната вода. Бялото нещо плуваше право към нея. Ровена се поколеба, но накрая все пак протегна ръка и се опита да го улови. Нямаше представа дали опасните риби на Блейн бяха дълги само един сантиметър или грамадни като китове. Пое дълбоко въздух и хвърли бялото нещо на брега.

Обърна се и пръстите й се сключиха около гладък цилиндър, по който капеше вода. Погледна го и разбра, че това беше кост. И на тази кост все още висяха стройни пръсти, вкопчени в струните на лютнята. Ровена изпищя пронизително и викът й разкъса утринната тишина. Тя продължи да пищи, докато дотича Блейн, отвори скованите й пръсти и измъкна костта от ръката й. После я прегърна утешително и скри лицето й в рамото си.

23

Сенешалът тракаше възбудено с връзката ключове, които висяха на колана му. Когато влезе в главната отбранителна кула, той погледна любопитно към камината. Ровена отговори на погледа му, без да трепне, и мъжът побърза да извърне глава.

— Милорд, милорд, вече крещят пред вратата! Какво да правя сега? — Сенешалът последва крачещия напред-назад Блейн, кършейки дебелите си ръце.

— Кажи им да вървят по дяволите — изсъска Блейн. Сенешалът ускори крачка.

— Вие не разбирате, сър Блейн. Първо ги събудиха и ги изхвърлиха от замъка като вчерашно ядене. Половината са още пияни. Настроението е ужасно, носят се страшни слухове. Ардендон никога не е затварял портите си пред своите гости — все едно рицари ли са или негодници. — Той понижи глас. — Освен това започва да вали. Чух, че викат да се намери дебело дърво, с което да разбият вратата.

Блейн се обърна рязко към своя сенешал. Явно търпението му беше на изчерпване. Хвана го за яката и процеди през зъби:

— Ти си сенешалът, нали? Вдигни подвижния мост. Пусни проклетата решетка.

Мъжът примигна сепнато.

— Падащата решетка? Естествено! Как не се сетих, че имаме решетка? Веднага ще се погрижа. Макар че сигурно е ужасно ръждясала.

Блейн го пусна на пода и сенешалът се оттегли забързано, щастлив, че има важна задача за изпълнение. Блейн издиша шумно и зарови пръсти в разрешената си коса. В този момент приличаше повече на стъписан тринайсетгодишен хлапак, отколкото на самоуверен тридесет и тригодишен мъж. Бледите му бузи бяха осеяни с лунички.

От кухнята излезе дебела слугиня с още подути очи от изстъпленията през нощта. Разчисти набързо покритата с боклуци маса и остави таблата, която носеше. После намигна съзаклятнически на Блейн и се запъти обратно към кухнята. При това се удари с такава сила в рамката на вратата, че Ровена потрепери.