- Не си платил моята вечеря.

Той й намигна едновременно дръзко и закачливо.

- Винаги можем да си вземем десерт, ако имаш апетит.

- Една песен. - Брана изпробва лъка. Конър вече го бе смазал, забеляза тя, уверен, че ще я убеди да свири. - Знаеш, че няма да се откаже, докато не изпълним желанието му.

Тя извъртя стола си, отново изпробва лъка, струните. Гласовете наоколо заглъхнаха, Брана се усмихна и затропа лекичко в такт.

Музиката се понесе весело, както бе пожелал Конър, бързо и ритмично. Брана се обърна засмяна към Мийра и Айона отбеляза колко дълбоко и искрено е приятелството помежду им, когато Мийра се засмя и кимна.

- „Ще кажа на мама, когато се прибера, че момчетата не оставят момичетата на мира.“

И това беше магия, помисли си Айона. Тази искряща и радостна музика, дълбокият и закачлив глас на Мийра,

Тъмната вещица

115

смехът по лицето на Брана, докато свиреше. Сърцето й, което вече бе опиянено, политна още по-високо, докато тя се стараеше да запомни с точност всичко - звуците, погледите, дори въздуха наоколо.

Никога нямаше да забрави този миг и чувствата си точ-но сега.

Улови погледа на Бойл, който я наблюдаваше с развеселено изражение. Сигурно му изглеждаше като някоя заслепена от блясъка на звездите глупачка, но й беше все едно.

Когато избухнаха аплодисменти, тя усети, че направо подскача на стола си.

- О, това беше страхотно! И двете сте невероятни.

- Веднъж дори спечелихме награда, нали, Брана?

- Вярно е. Първа награда в Щруто за таланти на Ханигън - бързо изчерпало се събитие, напълно подхождащо на кратката ни кариера.

- И двете бяхте великолепни - както тогава, така и сега, но сме благодарни на Мийра, че не хукна да става звезда на сцената. - Бойл я потупа по ръката. - Нуждаем се от нея в конюшнята.

- Предпочитам да пея за удоволствие, а не за да си изкарвам прехраната.

- Не искаш ли да се позабавляваш още малко? - Айона побутна Мийра по рамото. — Изпей ни още нещо.

- Гледай само какво ни причини - обърна се Брана към брат си.

- Ти не свириш достатъчно за удоволствие. Винаги съм искал да го правиш по-често. - И когато докосна с длан страната й, Брана само въздъхна.

- Толкова си сладкодумен и го знаеш.

- Айона не е единствената американка тук тази вечер. Забелязах още няколко. Изпейте им „Волния скитник“ и ги изпратете със спомена за двете красавици в бара на Конг.

- Какъв си ласкател само - повтори тя и се засмя. Отметна глава назад и вдигна цигулката.

116

Родът О’Дуа0ър

Айона забеляза как усмивката й помръкна и веселието се изпари от тъмносивите й очи. Нещо друго се появи в тях, толкова бързо се появи и изчезна, че не можеше да го определи точно. Копнеж? Гняв? Комбинация от двете.

Но тя отновр свали инструмента в скута си.

- Съдружникът ти се върна - обърна се Брана към Бойл.

Тъмната Вещица

117

СЕДМА ГЛАВА

Всичко в него сякаш бе рязко. Скулите, челюстта му, дори и дръзкият зелен поглед - както и блясъкът в очите му.

Влезе с полъх на вятъра, който накара кротко тлеещия торф да пламне изведнъж.

Както по-рано с Конър, неколцина от клиентите в бара го поздравиха. Но Конър бе приветстван с непринуденост и топлота. Посрещането на Фийбар Бърк бе израз и на уважение, граничещо, помисли си Айона, с предпазливост и лека тревога.

Носеше черна кожена наметка, стигаща до коленете. Дъждът, който явно бе завалял, докато тя седеше на топло и сухо, се стичаше на капки по нея, както и по дългата му черна коса.

Самата тя леко притеснена, Айона извърна очи към Брана. Сега по лицето на братовчедка й не бе изписано нищо, сякаш онова мигновено завихряне на емоции бе само илюзия.

Фин си проправи път навътре и както Брана бе направила с Мийра по-рано, сложи длан на рамото на Бойл и на това на Конър. Но погледът му, отбеляза Айона, се спря на Брана.

- Не искам да ви прекъсвам.

- Ето го и него, най-сетне се завръща от дългите битки. - Конър се ухили дръзко. - И точно навреме, за да почерпи всички.

- Някои от нас са на работа утре - напомни Брана на брат си.

118

Родът 0’Дуайър

- Голям късметлия съм, че шефът ми е разбран и великодушен човек. За разлика от твоя - добави Конър с намигване към Брана, - който определено е голям тиранин.

- Готов съм да почерпя - обади се Фин. - Добър вечер, Мийра, как е майка ти? Чух, че не се чувствала много добре - добави той, когато тя само примигна насреща му.

- По-добре е, благодаря. Беше хванала бронхит и малко се залежа. Докторът я натъпка с лекарства, Брана - със супа, така че отново е добре.

- Радвам се да го чуя.

- Донесъл си ни дъжд - отбеляза Бойл.

- Явно. Брана. Изглеждаш чудесно.

- Добре съм. Май си съкратил пътуването си?

- Шест седмици ми стигат. Липсвах ли ти?

- Не. Никак.

Той й се усмихна - светкавично и отново рязко, после извърна яркозелените си очи към Айона.

- Ти сигурно си американската братовчедка. Айона, нали така?

- Да.

- Фин Бърк - каза той и протегна ръка над масата. - Тези тук явно нямат достатьчно добри маниери, за да ни представят един на друг.

Тя автоматично пое ръката му и усети топлината, рязкото парване на силата. Все така усмихнат, той повдигна вежда, сякаш искаше да каже: „Какво друго си очаквала?“.

- Още една халба „Гинес“ за теб? - предложи той.

- О, не, въпреки разбраните и великодушни шефове, това ми е лимитът. Благодаря все пак.

- Бих изпила един чай, преди да изляза на дъжда - обади се Мийра. - Благодаря, Фин.

- Чай да бъде. Още една халба, Бойл?

- С камиона съм, така че приключих.

- Аз съм пеша - вметна Конър, - затова ще изпия още една.

Тъмната вещица

- 119

- Ще ти правя компания. - Фин едва се озърна и сервитьорката им побърза да се приближи. - Здрасти, Клеър. Дамите ще пият чай. С Конър искаме бира. „Гинес“ тази вечер.

Намери стол и го придърпа.

- Няма да обсъждаме работа по време на партито - каза той на Бойл. - Ще поговорим по-късно за това, макар че смятам, че и двамата сме наясно с всичко. Както и ти, Конър.

- Става. Изведох Мерлин на разходка няколко пъти, докато ти скиташе, а и Мийра също - осведоми го Конър.

- А и той самичък излиташе нанякъде, когато си поиска. Ще минеш ли през школата утре?

- Ще се постарая, както и през конюшнята.

- Гледай да размениш няколко думи с Кевин и Мууни.

- Бойл вдигна халбата си. - Най-новото ти попълнение изтормози и двамата.

- Има огнен нрав и желязна воля. Теб измъчи ли те?

- Старае се. Харесва нея. - Бойл кимна към Айона. Вперил поглед в очите на Айона, Фин потропа с пръсти

по масата, сякаш отмерваше някакъв такт.

- Така, значи.

- След като зверски се постара да ме хвърли чак в съседната околия, тази американка тук го яхна и го поведе из манежа, сякаш е послушно пони.

Фин бавно се усмихна.

- Наистина ли? Значи, си добра ездачка, Айона?

- Истина е и е добра ездачка - отговори му Бойл. - Сега работи за нас, за което те осведомявам лично.

- Радвам се, че си при нас. Значи, си решила да поработиш по време на ваканцията?

- Аз… ще живея тук. Тоест вече живея тук.

- Ами, тогава добре дошла у дома. Надявам се, че баба ти се чувства добре. Госпожа О’Конър, нали?

- Много е добре. Благодаря. - За да ги укроти, Айона стисна здраво ръце под масата. - Имах нужда от работа и Брана помоли Бойл да се срещне с мен. Работила съм за

120

Родът 0’Дуайър

„Лоръл Райдинг Академи“ в Мериленд. Имам препоръки, работна автобиография. Тоест сега са у Бойл, ако искаш да ги видиш.

„Млъкни, млъкни вече“, заповяда си тя мислено, но нервността й надделя.

- Имате страхотна конюшня. Мийра ме разведе наоколо. И си напълно прав. Аластар има буен нрав и силна воля, но не е лош. Не му е в природата. Просто е ядосан и несигурен, озовал се е на непознато място, сред хора и коне, с които не е свикнал. Сега трябва да се докаже, особено пред Бойл. Слава богу - възкликна тя, когато чаят пристигна. Можеше да го използва, за да си затвори устата.

- Притесняваш я. - Развеселена, Брана се обърна към’ Фин. - Има навик да бъбри неспирно, когато е нервна.

- Така е. Съжалявам.

- И непрекъснато се извинява. Наистина трябва да престанеш с това, Айона.

- Да. Защо си купил Аластар? - подхвана тя. После вдигна ръка. - Съжалявам. Не ми влиза в работата. Освен това вече каза, че не искаш да говориш за бизнес.

- Красив е. Имам слабост към красотата и силата, и… магията.

- Той притежава всичко това - съгласи се Мийра. - И всеки, който поне малко разбира от коне, ще ти каже, че не е роден, за да разхожда туристи на гърба си ден след ден.

- Не, роден е за друго. - Погледна към Брана. - Нужен е за друго.

- Какви ги приказваш? - измърмори тя.

- Той ми проговори. Ти ме разбираш - обърна се той към Айона.

- Да. Да.

- Затова сега е тук, а на път насам е най-красивата кобилка в западните графства. Също с буен нрав, двегодишна и красива като принцеса. Казва се Аня - като кралицата на феите. Ще ги сватосаме, Бойл, когато тя съзрее доста-

Тъмната вещица

121

тъчно. Дотогава ще се справя добре с прескачането на препятствия, дори и с неопитни ездачи, мисля.

- Не казвай, че си мислиш само за разплод. - Брана побутна чая си настрани.

- О, скъпа, това винаги е в мислите ми.

- Знаел си, че е дошла и какво означава това. Вече е започнало.

- Ще поговорим за това. - Фин сложи длан върху тази на Брана над масата. - Но не в бара.

- Не, няма да е в бара. - Тя издърпа ръката си изпод неговата. - Знаеш повече, отколкото казваш, и искам да чуя цялата истина.

В очите му проблесна раздразнение.

- Никога не съм те лъгал, сърце мое. Нито веднъж през живота си и ти го знаеш. Дори и когато една лъжа можеше да ми даде най-желаното на свет$г.

- Да оставиш недоизказани неща, е като да излъжеш направо. - Тя стана. - Имам още работа. Бойл, закарай, моля те, Айона до хотела й с камиона си. Не искам да минава нощем през гората.

- О, но…

- Ще се погрижа. - Бойл спокойно прекъсна възраженията на Айона. - Не се тревожи.

- Ще ти пратя онзи мехлем сутринта. А с теб ще се видим утре след работа, Айона. Имаме да вършим още много.

- Да го вземат мътните - въздъхна Конър и понечи да стане, след като Брана си тръгна.

- Не, остани и си изпий бирата. - Мийра разтри рамото му, сякаш да прогони напрежението, докато ставаше. - Аз ще ида с нея. И бездруго е време да вървя. Благодаря за чая, Фин, и добре дошъл у дома. Сигурно ще се видим пак утре.

Мийра грабна якето си и го нахлузи, докато бързаше към вратата на бара.

Конър потупа ръката на братовчедка си.

- Ще трябва да свикнеш с това.

122 ►

Родът О’Дуа0ър

- Самата истина - измърмори Фин, после с престорена небрежност се облегна назад и се усмихна. - Често предизвиквам лошо настроение у Брана. Е, кажи ни, Айона от Америка, какво видя и направи в Ирландия?

- Аз… - Как можеха да продължат с приятелските закачки, когато въздухът направо искреше от ярост и болка?

- Ами… нищо особено. И същевременно страшно много, предполагам. Дойдох да се запозная с Брана и Конър и да си намеря място за живеене, работа. Вече намерих. Но още не съм имала време да видя каквото и да било наоколо. Толкова е красиво, че това ми стига.

- Ще трябва да те поразходим и да ти покажем забележителностите. Казваш, че си намерила място за живеене,’ така ли? Бързо действаш.

- Отседнала съм в замъка Ашфорд за няколко дни.

- Това вече е истински лукс.

- Така е. После ще живея с Брана и Конър. - Забеляза как очите му блясват, присвиват се и бързо се местят към Конър. - Това проблем ли е?

В отговор Фин се наведе над масата и продължи да я пронизва с поглед.

- Познала те е. Тя протяга ръка на мнозина, но малцина държи близо до себе си. Домът е нейното убежище. Ако нейният дом е и твой, значи те е познала. Грижи се за тях

- измърмори той към Конър. - В името на всичко свято.

- Не се съмнявай в това.

- Като стана дума за недоизказани неща. - Объркана, Айона се озърна от единия към другия, после и към Бойл, който седеше, без да отрони и дума. Нямаше да изкопчи нищо от тях, не и в този ден и час. - Трябва да вървя. Благодаря за вечерята, Конър, а на теб за чая, Фин. Няма нужда да ме караш с камиона си до хотела, Бойл.

- Тя ще ме одере жив, ако не го направя, и може да го направи съвсем буквално. Ще те видя у дома - подхвърли той на Фин.

- Скоро се прибирам.

Тъмната вещица

123