Тя импулсивно грабна бутилката вино и макар той едва да бе докоснал чашата си, добави още няколко капки в нея.

- Ела да седнеш - покани го тя.

Той измърмори нещо на ирландски, преди да се върне и да заеме мястото си. И вдигна чашата към устните си.

- Каза, че сърцето и ръката му са твои - преведе й Брана. „ -ф-

- О. Същото важи и за мен и затова ще победим.

- Засрами ме в собствения ми дом.

- О, о, Брана, аз не исках да…

- И добре че го направи. Заслужих си го, а и явно е трябвало да чуя също толкова открито и ясно заявени чувства, както преди малко го направи с Бойл. Или сме един кръг, или не сме. А когато има пукнатини в един кръг, той лесно се чупи. Затова ще бъдем един кръг от този миг до свършека на всичко. - Тя вдигна чаша, вдигна я към Фин. След миг и той вдигна своята.

- Наздраве. - Конър чукна лекичко своята в тази Фин, после на сестра си и на другите край масата. - Или по-скоро дано всички богове, в които някога някой е вярвал, да ни благословят и ни помогнат да пратим това изчадие в ада.

- Съгласна съм. - Малко изтощена от прилива на емоции, Айона отново седна. Под масата Бойл улови ръката й. Изненадана, тя го погледна и срещна мълчаливия му и неотклонен поглед.

Усети как нещо в сърцето й се пропуква и вътре бликва топлина и светлина, и много надежда.

194 ►

Родът О’Дуа0ър

- Е, добре - обади се Мийра отсреща, - след като изяснихме всичко, какво, по дяволите, ще правим по-нататък?

Множество идеи бяха споделени с аргументи „за“ и „против“. По едно време Мийра стана и с очевидна лекота поднесе плато солени бисквити със сирене и маслини, за да не изгладнеят прекалено, докато яхнията къкри на котлона.

- Още не сме готови да се изправим срещу него. - Конър пъхна маслинка в устата си, докато изброяваше на пръсти аргументите си срещу предложената от Бойл открита атака. - Нямаме ясен план, нито пък резервни варианти, каквито със сигурност ще ни трябват, а и по-важното е, че Айона не е достатъчно добре подготвена.

- Не искам да съм отговорна за каквото и да било забавяне в плана.

- Тогава учи и се упражнявай повече - нареди й Брана.

- Все ми го повтаряш. Нали спрях дъжда по-рано?

Бойл повдигна вежди и посочи към прозореца, където

пороят беснееше с пълна сила.

- Временно и в ограничен периметър. Повече ме бива с огъня.

- По-скоро той те контролира, отколкото обратното - поправи я Брана.

- Сурова си, но справедлива. Но вече съм много по-добра. А и… - Тя се съсредоточи и успя да повдигне масата с няколко сантиметра, а после внимателно да я върне обратно на пода. - Владея въздуха доста добре, а и накарах да пораснат цветя в ателието, така че и земята вече не ме плаши. Мога да опитам няколко заклинания…

- Не си ли й показала как се правят заклинания? - попита Фин.

- Тъкмо почна да овладява елементите.

- Предпазливостта е хубаво нещо, Брана, но както сама каза, не знаем с какво време разполагаме.

- Пришпори ме! - примоли се Айона. - Поне малко.

- Може и да съжалиш, че си го поискала, но точно това ще направя.

Тъмната вещица

195

- Мисля, че щом влиза в сънищата ви, трябва да запишете всичко на хартия. - Мийра намаза сирене върху една бисквитка, подаде я на Брана. - Така всичко е по-ясно, а и можете да сравните преживяното. Може да излезе нещо.

- Добро предложение - съгласи се Конър.

- Ами онова място в гората? - попита Айона. - Където е живяла първата тъмна вещица. Кога мога да го видя?

В мигновеното мълчание, което последва, Айона усети напрежение, гняв, тъга. И отново Бойл улови ръката й под масата.

- Не си готова - простичко каза Брана. - Повярвай ми.

- Щом не съм готова, защо не ми кажеш каква е причината?

- Това е място по средата. - Фин говореше бавно, загледан намръщено във виното си. - Понякога е просто поляна с руините на стара камеййа колиба и отзвуците от живота, който е кипял там, магията, която е властвала там. Има надгробен камък, където същата тази магия е положена в земята. Обградена от дървета и тишина.

- А друг път - обади се Конър - сякаш се изплъзва и отделя от всичко. Не е здраво свързано с този свят и това време. Без нужното познание човек може да остане затворен там, в онова пространство и самота. Именно там може да се появи той - много по-силен - и да отнеме онова, което си.

- Но вие ходите там, били сте там. Трябва да науча как да ида и как да остана тук.

- И това време ще дойде - обеща Брана.

- Той ме отведе там в съня ми.

- Не е бил той, мисля, а Тийгън. За да ти го покаже, но докато си в безопасност. Бъди търпелива, Айона.

- Там ме беляза.

След думите на Фин отново се възцари мълчание.

- Знаех кой е той, но не и че съм от неговата кръв. И точно там, в онова място, което бе като светилище, и в деня, който бе пълен с радост и обещания, той сложи своя отпечатък върху мен и сяКаш ме изгори до кости. Разруши

196

Родът 0’Дуайър

преградите, пренесе ни отвъд и ме беляза. Появи се в образа на мъж и видях в лицето му себе си. Каза ми, че ще ми даде сила, която не бих могъл и да си представя, че ще мога да имам всичко, за което някой някога би могъл да си мечтае. Че съм от неговата кръв и всичко ще бъде мое. Трябваше да направя само едно нещо.

- Какво?

- Само да убия Брана, която спеше до мен. Само толкова.

Тялото й понечи да потръпне, но Айона се сдържа и погледът й остана спокоен и уверен.

- Но не си го направил.

- Него бих убил, стига да знаех как. Някой ден ще разбера и ще го направя, и всичко ще свърши веднъж завинаги. Или ще загина в битката. Затова е най-добре да изчакаш още малко, преди да те заведем там. Всички заедно ще я заведем там, когато моментът настъпи. Това е задължително, Брана. Няма да стоя настрани от това.

- Когато моментът настъпи - съгласи се тя. - Засега ще чакаме и ще наблюдаваме. Ще се учим и ще кроим планове.

- И ще споделяме повече, отколкото досега - добави Конър. - Така ще бъдем по-силни.

- Прав си. Никого няма да изолираме. - Брана за миг докосна с длан рамото на Фин. - Сбърках. Какво ще кажете Фин и Конър да използват ястребите си, за да патрулират - ако това е точната дума - край гората? Мийра и Айона почти всеки ден излизат на езда с клиенти, така че те също ще си отварят очите и ушите. Бойл ще изпраща Айона до дома, затова ще ти направя амулет и на теб, Бойл, да те пази.

- Аз ще се погрижа - увери я Фин.

- Съгласна съм. Аз ще обучавам Айона и може да се обръщам към всеки от вас за помощ понякога. Ако някой сънува нещо, ще го записва с най-големи подробности.

- Ще дойде време, когато ще е нужно много повече от това да се пазим - обади се Бойл.

Тъмната вещица

197

- Знам. Само не знам какво ще ни потрябва и как да си го набавим.

- Време е да разберем.

Брана кимна.

- Надявам се, че след като шестимата ще наблюдаваме внимателно, ще разберем. А сега, както вече беше отбелязано, трябва да си живеем живота. Можете да сложите масата, докато аз се погрижа за яхнията.

- И нека да си поживеем весело. - Конър вдигна леко сестра си и я целуна. - Защото това със сигурност е удар по грозната му муцуна.

- Добре тогава, весело да бъде. Пусни някаква музика, Конър, и още сега почваме веселбата.

Оставиха мрачните мисли настрани за момента поне, при което Конър и Мийра почнаха да спорят каква музика да пуснат, докато най-накрая’Конър надделя и в стаята зазвуча бърза мелодия с много цигулки и барабани, след което веднага я завъртя в танц.

- Уха - възкликна Айона. - Страхотно добри са.

- И двамата сякаш имат крилца на обувките си. - Бойл взе купичките, които Айона стискаше, и ги сложи на масата. - Открай време е така.

- Ти можеш ли така?

- Нямам крилца, но и не съм с два леви крака.

- Тогава покани дамата на танц, глупако. - Фин остави на масата салфетки.

Айона само поклати глава.

- Не знам как се прави.

- Значи, е крайно време да се научиш - заяви Конър, дръпна я за ръката и я повлече след себе си.

- Много си бавен, братле - подхвърли Фин на Бойл.

- Имам си свое темпо.

- Бавен си - повтори Фин. - Като охлюв върху гърба на костенурка.

Но Бойл само вдигна рамене. Беше му приятно да гледа как Айона се мъчи да следва бързите и пъргави стъпки на

198 -

Родът 0’Дуайър

Конър. Още повече му бе приятно да чуе смеха й, когато се въртеше.

А и кой би могъл да устои на смеха, помисли си той, когато Фин завъртя Мийра в три последователни пируета, а застаналата до печката Брана запляска в такт.

Светлината и смехът бяха толкова приятни, необходими. Затова щеше да им се наслади.

Нито той, нито някой от останалите в грейналата кухня, където миришеше вкусно и беше топло, имаше жива музика и весел смях, забеляза сянката зад бруления от дъжда прозорец, която наблюдаваше. Изпълнена с омраза.

След като хапнаха и разтребиха в кухнята, вече бе станало късно и Бойл се приготви да тръгва.

- Ще те изпратим до дома, Мийра. Аз съм с пикапа. Брана, канех се да те питам дали имаш от отварата за настинки, която приготвяш. Мик киха и кашля от два дни и съм намислил да му налея малко от нея в гърлото.

- Имам, разбира се. - Тя понечи да стане от стола.

- Аз ще му я донеса - обади се Айона. - В синята бутилка, нали, на полицата, която е най-близо до предния прозорец?

- Точно там. Можем да уредим сметката тук или в магазина, Бойл, в края на месеца.

- Така ще направим и благодаря за вечерята. Ще ви чакам двамата с Мийра навън - каза той на Фин.

Мина през задната врата на кухнята с Айона и я последва в ателието. Тя запали лампите.

- Опитвам се да запомня какво предлага - какво има тук, какво продава в магазина в селото. Тя още не ми дава да направя каквото и да било - не и без строг контрол, но поне вече знам в кое какво се слага.

Пресегна се и взе бутилката, която надлежно бе маркирана с етикета на „Тъмната вещица“.

- Надявам се, че ще помогне на Мик. Последните няколко дни се измъчи.

Тъмната вещица

199

- Нямаше да се мъчи толкова, ако бе взел лекарството по-рано.

- Предполагам, че някои хора се притесняват да гълтат вещерски отвари.

- Това ще го изпие, даже да се наложи лично да му стисна носа. - Бойл пъхна шишенцето в джоба си. - Исках да ти кажа, докато сме сами, че за мен беше важно онова, което направи по-рано, когато защити Фин.

- Да те изолират, е болезнено, както и да те обвиняват за това, което си. Мога да разбера чувствата на Брана, но инстинктът ме кара да му се доверя, а когато се противопоставям на инстинктите си, греша. Е, понякога греша и когато ги следвам.

- Беше много важно да го подкрепиш така открито. Затова… - Той пристъпи от крак на крак. - Ще излезем на вечеря някой ден. ~^

- О? - Вътрешно се ухили като тиква, но се постара усмивката на лицето й да остане любезна. - Добре.

- Предпочитам аз да каня на среща. Не знам дали е старомодно, или не, но така стоят нещата.

- Добре е да го знам. Социалните ми ангажименти са доста ограничени.

- Тогава ще запазя маса някъде. Ще се видим утре сут-рин.

Тръгна да излиза и стигна на половината път до вратата, след което се обърна.

Този път беше готова за рязката му прегръдка и на свой ред го сграбчи здраво.

Обичаше да усеща как я повдига на пръсти. Това не я караше да се чувства дребна. А желана. Вътрешната му съпротива само добавяше към изкушението. Всичко в целувката му, в горещите му устни и силната прегръдка на ръцете му я караше да се чувства неустоима.

А това бе замайващо усещане, упойваща тръпка.

Той все си повтаряше, че трябва да напредва бавно с нея, ако изобщо продължи. Бе се научил да се контролира,

200

Родът 0’Дуайър

свикнал бе - в повечето случаи - да балансира буйния си нрав с хладнокръвно мислене и логически подход.

И ето че отново се бе озовал здраво вкопчен в нея, прегърнат от ръцете й. И Господ му бе свидетел, че искаше да потъне в нея, да бъде с нея и да погълне цялата й непресторена доброта и жизнерадостна сила.

Искаше и да докосне с ръце всичките й прелестни извивки и падинки, да вкуси гладката й кожа. Да усеща изненадващо стегнатото й тяло как се движи, огъва, извива под неговото.

Тя удължи целувката още миг след като той понечи да се дръпне, и едва не го довърши.

- Ами, добре - успя да промърмори той и с мъка свали-ръцете си до тялото. После за по-сигурно ги напъха в джобовете.

Тя просто си стоеше там - с леко замъглени очи и толкова меки и красиви устни. Толкова меки, че му се искаше да…

- Би могъл да се върнеш, след като закараш Мийра у дома. Можеш да оставиш Фин у тях и да се върнеш тук. Тъкмо ще ме закараш сутринта на работа.