Тереза Медейрос - Отмъстителят

Гладката кожа, намазана с восък, се изплъзна от ръцете на Ъруин. При четвъртия опит най-сетне успя да закопчее тежкия нагръдник — само за да открие, че беше сложил задната страна отпред. Сигурно никой нямаше да забележи, ако сложеше и шлема на обратно. Изтри запотеното си чело и се замисли каква лудост го беше накарала да предизвика сър Гарет на двубой. По дяволите красотата на Ровена.

Бившата му годеница изглеждаше толкова крехка и възхитителна, когато се бе вкопчила в сър Гарет, с черната линия на нослето и разкъсаната рокля. Това му напомни за миналото, когато се биеха всеки ден. За нещастие бе забравил, че не той, а тя печелеше всяка битка, докато той пищеше за милост като набучено на шиш прасенце. Беше забравил и острия й език, докато тя не хвърли в лицето на сър Гарет рицарския кодекс на честта — образно казано.

Той отвори отново нагръдника и с голяма мъка го обърна обратно. Отпусна се на пода и докато се опитваше да затегне връзките на панталона, за стотен път съжали, че бе прогонил Големия Фреди. Не можеше да понесе братовчед му да види треперещите му ръце. Не можеше да понесе и сълзите, които капеха от очите на едрия момък всеки път, когато си мислеше, че Ъруин не го вижда. Кожената връзка се скъса, той я захвърли настрана и изруга. Заподскача на един крак до пейката и вдигна изплетения от железни халки подшлемник. Потръпна от студенината му и го нахлупи на главата си. Олюля се под тежестта му и прокле на ум рицаря, който прояви великодушието да му го заеме.

Протегна шия като костенурка, опипвайки около себе си за сребърния шлем и стараейки се да не загуби равновесие. Точно когато го сложи на главата си, някой го цапна отстрани по врата.

Ъруин се изпъна като тетива, в следващия миг падна като камък на пода. Шлемът се удари със звън в перваза на камината.

Две нежни ръце свалиха внимателно шлема и положиха главата му върху мека възглавница. За съжаление той не усети нищо, тъй като беше изпаднал в благословено безсъзнание. Същите ръце махнаха от главата му и плетения подшлемник, след това свалиха бронята, кожения панталон и късия жакет, докато остана само по долни гащи. След кратко колебание двете ръце свалиха и тях и ги хвърлиха върху купчинката дрехи.

Ъруин се претърколи настрана и промърмори нещо за ягодов мармалад. Изобщо не чу как резето на вратата падна и щракна зловещо.

— Излезте напред, рицари, излезте напред!

Пронизителен тромпетен сигнал отекна във въздуха и потече като злато. Без да става от стола си, Гарет вдигна завесата на палатката си. В сумрачната вътрешност се образува златен триъгълник. Поканата на херолда не беше за него. Като доказателство за способностите си на домакин Блейн беше издигнал за една нощ редица палатки и трибуна, за да настани удобно гостите си, и им бе осигурил разнообразни развлечения.

— Ако Ричард имаше такива добри командири, ордите на Саладин щяха да бъдат победени в една-единствена битка — изрече тихо той.

— Без съмнение, езичниците щяха да пукнат от смях — отговори приглушен глас.

Гарет изръмжа нещо в знак на съгласие. Пътуващи артисти и акробати, преоблечени като рицари, излязоха от една палатка на ивици и започнаха да се премятат и да подскачат. Той пусна отново платнището, доволен да седи в полумрака. В краката му лежеше стройно момче, което сякаш беше без глава.

Гарет дръпна момчето за глезените и главата на Малкия Фреди отново се върна в палатката. Оръженосецът му гледаше мрачно.

— Нямаш причини да пълзиш по корем, момче. Можеш да излезеш навън и да погледаш.

Малкият Фреди отупа праха от дрехите си и се нацупи.

— Нали трябва да се грижа за вас. Така ми заповяда Ровена.

— И защо? Ти ме мразиш почти колкото тя.

— Не е точно така.

Гарет не можа да намери отговор. Стана и направи няколко крачки в палатката. Плетената му ризница подрънкваше при всяка стъпка. Още от разсъмване беше на крака, в пълно бойно снаряжение. Пред палатката проехтя шумен смях. Той се обърна рязко и се отдръпна навътре. Малкият Фреди сложи стола, освободен от господаря му, на входа, за да може да наблюдава веселите номера на артистите. От време на време се смееше и ръкопляскаше. Гарет посегна да помилва русата му глава, но в последния момент оттегли ръката си. Пръстите му се разтрепериха от спомена за коприненомеките руси къдрици в ръката му и сърцето му се изпълни с отчаяние.

— И какво друго ти каза сестра ти тази сутрин? — Думите му прозвучаха по-остро, отколкото възнамеряваше.

Фреди вдигна рамене.

— Отказа да изпълни молбата ви за залог или някакво късметче за копието ви.

Смеховете навън заглъхнаха. Зрителите очакваха с нетърпение турнира. Гарет се обърна към изхода. Малкият Фреди скочи от стола и набързо провери вещите на господаря си. Гарет не бе оставил нищо в замъка. Смяташе да победи набързо в този смешен турнир, да вземе дамата на сърцето си и да си замине. Сведе глава, малкият Фреди се надигна на пръсти и нахлузи над ризницата му черна туника. Гарет остана неподвижен, докато момчето стегна кръста му със сребърен колан. Не носеше меч. Единственото му оръжие щеше да бъде копието, което чакаше отвън. Острието му беше увито в платно, за да се избегнат наранявания.

Отново прозвуча сигнал на тромпет и зрителите замлъкнаха почтително. Малкият Фреди донесе шлема на Гарет, но колкото и да се надигаше на пръсти, не успя да го сложи на главата му. Усмихна се извинително, покатери се на стола и нахлупи шлема на главата на господаря си. Гарет вдигна наличника.

Отново подадоха сигнал и той почувства как пулсът му се ускори.

Вместо пътуващи артисти и акробати, този път от палатките излязоха двама рицари и се запътиха един срещу друг по пистата. След горещия, задушен въздух в палатката свежият вятър за момент замая Гарет. Слънцето го заслепи. В продължение на един дълъг миг не можа да види нищо, освен тъмни очертания върху кадифенозелена основа. Метна се на седлото на черния боен жребец, предоставен му от Блейн, и си пожела Фолио да беше тук.

Лека-полека контурите на света наоколо станаха по-ясни. Възвишението край турнирната площадка беше осеяно с разноцветни палатки. По края на самата турнирна площадка бяха издигнати павилиони, украсени с червени и зелени панделки. Седящите в тях гледаха напрегнато към пистата. За момент плющенето на пъстрите знамена беше единственият шум.

В следващия миг от най-далечния павилион се надигнаха викове и се понесоха като вълна през редиците. Крака затропаха в хор и павилионите затрепериха. Зрителите заръкопляскаха въодушевено. Малкият Фреди хвърли копието на Гарет и рицарят го улови ловко във въздуха. Едва тогава забеляза, че всички лица бяха обърнати към него. Одобрителните викове и аплодисментите бяха за него. Изправени на крака, жените и мъжете изразяваха почитта си към сър Гарет Дьо Креси, мрачния господар на Карлеон. Никой не обърна внимание на домакина на турнира, който тъкмо се качваше на коня си в другия край на полето.

Новината за невинността му се бе разпространила като огън по страната и сега всички искаха да поправят злото и справедливостта да победи. Гарет леко смушка коня и гордото животно тръгна в лек тръс напред, докато стигна до главната трибуна. По дървените пейки бяха насядали пъстро облечени дами и размахваха кърпи и панделки.

Гарет беше чакал този миг двадесет години, но сега, когато той най-после настъпи, аплодисментите на благородниците звучаха в ушите му кухо и празно — както беше празно мястото на кралицата на сърцата и красотата. Цветовете на дамите бяха прекалено ярки, гласовете им — прекалено пронизителни. Слепоочията на Гарет запулсираха болезнено. Той обърна коня си и се върна към своя край на полето. Под шлема му отекваше злобен шепот: „Ти спечели най-скъпоценното, което се опитваше да постигнеш през целия си живот — твоята чест.“

Единственото му желание в този миг беше да види русата коса на Ровена, позлатена от слънчевата светлина. Да открие стройната й фигура зад дървения парапет, да види усмивката, вдигнатата ръка, с която го окуражаваше. Беше преживял много двубои през живота си — понякога смъртоносни. Всеки път разчиташе на гордостта си, дълбоко в себе си знаеше, че правото е преди силата, все едно вярваха ли му или не. Знаеше, че под мрачната му външност се криеше момчето, което бащата беше възпитал като човек на честта. Днес, преди най-важния турнир в живота си, се чувстваше празен и нещастен. Нямаше какво да доказва на зрителите. Единственият човек, на когото трябваше да докаже нещо, беше Ровена, а той имаше чувството, че започва по най-лошия възможен начин.

Блейн се местеше неспокойно на седлото. Сър Борис, избран за сенешал на турнира, насочи коня си към средата на пистата и предизвика нови въодушевени викове. Слънчевата светлина позлатяваше златото на тромпетите. Прозвуча сигнал с фанфари. Гарет притисна бедра към сатенената покривка на гърба на коня.

Сър Борис заговори с дълбокия си глас:

— В името на бога и на свети Архангел Михаил…

Той млъкна изведнъж, когато Гарет вдигна ръка. Рицарят се приведе напред и пошепна нещо в ухото на пажа си. Малкият Фреди светкавично изчезна в палатката. Блейн направи някакво движение, което Гарет не можа да разбере. Някои от зрителите се изсмяха подигравателно. Малкият Фреди дотича при господаря си и му подаде нещо. Гарет го завърза на дръжката на копието си. Одобрително мърморене премина през множеството, когато хората видяха финия копринен шал с цвят на праскова. Зрителите не знаеха, че шалът беше взет тайно от Ровена. Тя никога не би му го дала доброволно — даваше му само себе си. Той не посмя да се отдаде на спомените, предизвикани от тази мисъл, а бързо даде знак на сър Борис, че е готов.

Старият рицар се покашля и започна отначало:

— В името на бога и на свети Архангел Михаил, турнирът да започне!

Херолдите отговориха в хор:

— Изпълнете своя дълг, благородни рицари!

Всички напуснаха пистата, за да направят място за двубоя. Гарет спусна наличника си. Светът се смали до тясна ивица — в края й беше противникът. Той сведе копието и вдигна щита си. Кръвта забуча в ушите му.

Златни шпори се забиха в хълбоците на конете и добре обучените животни се стрелнаха напред в равномерен галоп. Изпод копитата хвърчаха парчета земя. Гарет се приведе над шията на жребеца си и се приготви за идващия сблъсък.

Само за миг, преди копието му да удари щита на Блейн, той видя кафявите очи на приятеля си в цепката на наличника. Копията се удариха в щитовете с оглушителен звън. И двете издържаха. Гарет усети сблъсъка в раменете си. Олюля се, ала успя да се задържи на седлото. Множеството заръкопляска въодушевено.

Когато мина покрай централната трибуна, Гарет не можа да се удържи и погледна към зрителите. Лейди Алис му изпрати въздушна целувка. Почетното място все още беше празно. Конят му направи завой. Зад въжетата в другия край на полето се тълпяха селяни и прислужници. Мъжете крещяха груби предложения как да бъде победен господарят им. Едра жена с широко, загоряло от слънцето лице, вдигна над главата си малко момиченце, което хвърли в краката на Гарет букетче от пирен.

Конят мина точно през цветята, когато Гарет отново го обърна, за да атакува повторно Блейн. Приведе се почти до седлото, гривата на коня се удряше в шлема му. През наличника му свиреше вятър. Зрителите изчезнаха. Всичко, което трябваше да гледа, беше пред него: тясната дълга писта и разперилият криле сокол върху щита на рицаря, който летеше срещу него. Гарет устреми поглед точно в окото на сокола. Още малко наведе копието си и се постара да прогони от мисълта си оръжието, което държеше противникът му. Забрани си да мисли и за предстоящите седмици с болки в мускулите след този решителен сблъсък. Цялото му внимание беше съсредоточено в окото на сокола.