- Бойл не дойде ли с теб?

- Зает е с ветеринаря, а Конър е на разходка с клиенти, затова ще трябва само двете да ми обясните всичко.

Тъмната бещица

239

— Бойл също е бил там. — Брана занесе кашона на един рафт в задната стаичка. — И той знае всички подробности.

— Той вижда нещата по един начин. Аз искам да знам как тя ги вижда.

— Имаме работа, Фин. Нужно й е повече знание, повече тренировки.

— Тогава ще ти помогна за уроците. — Сякаш всичко вече бе решено, той свали палтото от гърба си.

- Имаме различни… подходи двамата с теб.

- Така е, а за Айона ще бъде от полза да види и опита разликите.

— Този навик да говорите за мен в трето лице, докато съм пред очите ви, е ужасно досаден - отсече Айона.

- Много е грубо - съгласи се Фин. - Права си. Искам да помогна и щом приключим със задачите, много бих искал лично да ми кажеш кавдо се случи и как си го усетила ти - от твоя гледна точка, Айона. Ако обичаш.

- Аз… имам уговорка да се видя с Мийра после. Но… — Айона погледна през рамо към братовчедка си и видя как тя въздъхна и сви рамене. - Можем да я поканим да дойде тук, както и Бойл. Би било най-разумно, според мен, всички да се съберем и да поговорим за случилото се, да обсъдим какво ще правим по-нататък.

- Добре. Ще се погрижа да ни донесат храна. Няма нужда отново да готвиш за цяла орда, Брана.

— Вече съм направила сос, който мислех да поднеса със спагети. Лесно ще добавя още, за да стигне за всички.

- Тогава ще се обадя на другите. - Той извади телефона си. - После започваме уроците.

240

— Родът 0’Дуайър

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Беше хубаво и толкова приятно всички да се съберат отново. Всички заедно в просторната кухня с приятното ухание на храна, с гласове, които се смесваха в едно, и с кучето, което се бе проснало пред огнището.

Всичко отново бе нормално, според Айона, въпреки мрака и блясъка на паранормалното.

Тя приготви голяма салата - което бе нещо като неин специалитет. Оправяше се достатъчно добре в кухнята, стига да стоеше настрани от истинското готвене.

Затова сега се чувстваше отлично, а след усилените тренировки и уроци на Брана и много силна. Дори и новото обсъждане на сблъсъка й с вълка просто й напомняше за силата в кръвта й и в ръцете й. И й вдъхваше увереност.

- Доста е смел, нали? - отбеляза Мийра, докато мажеше дебело с масло филийки батета с уханни подправки. - Да ви нападне по този начин посред бял ден и толкова близо до Ашфорд.

- Мисля, че не е било планирано. - Конър си отмъкна филийка от тавата, преди Мийра да успее да ги пъхне във фурната да се запекат. - По-скоро е съзрял възможност и се е възползвал от нея, без да планира предварително действията си.

- Може би по-скоро е целял да ни сплаши, отколкото да ни навреди - предположи Фин. - Със сигурност би ни навредил, стига да е било възможно. Двамата сте били излезли на спокойна, безгрижна разходка.

- И не бяхме нащрек. - Бойл кимна. - Грешка, която вече няма да допуснем.

Тъмната вещица

16*

241

- Прилича на тероризъм, нали? - Фин понесе голямата купа със салата към масата. - Постоянната заплаха, неизвестността кога и къде ще се прояви. И нарушаването на нормалния ни начин на живот.

- Но пък той е този, който пострада от всичко. - Брана прехвърли отредените спагети в красива синьо-бяла купа.

- И беше здравата ступан от вещица, която едва прохожда в занаята.

- Добре казано.

Но докато Фин изричаше това, Айона забеляза бързия поглед, който си размениха с Брана.

- Но какво?

- Вече два пъти те напада. Хайде, сядайте, почвайте - нареди Брана. - И двата пъти си тръгва с подвита опашка.

- Подцени я - обади се Бойл, докато сядаше на мястото си. -‘ «-

- Несъмнено, но и едва ли ще го направи пак. - Брана подаде приборите за салата на Мийра. - Сипвай на всички. Аз ще обърна филийките.

И сама можеше да свърже парчетата, каза си Айона, особено когато бяха така ясно подредени.

- Мислите, че пак ще ме нападне ли? Специално мен?

- Именно твоето пристигане тук провокира задвижването на събития, които са стояли на едно място в продължение на стотици години. Има и ябълки - откри Конър, опитвайки салатата. - Вкусно е.

- Ами ако я изплаши и тя си тръгне - най-малкото - и се върне в Америка? - намръщи се Мийра. - Какво ще постигне с това?

- Не знам дали има значение сега. Тя е третият от нас.

- Брана поднесе филийките и седна да хапне салата. - Той го знае, както и ние. Силата й се разкрива и много по-бързо и мощно, отколкото той - или пък аз - е очаквал. Духът е излязъл от бутилката.

Макар да се ласкаеше от комплиментите, Айона продължаваше да нарежда парченцата от пъзела в много неприятна картинка.

242

Родът СГДуайър

- Ами ако убие мен или някого от вас?

- По-добре да използва болката. - Конър хапваше с явно удоволствие и говореше едва ли не весело. - Или съблазняването. Те водят до смяна на лагера, а ако успее да привлече на своя страна някого от нас, той ще получи повече сила. Ако ни убие направо, също черпи сила, но далеч не цялата. Но пак може да го направи от безсилие или омраза.

- Колко хубаво - отбеляза саркастично Мийра.

- Ако това е вярно, защо не е застанал срещу някого от вас много преди аз да дойда тук?

- О, понякога се опитва да ни докопа, но не е оставил сериозни белези. - Още щом думите излязоха от устата му,- Конър прехапа език. - Извинявай, Фин.

- Няма значение. Не е могъл да знае, както и никой от нас, че именно вие тримата сте онези трима от легендата. Не и докато не дойде тук Айона и всички брънки не се свързаха в една здрава верига.

- Амулетите ни също ни пазят - добави Брана. - А и ако убие мен или Конър, винаги ше има още някой. 0’Дуайър са голям род.

- Никой не е като теб. - Бойл говореше тихо. - Нито като Конър. Или теб - обърна се той към Айона. - Ти си знаел, Фин, че ще бъдат тези трима и в този момент.

- Не знаех със сигурност, докато не видях коня. И теб върху гърба му - каза той на Айона. - Яхнала могъщ жребец под пълната луна, която свети толкова ярко, че сякаш пулсира на фона на черното небе като живо сърце. Видях огън в ръцете ти и магия в очите ти.

- Нищо подобно не си казвал досега.

Фин погледна към Брана.

- Купих коня, защото знаех, че е за нея. Не бях сигурен кога ще дойдеш - продължи той да говори на Айона. - Само, че ще дойдеш и ще се нуждаеш от Аластар. И той от теб.

- Какво друго си видял? - попита остро Брана.

Лицето му помръкна.

Тъмната вещица

243

- Прекалено много и недостатъчно.

- Не търся загадки, Финбар.

- Търсиш отговори, както винаги, а аз ги нямам. Виждал съм мъглата да се вдига, както и ти, виждал съм го да наблюдава от сенките, самият той призрачна сянка. Виждал съм те под същата ярка пълна луна, грейнала със светлината на хиляди звезди. С развяна от вятъра коса и кръв по ръцете. Чудел съм се дали не е моята.

Без да каже нищо, Брана стана и отиде до печката, за да прехвърли готовия сос в купа.

- Не знам какво означава това - продължи Фин, - нито колко е реално и истинско, колко е само въображение.

- Когато времето настъпи, неговата кръв ще се пролее. - Веселието бе напуснало гласа на Конър. Сега тонът му бе суров, гневен.

- Братко. Аз съм от неговат^тсръв.

- Той няма власт над теб. - С изпънати назад рамене и открит поглед Айона прикова с очи Фин. - Няма полза да се самосъжаляваш. Той е тук и витае наоколо от векове - продължи тя с делови тон, при което Брана я погледна одобрително през рамо. - Защо, по дяволите, е чакал векове наред?

- Фин смята, че той преминава напред и назад, когато си поиска, между епохите или световете. Или и двете - допълни Бойл.

- Как може да… о, старата колиба, руините. Мястото зад стената от лиани. Ако може да го прави, защо не убие Сърха, преди тя да го е превърнала в пепел.

- Не може да промени стореното. Нейната магия е била могъща като неговата, може би дори по-голяма - предположи Фин, - преди да се разболее и преди той да убие мъжа й. Мисля, че тъкмо тя е омагьосала мястото и още го пази. Каквото е било, е било и не може да се промени. Аз самият съм опитвал.

- Виж ти, тази вечер си пълен с изненади май. - Брана остави на масата купата със сос, преди да грабне тази от салатата и да я дръпне настрани.

244

Родът 0’Дуайър

- Ако можех да довърша започнатото от нея и да го унищожа напълно, вече щеше да го няма.

- Както и теб - изтъкна Айона. - Може би. Предполагам. Парадоксите на времето са… парадоксални.

- Във всеки.случай не можах да променя нищо. Силата ми беше там, усещах я, но беше безполезна. И не можех да остана на едно място, ако ме разбирате. Всичко трепереше и се накъсваше, връщаше ме обратно.

- Можеше да се изгубиш - напомни му Конър. - Да бъдеш отведен на друго място или в съвсем друго време.

- Но не бях. Мисля, че нещо като тънка жица свързва онова време и сегашното и не можеш да се отклониш от нея.

- Но пък има много години назад - замисли се Айона. - Може би е въпрос на намиране на точното място.

- Ако промениш нещо, което се е случило, променяш всичко. И ти го знаеш отлично - скара се Брана на Фин.

- Бях млад и глупав. - Усмихна се за миг на Айона. - И бях потънал в самосъжаление. Сега, когато съм по-стар и мъдър, знам, че никой от нас не може сам да го унищожи и да вдигне проклятието му, трябва да сме заедно.

- Ами ако всички се върнем в миналото?

Конър за миг спря да сипва сос върху пастата си, за да погледне изпитателно Бойл.

- Всички заедно ли?

- Може би така ще променим нещата, но не можем да знаем кога ще се опита да нападне някого от нас или какво друго може да стори. Не знам защо да не можете да промените нещо, което вече се е случило, или защо не бива да се опитвате, ако говорим за голямо зло.

- Това е доста спорна тема, Бойл. - Брана въртеше и развиваше спагетите с вилицата си. - Мнозина се питат, ако е възможно, дали не е по-добре да се върнем назад и да убием Хитлер. Само помисли за хилядите спасени животи, за милионите невинни жертви. Но някой от тези спасени човеци може да се окаже много по-влиятелен и далеч по-зъл, отколкото Хитлер някога е бил.

Тъмната вещица

245

- Но не е ли по-добре да опитаме все пак? Има толкова много години по тази жица, както каза Айона. Не можем ли да изберем мястото и времето и да се изправим срещу него? Точните място и време, когато ще сме сигурни, че няма да изличи Фин от реалността.

- Благодаря ти.

- Свикнал съм с теб - отвърна му Бойл. - И нямам никакво желание сам да управлявам бизнеса. Сигурно има някаква магия, която четиримата заедно можете да направите, за да имаме най-добрия възможен шанс.

- Може и да не се върнем в света, който познаваме, ако изобщо се върнем - настоя Брана.

- Може пък да се върнем в по-добър свят. Той е само сянка в нашия свят, както изтъкна Фин.

- Сенките избледняват под светлината. - Мийра вдигна чашата си с вино. - Хубаво е дзс&замислим над това. Може и да не мога да правя магии, но пък знам основните закони на физиката. Физика ли беше всъщност? Е, нали се сещате, действие - противодействие, такива неща? И знам, че винаги е по-добре да атакуваш врага изненадващо на терен, който сам си избрал.

- Ти би ли дошла? - попита Айона. - Имам предвид, ако можем и решим да тръгнем.

- Ами, бих дошла, освен ако нямам среща с някой секси тип точно тогава.

- Това не е шега, Мийра.

Тя се пресегна и потри с ръка рамото на Брана.

- Достатъчно дълго си носила този товар сама. Време е да го споделиш с нас. Да кажеш, че сме един кръг, и наистина да го вярваш, са две различни неща, Брана. Не

можеш да пазиш сама всички ни, затова нека се пазим взаимно.

- Можем да помислим по въпроса. Как да намерим

точните време и място и как да ги запазим в тайна от него.

И как да пресъздадем момента точно тук и сега - или тук

и в деня, когато ще сме намерили начина да го унищожим веднъж и завинаги.

246

Родът 0’Дуайър

- Тя ще проучва, ще мисли, ще работи по въпроса - тихо обясняваше Айона на Бойл, докато заедно разтребваха масата. - И ще се тревожи. Понякога се питам дали нямаше да има по-малко работа и тревоги за всички, ако не бях дошла.

- Това е като секира, която виси над главите им от много време. А и ти вече си тук. Не вярвам много в предопределението, но изглежда, е било предопределено да дойдеш. Все някога трябва да се свърши, нали? Защо да не е сега? С нас?

- Не обичам много да отлагам нещата във времето. - Замисли се за това, докато забърсваше масата, и говореше тихо, така че думите й едва се чуваха над тропането на чиниите, които той зареждаше в съдомиялната. - Предпочитам направо да се хвърля в онова, което предстои. Но мисля, че с удоволствие бих събрала цялата тази история в една кутия и бих я зарязала в ъгъла за стотина години.