- Защо си била там?

- О, Фин ме повика. Дадоха ми да водя урок по прескачане на препятствия. Отидох дотам с Аластар. Двамата полетяхме малко.

- Света Бриджит.

- Не го направих нарочно, не съвсем, и спрях бързо. После Фин трябваше да тръгне нанякъде и Бойл остана да наглежда първия ми урок, за да е сигурен, че няма да объркам нещо, вероятно. Помолих го да ми покаже Дарлинг, но първо видях Аня и о, господи, тя е истинско чудо.

- Не ме интересуват конете - напомни й Брана.

- Знам, но се опитвам да ти обясня. После видях Дарлинг и докато гледах нея и Бойл заедно, осъзнах, че не мога

170

Родьт 0’Дуайьр

да му се сърдя. После нещата се случиха от само себе си, защото вече не му бях ядосана.

- Защо си била? - учуди се Конър.

- О, ами, случи се нещо тази сутрин, когато мина да ме вземе.

- Целунал я е така, че мозъкът й протекъл през ушите - поясни Брана и Конър се ухили.

- Бойл ли? Гледай ти, значи.

- А после се държа грубо и отвратително и това ме ядоса. Но докато го гледах заедно с Дарлинг, не можех да продължа да се сърдя, затова му казах, че вече не съм ядосана, и тогава нещата се случиха от само себе си, и той просто ме сграбчи и отново го направи. Сигурно съм изгубила поне двайсет процента от мозъчните си клетки вече. А и урокът мина толкова добре, беше ми хубаво отново да имам ученичка, затова се чувствах прекрасно и малко разсеяна - призна си тя - и си мислех, че може би е добра идея да поканя Бойл да излезем - да пийнем по бира или да идем на кино, нещо такова. И тогава осъзнах, че не съм там, където би трябвало.

Описа им всичко до най-голямата подробност.

- Не си била съсредоточена - отбеляза Брана. - Ако имаш намерение да използваш огъня за защита или за атака, трябва да си абсолютно сигурна.

- Никога досега не го е използвала срещу нищо и никого — изтъкна Конър. — Но е проявила достатъчно съоб-разителност и кураж да използва огън. Другия път ще му опърли кожата. Нали така, Айона?

- Точно така. - Защото никога повече нямаше да допусне да се чувства толкова безпомощна и уплашена. - Канех се да опитам отново, но бях уплашена. После Ройбиър се спусна от небето. Най-красивата птица, която съм виждала някога.

- Хубавец ми е той - усмихна се Конър.

- А после и Кател се появи, както и вие двамата. Блокирах - призна си тя. - Все едно се озовах в някакъв сън.

Тъмната вещица

171

Мъглата, черният вълк, червеният камък, светещ на шията му.

- Подхранва силата му. Камъкът - обясни Брана, - както и страхът ти. Ще работим повече. Ще си носиш амулета. Конър ще те изпраща сутрин до конюшнята и ще се погрижим някой да те връща у дома в края на деня.

- О, няма…

- Брана е права. Само за една седмица се появи в сънищата ти, а вече и в реалността. Ще бъдем по-внимателни и толкоз. Докато решим какво ще се прави. Върви да си вземеш амулета и ще се захванем с работа.

Айона се изправи.

- Благодаря ви, че се появихте.

- Ти си наша - простичко отвърна Конър. - И ние сме твои.

Думите и непоклатимата вяра-в тях предизвикаха парене в очите й, докато Айона бързаше да мине през кухнята към къщата.

- Много й се струпа за съвсем кратко време - подхвана Конър.

- Знам. Отлично го знам.

- А ти беше толкова рязка, защото се боиш за нея.

За миг Брана не каза нищо, просто продължи да приготвя чая, което я успокояваше.

- Аз съм тази, която я обучава.

- И вината не е само твоя, както не е и нейна. За всички ни преживяното е добър урок. Той е по-смел, откакто тя се появи.

- След като и тримата сме тук, той знае, както и ние, че часът наближава. Ако успее да я нарани или да я привлече на своя страна…

- Тя няма да мине на негова страна.

- Няма да го направи, не-и съзнателно. Мисля, че притежава твоята вярност и изпитва прекалено силна благодарност за малкото, което е получила.

- Когато си гладувал дълго, се чувстваш благодарен и за залък от трапезата. Ние винаги сме били заедно. И ви

172

Родът О’Дуа0ър

наги сме били обичани. Тя търси любов - да дава и да получава. Не съм надзъртал - добави той. - Толкова е вплетено в същността й, че няма как да не го видя.

- И сама го виждам. Е, сега има нас, независимо дали й харесва, или не.

Конър взе чашата чай, която сестра му му подаде.

- Значи, нашият Бойл, а? Сграбчил братовчедка ни и я нацелувал до забрава, съдейки по чутото. Едва е прекрачила прага ни, а моят приятел вече й се нахвърля.

- О, престани с хлапашките истории.

Той се засмя, отпи от чая си.

- Как да престана, като е толкова забавно?

Тъмната вещица

173

ДЕСЕТА ГЛАВА

Съсредоточаване. Брана неуморно го натякваше. Айона се мъчеше да го постигне, после и да задържи фокуса. Ставаше все по-добра - Брана я бе похвалила с половин уста - но далеч не бе постигнала нивото, което взискателната й учителка считаше за достатъчно високо.

Чудеше се как изобщо може да се съсредоточи човек, който е мокър до кости и почти замръзнал.

Дъждът се сипеше от тъмнотии сиво небе, както бе през последните два дни и нощи, без прекъсване. Това до голяма степен означаваше работа на закрито - както в конюшнята, така и в занаята. Нямаше нищо против наистина. Харесваше й да подрежда такъмите заедно с Мийра и да помага на Мик в уроците с една млада ездачка, както и на една пъргава осемдесетгодишна дама на манежа.

Много се радваше, че има повече време да се грижи за конете и да се сближи с тях. Бе сплела гривите на всички кобили, доволна да види как грейват от допълнително оказаното им внимание. И макар да усещаше, че и мъжките животни биха се радвали на новата прическа и вниманието, знаеше, че Бойл ще е против. Затова бе сплела по една малка плитка на всеки, за да зарадва конете и да не дразни шефа си.

Освен това се учеше. Вътре в ателието на Брана с тлеещия торф в огнището и сладкото ухание на билки и восък във въздуха тя се учеше как да разтвори широко съзнанието си и да приеме силата си - и как да шлифова острите ръбове. Нощем четеше и се ограмотяваше, докато вятърът блъскаше поройния дъжд в прозорците.

174

Родът О’Дуа0ър

Но как, за бога, можеше да мисли изобщо, камо ли да се съсредоточи, докато дъждът се плискаше върху главата й и студът я пронизваше до кости.

Още по-лошото бе, че Брана стоеше насреща й напълно суха, с разкошната си дълга черна коса и безмилостен поглед.

- Това е вода - напомни й тя. Стоеше в спокойното слънчево кътче, което бе сътворила за себе си, и се усмихваше уверено отвъд пелената от дъжд, сипещ се от другата страна на преградата.

- Знам, че е вода - измърмори Айона. - Стича се по врата ми и ми влиза в очите.

- Контролирай я. Да не мислиш, че всеки път, когато, силата, която имаш и която е част от теб, ти е нужна, ще бъдеш на топло и сухо? Или че Кеван ще чака хубаво и ясно време, за да се изправи насреща ти?

- Добре, добре, добре! - От върховете на пръстите й проблеснаха искри и струйките дъжд се превърнаха в пара.

- Не по този начин. Не искаш да я променяш - макар че се справи добре. Премести я. - Леко и без видими усилия Брана разшири периметъра на слънчевото си кътче с няколко сантиметра.

- Самохвалка - измърмори под нос Айона.

- И в теб е заложено също, което и в мен. Отблъсни

дъжда настрани от теб.

Харесваше й усещането за огъня във вените й и как напира да изскочи навън, но сега го удържа. И използва яда и гнева, които й помагаха да го извика, за да побутне, отблъсне и отвори пространство.

Един сантиметър, после два и тогава го видя, почувства го. Наистина бе просто вода. Като тази в купата. Въодушевена, тя бутна по-силно и още по-силно, така че поройният дъжд сякаш подскочи и се събра във вълна. Която се плисна бурно в преградата на Брана.

- Не исках да… имам предвид, че не се опитвах да те оплискам. Не точно.

Тъмната вещица

- 175

- Но нямаше да съжаляваш, ако бе успяла - спокойно довърши Брана. - Поздравления за свършеното. Ще трябва да поработиш над ловкостта си и по-изчистените форми - както и над пълния контрол - но успя да го направиш, което е добро начало.

Айона примигна, избърса мокрото си лице и забеляза, че е направила тясна, но суха ивица около себе си. В нейното малко царство нямаше бледозлатиста слънчева светлина, но и не валеше.

- Браво на мен!

- Не губи контрол. Не го разширявай. Само за теб е.

- Сигурно и останалите жители на страната ще се радват на малко сухо време, но разбирам. Ако спрем дъжда тук, може да предизвикаме потоп другаде.

- Не можем да знаем със сигурност, затова не рискуваме. Движи се заедно с нега,- показа й Брана, крачеща в широк кръг, но винаги на сухо.

Когато Айона се опита да стори същото, преградата й се понамокри, но тя задържа контрол над границите.

- Много добре. Тъй като сме в Ирландия, няма да ти липсва дъжд, за да се упражняваш и занапред, но за днес свърши добра работа. Да влезем вътре и да опитаме някоя по-простичка отвара.

Брана се отправи към ателието си, докато Айона се мъчеше да задържи и контролира сухото кътче около себе си.

- Мога да ти помогна с опаковането и бутилирането на стоката за магазина. Много искам да помогна с нещо - продължи тя. - Ти изцяло отговаряш за готвенето и отделяш голяма част от времето си - както и Конър - за да ме обучаваш. Доста ме бива да следвам указания.

- Така е.

Брана винаги бе предпочитала усамотението на ателието си. Беше различно от това да наеме служители за магазина си в Конг, които да обслужват клиентите и да се занимават с пратките и всичко останало. Но ателието й беше нейното убежище. Обикновено.

176

Родьт О’Дуа0ър

От друга страна, помисли си тя, уроците и нуждата от тях наистина отнемаха от времето й.

- Ще ми е от полза - реши тя. - Ще видим как ще го направим.

Брана влезел ателието с Айона по петите й, оставяща капки по пода.

- Тъкмо щях да ви оставя бележка - обади се Мийра откъм работния плот. - И за двете.

- А сега ще пийнеш чай и ще ни погостуваш. Не съм те виждала отдавна. Айона, недей да оставяш следи по пода.

- Лесно ти е на теб. Ти си суха, а аз - вир-вода. Сигурно приличам на мокра кокошка.

- По-скоро на удавена - отбеляза Мийра.

Брана се запъти направо към чайника.

- Направи заклинание за външния си вид.

Айона мълчаливо изгледа Мийра.

- Тя знае всичко по въпроса, че и отгоре. Погрижи се за себе си.

- Не ме бива никак. Казах ти, че веднъж опитах да направя такова заклинание и беше истински кошмар.

- Нали затова са тренировките. Обикновено смятам заклинанията за външния вид или сушенето на дрехите например, вместо просто да се преоблечеш, за проява на мързел и суета, но сега е удобен момент да потренираш. Ако все пак си докараш брадавици или пъпки по лицето, аз ще се погрижа. - Брана й хвърли поглед през рамо с лукава усмивка. - Все някой ден.

- Веднъж ми направи заклинание и на мен, помниш ли, Брана, когато бяхме на петнайсет май. Аз отчаяно исках да стана руса, тъй като Шеймъс Латимър, любовта на живота ми по това време, предпочиташе блондинки.

Чувствайки се като у дома си, Мийра свали якето си и го окачи на една закачалка, после разви шала от врата си и го сложи върху якето, както и шапката си.

- Тъкмо щях да се боядисам - бях взела боята, за която бях спестявала цели две седмици - и се появи Брана, направи заклинанието и промени цвета на косата ми.

Тъмната вещица • 177

12*

Айона изгледа замислено Мийра.

- Не мога да си те представя руса, не и с твоя тен на лицето.

- Беше голям кошмар. Изглеждах като болна от жълтеница.

- И твърде упорита, за да си го признаеш - напомни й Брана.

- Така си беше, затова издържах цяла седмица, преди да я помоля да върне всичко както си беше. Помниш ли какво ми каза тогава?

- Нещо в смисъл, че да се промениш заради самия себе си, е приемливо, но да го направиш заради мъж, е проява на слабост и глупост.

- Толкова млада, а вече мъдра - отбеляза Мийра и се разсмя с гръмкия си смях. - А Щеймъс се натискаше тайно с Катрин Кели, която беше руса като жълтурче. Но преживях и това разочарование.

- И това е полезен урок - обади се Брана. - Но в този случай ще го броим за тренировка. Хайде, Айона, погрижи се за вида си и ще пийнем чай заедно.

- Добре. Почвам. - Тя издиша шумно и искрено се помоли да не се подпали сама, докато се концентрираше най-напред върху якето, пуловера и джинсите.

Вдигна се пара, но никакви пламъчета не избухнаха. Започна да усеща как пръстите на краката й се размразяват, кожата й се затопля и с усмивка прокара длан по сухия ръкав на якето си.

- Получи се.