— За какво ме доведохте тук, за да се възползвате от мен ли? — Беше толкова изтощена, че допусна да изрече истинските си чувства. Мъжът се изсмя презрително и й обърна гръб.

— Велики боже, не! Нямам никакво желание да се забавлявам с мръсни хлапачки от блатата.

Ровена отвори уста да му обясни, че точно този следобед се беше окъпала в бистрия поток, но бързо я затвори. Ако сладката, чиста земя на блатото щеше да я спаси от вниманието на високопоставения сър Гарет и приятелите му, тя беше готова да се откаже завинаги от къпането.

Без да я погледне, Гарет свали туниката си през главата. Широките му рамене бяха покрити с плетеница от бледи белези. Ровена неволно се запита кой ли белег е бил предназначен за краля.

— Не е чудно, че изглеждате така — изрече като на себе си тя. — Тази вечер предизвикахте на двубой всички с изключение на мен.

Гарет се обърна с блеснали очи. Къдрави тъмни косъмчета покриваха гърдите му. Ъглите на устата му се повдигнаха и образуваха нещо, което при не толкова добре владеещ се мъж би било развеселена усмивка. Едва сега Ровена разбра, че бе изрекла мисълта си гласно. Бързо се отпусна на стария килим пред камината и започна да плете косите си с неспокойни движения.

Гарет се изтегна на леглото и матракът падна почти до пода. Тъмната му глава се появи над дървената табла.

— Но никой не прие предизвикателството ми, нали?

— Толкова ли сте добър?

Той се изтегна по гръб на леглото и изръмжа нещо, което Ровена прие като съгласие. Като забеляза, че само разваляше косата си, се отказа от безнадеждното начинание. Колко й липсваха сръчните ръце на малкия Фреди! Тя въздъхна, легна на килима и се уви хубаво в наметката си. Липсваше й и топлата козина на кучето от залата. Замаяна от случилото се през деня, тя затвори очи. В следващия миг върху й падна тъмна сянка.

Гарет стърчеше над нея и Ровена спря да диша. Ей сега щеше да затвори устата й със силната си ръка, да притисне твърдите си устни в свивката на шията й… Ала нищо такова не се случи. Той й хвърли едно одеяло и й подаде камата си.

— Ако някой се опита да ти досажда — включително и аз, — използвай я.

Без да мигне, Ровена се взря в тъмните очи. След секунди леглото изскърца отново и Гарет изчезна от полезрението й. Тя зачака мълчаливо да чуе равномерното му дишане — сигурен знак, че е заспал, — но дълго време не чу нищо. Накрая заспа, стиснала в десницата си дръжката на малката кама.



Когато се събуди, Ровена беше сама в обляното от утринното слънце помещение. Тя стана, протегна скованите си крайници, разтърка очи. Пухената завивка се свлече в краката й. Смачканите чаршафи на празното легло бяха единственият знак, че някой го е използвал. Тя се огледа виновно, после с доволна въздишка се отпусна на мекия дюшек. Не помнеше преди колко години бяха продали и последното легло в Ревълууд. Сега всички спяха на стари сламеници в голямата зала. Претърколи се по корем и зарови лице в меката възглавница. С лекота се намести в отпечатъка на едрия мъж, който беше спал в леглото преди нея. Вдъхна дълбоко миризмата на кожа и гъши пух, претърколи се отново по гръб и се залюля, като се смееше от радост. Дървената рамка изохка протестиращо, но Ровена изобщо не й обърна внимание и продължи да се люлее, докато вратата се отвори.

Гарет застана на прага с чифт мокри панталони, преметнати на ръката му. Ровена моментално спря, но дюшекът под нея продължи да се люлее още цяла минута. Изражението на Гарет не издаде какво мисли, но Ровена за първи път в живота си се запита как ли изглежда в този момент. Опипа смутено главата си и откри полусплетена коса, още повече разрошена от съня.

Тя се опита да се усмихне.

— Добро утро, сър. Очаквам да чуя какво трябва да направя за вас.

Той вдигна вежди и затвори вратата. Ровена прехапа устни.

— Искам да кажа, като ваш паж, милостиви господарю. — Тя се плъзна от леглото, стараейки се да изглежда непринудено. — Седя тук и ви чакам, за да ви обслужа като паж. Разбира се, трябва да ми кажете какво да направя. — Ровена смутено изкриви лице и за миг се замисли дали не беше по-добре да даде обет за мълчание. Запъти се да вдигне одеялото от килима, но той й препречи пътя.

— Камата ми, моля. — И й протегна ръка.

— Тъкмо щях да я взема.

— Точно от това се опасявах.

Гарет отстъпи настрана и на минаване тя се докосна до него. Наведе се и затърси камата в гънките на завивката. Бутна я в ръката му и бързо се отдръпна назад. Гарет я мушна в ботуша си и се наведе да вземе останалите си вещи.

— В последната стая в края на коридора ще намериш ведро с топла вода. Вярно е, че е от вчера, но въпреки това можеш да я използваш.

Ровена равнодушно поклати глава.

— Не, господарю, нямам нужда. Къпах се миналия месец.

Гарет рязко вдигна глава и тя трябваше здраво да стисне зъби, за да не сведе очи пред заплашителния му поглед. Наистина ли едва вчера се беше окъпала в хладната, шумяща вода на потока, а после дълго лежа под топлото слънце, за да изсъхне? Този тиран никога нямаше да узнае това.

Гарет промърмори нещо неразбираемо и сръчно завърза кожените си ръкавици, после очаквателно й протегна ръце. Ровена моментално отстъпи назад, докато коленете й се удариха в ръба на леглото.

Гарет се покашля. От лъскавите ръкавици висяха кожени ремъци.

— Би ли била така добра да ги завържеш? — помоли той, олицетворение на измъчено търпение.

Ровена се приближи бавно. Истинският паж помагаше на господаря си да се облече, нали? Но какво трябваше да направи сега? Езичето й се подаде между устните, докато се опитваше да върже твърдите ремъци на здрав възел. Два пъти завърза палеца си, а третия път — малкия си пръст и кичур коса, заплела се между ремъците. Гарет изръмжа нещо неразбрано и издърпа ръката си.

— Тъй като не искам да загубиш всичките си пръсти и разкошната си коса, ще си намеря друг да свърши тази работа.

Ровена скри ръце зад гърба си и преплете пръсти. Гарет нетърпеливо навлече плетената ризница.

— Остани тук и ме чакай. Ще ида да намеря Блейн, за да му благодаря за гостоприемството. После потегляме.

Ровена си припомни тежката ръка между бедрата си и веднага си представи няколко начина, по които можеше да благодари на Блейн за гостоприемството — в повечето основна роля играеше грамадният боздуган на баща й. Тя се опита да скрие злобните си мисли, като си даде вид, че е заета да прибира разбърканите коси под шапката си. Когато Гарет излезе, тя вече седеше на леглото, скръстила ръце в скута си.

Чакането бързо я изнерви. Освен това мъничката искра в стомаха й много бързо се превърна в истински пожар. След като снощи се беше нахранила до насита, тя веднага разбра, че искрата беше глад. Толкова дълго беше живяла с това усещане, че то беше станало нормално за нея.

Кръстоса крака, след малко скочи и се заразхожда из стаята. Пи малко вода, изхвърли останалата през прозореца и пак седна. Парещата дупка в стомаха й се уголемяваше с всяка минута и заплашваше да я погълне.

Ровена отвори вратата и огледа коридора, после се измъкна навън. Беше по-рано, отколкото бе предположила. По стълбите лежаха неподвижни фигури в най-различни стадии на съня или пиянството. Ровена с мъка си проправи път между тях и слезе в рицарската зала. Един мъж се опита да я хване за глезена, но тя му се изплъзна сръчно, след което той изръмжа, уви се в наметката си и продължи да хърка.

Най-сетне Ровена се добра до масата, която под ярката светлина на утрото изглеждаше не по-малко изкусителна, отколкото под мътната светлина на факлите.

Когато след малко Гарет слезе шумно по стълбата, Ровена се обърна уплашено. Той спря изведнъж и се облегна на стената. Ровена разбра по изражението му, че е бил в празната им спалня. Като си представи колко се е стреснал от отсъствието й, в очите й светна злобно задоволство, но изчезна още преди Гарет да прекоси морето от налягали по пода мъже и жени. Тя се възползва от отклоненото му внимание, мушна ръце под масата и размаза малко мръсотия по бузите си.

Гарет отвори уста да каже нещо, но бързо я затвори. Плъзна поглед по тялото й, от върха на главата до пръстите на краката, сякаш тайно се учудваше дали пък през последния час не са се появили магьосници, които са заменили хубавия му паж с това мръсно джудже.

Ровена го дари със сияеща усмивка.

— Омръзна ми да чакам, милорд. Надявам се, че не ми се сърдите.

— Естествено, че не.

По гневно издадената брадичка Ровена заключи съвсем правилно, че той я излъга. Усмивката й стана още по-широка. За съжаление не беше имала достатъчно време да намаже със сажди перленобелите си зъби.

— За в бъдеще настоявам да ми се подчиняваш — каза Гарет. — Освен ако не предпочиташ да паднеш в ръцете на някой нов сър Блейн.

Ударът улучи. Ровена скри чувствата си зад няколко цветисти думички, с които неволно се подигра на свръхточния му френски.

— А къде пребивава нашият благороден домакин? Няма ли да ни изпрати с добри пожелания на дългия път?

На устните на Гарет заигра лека усмивка.

— Боя се, че тази сутрин сър Блейн е малко… объркан. Все пак ни пожела лек път и каза да предам на новия си паж сърдечните му благопожелания. Даже възложи на главния си коняр да ти даде кон, с който да стигнеш до Карлеон.

Ровена улови ръката, която той й подаде, и си представи колко щеше да ревнува Мортимър, ако беше видял сър Гарет за ръка с новия му паж. Досега беше смятала пръстите си за лишени от всякаква грация, едри и груби, но те просто изчезнаха в голямата ръка на Гарет. В този миг чу шум и погледна надолу. Пред нея стоеше жълтото куче и тя го помилва с отсъстващ вид по главата. Това беше единственият начин, по който можеше да се сбогува с този верен приятел.

Кон? Това беше твърде преувеличено название за крантата, която й бе предоставил сър Блейн. Увисналият й гръб беше достатъчно широк за три момичета като нея. Ако при приближаването си не бе чула риене на копито, Ровена щеше да заключи, че животното е мъртво. Чу зад себе си шум, който прозвуча доста по-живо, и се обърна сърдито. Лицето на Гарет беше подозрително сериозно.

— Блейн винаги е можел да преценява по-добре жените, отколкото конете — отбеляза той.

Жена с повече опит сигурно щеше да възприеме думите на Гарет като комплимент, но Ровена не разбра намека. Топла муцуна се мушна под лакътя й. Жълтото куче я бе последвало на двора. Към него се бяха присъединили стар сив пес и грамаден дог, който й стигаше до хълбока. Догът я подуши любопитно и заби муцуната си в ръкава на туниката й.

— Махни се, моля те — изсъска тя.

Гарет смръщи чело. Жребецът му затропа неспокойно, уплашен от лая и виенето на кучетата. Ровена се опита да изгони кучето, но то продължи да дърпа ръкава й. Откъм подвижния мост се зададоха три дребни кученца и се присъединиха към събратята си с оглушителен лай. Каишките им, обсипани със скъпоценни камъни, блестяха под утринното слънце. Кучетата обкръжиха Ровена от всички страни и тя реши, че няма друг изход, освен да пренебрегне дяволското чувство за хумор на сър Блейн и да се настани на гърба на коня. Вдигна единия си крак, но в същия миг догът заби зъби в панталона й. Ровена стисна устни и напразно се опита да се освободи от озъбения звяр.

Накрая успя да възседне жалката кранта, но свободният й крак се люлееше безполезен от другата страна, без да може да й даде опора. Гарет поглади късата си брадичка. Позата му издаваше пълно спокойствие.

— Простете забавянето — изпъшка Ровена. — Ще ви бъда безкрайно благодарна, ако ми помогнете да възседна това нещастно животно. Очевидно не мога да се справя сама.

Гарет плесна с камшика си и кучетата се оттеглиха. Даже жълтото се отдалечи, след като хвърли обвинителен поглед към приятелката си. Гарет сложи ръце на кръста й, спря и подуши облеклото й.

Да усети отново земя под краката си беше прекрасно, но когато Гарет рязко я обърна към себе си, радостта й се изпари в миг.

— Обикновено не съм неучтив, но трябва да настоя да се измиеш. Щом кучетата започнат да тичат след някого, това е знак, че мирише, и…

Той замлъкна. Ноздрите му потрепнаха. Погледът му се плъзна по тялото й и спря на печеното пилешко бутче, което висеше от скъсания й ръкав. Хвана го с два пръста и го хвърли на глутницата кучета, които ги наблюдаваха отдалеч. Животните нададоха радостен лай и се нахвърлиха върху пилето.

Гарет се обърна отново към Ровена и я подкани с поглед. Тя кимна безмълвно и вдигна ръце. Той бръкна под туниката й и извади питка хляб, две парчета свинско филе, буца задушени сливи със стафиди, три глави лук и полуизгнилата ябълка, която вчера беше извадила от устата на глигана. Когато я освободи от всички хранителни припаси, той отново протегна подканващо ръка. Ровена послушно свали туниката си и му я подаде. Скъсаната дреха също отиде сред кучетата.

Ровена едва успя да скрие мъката си, когато съкровищата, които беше събрала с толкова мъка, изчезнаха в жадните кучешки усти. Малкият Фреди толкова щеше да се зарадва на сливите със стафиди! Ровена потрепери в тънката си риза. Рицарят беше жесток… повече от жесток — той беше чудовище!