- Аз… - Мисълта за това, за цяла нощ с нея, накара всичко в него да кипне заплашително. - Мисля, че с Брана и Конър у дома би било леко неудобно. А и мисля, че е рано да прескачаме оградите.

- Искаш първо да вечеряме. - Усмивката й стана по-дръзка, когато видя, че той явно не е схванал шегата. - Няма нищо. Мисля, че е по-простичко да сме наясно, че когато не е неудобно или прибързано, аз искам да съм с теб. Не е, защото приемам секса за нещо маловажно, а точно обратното.

- Ти си една загадка, Айона. Бих искал да те разгадая постепенно.

- Много хубаво. Не мисля, че някой ме е смятал за загадка досега. Май ми харесва. - Отново се надигна на пръсти, леко погали с устни неговите. - Ще ти помогна да наместиш парченцата от пъзела, ако искаш.

Тъмната бещица

201

- Сам ще ги наместя, когато дойде време. До утре, значи.

- Добре. Лека нощ.

Тя заключи след него и го загледа как отива към пикапа в дъжда. За миг затанцува на място, докато гледаше как фаровете светват и после се отдалечават в мрака.

Озадачаваше го и това беше прекрасно, нали? Айона Шиън, която си казваше всичко направо и която често говореше, преди дори да е помислила, озадачаваше Бойл Макграт.

Това бе магия. Истинско чудо.

Удоволствието от преживяното я караше да подскача, докато вървеше от ателието към кухнята, където прегърна Брана и я завъртя в кръг.

- Ясно, виждам, че натискането в тъмното с Бойл те е заредило с доста енергия. -‘ ^

- Беше страхотно натискане. Покани ме на среща в типично негов стил. Каза, че някой ден ще излезем на вечеря.

- Мили боже! - Брана притисна ръка до сърцето си, разтвори широко очи и зяпна. - Сигурно следва предложение за брак.

Прекалено щастлива, за да се засегне, Айона се засмя.

- И това е голяма крачка напред в сравнение с обичайното му мръщене. Мисли, че аз съм загадка, представяш ли си? Сериозно, че кой не би ме разгадал? Аз съм толкова прост човек.

- Наистина ли го мислиш?

- Определено не съм никак сложна. Ще направя чай. Ти искаш ли? Господи, направо съм луда по него.

- Не е ли малко рано още за лудо влюбване?

- Това не го разбирам - никога не съм го приемала. - Айона сложи чайника и се замисли коя от смеските за чай на Брана да използва. - Не усещаш ли кога нещо е истинско? Пет минути или пет години - какво значение има, щом знаеш какво чувстваш? Исках да съм сигурна, че го знам, с мъжа, с когото бях преди. Помъчих се да се убедя. Ха

202

Родът 0’Дуайър

ресвах го и ми беше спокойно с него. Казвах си, дай си малко време. Но времето не промени нищо. Нито за мен, нито за него, както се оказа.

Брана се замисли за думите на Конър.

- Ти искаш да даваш любов и да я получаваш.

- Винаги съм го искала най-силно от всичко. Ще използвам лавандуловата смес не само защото ухае чудесно, но и защото отпуска. - Тя погледна през рамо. - За спокоен сън. Толкова съм превъзбудена, че трябва малко да се разтоваря, за да заспя. Нали така?

- Отличен избор, който показва, че си научила много. Което ме води до следващата стъпка. Малко е късно, но мисля, че и двете можем да останем будни поне още час.- Ще направим заклинание. Нещо много, много просто - побърза да добави тя, забелязала грейналото лице на Айона. - Леко топване на пръст в реката.

- Аз съм от онези, които скачат презглава в дълбокото, но ще приема и леко топване. Благодаря, Брана.

- Ще ми благодариш след час - и то ако си успяла да овладееш заклинанието. Ето.

- Метла. Ще летя ли с нея?

- Не, няма. Ще се научиш да правиш заклинание за предпазване, а с това ще се научиш да замиташ негативната енергия, паяжините и прахоляка на тъмните сили, преди да разстелеш позитивната сила. Домът ни винаги трябва да е защитен. Това е първото, което трябва да научиш, и отдавна трябваше да съм ти го показала.

Айона грабна метлата.

- Научи ме сега!

Спа дълбоко и без сънища и посрещна деня - дъждовен, но вече по-светъл и мек - с ентусиазъм. Тъй като изпревари и двамата си братовчеди в кухнята, сложи кафето и се замисли дали да не опита да приготви закуска за трима. Талантът й в това отношение бе повече от скромен, но май щеше да се справи с едни бъркани яйца. А ако добавеше

Тъмната вещица

203

шунка и сирене в тях, щеше да се получи нещо като мързелив омлет.

Нужна е организация, каза си тя. Най-напред да подреди всички продукти и нужните съдове. Взе тиган, голяма купа и тел за бъркане, ренде за сиренето, нож и дъска за шунката.

Дотук добре.

Яйца, шунка, сирене от хладилника, както и масло за тигана.

Първо да счупи яйцата в купата, каза си тя, после отвори шкафа под мивката, за да изхвърли черупките в коша, който Брана използваше да прави компост. Тогава забеляза, че в бъркотията по разтребването предната вечер са забравили да изхвърлят боклука.

Решена да действа подредено, тя извади торбата, завърза я и я замъкна до вратата с намерението да я хвърли в контейнера.

Само на сантиметри отвъд ниското стъпало имаше купчина мъртви плъхове. Черни като безлунна нощ, покрити с кръв и съсиреци, те лежаха в кръг от опърлена земя.

Торбата се изплъзна от ръката й и падна на стъпалото с меко тупване. Погнусата я караше да влезе обратно, да затвори и залости вратата. Ръката й потрепери, докато се мъчеше да докопа дръжката зад гърба си.

Не можеше да бяга, напомни си тя. Не можеше да се крие. В градинската барака сигурно имаше лопата, каза си тя. Трябваше да иде и да я вземе, после да изкопае дупка и зарови тази гнус. Да поръси отгоре сол.

Понечи да прекрачи над изгореното място и да излезе.

- Е, какво, влизаш или излизаш?

Съненият глас на Конър зад нея я накара да подскочи и едва успя да заглуши писъка в гърлото си.

- Не исках да те стресна. Закуска ли ще правиш? Дай на мен, ще изхвърля това, когато тръгнем за работа после…

Приближи се към нея и се пресегна за торбата. Замръзна, когато забеляза плъховете.

204 ►

Родът 0’Дуайър

- Значи, ни е оставил подарък. - Сънената му веселост премина в леден и режещ тон. - Ела насам. - Когато хвана Айона за ръка, неговата бе топла и силна. - Аз ще се оправя с това.

- Аз щях да .се погрижа. Тъкмо отивах да взема лопата от бараката.

- Нали затова са големите и силни братовчеди. - Докосна с устни челото й.

- И за какво друго са, освен да те будят сутрин с пеене под душа, все едно се намират в„Х-фактор“? - Раздразнението, с което Брана се появи, се изпари, когато забеляза изражението по лицето на Айона, после и на брат си. - Какво има?

- Виж сама. - Той отиде отново до вратата и я отвори.

- Дързък е - хладно отсече тя, когато погледна навън. - Да остави подобно нещо на прага ни.

- Не съм направила заклинанието както трябва. Снощи заклинанието за защита, което аз…

- Това противно нещо вътре в къщата ли е? - попита Брана. - Да не би да са живи и да пъплят наоколо?

- Не.

- Тогава си го направила както трябва. Да не мислиш, че би искал да са мъртви, и то отвън, ако би могъл да ги вкара вътре и да пълзят върху нас?

Представата за това накара Айона да потрепери.

- Не. Имаш право. - Тя въздъхна и издиша шумно, доволна, че поне се е отървала от чувството за вина. - Тъкмо се канех да ги заровя.

- Не, няма да ги заравяме, не и веднага. Първо ще ги изгорим. - Брана се обърна към Айона. - Всички заедно, но първият пламък е за теб. Силен, бял и нажежен.

Хвана я за ръка, излезе навън и Конър ги последва.

- Повтори думите, които ще кажа, после запрати пламъка. „Светлина към мрака, призовавам силата. Върху смрадта на злото огънят да падне. Да унищожи тази заплаха към моите и мен. Както казах, тъй да бъде!“ Повтори го! - нареди Брана. - Почувствай го! Направи го!

Тъмната вещица

205

Айона повтори думите, гласът й ставаше по-силен и гневът й - по-яростен. А силата й в края на изреченото бе могъща и светеща в бяло.

Избухнаха пламъци, стрелнаха се към средата на кръга, обхванаха го целия.

- Отново - подкани я Брана, когато двамата с Конър сплетоха ръце с нейните.

Разгоря се огън, бял като светкавица. Когато угасна, остана само черна пепел.

- Ще заровим ли пепелта? - Цялото й тяло потръпваше сякаш след токов удар. Дори кръвта във вените й сякаш пареше.

- Ще я заровим.

- И ще посипем земята със сол.

- Имам и нещо по-сигурно, но и солта върши работа. Донеси метлата и лопатата -ттйгмоли тя братовчедка си. - Конър, ти иди за голямата лопата. Знам точното място.

Остана за миг неподвижна, след като двамата се подчиниха на заповедите й.

- О, да, най-подходящото място.

Заведе ги от другата страна на къщата, към външния край на ателието.

- Тук ли? - зяпна я Айона. - Толкова близо до къщата, до мястото, където работиш. Не е ли…

- Намислила е нещо, сигурен съм. - Имайки пълно доверие в сестра си, Конър заби лопатата в размекнатата от дъжда земя. - Тъкмо за това си мечтаех тази сутрин. Да копая дупка за изпепелени плъхове под проклетия дъжд.

- Аз мога да ти помогна. - Спомняйки си урока от предния ден, Айона отблъсна дъжда встрани, така че тримата останаха на сухо и топло.

- Много добро изпълнение. - Брана тръсна мократа си коса и сложи ръце на кръста, докато Конър копаеше. - Толкова стига. Изсипи ги вътре, Айона. И тримата участвахме в това, затова делото ни е по-силно.

- Тогава ти ги затрупай сега - предложи Конър, след като Айона изсипа черната пепел в дупката.

206 -

Родът 0’Дуайър

- Така добре се справяш, а и аз имам други задължения, когато си готов.

- Той ни наблюдава - тихо се обади Конър, докато зариваше обратно дупката. - Усещам го.

- Мислех си, че може да е тук. Толкова по-добре. Сега е мой ред.

Обута в мек памучен панталон, с боси крака и мокра от дъжда коса, Брана вдигна ръце и обърна длани нагоре.

- Бял огън да пречисти, силата на светлината да разкраси. От черните лапи на Кеван сега бъди освободен. Както казах, гьй да бъде.

От прясно разкопаната земя израснаха цветя, разцъфнаха и засияха. Като ярка дъга от цветове, които грееха в-мрачното утро, а красивите им листенца танцуваха под ласката на ветреца.

- Каква красота. Прелестни са. - Айона плесна с ръце при вида на дръзката палитра. - Ти си страхотна.

Брана кимна доволно и затькна кичур коса зад ухото си.

- Няма как да не се съглася.

- Това е един ароматен шамар по грозната му муцуна. - Конър метна лопатата на рамо. - Гладен съм.

Грейнала от щастие, Айона улови под ръка братовчедите си.

- Аз ще направя закуска.

- Господ да ни е на помощ, но съм толкова гладна, че и аз ще я опитам.

Брана закрачи обратно с тях и само веднъж извърна поглед през рамо. Право в грозната муцуна, помисли си тя.

Тъмната вещица

207

ДВАНАДЕСЕТА глава

Харесваше й как минават дните - отиваше сутрин на работа с Конър, яздеше Аластар на разходка с клиенти, работеше с няколко ученици, а после Бойл я придружаваше пеша или с камиона до къщи.

Късно следобед бе време за обучение и тренировки, а по-късно вечерта отделяше още час за усъвършенстване на уменията.

Слънцето се показа отноЪо ^ реката заискри под лъчите му. Езерата се превърнаха в бляскави огледала, а зелените поля и хълмове станаха още по-красиви под ласката на светлината, която струеше през пухкавите облачета, носещи се по небето.

Направо можеше да забрави - почти - всичко, което бе заложено на карта и което предстоеше да срещнат. Все пак изживяваше романс.

Той не включваше цветя и поезия, а романтичната й натура очакваше точно това. Но когато сърцето ти копнее за мъж като Бойл, трябва да се научиш да намираш поезия в кратките му думи и дългото мълчание, а цветя в неочакваната чаша чай, поднесена в ръцете й, или в одобрителното му кимване.

И за какво са й потрябвали цветя, когато човекът направо спираше дъха й с целувките си? Което ставаше под зелените сенки на дърветата или в разхвърляната кабина на пикапа му.

Романс, дом, стабилни доходи, великолепен кон, който можеше да нарече свой, и ново и прекрасно разбиране на способностите, които имаше. Само ако можеше да изклю

208 -

Родът О’Дуа0ър

чи заплахата от древното зло, животът й би бил просто съвършен.

Привърши урока си със Сара, след който и двете останаха доволни от постигнатия напредък.

- Стойката ти вече е страхотна, Сара. Ще поработим още върху смяната на посоката и ще поизгладим някои неща.

- А кога ще можем да сложим по-висока летва? Готова съм, Айона, знам го.

- Нека видим как ще мине следващият урок. - Айона погледна молещите я очи на Сара, докато потупваше коня по шията. И си спомни какво е да си на нейните години. - Ето какво ще направим. Една степен по-високо и само един скок, преди да прибереш Уини и да се погрижиш за нея.