- Но бяхме само двама - добави Брана. - Нужни са трима.

- С теб е бил по-смел, защото си по-уязвима. Няма да остане така задълго - увери я Конър.

Звучеше нелепо, но трябваше да изрече гласно онова, което се въртеше в ума й.

- Може ли да ме убие? Ако се върна там, докато спя, той може ли да ме убие?

- Може да опита и вероятно ще се опита. - Брана отвърна на нелепия въпрос откровено и просто. - Ти ще го спреш.

- Как?

- С волята си, със силата си. С амулета, който носиш и трябва винаги да носиш, както и с онова, което ще ти дам.

Брана престана да побутва яйцата в чинията си и взе кафето. И отново се вгледа в Айона над ръба на чашата.

- Но разбери, че ако останеш, ако решиш да си с нас и да бъдеш онова, което си, той ще те преследва. Трябва да останеш по своя воля и с пълното съзнание за това или да си тръгнеш да изживееш живота си.

Всичко бе прекалено фантастично. И все пак. Бе преживяла този сън. Бе усетила болката.

И познаваше копнежа на онова, което бе вътре в нея.

Мостовете се изгаряха, напомни си Айона, за да се построят нови. Където и да водеха те - а вече я бяха довели много по-близо до истинската й същност, отколкото всички предишни.

- Няма да си тръгна.

- Нямаше много време да помислиш или да разбереш - подхвана Брана, но Айона само поклати глава.

- Разбирам, че никога досега не съм била на мястото си. И мисля, че знам защо. Защото мястото ми е тук. Аз съм от нейната кръв - на Тийгьн. Знам също, че тя е иска

Тъмната Вещица

77

ла да видя, че го е ранила онази нощ и че той е бил изплашен. Това не значи ли… Не би ли могло да означава, че аз мога да го нараня?

- Ако мястото ти е тук, а аз вярвам, че е така, значи, така да бъде. Но не бързай да скачаш високо - предупреди я Конър и я потупа по ръката. - Едва започваш.

- Аз съм отличен ездач и мога да се държа здраво на седлото. Ще се науча. Научете ме. - Наведе се напред, подтиквана от желание. - Покажете ми.

Брана се облегна на стола си.

- Не си от търпеливите.

- Зависи. Не - призна си Айона. - Не съм особено търпелива.

- Ще трябва да се научиш, но ще започнем да правим първи стъпки. Малки.

- Разкажете ми за колибата. Живели са там, Сърха е загинала в нея. Още ли е там? Има едно голямо дърво, изтръгнато от корен, а също и гъсти лиани, и…

- Не отивай там - побърза да я прекъсне Брана. - Още не и не сама.

- Права е. За това трябва да почакаш. Обещай, че няма да минеш оттам сама. - Конър сграбчи ръката й и тя усети топлина да пулсира в дланта й. - Дай ми думата си и не забравяй, че ще разбера дали имаш намерение да я удържиш.

- Добре. Обещавам. Но вие ще ме заведете.

- Не днес - увери я Брана. - Имам да върша куп неща, а Конър трябва да тръгва за работа. А ти трябва да идеш да се видиш с Бойл.

- Сега?

- След закуска и след като си измила съдовете като отплата за това, че ме измъкна от леглото в този безбожен час. Мини по-късно. Би трябвало да свърша към три часа.

- Ще дойда. - Успокоена и уверена отново в себе си, Айона си взе още една филийка.

78

Родът О’Дуа0ър

ПЕТА ГЛАВА

Докато вървеше по пътеката, Айона се опитваше се подготви мислено за интервюто. Какво да каже, как да го каже? Надяваше се да е облечена подходящо, тъй като не бе очаквала толкова скорошно интервю за работа, когато бе излязла от хотелската си стая сутринта по джинси и любимия си червен пуловер. И все пак, след като искаше да почне работа в конюшня, едва ли й бяха нужни делови костюм и куфарче.

И бездруго нямаше такива, замисли се тя, нито пък бе искала да има.

Имаше обаче автобиография, която бе написала прилежно, препоръки от предишни работодатели, както и от нейни курсисти или родителите им.

Не се интересуваше от заплащането - не и като начало. Само искаше да прекрачи прага. После можеше и щеше да се докаже. А докато доказва на какво е способна, не просто щеше да има някаква работа, а работа, която обича.

Стомахът й се беше свил, както ставаше, когато желаеше нещо много силно, затова си нареди да не бърбори прекалено, когато се срещне с човека, който можеше да я наеме на работа или да я прати да си върви по пътя.

В мига, в който излезе на поляната и видя сградата, нервността й изчезна. Това й бе познато, беше си като у дома. Видът на конюшните с избеляла от времето червена боя, двата коня, които бяха подали глави над ниските прегради на клетките си, камионите, ремаркетата, оставени из застлания с чакъл двор.

Тъмната вещица

79

Миризмата на сено, коне, оборска тор, кожа, смазка и зърно я прободе право в сърцето. Усети как я залива изведнъж, докато ботушите й шумно стъпваха по чакъла.

Не можа да се сдържи. Тръгна направо към конете.

Кестенявият я гледаше вторачено, следеше приближаването й. Изпръхтя, пристъпи от крак на крак. Сведе глава, когато тя докосна страната му, след което лекичко я побутна с нос.

- И на мен ми е приятно да се запознаем. Какъв си ми красавец само.

Ясен поглед, чиста и лъскава, добре сресана грива, с общото излъчване за ведър нрав, отбеляза тя. Здравите и добре гледани коне издигнаха в очите й все още непознатите за нея Бойл Макграт и Финбар Бърк.

- Надявам се да се виждаме много често. А кой е приятелят ти? - Обърна се към другия, здрав на вид, червени-кавокафяв кон, който потриваше врат на рамката на прозореца, сякаш ни най-малко не се интересуваше от нея.

Когато пристъпи към него, той присви уши назад. Айона само наклони глава и се постара да му внуши успокоителни мисли, докато ушите му отново щръкнаха нагоре.

- Така е по-добре. Няма нужда да се тревожиш. Само дойдох да кажа „здрасти“.

Потърка бързичко главата му.

- Този хубавец, който ти взема мярката, е Цезар.

Айона се извърна и видя амазонката с ботуши за езда,

застанала зад нея. Женствените извивки на тялото й изпълваха много добре клина за езда и грубия кариран жакет. Косата й, която бе сплетена в дълга и не особено гладка плитка, напомняше на Айона за скъпоценното палто от норка на баба й - тежко и лъскавокафяво. Макар в гласа й да се долавяше мелодиката на ирландската реч, златистият загар и дълбоките й кафяви очи навяваха мисли за слънчеви страни и цигански катуни.

- Обикновено се държи строго при първа среща. И е стеснителен по отношение на докосването - обичайно - добави тя, забелязала, че Айона продължава да го гали.

80 ►

Родът О’Дуа0ър

- Просто е предпазлив с непознати. И двамата ли развеждат туристи?

- Пазим Цезар само за опитни ездачи, но и двамата работят тук, да.

- Надявам се, че и аз ще работя. Айона Шиън. Дойдох да говоря с Бойл Макграт.

- О, ти си американката, братовчедка на Конър и Брана. Аз съм Мийра Куин. - Тя направи крачка напред и стисна здраво ръката на Айона, при което я огледа делово от глава до пети. - Дошла си рано днес.

- Още се настройвам към местното време. Мога да мина по-късно, ако сега не е удобно.

- О, няма значение. Бойл го няма, но скоро ще дойде. Мога да те разведа наоколо, ако искаш.

- С удоволствие, благодаря. - Също като притесненията на Цезар и нервите на Айона се изпариха. - Отдавна ли работиш тук?

- Ами, към осем години. Май по-скоро девет, като се замисля. Е, кой ти ги брои, нали така?

Тръгна навътре с големи крачки на дългите си крака, което накара Айона да забърза своите, за да не изостава. Забеляза една стая встрани, неподредена и натъпкана с каски за езда, предпазители за крака, ботуши. Жилав на вид котарак на кафяви и сиви райета изгледа Айона със същия преценяващ поглед като на Мийра преди това, след което излезе бавно навън.

- Това е Дарби, който благоволява да ни радва с присъствието си. Страхотен ловец на мишки е, затова търпим мрачното му настроение. Заработва си дажбата и идва и си отива, когато си пожелае.

- Чудесна работа, стига да можеш да се вредиш.

Мийра се усмихна широко.

- Самата истина. И така, приемаме заявки за езда, организираме туристически разходки до езерата Кориб и Маск. Обикновено продължават един час, но може да са и по-дълги, ако клиентите искат и си платят. А тук е манежът за тренировки.

Тъмната вещица 81

6*

Айона пристъпи по-близо и се загледа в жената, която бе малко над трийсетте, на гърба на строен червеникаво-кафяв кон и в дребничкия мъж в работни джинси, който направляваше ездачката и коня в тренировката.

- Това е нашият Мик. На младини е бил жокей и има неизчерпаем запас от истории за онези славни дни.

- Бих искала да ги чуя.

- Непременно ще ги чуеш, ако се задържиш поне пет минути наоколо. - Мийра сложи ръце на кръста и се загледа в Мик за момент, оставяйки време на Айона също да го огледа. - Паднал лошо в едно състезание в Роскомън и така приключила тази част от кариерата му. Сега преподава и тренира другите, а учениците му събират сините лентички за победители.

- Вие сте късметлии, че е при вас.

- Така си е. Имаме и друг \1а^ж в голямата конюшня, недалеч оттук, за скокове и майсторска езда. Приемаме заявки и от местните хора както за уроци, така и за някоя и друга разходка с гид. По това време на годината обикновено не е особено натоварено, но има достатъчно работа за вършене. Общо разполагаме с двайсет и два коня в тази и другата конюшня. Помещението с такъмите е насам.

Погледна към Айона.

- Яздим с английско седло, така че ако си свикнала с американското, ще трябва да се нагодиш.

- Мога и с двете.

- Много добре. Бойл много държи да се поддържат такъмите в изряден вид - продължи тя, докато подканяше Айона да влезе в помещението. - Всички, които работим тук, вършим каквото е нужно. Поддържаме такъмите, приемаме заявки за турове, ринем тор, грижим се за конете, храним ги - има табелка с диетата и часовете за хранене на всеки кон на вратата на отделението му. Някога била ли си гид на туристическа обиколка?

- У дома, да.

- Тогава знаеш, че става дума за нещо повече от придружаване на клиентите. Трябва да можеш да прецениш как

82

Родът О’Дуа0ър

се справят с ездата, с коня, а и повечето, които резервират разходка с кон, искат малко колорит, ако ме разбираш, малко обяснения за района, за историята му, дори за флората и фауната.

- Ще се подготвя. Всъщност вече понаучих доста. Обичам да знам къде се намирам.

- Трудно е намериш верния път, ако не знаеш.

- Готова съм за изненади тук.

Заобикаляха я познати миризми - на кожа и сапун за седлата. На повечето хора помещението с такъмите сигурно щеше да им се стори разхвърляно и претрупано, но тя забеляза основния модел за подредбата - вещи за ежедневна употреба, за ремонт, за поддръжка.

Юздите висяха окачени на една стена, седлата бяха разположени на стелажи до другата. На третата имаше етажерки за сбруята, с множество куки и закачалки за дребни неща и подложките за седлата, различни полици за това и онова, парцали и четки, сапуни за седлата и масла. Имаше и нещо като ниша за метли, вили, гребла, шила за копитата и отново куки за кофите. Забеляза и стар хладилник.

- Вътре са лекарствата - обясни й Мийра. - Подръка, когато имаме нужда. Правим каквото можем, за да поддържаме всичко в приличен вид, а веднъж-дваж годишно, когато не сме особено натоварени, правим основно почистване. Имаш ли си собствени такъми?

- Продадох ги. - Това беше болезнено. - Всичко освен ботушите ми за езда, работните ботуши и каската. Не знаех дали ще има къде да ги държа или дори дали ще ги използвам за известно време. Трябват ли ми собствени такъми?

- Не, не ти трябват. Е, добре, сигурно искаш да видиш конете, които държим тук. Грижим се също и за чужди коне, но в голямата конюшня. Тук държим работните коне за езда и ги сменяме с други от голямата конюшня, когато се наложи.

Тъмната вещица

83

Мийра вървеше и обясняваше, дългите й крака в стари очукани ботуши правеха големи крачки, докато водеше Айона към отделенията.

- Имаме запазен час за езда за четирима тази сутрин, както и още два часа след обяд - двама души за първия и шестима за втория. Имаме и уроци по езда през целия ден, така че сме плътно ангажирани.

Спря да погали по главата набита дореста кобила с бяло петно на челото.

- Това е Маги, най-милата кобила на света. Много е добра с деца или с плашливи клиенти. Много е търпелива нашата Маги и си пада по спокойния живот. Нали така, миличка?

Кобилата побутна с нос рамото на Мийра, после наведе глава към Айона.

- Каква красавица. - След’к5то получи погалване и почесване, Маги зарови нос в джоба на Айона, с което я разсмя. - Нямам днес. Непременно ще ти донеса ябълка другия път. Тя е… - Айона замлъкна под въпросителния поглед на Мийра. - Какво?

- Странно. Маги много обича ябълки. - Сменяйки темата, Мийра махна с ръка. - А това е Джак. Той е голямо момче и обича да подремва - и ще се опита да пасе, докато е на разходка с клиенти, затова му е нужна твърда ръка.