- Трябва да… - Каквото и да бе възнамерявал да изрече, излетя от главата му, когато устата й жадно се впи в неговата.

- Къде е спалнята? - Дано да беше близо, а ако не - провисналият в средата диван изглеждаше повече от приканващ.

- Насам… - Опита се да мисли въпреки изгарящата мъгла в главата му, после просто сграбчи дупето й и я повдигна. Тя обви с крака кръста му, а ръцете й се сключиха около врата му.

Всичко се наклони и закипя. Бегло мярна сумрачно осветена стая, разпилени вещи - някои от които той изрита встрани, докато я носеше към леглото с тъмни дървени пречки на таблата и хладни бели чаршафи.

А после нямаше значение къде е - в гората, насред океана, на някоя улица в града или на зелена поляна. Остана само той, тежестта му, докато я притискаше под себе си, едрите му длани, които обхождаха тялото й, настойчивата му уста, която търсеше и завладяваше. Нямаше нищо освен хладните бели чаршафи, които постепенно се сгорещяваха, докато той издърпваше пуловера й над главата, преди да го захвърли настрани.

Тъмната вещица • 225

15*

Всичко в нея бе толкова дребно и изящно. Гърдите й, които идеално се побираха в шепите му, ръцете, които се пъхнаха под ризата, за да се плъзнат по кожата му. Не беше непохватен, но се страхуваше, че с нея е такъв, и се опита да забави темпото, да успокои ритъма.

Но хълбоците й се надигнаха, а пръстите й се впиха в напрегнатите му мускули и го подтикнаха да побърза.

Искаше я гола - това бе простата истина. Искаше това дребно и красиво тяло да се разкрие пред него, да се разголи под дланите му, под устните му.

Пресегна се надолу и задърпа катарамата на колана й. Тя каза нещо, но думите й бяха заглушени от устните му.

- Какво? Какво? - Ако беше му казала да спре, щеше да умре.

- Ботушите. - Устните й обхождаха лицето му, после зъбите й леко одраскаха челк*с$Та му. - Първо ботушите.

- Ботушите. Точно така. Да. - Вече задъхан и леко объркан от това, той се плъзна надолу и коленичи в долния край на леглото, преди да задърпа десния й ботуш. Метна го настрани и той изтрополи шумно. Докато се бореше с левия, тя се надигна, сграбчи косата му здраво и привлече главата му обратно към лицето си.

- Изглеждаш… всичко е потънало в сенки и едва чувам как дъждът отново почва да вали, а сърцето ми бие до пръсване. - Тя накъсваше думите си с необуздани целувки. Този път, когато захвърли ботуша й, нещо се строполи и разби на пода.

- Твоите, дай да сваля твоите. - Тя се изви надолу и посегна към краката му. - Трябва да ги сваля, да ги махна, защото трябва да те видя гол или ще умра.

- Тъкмо си мислех същото за теб.

- Добре, хубаво. - Смехът й, дрезгав от вълнение и възбуда, предизвика тръпки по гърба му. - На една вълна сме, на една и съща страница. - Бутна единия ботуш на пода. - Искам да усещам ръцете ти върху тялото си. Навсякъде, навсякъде. Почти съм готова тук.

226

Родът О’Дуа0ър

Нямаше как да го знае, но желанието й се бе изпълнило. Беше го очаровала.

- Тогава ще замълчиш ли?

- Може би. Вероятно. Готово! - Измъкна и втория ботуш и го пусна на пода.

После се нахвърли върху него.

Едва не събори и двамата от леглото, но той успя да я задържи и се претърколи върху нея. Докато се наслаждаваше на дълбоката целувка, ръцете й бяха заети с ризата му.

- Имаш страхотни рамене. Искам да… - Смъкна ризата и издърпа над главата му тениската, която носеше отдолу.

Издаде звук като жена, която облизва разтопен шоколад,” докато ръцете й галеха мускулите на гърдите му, раменете му, преди да стиснат бицепсите му.

- Толкова си силен.

- Няма да те нараня.

Тя отново се засмя, но вече без притеснение.

- Не мога да обещая същото.

Пъргава и бърза, тя се пресегна зад гърба си и освободи закопчалката на сутиена.

- Улеснявайте.

- Не се плаша от тежка работа. - Издърпа сутиена й встрани. - Сега замълчи, за да се съсредоточа.

Само след миг вече не можеше нито да говори, нито да мисли. Връхлетяха я хиляди усещания, докато ръцете му я възбуждаха, завладяваха, измъчваха. Неговите загрубели ръце на човек, който извършва физически труд, наболата му през деня брада предизвикваха нови и нови тръпки върху сгорещеното й тяло.

Момчета, осъзна тя. Всички, които я бяха докосвали до този миг, бяха момчета в сравнение с него. Прекалено гладки, повърхностни, добре тренирани. Сега до нея бе мъж, който я желаеше.

Много скоро бе смъкнал джинсите й, за да изследва тялото й, да му се наслади.

Тъмната вещица

227

Тя бе предизвикала бурята в гората. Сега той пробуждаше друга вътре в нея, също толкова безмилостна и дива.

Тя му се отдаваше без капчица колебание и свян - истинско пиршество от наслади и желания, които го възбуждаха отвъд всяка представа. Стенанията и въздишките й разпалваха нуждата му още повече, ловките й ръце пробуждаха сетивата му и сякаш се вмъкваха под кожата му. А устните й, неуморни и жадни, караха кръвта му да заки-пи.

Полудял от страст, той стисна ръцете й и ги вдигна нагоре, докато и двамата не стиснаха здраво пречките на дървената табла.

Когато проникна в нея, за миг му се стори, че светът избухва в пламъци. Целият се разтърси от силата на това усещане, заслепи го блясъкът му. Остави го, за миг макар, напълно безпомощен. -‘

После тя се надигна към него и го пое още по-дълбоко, шепнейки името му.

И той отново беше силен като бог, разгорещен като жребец и полудял от страст.

Потъна рязко в нея, после пак и пак, копнеещ за този огън и мекота. Тя следваше същия устремен галоп, ръцете й бяха сплетени с неговите, а хълбоците й бяха като неумолими бутала - подтикваха го все по-напред и нагоре.

Усети как полита — като стрела от лък - величествено безтегловен. Дочу, сякаш отдалеч, как тя издава задавен вик и полита с него.

Строполи се безсилен, без да се замисля за тежестта си, върху нея. Умът му още кръжеше някъде далеч, дробовете му се мъчеха да поемат въздух. А нещо в препускащото му сърце пулсираше болезнено.

Тя потръпна под него, ръцете й потрепериха, мускулите й се свиха. Горещо копнееше да го прегърне силно, да го гали и целува. Но нямаше сили.

Беше я оставил бездиханна.

Можеше само да лежи така, пламнала, и да слуша ускореното му дишане и кроткото ромолене на дъжда навън.

228

Родът 0’Дуайър

- Задушавам те.

- Вероятно.

Неговите мускули също потрепнаха, когато се надигна от нея, после се просна по гръб. Никога досега не се бе чувствал толкова… увлечен, реши той.

Какво означаваше това?

Тя си пое дълбоко въздух няколко пъти, после се сви настрани и сгуши глава върху гърдите му. Имаше толкова нежност в жеста й, че той не можа да устои и я придърпа по-близо до себе си.

- Студено ли ти е?

- Шегуваш ли се? Разпалихме такъв огън, че може да разтопи и Арктика. Чувствам се прекрасно.

- По-силна си, отколкото изглежда.

Тя повдигна глава и му се усмихна.

- Дребна, но силна.

- Съгласен съм.

Щеше да е много лесно, осъзна той, просто да си останат така, да се унесат и да поспят за малко. После отново да се любят. А какво ли означаваше фактът, че вече мислеше как да я люби отново, след като едва си бе поел дъх?

Вероятно означаваше, че лесният начин беше погрешен.

- Трябва да те прибера у дома.

Тя не каза нищо за момент, а ръката й, която галеше гърдите му, замръзна.

- Брана ще те чака, така мисля.

- О. - Усети я как си поема въздух, после издиша. - Прав си. Ще иска да знае точно какво се е случило по-рано. Забравих за всичко това за момент. Изглежда ми като нещо, което е толкова далечно от всичко тук. Добре поне, че единият от нас е практичен.

Извърна глава, докосна с устни тялото му, после седна в леглото.

Когато я погледна в полумрака на стаята, като някакво меко сияние в настъпващата нощ, му се прииска да я притисне отново до себе си силно и никога да не я пусне.

- Най-добре да се обличаме - каза тя.

Тъмната вещица

- 229

Брана я чакаше и едва се удържаше да не закрачи нап-ред-назад нервно и да не се тревожи. Мразеше да знае само отчасти какво е станало. Макар Бойл да я бе уверил, че никой не е пострадал и че той ще се погрижи за Айона, докато тя се успокои и съвземе, вече бяха изминали два часа.

И дори повече, осъзна тя.

Още по-лошото бе, че Конър й бе казал да не се държи като майка закрилница и се бе замъкнал към бара, вместо да седи у дома и - както се бе изразил - да се измъчва с тревожните й мисли.

Много му здраве, помисли си тя с горчивина. Лесно му беше да иде да флиртува с весели свободни жени, да пийне халба или две, докато тя стои у дома с мрачните си мисли. >

Ако Айона не прекрачеше прага в следващите десет минути, тя щеше…

— Най-сетне - измърмори тя, когато чу отварянето на входната врата. Тръгна с широки крачки и вече мислено бе съчинила суровото мъмрене, но в мига, в който ги зърна, и устремът, и думите на устните й замръзнаха.

Не беше нужно една жена да е вещица, за да разбере как тези двамата бяха прекарали част от изминалите два часа.

— Така, значи. - Тя сложи ръце на кръста, докато Кател отиде до тях да ги поздрави. - Ще пийнем чай и ще ми разкажете какво е станало. Ти също оставаш — каза тя на Бойл, предугадила намеренията му. - Искам да чуя абсолютно всичко, така че не си мисли да се изнижеш през вратата.

— Конър тук ли е?

— Не е. Замъкна се в бара да флиртува с когото му падне, така че няма кой да те пази. Яли ли сте нещо? - попита тя, когато тръгна към кухнята.

— Бойл приготви вечеря - отвърна й Айона.

— Така ли? - Брана повдигна вежди и му хвърли многозначителен поглед, докато слагаше чайника.

230

Родът 0’Дуайър

- След това направо умирах от глад. И след заклинанието с плъховете бях гладна, но сега трябваше или да хапна, или щях да припадна.

- Няма винаги да е толкова силно. Още си нова. Но вече ми изглеждаш .съвсем добре и в отлична форма. О, престани да пристъпяш от крак на крак, Бойл. И слепец може да види, че двамата сте били заедно. Това не ме притеснява, само че вместо да се търкаляте в леглото, очаквах да дойдете и да ми разкажете всичко и се тревожех.

- Трябваше да се прибера по-рано, за да не се тревожиш.

Брана сви рамене, после омекна.

- Ако и аз имах мъж, който да ми приготви вечеря и после да ме отведе в леглото след такова преживяване, и аз щях да постъпя като теб. Вярвам, че се е представил добре и в двете.

Айона се ухили.

- Изключително добре.

По гърба на Бойл сякаш плъзнаха огнени езици.

- Имате ли нещо против да спрете да обсъждате сексуалния ми живот поне докато седя тук?

- Тогава ще го обсъждаме, когато те няма. - Брана му сипа чай и докосна с устни главата му.

- Ти вечеряла ли си?

- Още не. Ще хапна, след като чуя разказа ви. Започни от самото начало, Айона, а ако тя пропусне нещо, Бойл, колкото и дребно да е, допълни я.

Айона започна, стараейки се да не изпусне нито една подробност и да говори спокойно.

Брана стисна здраво ръката й.

- Казваш, че си предизвикала огнен вихър? Откъде знаеш как се прави?

- Пише го в книгите. Знам, че е за напреднали и че е опасно, но беше… Не знам защо или как, но просто знаех, че точно това трябва да направя. Знаех, че мога.

- Защо не повика мен или Конър? Или и двамата?

- Стана толкова бързо. Когато се връщам назад, изглежда сякаш е продължило с часове, стъпка по стъпка, но се

Тъмната вещица

- 231

случи светкавично. Не вярвам да е продължило повече от няколко минути.

- Едва ли повече - съгласи се Бойл.

- Добре, но най-разумно е да повикаш мен и Конър.

- Или Фин - добави Бойл.

- Не го изключвам. - Или поне не напълно, призна си Брана. - Но кръвта зове кръв, Бойл. Ние сме от една и съща кръв - Конър, аз и Айона. А тук става дума за магия, свързана с кръвта. Не си била много уплашена. Конър би го усетил, както стана преди. Не си била толкова уплашена, както предния път, когато беше сама в гората.

- Малко ме беше страх, но не като преди, сигурно защото не бях сама. Мислех само за това, че може да нарани Бойл или конете, да се докопа до мен. Това ми помогна да се фокусирам, така поне мисля.

Брана кимна, отметна косата«и.

- Карам те да прескачаш стъпки. Каза, че той не се е появил в мъглата.

- Не.

- Искал е да те свари неподготвена и да те изнерви. А може би черпи някак сили от мъглата и затова не е бил толкова силен.

- Или не е смятал, че е нужно да бъде? - Бойл кимна с глава. - Сега вече знае, че не е така. Тя превърна цяло дърво в клечки за зъби.

- Имах малко проблеми с контрола.