- О, Брана, чудесна е. Толкова е хубава. - Айона погали с пръсти меката като пух завивка, ярка експлозия от виолетово, мораво и лавандулово, сгъната в долния край на леглото. - Много ми харесва. Страшно съм ти благодарна.

Този път Брана бе малко по-подготвена за ентусиазираната й прегръдка, но не и за лекия подскок.

- Моля, няма за какво, а ако искаш да промениш нещо…

- Нищичко не бих променила. Така е идеално.

- Къде ги искаш? - попита Бойл откъм вратата с тон, в който съвсем ясно се долавяше раздразнението му.

Айона се обърна и замечтаното й изражение бързо се смени с ледено такова.

- Няма значение. Благодаря.

Тъмната вещица

147

Приел буквално думите й, той ги пусна от вътрешната страна на вратата, като се постара пръстите му да не прекрачат прага.

- Ами, аз ще тръгвам вече.

- Закъде бързаш? - В главата на Брана напираха хиляди въпроси, свързани с потоците енергия - топли и студени - които струяха като ручеи в стаята, но усмивката и гласът й останаха спокойни. - Ще ти направя закуска за отплата.

- Благодаря ти за предложението, но имам работа. В девет е достатъчно рано да дойдеш тази сутрин. Настани се спокойно тук.

Тръгна си рязко и изтрополи с ботуши по стъпалата.

- Е, какво беше това? - попита Брана, но забеляза пламъка в очите на Айона и вдигна ръка. - Задръж, докато слезем в кухнята. Имам чувствбТо, че ще ми трябва още кафе, преди да те изслушам.

Поведе я надолу, после наля две големи чаши кафе.

- Хайде сега, излей си душата.

- Дойде и потропа на вратата. Аз тъкмо се упражнявах с перцата. Вече го мога, Брана. Ще ти покажа. Но той наруши концентрацията ми и навсякъде се разпиляха перца, обаче аз ги събрах и му показах какво мога. Бях развълнувана и щастлива - как иначе? Но не съм сляпа, нито глупава.

Докато говореше, крачеше гневно из кухнята и махаше възбудено с едната си ръка. Брана държеше под око кафето в чашата й, в случай че плисне над ръба.

- Знам кога един мъж се кани да те целуне. Познавам този поглед. И ти го знаеш - каза тя и посочи с пръст Брана.

- Вярно е и в повечето случаи това е един чудесен поглед.

- Точно така. И понеже беше чудесен, аз се поддадох или щях да го направя. Имам предвид, за бога, та аз само леко се наклоних към него, а той се дръпна така, сякаш съм го боднала с горяща пръчка.

- Хм - отрони Брана и взе един тиган.

148

Родът 0’Дуайър

- Почувствах се като глупачка. Знаеш как те кара да се чувстваш такова нещо. Е, вероятно не знаеш - размисли Айона. - Та кой ли мъж би се дръпнал далеч от теб? Но аз пламнах - и не в добрия смисъл на думата. Засрамих се. Затова се извиних. Просто съм разбрала погрешно сигналите, това е всичко, съжалявам. Вярно, може и да съм се разбъбрила малко повече, но се чувствах ужасно глупаво и напълно объркана, защото по-рано си мислех, че двамата с Мийра са двойка, но тя ми каза, че не са, затова си позволих да открехна тази врата, което не бях направила дотогава заради Мийра, защото не крада чужди мъже. Освен това той ми е шеф, а не е хубаво да се забъркваш с шефа. Но после го направих и стана още по-лошо. Та, зна-_ чи, тъкмо се извинявах и се опитвах да представя случката като нещо незначително, а той взе, че ме сграбчи.

Брана спря за миг, докато пържеше яйца с бекон.

- Така, значи?

- Дръпна ме към себе си и ме зацелува, докато мозъкът ми не бликна през ушите, а темето ми направо хвръкна в небето. - Тя издаде звук, сякаш нещо избухва, рязко вдигна ръце нагоре, после ги смъкна. - И само след около пет секунди просто ме пусна на земята и подхвърли някаква гадна забележка как ми бил затворил устата, и каза, че е време да тръгваме.

- Бойл Макграт не става за поет.

- По дяволите поезията. Нямаше нужда да ме скастря така.

- Не, не е трябвало да го прави. - Във веселия й тон се промъкна съчувствие. - Доста е безцеремонен нашият Бойл и понякога това погрешно се тълкува като жестокост, но по принцип не е жесток.

- Явно е нарушил правилото заради мен.

- Бих казала, че е точно така - след като те е целунал, докато мозъкът ти протече през ушите. Ти работиш за него, така че положението е доста неловко. Това е сериозен аргумент за него.

- Но аз…

Тъмната вещица

149

- Ето, сложи това на масата. - Подаде на Айона чиния с яйца и бекон върху дебел резен препечен хляб. - Сутрешните драми винаги възбуждат апетита ми. - Брана взе своята чиния и кафето си и седна до масата. - Едно ще ти кажа, той е принципен човек. Не бива да се мами, краде или лъже. Не бива да се отнасяш зле с животните, нито да се възползваш от по-слабите. Не бива да си търсиш боя, което се превърна в негов принцип през последните няколко години, но и не бива да бягаш от битка. Стоиш твърдо зад приятелите си и не кръшкаш от почерпка в бара. Никога не закачаш чужда жена и не даваш дума, освен ако не смяташ да я удържиш.

- Аз не си търсех боя и не съм ничия жена. Не съм по-слаба от него. Физически - да, но имам нещо повече. Мисля, че направо вдигнах камиона му във въздуха - пикапа - само малко, леко подскочи -на^ътя. Докато идвахме насам.

Още по-развеселена, Брана с удоволствие се зае със закуската си.

- Ядът подклажда силата. Ще трябва да се научиш да контролираш това. Сама каза, че той ти е шеф. И той си го е помислил, Айона. За него това е от значение, макар да може да се каже, че ти си направила първата крачка. Затова, ако те е целунал, така че да ти размекне мозъкът, можеш да си сигурна, че много го е искал, макар - също като повдигането на пикапа - да не е било преднамерено.

Доста замислена, Айона разряза сандвича в чинията си.

- Значи, не мислиш, че го е направил, за да ми даде урок?

- О, не, не и Бойл. Не би му хрумнало подобно нещо. Бих казала - съдя само по казаното от теб засега - че онова, което ти е казал след това, е било само защото е бил ядосан на себе си. Онази вечер в бара ти хвърли няколко погледа.

- Той… Наистина ли?

- О, каква ситуация само. Братовчедка ми, моята тъмна сестра от едната страна, а от другата - мъжът, с когото съм приятелка открай време.

150 ►

Родът 0’Дуайър

- Права си. Не бива да те поставям между нас.

- Не говори глупости. Сестрите са по-важни. Мисля, че му е минало през ум и е решил, че е против принципите му. И сега е ядосан и объркан, защото сам е объркал още повече нещата,

- Хубаво. - Айона си отряза нов залък с решителен жест. - Така и двамата ще сме ядосани и объркани. Но аз вече се чувствам по-добре, след като поговорих с теб. Знам, че си изливам всичко наведнъж, а ти… ами, ти не го правиш. Но искам да кажа, че ако някога имаш нужда да поговориш с някого, знам кога да млъкна и да слушам.

- Имаме да си говорим много. Сега, когато вече живееш тук, ще трябва да използваме добре времето. Имаш да учиш още много, а аз не знам колко още ни остава. Не мога да го видя, а това доста ме тревожи.

- Знам, че е нещо съвсем дребно, но успях да вдигна във въздуха всички перца наведнъж. Можех да ги насочвам, да сменям скоростта им, да ги завъртам. И сякаш нямаше нужда да се замислям за нищо, след като веднъж разбрах какво е. Просто го почувствах.

- Не е дребно нещо. Справяш се добре досега. Ако ставаше дума само да извадим наяве заложеното в теб, можехме да си дадем много време и щеше да бъде истинско удоволствие и за двете ни. - Брана погледна през прозореца към хълмовете. - Но не знам как или кога ще се появи. Не знам как изобщо е възможно това, след като е бил изгорен до пепел от могъща магия. Но той ще се появи, братовчедке, когато мисли, че е достагьчно силен, за да ни срази. Трябва да се погрижим да се провали.

- Ние сме четирима, така че…

- Трима - рязко отсече Брана. - Ние сме трима. Фин не е част от кръга.

- Добре. - Сенчеста територия, отбеляза си Айона. Щеше да се опита да стои настрани от темата, докато не й станеше малко по-ясна. - Трима сме, а той е сам. Това е голямо предимство.

Тъмната вещица

151

- Той може и ще навреди на всички и на когото и да било, стига да победи. Ние сме обвързани от кръвта и занаята си, от всичко, което сме по природа, да не вредим никому. Той може и да не го разбира, но го знае.

Стана и отиде до задната врата. Когато я отвори, кучето влезе вътре. Айона не бе чула нищо.

- Кател ще те придружи до конюшнята, когато си готова да тръгнеш.

- Моето куче пазач?

- Харесва му да обикаля наоколо. Кеван ще започне да ти обръща повече внимание, когато силата ти пламне с нова мощ - не го забравяй.

- Няма. Кога ще ме заведете до онова място в гората?

- Скоро. Трябва да се приготвя. Имам работа. Иди си разопаковай багажа, преди да излезеш.

- Ще почистя тук. Не си длъжна да ми приготвяш закуска.

- Бъди сигурна, че няма да го правя, ако не съм в настроение - каза Брана с толкова непринуден тон, че с това накара Айона да се почувства още по-добре дошла. - И днес няма да разтребваш, но двамата с Конър ще се разберете кой кога ще го прави довечера. Ако аз готвя, то един от двама ви - или пък заедно - ще мие след това.

- Напълно справедливо.

- Имаме малка пералня и сушилня - макар, когато времето е хубаво, да простираме навън прането - ето тук. Ще се уговорим как да си разпределим пазаруването и другите домакински задължения. Като дойде пролетта, има работа и в градината, но ти няма да докоснеш и стръкче трева, преди да съм убедена, че знаеш какво правиш.

- Нан ме научи. Много ме бива.

- Ще видим. Сигурно ще искаш да излезеш на разходка със сокол заедно с Конър.

- Много бих искала.

- Ще ти хареса, но не е само за удоволствие. Всеки от нас има своя водач, но сме по-силни, когато сме свързани с всеки от тях и те с нас.

152 -

Родът 0’Дуайър

- Добре. Ще дойдеш ли да видиш Аластар?

- Ще дойда скоро. Сега това е твоят дом и така ще е завинаги.

- Ти винаги си знаела къде е мястото ти. Не съм сигурна дали можеш да разбереш какво означава за мен най-сетне да изпитам чувството за принадлежност.

. - Тогава върви и си подреди нещата. А когато се върнеш у дома, ще поработим. Това е за теб. - Брана вдигна ръка, стисна я в юмрук, после отново разтвори длан. В нея имаше сребърен ключ. - Не заключваме често вратите, но за всеки случай, с това ще можеш да си отвориш.

- Трябва да ми покажеш как се прави това - прошепна Айона и взе ключа, все още топъл от магията на Брана. - Благодаря ти.

- Моля, няма за какво. Ще бъда в ателието си, когато приключиш в конюшнята за днес. Ела там и бъди готова да се учиш.

- Непременно. - Очарована от перспективата, Айона хукна с танцова стъпка по стълбите.

Това сега бе домът й, помисли си отново Брана. Щеше да се грижи за него, да работи за изграждането му и един ден нямаше да има друг избор, освен да се бие за него.

Тъмната вещица

153

ДЕВЕТА ГЛАВА

Айона поведе първата си група на самостоятелна разходка, яхнала Аластар. Не беше сигурна дали бе спечелила доверието, или Бойл й бе дал тази задача, за да му се махне от очите.

Все едно.

Наслади се на часа си с коня - и макар да знаеше, че той би предпочел един бърз галоп, усещаше удоволствието му от нейната компания. Точно «ав^о на нея й бе приятно да води лек разговор с двойката от Мейн и изпитваше гордост от факта, че познава пътеките, знае къде отиват и може да отговори на почти всичките им въпроси.

И двамата си изкарваме прехраната, помисли си тя и потупа Аластар по шията.

Когато се върнаха, Мийра излезе да поздрави нея и клиентите.

- Аз ще поема оттук, ако нямате нищо против. Айона трябва да отиде в голямата конюшня.

- Така ли?

- Заедно с Аластар. Знаеш ли как да стигнеш дотам?

- Разбира се. Ти ми показа и аз си отбелязах на картата. Но…

- Фин нареди, така че не се помайвай. Как беше разходката ви? - обърна се тя към двойката.

Озадачена, Айона обърна коня си и тръгна обратно по пътя, по който бе дошла.

Да не би Бойл да се е оплакал от нея? Да не се канеха да я уволнят?

Тревожните й мисли накараха Аластар да извърне глава и да я изгледа.

154 ►

Родът 0’Дуайър

- Напразно се притеснявам. Прекалено емоционално реагирам, това е. Бойл е избухлив, но не е дребнав. - Освен това смяташе, че Фин я харесва поне малко.

Щеше да разбере, като стигнеше там. И с тази мисъл тя с удоволствие .остави на Аластар да води.

- Давай - реши тя и още преди лекичко да го сръчка, той полетя. - О, господи, да! - Засмя се и вдигна лице към небето, докато Аластар препускаше по пътя.

Неговото вълнение и нейното се сляха в едно. Величествено преплетени. Силата - осъзна тя, - неговата и нейната, пришпорваше и двамата, така че за миг, само за миг макар, тя усети как и двамата се издигат над земята. Сега вече наистина летяха и вятърът развяваше косите й и гривата му.