Толкова си самотна и с тежък товар на плещите. Твоят мъж те оставя в студеното ложе. Ела да се стоплиш в моето, да усетиш топлината. Да разпалиш огъня с мен. Заедно ще владеем целия свят.

Духът й помръкна, болката и свиването в стомаха й станаха пронизителни.

Тогава тя се изправи, остави горещия вятър да отметне косите й. Позволи на силата да се влее в нея, докато сякаш засия от нея. И видя, макар и само в пламъците, страстта и алчността върху лицето на Кеван.

Ето това искаше той, каза си тя, величието, което кипеше в кръвта й. Именно него нямаше никога да получи.

- Чуй думите ми и усети силата ми сега и завинаги, и до края на дните. Предлагаш ми тъмната си страст, идваш при мен в пламък и дим. Да предам кръвта си, децата си, мъжа си, за да владея над всички, само е нужно да ти подам ръка. Отговорът ми за теб ще чуеш във вятъра и морето, зова девицата, майката и старицата в триединство. Да бъде както казах!

16

Родът 0’Дуайър

Протегна ръце и освободи яростта, толкова женска, която кипеше в нея, запрати я с всичка сила към туптящото му сърце.

В миг усети чисто и неописуемо удоволствие да избухва вътре в нея, когато чу как той крещи от болка и яд, когато видя същата тази ярост и болка, изписана върху лицето му в пламъците.

После огънят си беше просто огън, кротко припукващ в нощта, носещ мъничко топлина в студения мрак. Колибата й бе просто една колиба, тиха и сумрачна. А тя бе просто жена, която бе сама със спящите си деца.

Отпусна се на стола, притиснала с ръка корема си, където усещаше раздираща болка.

Кеван го нямаше, засега поне. Но страхът й оставаше

- страхът й от него и от това, че ако никоя отвара и молитва не може да излекува тялото й, ще остави децата си без майка.

Беззащитни.

Събуди се и видя най-малкото си дете, сгушено в нея, и това й даде нови сили, докато се мъчеше безшумно да стане.

- Мамо, мамо, остани.

- Стига, слънчице мое, имам работа. А ти трябва да си в твоето легло.

- Лошият човек дойде. Уби моите понита.

Страх сви сърцето на Сърха. Кеван да докосва децата й

- телата им, умовете им, душите им? Обзе я неописуем ужас, неописуема ярост.

- Било е само сън, съкровище. - Гушна Тийгьн, залюля я в прегръдките си и й зашепна гальовно: - Просто един сън.

Но сънищата имаха сила и бяха опасни.

- Понитата ми викаха от болка, а аз не можех да ги спася. Той ги подпали и те пищяха. Аластар дойде и събори лошия човек. Аз се качих върху Аластар, но не можах да спася понитата. Страх ме е от лошия човек в съня.

Тъмната вещица 17

2*

- Той не може да те нарани. Никога няма да му позволя да те нарани. Само измислените понита. - Здраво стиснала очи, тя целуна Тийгън по рошавата руса коса, по бузките. - Ще сънуваш други. Зелени и сини.

- Зелени понита!

- О, да, зелени като хълмовете. - Сгушила глава до детето, Сърха вдигна ръка, завъртя пръст и продължи да го върти в кръг безспирно под всички понита - сини, зелени, червени, жълти понита, които затанцуваха във въздуха над главите им. Заслушана в смеха на най-малкото си дете, Сърха залости здраво страховете си, гнева си и решително стисна устни.

Никога нямаше да навреди на децата й. Щеше да го убие, дори и с цената на собствения си живот, но нямаше да го позволи.

- Хайде, всички понита,да. отиват на паша. А ти ела с мен и двете ще хапнем нещо заедно.

- Има ли мед?

- Да. - Простичкото желание за нещо сладко накара Сърха да се усмихне. - Ще има мед за добрите момичета.

- Аз съм добра!

- Ти си най-сладкото и най-добричкото момиче на света!

Сърха вдигна Тийгън, а малката я стисна здраво и прошепна в ухото й:

- Лошият човек каза, че ще вземе първо мен, защото съм най-малка и най-слаба.

- Никога няма да те вземе, кълна се в живота си. - Пусна долу Тийгън, за да види дъщеря й истината в очите й. — Кълна ти се. А ти, мила моя, не си слаба и никога няма да бъдеш.

Сложи дърва в огнището, намаза мед върху хляба, направи чай и овесена каша - всички щяха да се нуждаят от много сили за онова, което щеше да направи днес. Което трябваше да направи.

Синът й слезе от таванското помещение с разрошена от съня коса. Потърка очи и подуши въздуха като куче.

18

Родът 0’Дуайър

- Бих се с черния магьосник. Не побягнах.

Сърцето на Сърха препусна в галоп.

- Сънувал си. Разкажи ми.

- Бях до завоя на реката, където държим лодката, и той дойде, а аз веднага познах, че е магьосник, и то черен, защото сърцето му е черно.

- Сърцето.

- Видях сърцето му, макар да се усмихваше като приятел и да ми предлагаше медена питка. „Ето, момко - каза ми той, - имам нещо сладко за теб.“ Но питката беше пълна с червеи и черна кръв… вътре в нея. Разбрах, че е отровна.

- Прозрял си в сърцето му и какво има в питката дори насън.

- Така беше, повярвай ми.

- Вярвам ти. - Значи, нейният малък мъж имаше повече сила, отколкото бе предполагала.

- Казах му сам да изяде питката, защото в ръката си държи смърт. Но той я захвърли настрани и червеите изпълзяха от нея, и се превърнаха на пепел. Искаше да ме удави в реката, но аз започнах да хвърлям камъни по него. После се появи Ройбиър.

- Ти ли извика сокола в съня си?

- Помислих си за него и той дойде, разперил нокти. Черният магьосник изчезна като дим. А аз се събудих в леглото си.

Сърха го притисна до себе си, погали го по косата.

Тя бе отприщила гнева си върху Кеван и той бе нападнал децата й.

- Ти си смел и силен, Иймън. Сега седни да хапнеш. Трябва да се погрижим за животните.

Сърха отиде до Брана, която стоеше до най-долното стъпало на стълбата.

- И ти също.

- Появи се в съня ми. Каза, че ще ме направи своя невеста. Той… опита се да ме докосне. Тук. - Пребледняла от

Тъмната вещица

19

разказа, тя покри гърдите си с длани. - И тук. - Постави ги между краката си.

Разтреперена, тя пристисна лице към майка си, когато Сърха я прегърна.

- Изгорих го. Не знам как, но изгорих пръстите му. Той ме прокле и стисна юмруци. Кател се появи, скочи върху леглото, ръмжеше и се опитваше да го захапе. После мъжът си отиде. Но се опита да ме докосне и каза, че ще ме направи негова невеста, но…

В страха се пробуди ярост.

- Никога няма да стане. Кълна се в това. Никога няма да сложи ръка върху теб. Сега хапни, изяж си всичко. Имаме много работа.

Изпрати всички навън, за да нахранят и напоят животните, да почистят обора, да издоят кравата.

Останала сама, тя се подготви, събра инструментите си. Купата, звънчетата, свещите, свещения нож и котлето. Избра от билките, които сама бе отгледала и изсушила. Взе и трите медни гривни, които Дайхи й бе купил на един летен панаир преди много време.

Излезе навън, пое си дълбоко въздух, вдигна ръце, за да пробуди вятъра. И повика сокола.

Той се появи с крясък, който отекна над дърветата и • хълмовете отвъд и който накара слугите в замъка край реката да вдигнат очи към небето. Широко разперените му криле уловиха блясъка на зимното слънце. Тя вдигна ръка и зловещите му нокти се забиха в кожената й ръкавица.

Очите й се впериха в неговите, а неговите й отвърнаха със същото.

- Бърз и мъдър, силен и безстрашен. Ти си на Иймън, но също и мой. Ще служиш на онези, които ще ме наследят. Наследниците ми ще служат на твоите потомци. Имам нужда от теб и те моля заради сина си, заради твоя господар и слуга.

Тя му показа ножа, но очите му изобщо не трепнаха.

- Рой, искам от теб капки кръв от гърдите ти - три, едничко перо от великолепното ти крило и за тези дарове

20

— Родът 0’Дуайър

съм ти безкрайно благодарна. За да предпазя сина си, правя го за него.

Тя го убоде с ножа и допря малкото шишенце, за да събере три капки. Отскубна едничко перо.

- Имаш моята благодарност - прошепна тя. - Стой наблизо.

Той литна от ръката й, но се издигна само до клона на едно дърво. Прибра криле и остана да гледа.

Тя подсвирна на кучето. Кател я гледаше с любов, с доверие.

- Ти си на Брана, но й мой - започна тя, след което повтори ритуала, като събра три капки кръв и малко козина от хълбока му.

Най-накрая отиде в обора, където децата й се смееха, докато работеха. Това й даде сили. И тя погали с длан главата на понито.

Тийгьн изтича при нея, когато забеляза ножа.

- Недей!

- Няма да го нараня. Той е твой, но и мой също. Ще служи на моите потомци и на теб, както и ти ще служиш на неговите. Имам нужда от теб, Аластар, и те моля да го направиш за дъщеря ми, за твоята господарка и слугиня.

- Не го порязвай. Моля те!

- Само леко бодване, драскотина, и само ако той е съгласен. Аластар, моля те за капки кръв от гърдите ти - три, няколко косъма от красивата ти грива и за тези дарове ще съм вечно благодарна. За да предпазя моята малка дъщеря, правя го за нея. Само три капки - тихо каза Сърха, докато го бодваше с върха на ножа. - Мъничко от гривата му. Ето, готово.

И макар Аластар да стоеше кротко, загледан в нея с мъдри и спокойни очи, Сърха сложи длани върху леката драскотина и използва магията си, за да я излекува. Заради нежното сърце на дъщеря си.

- Сега елате с мен. Всички. - Вдигна Тийгьн на хълбока си и ги поведе обратно към колибата. - Знаете какво съм. Никога не съм го крила. Знаете, че и вие носите дар

Тъмната бещица

21

бата, всеки от вас. Винаги съм ви го казвала. Магията ви е млада и невинна. Един ден ще стане силна и умела. Трябва да я уважавате. Не бива да я използвате, за да навредите някому, защото злото ще ви се върне в троен размер. Магията е оръжие, вярно е, но не бива да се използва срещу невинните, слабите, неразумните. Тя е дар и товар и ще трябва да понесете и двете й страни. Всички вие ще предадете тези две страни на онези, които ще ви наследят. Днес ще научите нещо повече. Гледайте внимателно какво ще правя. Гледайте, слушайте, помнете.

Най-напред отиде до Брана.

- Твойта кръв и мойта, смесена с кръвта на хрътката. Кръвта е живот. Загубата й е смърт. Три капки от теб, три от мен и с тези на хрътката заклинанието е готово.

Брана подаде ръка на майка си без колебание и остана неподвижна, когато Сърха-Я ^боде с ножа.

- Момчето ми - обърна се тя към Иймън. - Три капки от теб, три от мен и от гърдите на сокола, за да се слеят трите части.

Макар устните му да трепереха, Иймън протегна ръка.

- И най-малката ми. Не се бой.

Очите й блестяха от сълзи, но Тийгън гледаше майка си • сериозно, докато протягаше ръчичка.

- Три капки от теб, три от мен, с тези на коня като твой водач, за да препусне магията.

Смеси кръвта, целуна ръчичката на Тийгън.

- Готово, свършихме с това.

Вдигна котлето, пъхна шишенцата в торбичката на кръста си.

- Донесете останалото. Най-добре е да се прави на открито.

Избра мястото върху коравата земя, където снегът още стоеше под хладните сенки на дърветата.

- Да донесем ли дърва за огъня? - попита Иймън.

- Не и за това. Застанете тук заедно.

Тя застана зад тях, отправи зов към богинята, към земята, вятъра, водата и огъня. И описа кръга. Ниските пламъ

22 *

Родът О’Дуа0ър

ци запълзяха по земята и продължиха в кръг, докато началото срещна края. А вътре стана топло като напролет.

- Това е за защита и от уважение. Злото не може да влезе вътре, мракът не може да победи светлината. Каквото е направено вътре в кръга, е за добро, направено е от любов. Първо водата на морето и на небето. - Тя сви длани в шепа, отвори ги над котлето и вода, синя като от целунато от слънцето езеро, се изля от тях и се изсипа вътре. - И земята, нашата земя и нашите сърца.

Тръсна едната си ръка, после другата и в котлето се изсипа рохкава кафява пръст.

- И въздухът, песента на вятъра, дъхът на тялото. - Разтвори ръце и духна леко. Също като музика въздухът се смеси със земята и водата. - Сега огънят, пламък и топлина, начало и край.

Тя засия, въздухът наоколо заблестя, а очите й грееха в синьо, когато вдигна ръце високо и после ги свали надолу.

В котлето избухна пламък, изригна нагоре, затанцуваха искри.

- Тези са дадени от баща ви на мен. Те са символ на неговата любов и на моята. Вие сте - и тримата - дошли от тази любов.

Хвърли трите медни гривни в пламъка и обикаляйки край него, добави козина и косми, перца и кръв.

- Богинята ми дари силата и сега стоя на това място, в този час. Правя заклинание да защити от зло децата ми, три, и всички, които ще дойдат след тях, след мен. Конят, соколът, хрътката, с кръвта са те обвързани завинаги да закрилят и да служат с живота си на живота в радост, в мъка, в здраве и в беда. На земята, във въздуха, в огъня и в морето. Както казах, тъй да бъде.