После пристъпи от крак на крак, подразнен от собствените си фантазии.

- Можеш да я вземеш с теб - но не и на този дяволски кон - да видиш как се справя като водач.

- От него ще стане чудесен кон за разплод, знаеш го. Фин е прав за това.

- Фин рядко греши. Но когато се случи, е катастрофал-но. Все пак тя ще се справи. Докато може. Кажи й да заведе Аластар в заграждението-найън. Ще видим дали ще остане там.

- А ти?

- Аз ще се погрижа за документите й.

- Кога искаш да започне работа?

Бойл я наблюдаваше как преминава с лекота в галоп.

- Мисля, че вече е започнала.

Не стигна до селото. Плановете й се промениха във възможно най-добрата посока и тя прекара остатъка от сутринта в чистене на тор, търкане на конете, подписване на документи и изучаване на правилата и ежедневния ритъм в конюшнята с Мийра.

А най-хубавото бе, че се включи в една от разходките с коне. Темпото бе толкова спокойно, че чак мързеливо, но все пак яздеше върху гърба на доволния Спъд. Стараеше се да запомни забележителностите, докато минаваха бавно по отъпканата пътека, през гъстата зелена гора и покрай ромолящата река.

Стар заслон, белязан бор, купчина скали.

Слушаше с удоволствие мелодичния глас на Мийра, докато тя забавляваше клиентите - немска двойка на крат

92

Родът 0’Дуайър

ка екскурзия - и се наслаждаваше на смесицата от акценти.

Това беше тя, Айона Шиън, яздеща из горите на графство Мейо - вече назначена на работа - заслушана в ирландски и немски гласове, галена от хладния и влажен бриз и омаяна от играта на слънчевите лъчи, пронизващи облаците и дърветата.

Беше тук. Всичко бе истинско. И тогава осъзна с внезапна и кристална яснота, че никога няма да се върне назад.

От този ден насетне, помисли си тя, това бе домът й. Който тя щеше да създаде сама за себе си. Това бе нейният живот и тя щеше да го изживее както пожелае.

Ако това не бе магия, какво друго?

Чу други гласове, весел и заразителен смях, който бе толкова привлекателен, че я накара да се усмихне.

- Това е Конър - обясни й Мийра. - Излязъл е на разходка със сокол.

След малко завиха и тя го видя напред по пътеката, застанал с друга двойка. Един ястреб бе кацнал върху облечената в ръкавица ръка на жената, докато спътникът й правеше снимки.

- О, това е страхотно! - Забележително, помисли си Айона. И някак си извън това време. - Не е ли страхотно?

- Двамата с Ото сме запазили час за утре - сподели с нея германката. — Чакам го с нетърпение, голямо.

- Много ще се забавлявате. Трябва и аз да опитам. Това е братовчед ми - добави тя с нескрита гордост. - Соколарят.

- Много е красив. Имате братовчед, но не сте излизали на разходка със сокол?

- Пристигнах едва вчера. — Тя засия, когато Конър вдигна ръка и намигна закачливо на нея или на Мийра, вероятно и на двете.

- Това е мишелов на Харис - обясни Мийра. - И понеже сте запазили час за разходка утре, добре е да отделите време и да разгледате школата. Обзалагам се, че излетът със сокол ще бъде едно от най-страхотните преживявания от престоя ви в Ашфорд и ще бъде още по-пълноценно,

Тъмната вещица

93

ако видите и другите соколи и ястреби и научите малко повече за тях.

Ястребът литна и кацна върху един клон наблизо. Двете групи се поздравиха любезно, докато се разминаваха.

- Добър ти ден, Конър. - Поздрави го Мийра, докато минаваше край него.

- И ка теб. Да пояздиш ли си излязла, братовчедке?

- Работя.

- Е, това е страхотно - после можеш да ми купиш хал-ба бира, за да отбележим случая.

- Дадено.

А сега, помисли си Айона, имаше уговорка да пийне бира с братовчед си след работа. Наистина беше магия.

- Съжалявам. Моят английски понякога не е добър.

- Отличен е - възрази Айона и се обърна да погледне жената на коня. ~’ >

- Това е твой братовчед. Но ти не си ирландка.

- Американка с ирландско потекло. Току-що се преселих тук. Буквално.

- Дошла си вчера? Не и преди?

- Не, никога преди. Всъщност съм отседнала в замъка за няколко дни.

- О, значи си на гости.

- Не, сега живея тук. Дойдох вчера, днес започнах тази работа, а следващата седмица ще се преместя да живея при братовчедите си. Мисля, че всичко е просто прекрасно.

- Просто така си дошла от Америка, за да живееш тук? Мисля, че си много смела.

- Мисля, че е повече въпрос на късмет. Тук е много красиво, нали?

- Много. Ние живеем в Берлин и работим там. Много е напрегнато. Тук е тихо и… не е напрегнато. Приятна ваканция.

- Да. - И още по-приятно място за живеене, помисли си Айона. Нейният дом.

94

Родьт 0’Дуайьр

Тя изтърка добре Спъд след разходката, прибра такъмите си, запозна се с останалите служители на смяна в конюшнята този ден - Мик с вечната му усмивка, чиято най-голяма дъщеря се оказа сервитьорката, която й бе поднесла вечерята предната нощ - след това помогна да нахранят и напоят конете и сметна, че е прекалено късно да навести Конг или школата за соколи.

Отиде при Мийра.

- Не съм много сигурна какво е работното ми време.

- Ами, да видим. - Мийра отпи голяма глътка от бутилката „Фанта портокал“. - Сигурно не си очаквала да работиш цял ден днес, както се оказа. Готова ли си да дойдеш утре?

- Разбира се. Естествено.

- Бих казала, че осем е добре за начало, но най-добре се разбери с Бойл, за да си сигурна, защото може вече да ти е направил график. Мисля, че можеш да го потърсиш сега, тъй като Мик и Пати се справят отлично тук, а аз имам частен урок в голяма конюшня.

- Ще го намеря и ще разбера как стоят нещата. Благодаря, Мийра, за всичко.

Въодушевена от изминалия ден, тя сграбчи Мийра в прегръдка.

- За мен е удоволствие, но не съм направила нищо - даже по-малко от обикновено, тъй като ти свърши повечето черна работа.

- Отрази ми се добре. Тук се чувствам добре. Ще се видим утре.

- Почини си и предай поздравите ми на Брана и Конър, когато ги видиш.

Айона провери на манежа, после и в стаичката, която Бойл наричаше свой офис, върна се обратно, заобиколи отзад и го намери в заграждението, където двамата с Аластар се гледаха вторачено.

- Мисли си, че не го харесваш.

Бойл я погледна през рамо.

Тъмната Вещица

95

- Значи, има страхотна интуиция.

- Но ти го харесваш. - Тя се повдигна и се настани върху оградата. - Харесваш вида му и борбения му дух и се питаш как да огладиш острите ръбове на характера му, без да прекършиш духа му.

Тя се усмихна, когато Бойл се приближи към нея.

- Ти си отдаден на конете. Няма истински влюбен в конете човек, който може да погледне това великолепно животно и да не си помисли това, което казах. Дразните се взаимно, но това е само защото и двамата сте големи и прекрасни, и със силна воля.

Стъпил здраво на земята с разтворени крака, Бойл пъхна палци в предните си джобове.

- И стигна до това заключение след толкова кратко познанство?

- Да. - Радостта й от изминалия ден я озаряваше като слънчеви лъчи. Струваше й се, че може просто да си седи там с часове в прохладния и влажен следобед в компанията на мъжа и коня. - Предизвиквате се един друг, което значи, че се уважавате взаимно - но и двамата кроите планове как всеки да надделее над другия.

- Тъй като аз ще яздя него, а не обратното, мисля, че това вече е решено.

- Не съвсем. - Тя въздъхна, загледана в Аластар. - Когато бях малка, си мечтаех да имам такъв кон - голям, буен жребец само за мен, който само аз да мога да яздя. Предполагам, че повечето малки момичета минават през този етап на мечти. Аз така и не надживях своя.

- Яздиш добре.

- Благодаря. - Тя го погледна отвисоко и осъзна колко е добре, че седи на оградата, иначе като нищо можеше да се хвърли и да го прегърне, както бе сторила с Мийра. - Заради това получих работата.

- Вярно е.

Замълча, когато Аластар се приближи. Много небрежно и без да му отдели грам внимание, почти зарови нос в ли

96

Родът О’Дуа0ър

цето на Айона. Конят, помисли си Бойл, гледаше тази жена, сякаш тя знаеше всичко.

- Беше чудесен ден за двама ни, нали? - Тя погали гладката му страна, после и мускулестата му шия. - Това място е много хубаво. Просто трябва малко да свикнем.

И тогава конят, който същата сутрин бе оставил следа от захапката си върху бицепса на опитния коняр в голямата конюшня, сякаш също въздъхна. И направи крачка напред, леко привел глава над рамото на Айона, за да може тя да погали дългата му шия.

Аз ще се грижа за теб - увери го тя. - Както и ти за мен.

- Със сигурност си една от тях - измърмори Бойл. - 0’Дуайър от глава до пети.

Загледана в коня, Айона отвърна разсеяно:

- Баба ми по майчина линия.

- Няма значение по чия линия, важна е кръвта във вените. Трябваше да се досетя от начина, по който укроти този звяр още първия път.

Облегна се с гръб на оградата и огледа дълго и внимателно Айона.

- Не приличаш на тях двамата, на Брана и Конър, с тази светла коса и дребна фигурка, но носиш тяхната плът и кръв.

Понеже смяташе, че го разбира, отново я обзе нервност.

- Надявам се и те да мислят така, след като ми дават подслон. А и Брана ми помогна да си намеря тази работа, за да не се налага да търся друга, в която вероятно изобщо няма да ме бива. Както и да е, аз…

- Според легендата най-малката дъщеря на първата тъмна вещица говорела с конете и те говорели с нея. И дори съвсем малка можела да язди и най-страшния боен кон. А понякога нощем, под светлината на луната, когато й се приискало, политала върху коня си над дърветата и хълмовете.

- Аз… вероятно трябва да проуча местните легенди заради туристическите обиколки.

Тъмната вещица 97

7»

- О, убеден съм, че тази я знаеш отлично. Историята за Кеван, който страстно желаел и копнеел за Сърха, за красотата и силата й. И за тримата, които я наследили и взели нейната сила, както и товара, който носела. Плът и кръв - повтори той.

Гърлото й пресъхна заради начина, по който я гледаше, сякаш виждаше в нея нещо, което тя сама не разбираше докрай. Усетил тревогата й, Аластар потръпна, присви уши назад и извърна глава към Бойл.

Айона внимателно плъзна пръсти под юздата му, за да го успокои.

Грешката е моя - каза тя на Аластар. - Не знам какво да кажа, как да реагирам все още.

- Баба ми разказваше много истории. - Знаеше, че увърта, но докато не го опознаеше, това й се струваше най-си- гурно. - Както и да е, освен *аК(?не искаш да свърша още нещо, мислех да си тръгвам. Имам среща с Брана и вече закъснявам. Мийра каза, че мога да приключвам за днес и да дойда утре в осем?

- Чудесно.

- Благодаря, че ме взе на работа. - Погали за последен път Аластар, преди да слезе от оградата. - Ще бъда много старателна.

- О, ще гледам да е точно така, не се съмнявай.

- Е, добре. - Сега ръцете й бяха толкова изпотени, че й се щеше да ги потърка в джинсите си. - Ще се видим утре.

- Поздрави от мен братовчедите си.

- Добре.

Гледаше я как се отдалечава бързо, сякаш да избяга от нещо лепкаво на земята.

Красиво момиче, помисли си той, макар да беше най-добре да не обръща внимание на това. Красиво и слънчево, и с вид на богиня от приказките върху коня.

Това определено трябваше да го забрави. Реши обаче, че ще му е доста по-трудно да забрави факта, че току-що е наел на работа вещица.

98

Родът СГДуаОър

- Тъмна вещица, последната от тримата. Сега всички са тук заедно с кучето, ястреба и коня, за бога. - Изгледа намръщено Аластар. - Ти несъмнено си част от плановете на Фин. И какво, по дяволите, означава всичко това?

Запита се и какво точно Фин - негов приятел, съдружник и близък почти като брат - таи в мислите и сърцето си.

Сякаш за да изрази категорично мнението си за Фин, както и за Бойл впрочем, Аластар вдигна опашка и натори поляната.

Бойл успя да отскочи встрани, преди мнението на коня да се стовари върху ботушите му. След като го изпепели с поглед обаче, той отметна глава и се разсмя.

Тъмната вещица

99

ШЕСТА ГЛАВА

Уверена, че знае къде отива, Айона забърза през гората. Видя млада двойка, излязла на разходка - хванати за ръце. Помисли си, че вероятно са гости на хотела, може би на меден месец. Туристи, които се възползваха от сухото време и оскъдните слънчеви лъчи.

Тя също щеше да е гост в хотела още няколко дни, но вече не беше турист. Беше имидрант.

Звучеше й странно и някак очарователно, макар и да миришеше на коне и може би малко на оборски тор. Но тъй като вече малко закъсняваше, не искаше да губи време, за да се отбие през стаята си, да си вземе душ и да се преоблече.