- Добре, добре. - Разкърши рамене, отметна коси, зае нова стойка. Искаше да раздвижи тази проклета вода. Искаше да се научи как да я запраща нагоре като копие. Може би беше прекалено плаха. Затова…

Тъмната вещица

107

Пое си въздух, притегли силата, вдигна ръка от стомаха си и я изпъна рязко към купата.

Едва сдържа вика си, когато водата излетя към тавана.

- Мили боже! Аз просто… Опа!

Отново се спусна надолу като мощен поток. После спря и замръзна във въздуха точно над плота.

- Предпочитам да си спестим чистенето - каза Брана и само с едно помръдване на пръст изля водата отново в купата.

- О, ти си била. Мислех, че съм аз.

- Ти я изпрати нагоре, изгуби концентрация. Спестих ти обирането с парцал.

- Аз ли го направих? - Развълнувана, тя затанцува на място. - Браво на мен. Уха, това е велико. Никак не е уважително - довърши тя с лека гримаса.

- Няма причина да не е изпъдено с радост и възторг. Нали е магия все пак? Направи го отново. Но бавно. Гладко. Не губи контрол.

- Също като да яздиш кон - измърмори Айона.

Издигна водата само няколко сантиметра над купата

този път и представяйки си малък фонтан, го направи. Бавно-бавно тя завъртя струята, така че да закръжи над ръба. Танцът на водата я изпълни с радост и възторг.

- Вътре в теб дреме голяма сила - увери я Брана.

Доволна, горда, очарована от себе си, Айона остави

водата да се излее обратно в купата.

- Хайде да я събудим.

Когато Конър влезе, тя караше едно перце да лети. Не танцуваше грациозно като перцето на Брана, но все пак летеше във въздуха.

Той намигна, после завъртя пръст и накара перцето да се завърти и да я погъделичка по брадичката.

- Самохвалко - каза тя, но се засмя и сама завъртя перцето. - Все едно съм в забавачката за вещици. Направих пламък, раздвижих водата, вдигнах перце във въздуха и направих това.

108

Родът О’Дуа0ър

Посочи към бялата саксия и красивия гербер, който цъфтеше в нея.

- Много добре. - Впечатлен, той се приближи към работната маса.

- Аз направих това - поясни тя, сочейки малкото зелено стръкче до разкошния цвят. - Брана сътвори цветето.

- И все пак браво. Страхотен ден си имала, братовчедке. - Той я прегърна през рамо. - А аз идвам да си потърся бирата. Стига толкова уроци, не мислиш ли така, Брана? Минава шест и половина, а аз умирам от глад.

- Магията е в сърцето му, но нашият Конър мисли с корема си. Или с онова под него.

- И не се срамувам нито от едното, нито от другото. Да вървим в бара. Айона ми е обещала халба бира, а вечерята е от мен. Сделката си я бива, откъдето и да я погледнеш.

- Защо не? - реши Брана. - Имаме да говорим за много неща, а малко бира и храна ще ми дойдат добре, докато приказваме.

Измъкна фибите от косата си, разтърси я и накара Айона да въздъхне завистливо.

- Хайде, Кател. Връщам се след пет минути - каза тя.

- Ще минат поне двайсет - поясни Конър. - Ще се видим там - извика той и се пресегна да хване ръката на Айона.

- Нямам нищо против да почакам.

- Ще реши да се преоблече, после да си оправи лицето. Мога вече да пия бира, докато приключи, а ти ще ми разказваш за деня си.

- Най-невероятният ден в живота ми. Имам много за разказване.

- А аз имам много време, стига да вървим към халбата и вечерята ми.

Може би заради остатъчната енергия от силата, която бе упражнявала, в комбинация с вълнението от новата работа, но Айона имаше чувството, че може да тича през целия път до селото.

Тъмната Вещица

109

Конър бе на друго мнение и затова вървяха бавно по криволичещия път. Знаеше, че бъбри прекалено - но пък той сам бе попитал, а и слушаше внимателно, смееше се и подхвърляше коментари.

Когато му каза за Аластар, Конър повдигна вежди, наведе глава настрани. Очите му, които бяха развеселени преди миг, сега се избистриха и съсредоточиха рязко.

- Виж ти, това е интересно развитие на нещата, нали?

- Брана се разстрои.

- Ами Фин успява да я разстрои почти винаги, а да изпрати точно този кон тук? Това е послание от негова страна специално за нея.

- Предупреждение?

Той се усмихна кротко на Айона.

- Тя може да го приеме като |Щсова.

- Ти не си разстроен.

- Скоро ще се случи - каквото и да е. Знаехме го още щом застана на прага ни.

Той погледна встрани, към гората, и Айона си помисли, че очите му се взират в нещо, което тя не можеше да види.

- Това е само следващата стъпка—каза й той, - а аз бих отбелязал, че да имаш добър кон, е хубаво нещо.

- Но той е на Фин, а Фин е част от… не знам… от про-тивната страна…

- Не е.

- Но… Брана каза…

- Кръвни връзки, проклятия и дяволски знаци. - Конър тръсна рамене, сякаш да отхвърли всичко това като старо сако от гърба си.

- Не е ли потомък на Кеван?

- Такъв е. Ще ми се да попитам кой няма черно петно в родословието си. Това, че си нечий потомък, не определя кой си. Имаш избор, нали така? Ти си направила своя. Фин прави своя, а Бог ми е свидетел, че нашата Брана също избира сама. Сестра ми е и е по-важна за мен и от въздуха. А Фин ми е приятел и е бил такъв през целия ми живот.

110 -

Родът 0’Дуаиър

Затова балансирам между двамата и имам късмет, че умея да пазя равновесие.

- Не смяташ, че той е зъл.

Конър поспря за миг, колкото да я придърпа към себе си и да докосне с устни косите й в израз на обич, която я стопли вътрешно.

- Мисля, че злото има най-различни проявления. Фин не е сред тях. Колкото до това, че Аластар бил негов? Да купиш нещо, не означава, че то е твое, тъй като можеш да го задържиш, да го изгубиш или подариш. Ти си тази, която има връзка с коня, нали?

- Май си прав. Ти му имаш доверие, разбирам го. Но Брана - не.

- Може да се каже, че е раздвоена, което се случва изключително рядко. Той ще се върне, когато реши, и тогава ще можеш сама да прецениш и да си съставиш мнение.

- Израснали сте заедно, нали? Ти, Фин и Бойл.

- Още растем.

Тя се засмя, но изпита и тъпа болка.

- Нямам никакви приятели от детинство. Преместихме се да живеем на друго място, когато бях на шест, после родителите ми се разделиха, когато бях на десет, и последва ново местене, както и често пътуване между двамата, както и допълнително местене, когато всеки от тях се ожени повторно. Мисля, че е много хубаво да имаш приятели, с които си израснал.

- Приятелите са си приятели, когато и да ги намериш.

- Прав си. Това ми харесва.

Той отново я хвана за ръка и посочи със свободната си към нещо в далечината тъкмо когато влизаха в селото.

- Там са руините на абатство Конг. Мястото си го бива и много туристи идват, за да го посетят, но повечето се тълпят в Конг заради „Тихия човек“.

- Баба много обича този филм. И аз го гледах отново, преди да дойда тук,

- През септември организираме фестивал в негова чест. Голямо събитие. Самата Морийн 0’Хара дойде на него

Тъмната Вещица

- 111

преди две години. Още е голяма красавица. Величествена и много земна в същото време.

- Видя ли я отблизо?

- За миг. Определено запомнящ се миг. Не си се разходила до селото днес?

- Не, но има много време. Имам чувството, че съм била тук. Заради разказваното от баба ми — обясни тя — и нейните снимки, както и туристическата брошура. Всичко е както си го представях.

Красивите магазини, барове и ресторанти, малкият хотел, цветята в саксии и в сандъчета на первазите, които сякаш й кимаха по пътя, който водеше към руините на абатството. Макар магазините да бяха затворили вече, баровете работеха, а по тесните тротоари се разхождаха туристи.

- Къде е магазинът на Брана?

- Зад ъгъла, ей там, малко по-надолу, до магазина за чай. Сега е затворен, но имам ключ, ако искаш да го разгледаш.

- Няма нужда. Сигурно ще имам почивен ден - поне се надявам.

- Естествено, че ще имаш почивен ден. Бойл ще те кара да работиш много, но не и непрекъснато.

Продължиха напред, изкачиха се леко по пътя и тя повдигна лице, щастлива да усети хладния въздух върху него.

- Това не е ли… на торф ли ми мирише?

- Разбира се. Няма нищо по-хубаво от запален торф в огнището вечер - и една халба бира в добавка. Ето тук ще намерим и двете.

Отвори вратата и я побутна да влезе вътре.

Леко сладникавата миризма на пенливата бира, която наливаха от кранчетата, се смесваше със землистия аромат на торфа, който гореше в огнището—да, помисли си Айона, нямаше нищо по-хубаво. Имаше хора, насядали около бара, както и други, които вече седяха по масите и похапваха. Гласовете им звучаха приглушено над звъна на чашите.

112

Родът О’Дуа0ър

Половин дузина редовни клиенти поздравиха Конър още щом прекрачи прага. Той също поздрави шумно познатите си, махна им, после заведе Айона до бара.

- Добра ти вечер, Шон. Това е братовчедка ми Айона Шиън от Америка. Внучка е на Мери Кейт 0’Конър.

- Добре дошла. - Барманът със стряскащо бяла коса и червендалесто лице я изгледа със светнали сини очи. - Как е Мери Кейт?

- Много добре, благодаря.

- Айона работи за Бойл в конюшнята. Днес беше първият й ден.

- Така ли било? Значи, си ездачка?

- Точно така.

- Иска да ме почерпи халба бира, за да отбележим случая. За мен „Гинес“. Ти какво обичаш, Айона?

- Нека са две.

- Брана идва насам, така че ги направи три. Само да си намерим маса. Ето я и Фани. - Конър целуна по бузата една красива блондинка. - Запознай се с братовчедка ми Айона от Америка.

И така се почна. Айона сметна, че се е запознала с повече хора само за десет минути на крачка от бара, отколкото обикновено й се случваше за цял месец. Докато се отдалечат оттам, в главата й вече беше бъркотия от лица и имена.

- Всички ли познаваш?

- Повечето наоколо - да. А ето двама, които и ти познаваш.

Забеляза Бойл и Мийра, седнали на маса, отрупана с халби и чинии. Конър зае една от съседните до тях.

- Как сте?

- Бива. Хей, Айона, явно си решила да опиташ нощния живот в селото, така ли? - попита я Мийра.

- Празнуваме новата ми работа. Благодаря отново - обърна се тя към Бойл.

- Тъкмо уточнявахме графика - осведоми я Мийра - и твоят почивен ден е в четвъртък, ако искаш да си правиш някакви планове.

Тъмната вещица

- 113

- Точно сега само това и правя.

- Айона ми каза, че Фин ти е пратил нов кон. Аластар, нали така - бил много темпераментен.

- Друг път. - Бойл надигна халбата си и изпи останалото в нея. - Опита се да закуси с ръката на Кевин Лийри сутринта, след като срита здраво Мууни.

- Теб захапа ли те?

- Още не, но се опитва непрекъснато. Държа се като истински джентълмен с братовчедка ти.

Айона се усмихна над халбата си.

- Просто се чувства неразбран.

- Много добре си го разбирам.

- Чудим се какво е намислил Фин с този юнак. - Мийра си гребна от супата, без да откъсва очи от Конър. - Аластар не е обикновен кон за ^зда, това е сигурно. Може и да става за разплод, но Фин не каза, че е тръгнал да търси жребец за тази цел, когато замина.

Конър небрежно сви рамене.

- Никой не знае какво е намислил Фин, освен самият той, а много често и сам не знае. И като заговорихме за това, ето я и Брана.

Той вдигна ръка и улови погледа й.

- Това вече е цяло парти - отбеляза тя, приближавайки се до масата. Потърка с длан рамото на Мийра и се усмихна на Бойл. - Да не би да караш приятелката ми да работи даже и на вечеря?

- По-скоро е обратното - възрази Бойл. - Тя е безмилостна. Канех се да се отбия при теб утре. Мехлемът, който ни приготви, почти свърши.

- Имам още от него. Ще ти пратя сутринта по Айона. - Седна и взе бирата си. - Е, наздраве за Айона и новата й работа, както и за теб, задето имаше благоразумието да я наемеш.

Чувстваше се леко замаяна просто като си седеше. Сред братовчеди, шефа й, колега от работата - и си поръча телешко задушено с ечемик по препоръка на Конър.

114

Родът 0’Дуайър

Като за първи работен ден в Ирландия, не можеше да мине по-добре.

А после стана още по-хубаво.

Конър се измъкна от масата. Върна се след малко с цигулка.

- Конър - възкликна Брана.

- Аз плащам вечерята, така че ти поне можеш да ни посвириш.

- Свириш на цигулка?

Брана погледна към Айона и вдигна небрежно рамене почти като брат си.

- Когато съм в настроение.

- Винаги съм искала да се науча да свиря на някакъв инструмент, но съм безнадежден случай. Моля те, няма ли да ни посвириш?

- Как можеш да откажеш? - Конър подаде цигулката и лъка на сестра си. - Изпей ни някоя песен, Мийра, скъпа - нещо весело в тон с вечерта.