Тя се разсмя, че Аластар изцвили тържествуващо.

Роден беше за това, осъзна Айона. Както и тя.

- Кротко - прошепна тя. - Трябва да останем на земята, засега.

Мигновеното политане, а след това удоволствието от галопа върху прекрасния кон разсея всичките й страхове. Остави го той да определи темпото - жребецът определено беше бърз. Завиха покрай реката, после се отдалечиха, слязоха по една тясна пътека в гъстата гора и излязоха на поляната, където се намираше конюшнята, зад голямото заграждение за прескачане на препятствия.

Сега го накара да забави - кротко, кротко, - за да си поеме въздух и да огледа наоколо.

В далечния край се издигаше къщата, иззидана от сив камък, с две приказни кули и много проблясващи прозорци. Красиво оформен и застлан с каменни плочи двор, ограден с висока стена, я делеше от гаража и жилището - на Бойл - над него.

Вдясно имаше още едно заграждение. Три коня стояха до оградата и се взираха в дърветата, сякаш изпаднали в дълбок размисъл.

Забеляза работници, ремаркета, камиони - пикапи, за бога - доста голям и мощен черен джип.

Тъмната беъцица

155

Всичко й говореше за успешен бизнес, практично отношение и едновременно с това красиво подредено. Забавила до спокоен тръс, тя се насочи към конюшнята, но дръпна юздите на Аластар, когато чу да викат името й.

Забеляза Фин - с джинси, ботуши и онова страхотно кожено яке - да й сочи да върви към заграждението с препятствията, накъдето сам се бе запътил.

Отвори й портата, махна й да влезе.

- Мийра каза, че си искал да ме видиш.

- Така е. - Наведе глава настрани и я изгледа с проницателните си зелени очи. - Забавлявала си се.

- Аз… Моля?

- Сияеш цялата, както и този момък тук.

- О. Ами. Пояздихме в галоп насам.

- Сигурен съм в това, а вероятно е имало и още нещо, но няма значение - добави бърЗО той, преди тя да реши какво да отвърне. - Искам да видя как двамата с Аластар ще се справите с една обиколка тук.

Малко неща биха я изненадали повече.

- Искаш да направим една обиколка на препятствията?

- Както вече казах. - Затвори портата и пъхна ръце в джобовете си. - Сама реши как да минеш.

Тя остана неподвижна за минутка, изучавайки терена. Би казала, че настоящото разпределение на препятствията е със средна трудност. Няколко двойни скока, нищо опас-но, с достатъчно място за правилен заход.

- Ти си шефът. - Сръчка Аластар напред, накара го да направи завой, после го пришпори в лек галоп.

Изобщо не се съмняваше в него - все пак бяха полетели заедно. Усети го как се напряга за първия скок. Минаха с лекота над летвата, приближиха се към следващата и отново се издигнаха над нея.

- Какво си намислил? - измърмори Бойл, когато се приближи до Фин. Неговите ръце също бяха в джобовете, но свити в юмруци.

Фин дори не го погледна, когато Бойл застана зад гърба му.

156

Родьт 0’Дуайър

- Казах ти, че искам да видя какво може тя. Трябва да знам. Обърни посоката и отново го преведи по терена - викна той.

Хвърли бърз поглед към гората. Сега там нямаше сенки, а само дървета, но това щеше да се промени. Затова трябваше да знае.

- Не съм ти нужен тук сега - подхвана Бойл.

- Имам работа в Голоуей, както знаеш. Единият от нас трябва да остане с нея, докато сме сигурни, че може да се справи с урока.

- Няма причина да използваме нея като инструктор.

- Няма причина и да не го правим, нали? Господи, двамата са като коприна, слети са в едно. Този кон вече й принадлежи. Май ревнувам от това. Той ме харесва, но никога няма да ме обича така, както обича нея. Естествено, още една стрела в сърцето ми.

Тупна Бойл по рамото.

- Ще се видим в бара - трябва да съм свършил и да съм се върнал преди осем. Ще изпием по халба, ще хапнем и ще ми кажеш как се е справила. А после ще пийнем по още една бира, която да развърже езика ти достатъчно, за да ми кажеш какво се е случило между теб и русата вещица, та си толкова мрачен.

- Две бири не могат да развържат езика ми, приятелю.

- Тогава ще изпием по три. Браво, Айона. Страхотна картинка сте двамата.

- Роден е за това. - Тя потърка Аластар по врата, докато го водеше към тях. - Аз съм само товар върху гърба му.

- Двамата сте едно цяло. След малко очакваме нова ученичка. На единайсет години е и вече язди стабилно, но е решила, че иска да се научи да прескача препятствия. Ти ще я поемеш.

- За какво?

- За урок. Като инструктор. Ще получиш част от таксата за урока. Ако нещата потръгнат добре и за двете

Тъмната вещица

- 157

страни. Бойл ще остане да наблюдава първия ти урок, тъй като аз имам работа другаде.

Фин забеляза как погледът й за миг се спира на Бойл и веднага отскача встрани.

- Добре. Как се казва момичето и кой кон искаш да язди?

- Сара Ханигън и ще дойде с майка си Моли. Ще оседлаят за нея Уинифред, казваме й Уини. Кобилата е истински ветеран. Днес е трийсет минути, урокът. Да видим как ще й понесе. Ако й харесва, двете ще се разберете кои дни и часове са най-удобни за уроците.

- Звучи ми добре. Засега ще се оправя и така, но предпочитам да съм на седло за скокове другия път, когато съм инструктор.

- Разбира се, ще те екипираме^Значи, аз тръгвам. Ще се видим в бара, Бойл.

Докато Фин се отдалечаваше с широки крачки, Айона сведе поглед към Бойл и го забеляза да пристъпя от крак на крак.

- Е, какво?

- Ще се погрижа да оседлаят Уинифред.

Когато се извърна към конюшнята, Аластар бутна с глава гърба на Бойл.

- Аластар! Съжалявам - веднага каза тя и прехапа здраво устни, за да потисне напиращия смях. - Не бъди груб - укори тя коня и навеждайки се към ухото му, допълни, - макар да е много забавно.

Тя скочи от гърба му и привърза юздите за оградата.

- Чакай тук. Може ли да видя твоята любима? - попита тя Бойл.

- Моля?

- Кобилата Дарлинг. Онази, която си отмъкнал от онзи негодник.

- О. - За миг се начумери, после сви рамене. - Вътре е.

- Само ми покажи накъде да вървя. Бездруго трябва да погледна Уини и да видя с кого ще работя днес.

158

Родът О’Дуа0ър

- Добре.

Той закрачи решително и след като вдигна очи към Аластар, тя го последва. Със здраво стисната уста.

Не я представи на работниците вътре, нито на черно-бялото куче с размахана опашка, затова сама се представи коя е. И игнорирайки явното нетърпение на Бойл, стисна ръка на Кевин и Мууни, после почеса Бъгс, наречен така, защото обичаше да яде буболечки, зад ушите.

Стори й се, че помещенията тук са поне два пъти по-големи, отколкото в другата конюшня, но миризмите, звуците, атмосферата бяха същите.

Шефът й спря пред едно отделение с красива червени-кавокафява кобила вътре.

- Това е Уини.

- Хитруша е, нали? Умница си ти, нали, Уини? - Стройна и дребничка, прецени я Айона, докато галеше бузата й. Отличен размер за едно малко момиче, а спокойните й очи предвещаваха само добри неща за новак в прескачанията на препятствия.

- Мога и аз да я оседлая за урока, ако ми покажеш къде са такъмите.

- Кевин ще се оправи. Кевин! Малката Сара ще дойде след малко за първия си урок по прескачане. Уини е за нея.

- Значи, ще я приготвя.

Айона се обърна. И видя бялата кобилка.

- О, мили боже, гледай ти.

Почти искрящобяла, стройна, величествена - много млада, забеляза Айона, когато се приближи - кобилката я гледаше със златистокафяви очи.

- Това е…

- Аня - довърши Айона. - Която Фин е нарекъл на кралицата на феите. Засега е само принцеса, но някой ден ще бъде кралица. — Когато Айона вдигна ръка, Аня сведе глава, сякаш й оказваше огромна чест. - Смайващо красива е и отлично го съзнава. Много е горда и само чака да дойде нейното време. И то ще дойде.

Тъмната вещица

159

- Ще почакаме, поне година, мисля, преди да я заплодим.

Не това време, помисли си Айона, но само кимна.

Ти ще полетиш - мислено й каза тя. - И ще се влюбиш.

- Фин определено разбира от коне - отбеляза тя, пристъпвайки назад.

- Така е.

Айона поспря да поздрави и други коне, докато вървеше по леко наклонената циментова пътека. Хубави, здрави животни, прецени тя, както и няколко истински красавци

- макар никой да не можеше да се мери с Аластар и Аня

- настанени в чисти и просторни отделения.

После стигна до една дореста кобила с големи проницателни очи и дълга бяла ивица върху челото и нямаше нужда да й казват коя е. ~’ **

- Ти си Дарлинг и наистина си много миличка.

Още преди Бойл да застане до нея, кобилата вече бе извърнала глава, големите й очи грейнаха топло, а цялото й тяло потръпна. Не от страх, каза си Айона, а от истинска радост.

Беше го подушила, усетила го бе, преди да се покаже. Любов и пълна всеотдайност я подтикваха да протегне шия, за да докосне рамото му нежно, като целувка.

- Здравей, момичето ми. - Гальовният му тон накара Дарлинг да изпръхти от удоволствие и тя извърна глава към ръката му.

Той отвори вратата на отделението, влезе вътре.

- Само да й погледна крака, докато съм тук.

- По-добре е - обади се Айона. - Но тя си спомня болката. Помни и глада. Страха си. Преди теб.

Без да каже нищо, той приклекна и прокара длани нагоре по предния й крак, после отново надолу, докато Дарлинг закачливо душеше косата му.

- Имаш ли ябълка в джоба на сакото си? Почти сигурна е, че имаш.

160 -

Родът 0’Дуайър

Беше… стряскащо да чува изречени на глас мислите на коня си, но той отново се изправи и погали хълбоците на Дарлинг.

Айона си каза, че ако един кон можеше да мърка, то този щеше да го направи.

Докато Аня я бе запленила с красотата и грацията си, Дарлинг трогна сърцето й с непресторената си и безгранична обич.

И двете знаеха, Дарлинг и тя, какво е да копнееш за любов или поне за истинско разбирателство и приемане. Да желаеш толкова силно да намериш мястото си и цел в живота.

Изглежда, желанието и на двете се бе изпълнило.

После бръкна в джоба си за ябълката, а в другия - за джобния нож. Айона почувства удоволствието на Дарлинг от почерпката и още повече от това, че й е предложена такава.

- Много добре наддаваш, момичето ми, но пък нали е само парче ябълка? - Тя я захапа внимателно и изгледа втората половинка, докато дъвчеше.

- Това е за Уини, ако се държи добре с ученичката си.

- Ти си я спасил. - Айона го изчака да излезе и да затвори вратата на отделението. - Завинаги ще бъде само твоя.

Айона се пресегна да я погали и Дарлинг отново протегна шия.

- Не се стряска от теб - отбеляза Бойл. - Това е голям напредък. Все още е малко нервна с непознати.

- Двете се разбираме.

Когато Дарлинг изви глава и докосна с буза лицето на Бойл, а той само извади половинката ябълка от джоба си и й я подаде, Айона разбра, че това е краят.

- Ще взема друга за Уини. Не си получила достатъчно ябълки в живота си.

- Това ме довърши - измърмори Айона. - Много бързо се ядосвам, предимно с основание - поне така си мисля.

Тъмната вещица • 161

И

Но никак не ме бива да се сърдя дълго. Просто не мога да задържам яда си, толкова ми тежи. А като стоя тук и гледам тази споделена любов между вас, просто няма как да остана сърдита. Затова ти казвам, че вече не съм ти ядосана, ако изобщо има значение.

Бойл я изгледа предпазливо и замислено.

- И денят, и работата ще вървят по-добре, ако не ти тежи нищо.

- Съгласна съм. Добре. - Тя протегна ръка. - Мир?

Той се намръщи за миг, но пое ръката й. Възнамеряваше

да я пусне веднага. Но не го направи.

- Работиш за мен.

Айона кимна.

- Вярно е.

- Братовчедка си на един отутй-добрите ми приятели.

Пулсът й леко се ускори, но тя отново кимна.

- Така е.

- И не е минала и седмица, откакто те видях за първи път.

- Не мога да го оспоря.

- Това, което си, е… важно.

Сега тя се намръщи.

- Важно за какво?

- Ами, важно е като факт. И нещо, което ти самата едва сега опознаваш.

- Добре. Самият факт ли е проблем за теб?

- Не съм казал, че е проблем.

- Да не би да мразиш вещици?

Обидата, изписана по лицето му, възпламени зелените искрици в златистите му очи.

- Много глупаво изказване, след като знаеш, че съм приятел с трима от тях, а единият е и мой съдружник.

- Тогава защо го изтъкваш като причина, заради която не искаш или не бива да искаш - не съм сигурна кое е вярно - да се интересуваш от мен?

162

Родът СГДуаОър

- Защото просто е факт. Толкоз. И много бих искал да знам дали има поне един-единствен мъж - продължи разпалено той, - който не би се замислил сериозно над това.