- Колко време щях да спестя от пране, ако знаех как да правя това - отбеляза Мийра.

Ухилена, Айона прекара длан върху мократа си коса и я превърна в суха и лъскава коприна. Засмя се весело и закри лице с длани, за миг затвори очи. Когато свали ръцете си, лицето й грееше, устните й бяха порозовели, а миглите й бяха по-тъмни и по-дълги.

- Как изглеждам?

178

Родът 0’Дуайър

- Готова да хукнеш към бара и да флиртуваш с всички красавци там - подхвърли Мийра.

- Наистина ли? - Очарована, Айона се втурна към огледалото. - Изглеждам добре! Вярно е.

- Умело направено, при това с известна грация. Добре се получи.

- Стой наблизо - обърна се Айона към Мийра. - Тя никога не ми говори така насаме.

- Затова, когато го казвам, знаеш, че го мисля. Имам маслени бисквити, Мийра, както и от жасминовия чай, който харесваш.

- Няма да откажа и на двете. - Настани се удобно до масата и за миг се наведе да погали Кател, който дойде и сложи голямата си глава в скута й. - Времето доста ограничава бизнеса ни, а казват, че и утре ни чака същото. Бойл е направил уговорка с училището да доведат децата да видят конете. Малчуганите ще пояздят с водач вътре на манежа.

- Чудесна идея.

- О, пълен е с такива нашият Бойл. - Мийра се усмихна на Айона, докато си вземаше бисквитка. - А аз се замислих за рождения ден на сестра си другия месец и се сетих за теб. Тя живее в Кери, тъй като с мъжа й работят там - обясни тя на Айона. - Мислех си за онези комплекти, които правиш - сапун, свещ, лосион и такива неща - специалните подаръци, които правиш за всеки според характера и личността му.

- Ясно. Искаш да ти направя такъв за Морийн?

- Много бих искала. Тя е най-голямата в семейството, както знаеш, и ще навърши трийсет и пет. По някаква причина това направо я подлудява, сякаш младостта й си е отишла завинаги и вече я очакват само страданията и неволите на старостта.

- Да е жива и здрава Морийн, но винаги си е падала по драмите.

- Такава си е. Омъжи се за Шон, когато беше на деветнайсет, така че вече шестнайсет години върви подире му.

Тъмната вещица

179

Мил и трудолюбив човек е - продължи тя, - но адски муден. Има двама тийнейджъри, които я докарват до ръба на лудостта, че и понякога отвъд, както и още едно хлапе в добавка. Напоследък е почнала да ми праща съобщения денонощно, както и на другата ни сестра, и на майка ни, за да ме държи в течение с изпитанията и мъките си. Надявам се, че подаръкът, след като е създаден специално за нея и е свързан с грижи за тялото и женски глезотии, може да й повдигне духа достатъчно, за да престане да ме тормози, така че да ми мине желанието да я удуша.

- Значи, подаръкът е за теб - засмя се Брана.

- Спасявам й живота, което ме прави добра сестра.

- Ще ти го приготвя другата седмица.

- Винаги съм искала да имам сестра - замислено отбеляза Айона.

- Искаш ли моята? Вземай’Квято искаш от двете: Ще си задържа братята, понеже не са такива досадници през повечето време.

- Да си единствено дете, е доста самотно, а и няма как да се оплакваш от братята и сестрите си.

- Виж, оплакването би ми липсвало - призна Мийра. - Кара ме да се чувствам по-умна и по-добра.

- Някога си фантазирах, че имам брат и сестри.

Развеселена, Мийра се облегна на стола си.

- Така ли? И как се казваха?

- Кейти, Алис и Браян. Кейти беше най-голямата - търпелива, умна и добра. Алис беше най-малката и все ни разсмиваше. Двамата с Браян бяхме най-близки по години. Той непрекъснато се забъркваше в неприятности, а аз се опитвах да го измъкна. Понякога ми се струваше, че ги виждам толкова ясно, колкото вас сега.

- Това е силата на желанията ни - обясни Брана. Самотно дете, помисли си тя. Толкова пренебрегвано, лишено от грижи и разбиране.

- Сигурно. Не разбирам напълно какво означава това, но за мен те много често бяха по-истински от всеки друг. С тях и конете не скучаех никак.

180

Родът 0’Дуайър

Тя спря за миг и се разсмя.

- Само аз ли съм имала въображаеми другарчета?

- На мен Конър ми беше повече от достатъчен.

- Наистина е повече от достатъчен - повтори Мийра.

- А и ние двамата с него разбрахме какви сме много отдавна, бяхме много по-млади от теб.

- И въпреки това и двамата сте създали много силни връзки и важни неща. Работата ти тук, магазинът, неговата школа за соколи - всичко, което прави със сръчните си ръце. Както и ти, Мийра. Ти не си от собствениците, но си много важна част от бизнеса.

- Харесва ми да мисля, че е така.

- Съвсем ясно е. И Бойл, и Фин ценят високо уменията ти и мнението ти, разчитат и на двете. Мисля, че си заслужила уважението и на двамата, а това не е никак лесно. Искам го и аз. Искам да създам нещо свое и да спечеля уважението на другите, да знам, че хората, които обичам, могат да разчитат на мен. Бихте ли могли да искате нещо повече?

- Хубаво е да имаш това, което каза ти - замисли се Мийра. - Аз лично не бих отказала и гърне жълтици.

- И какво ще правиш с него?

- Това е добър въпрос. Мисля, че първо ще си купя къща - не е нужно да е лъскава, просто една хубава къща с малко земя и плевня, където да мога да гледам един-два коня.

- Ами мъж?

- За какво? - засмя се Мийра. - За удоволствие или за постоянно?

- И за двете или поне за едното.

- Няма да откажа удоволствието, понеже има известна липса на подобни забавления в живота ми в последните месеци. Колкото до другото, не търся нещо завинаги. Мъжете идват и си отиват - добави тя и се настани по-удобно с чашата благоуханен чай в ръка. - С изключение на милия и муден Шон, доколкото ми е известно. Най-добре да не очакваш или да искаш да останат завинаги, така напрежението е по-малко.

Тъмната вещица

181

- Но нали напрежението ти показва, че си жив - възрази Айона. - Аз пък искам да имам мъж завинаги - такъв, който също да ме иска. Искам необуздана и страсгна любов

- която никога не свършва. И деца - не само едно - искам куче, кон, къща. Едно голямо и весело семейство. Ами ти?

- попита тя Брана.

- Какво искам аз ли? Да живея живота си. Да сложа край на това проклятие, което тегне над всички ни, и да смажа онова, което е останало от Кеван.

- Това не е нещо лично за теб. Само за теб, Брана - настоя Айона. - Богатство, пътешествия, секс? Дом, семейство?

- Достатъчно пари, за да пътувам до екзотични места и да правя див секс с екзотични мъже. - Тя се усмихна и си сипа още чай. - Това май покрива всичко.

- Аз тръгвам с теб. - Мийра бЛожи длан върху ръката й. - Ще оставяме разбити сърца по целия свят. Можеш да дойдеш с нас - предложи тя на Айона. - Ще видим всички чудеса на света и ще се отдаваме на удоволствия, където и да сме. После можеш да се върнеш, да избереш мъж завинаги и да си направите много бебета. Аз ще построя моите дом и плевня, а Брана ще си живее, както си поиска, свободна от проклятието.

- Дадено. - Брана вдигна чашата си за тост. - Трябва само да победим древното зло и да спечелим несметно богатство, останалото са подробности.

- И двете можете да се наслаждавате на екзотичен секс и сега - възрази Айона. - Никак не е трудно да си подбираш мъжете, когато изглеждаш като келтска богиня.

- Предлагам да я задържим - заяви Мийра на Брана. - Върши чудеса за егото ми.

- Вярно е. Брана прилича на излязла от приказка, без дори да полага усилия, а ти си като принцесата воин. Мъжете сигурно се търкалят в краката ви.

Вратата се отвори и заедно с дъжда влязоха Конър, Бойл и Фин.

- Не всички - измърмори Мийра.

182

Родът 0’Дуайър

- Вижте кого довлякох. - Конър изтръска дъжда от косата си като куче, а Кател скочи да посрещне новодошлите. - Трябваше или да ги домъкна тук, или да построим Ноев ковчег. Имаш ли още чай и бисквити?

- Разбира се. Не оставяй мокри следи по пода. Това значи ли, че светът на бизнеса е спуснал кепенците?

- За днес - отвърна й Бойл. - Уговаряхме Фин да ни черпи за вечеря, но за малко да се удавим, докато решим къде.

- А тук е най-хубаво. - Конър отиде до огъня и протегна ръце. - Особено ако можем да изнудим някого да направи голяма тенджера супа.

- Някого, значи?

Конър само се усмихна на Брана.

- И тогава се сетих за милата си сестричка.

- Прекалено често си ме представяш в кухнята.

- Защото си страхотна там. - Наведе се и я целуна.

- Аз мога да обеля и нарежа каквото ми кажеш. - Айона реши, че това е почти като да покани Бойл на вечеря. - Ти можеш ли да белиш и режеш, Бойл?

- Мога, особено щом ще получа вечеря в замяна.

- И аз съм склонна да бъда робиня в кухнята за една топла супа в такава нощ - обади се Мийра. - Ами ти, Фин?

Той продължи да развива увития около врата му шал.

- Каквото поиска или реши Брана - за тази вечер.

- Тогава най-добре да ида да видя какво мога да сложа в тази прословута супа. - Тя стана и мина през задната врата. Кучето остави Фин, за да я последва.

- Тя ще е по-спокойна, ако си тръгна - отбеляза Фин.

- Никъде няма да ходиш. - Рядък изблик на гняв се прокрадна в гласа на Конър. - Не може да стане така и тя го знае, както и ти. Имаме нужда от теб. Казах на Фин и Бойл какво стана преди няколко дни - обясни той на Айона.

- Какво е станало? - попита Мийра.

- Ще ти кажа и на теб след малко. Но знаеш, че съм прав. Нуждаем се от теб и тя го разбира. В крайна сметка

Тъмната вещица

183

тя няма да остави обърканите ви отношения да застанат на пътя ни.

- Може би не е зле някой да ми каже за тези объркани отношения. - Айона бутна настрани чая си. - Хубаво би било да знам всички подробности, вместо да се опитвам да си сглобя картинката парче по парче.

Фин се приближи до масата, после дръпна яката на пуловера си.

- Това е неговият белег - знакът, с който вашата кръв е белязала моята. Нося този белег и Брана не иска да погледне отвъд него и да види какво е тя за мен и какво съм аз нея.

Айона се надигна и го разгледа внимателно. Пентаграм, както гласеше легендата, ясно очертан и видим като татуировка.

- Не прилича на белег по’рождение, а по-скоро на татуировка или следа от ударено. С него ли си роден?

- Не. Появи се много по-късно. Бях навършил осемнайсет.

- Винаги ли си го знаел?

- Не и откъде идва силата ми, но знаех, че я имам. - Нагласи отново пуловера си. - Силна жена си, Айона.

- Не съвсем. Или поне не достатъчно. Засега.

- Мисля, че грешиш в това. - Той повдигна леко брадичката й с пръст. - Ще удържиш своето, когато е най-важно, така мисля. Тя ще се нуждае от твоята непоклати-мост и от отвореното ти съзнание.

- Конър каза, че се нуждаем от теб, и аз му вярвам. Ще ида да помогна на Брана в готвенето.

- Идвам с теб. - Мийра се надигна от мястото си. - Дайте й няколко минути да свикне с идеята - но не се тъпчете с бисквити. Тя ще направи каквото е нужно, Фин, независимо от цената.

- Както и аз.

Айона мина през задния вход на ателието с Мийра, след това през склада и влязоха в къщата.

184

Родът 0’Дуайър

- Почакай, преди да идем при Брана. - Айона спря. - Какво е станало между нея и Фин? Не те моля да клюкарс-тваш, нито да предадеш доверието й - което очевидно е голямо и истинско помежду ви. Смятам, че го разбираш. Надявам се да е така.

- Разбирам, но не ми е лесно да споделя с теб онова, което тя не ти е казала сама. Ще ти кажа, че двамата бяха влюбени. Млади и лудо влюбени. Бяха щастливи в любовта си, макар да се караха и сдобряваха непрекъснато. Тя беше почти на седемнайсет, когато двамата го направили за първи път. И точно след като били заедно първия път, белегът се появил върху кожата му. Той не й казал. Не знам дали да го виня за това, но не й казал. И когато тя го раз’ брала, била много ядосана, но и нещо повече - покрусена. Той бил настроен отбранително, но също бил покрусен. Оттогава това е като жива рана помежду им. Повече от десет години на копнеж и страдание и прекалено голямо недоверие.

- Още се обичат.

- Любовта не се оказа достатъчна за никого от двамата.

Би трябвало да е, помисли си Айона. Винаги бе вярвала,

че ще бъде достатъчна. Но само последва Мийра към кухнята, за да помогне с каквото може.

Изглеждаше като обикновено събиране на приятели и близки в дъждовна вечер. Тихият огън, който трептеше в кухненското огнище, кучето, дремещо пред него. Имаше вино, което Конър измъкна и отвори, преди щедро да налее в чашите. Имаше доброволци, които усърдно белеха и режеха огромни купчини картофи и моркови, кълцаха чесън и лук, докато домакинята овалваше в брашно наря-зано на хапки телешко, преди да го сложи в големия тиган с дебело дъно върху печката. Във въздуха се носеше изкусително ухание и всички говореха един през друг.