- Все някой трябва да изгребе тази кал.

- А ние имаме лопати. Да - съгласи се Айона. - Най-добре да се захващаме за работа тогава. С нетърпение чакам да дойде утрешният ден, и то не само защото искам да видя какво има отвъд, на миля-две околовръст на Ашфорд.

- Тук използваме километри.

- Мисля, че келтския ще усвоя по-лесно от метричната система. Вярвам, че ще е полезно да получа малко по-ясна представа за околността извън нашия малък кръг. Освен това имам прекрасен водач.

- Ще видим.

Искаше да се наслади на мига, помисли си тя. На всяка минута, в която всичко бе нормално, спокойно и радосгно.

- Искам да видя руини и стари гробища, и зелени хълмове. И овце.

- За това не е нужно да ходим далеч.

- Но нали ще обикалям с теб. - Обърна се и обви ръце около кръста му.

Тъмната вещица

247

Усети как се напряга леко, долови леката неловкост, която го обзе, докато около тях се носеше тропане на чинии и приятелски приказки. И понеже й се стори очарователно, засили още малко притеснението му, като се надигна на пръсти и го целуна бързо. - Бих могла да шофирам малко. Да се упражнявам да карам отляво, преди да си купя кола.

- Категорично не.

- Знам как да управлявам камион.

- Знаеш как да управляваш камион от дясната страна на пътя и когато отчиташ скоростта в мили в час. Но не знаеш какво е да управляваш пикап в лявата лента и когато говорим за километри в час.

Беше я хванал натясно.

- Точно там е проблемът. Можеш да ме научиш.

- По-добре да опиташ с някой по-малко… избухлив - предложи Брана. - - ^

- Има предвид с някой, който няма да ти проглуши ушите с ругатни, ако закачиш някой зелен плет или завиеш в грешната посока на кръговото кръстовище - поясни Мийра. - По-добре да те учи Конър, защото неговото търпение е по-голямо.

- И капка търпение е повече от това, с което разполага Бойл. Аз ще ти покажа какво да правиш на пътя, братовчедке, при първа възможност.

- Благодаря.

- А ако си решила да търсиш кола, имам приятел в Холимаунт, който е в този бизнес и ще ти предложи добра сделка.

- Конър има приятели навсякъде.

Той само се усмихна на Мийра.

- Защото съм много дружелюбен.

- И всички момичета ще го потвърдят. Време е да се прибирам. Изпрати ми съобщение, ако измислите някакъв грандиозен план - обърна се тя към Брана.

- Трябва да обмисля няколко варианта. Ще ти се обадя, когато си подредя мислите.

248

Родьт 0’Дуайър

- Грижи се за себе си. - Мийра се сбогува с прегръдка.

- И аз искам такова сбогуване.

Повдигайки вежди, Мийра само потупа Конър по бузата.

- Наслади се на разходката си утре, Айона, и също бъдете внимателни с Бойл. Както и ти, Фин.

- Аз ще те изпратя. Също имам нужда да си подредя мислите - каза той на Брана. - Може да помислим за Литра.

Тя кимна.

- Мисля.

- Това не е ли… да, точно така, Лятното слънцестоене

- спомни си Айона. - Не е ли чак през юни?

- Има още време. Светлината надвива мрака - и тогава: денят е най-дълъг, което може да е в наша полза. Бих искала да го обмисля.

- Искаш ли да остана тук утре? Да поработим заедно?

- Не, върви да обикаляш забележителности. Права си, че е полезно да видиш повече от околния свят, а не само нашия тесен кръг тук. А и на мен ми е нужно време да помисля.

- Значи, е време да те оставим на мира - предложи Бойл.

- Утре ще мина да те взема, Айона, към девет.

- И така може. Или пък бих могла да дойда с теб още сега и да тръгнем от твоето жилище, когато си готов сутринта. - Тя му се усмихна. Не пристъпи от крак на крак, но усети, че му се иска. - Всички знаят, че спим заедно.

- Наистина ли? - с престорена изненада възкликна Конър. - А аз си мислех, че играете шах и обсъждате световните проблеми.

- И теб си те бива - измърмори Бойл. - Можем да тръгнем от моята къща, щом така предпочиташ. Само гледай да не изгубиш няколко часа в събиране на багаж, понеже само ще обикаляме руини и стари гробища.

- Вече съм опаковала една чанта - за всеки случай. Обади ми се - каза тя на Брана, - ако имаш нужда от мен за каквото и да било.

Тъмната вещица

249

- Просто се забавлявайте. - Подкани всички да тръгват, приятели и роднини, застана на прага да им помаха за довиждане.

И остана сама още миг в хладния мрак.

- Добре, сега сме само двамата, както искаше. - Конър сложи длан върху рамото й. - Какво има?

Той не би надникнал в ума й, каза си Брана. Макар че тя можеше да блокира опитите му, той не би посегнал на мислите и чувствата й. Би го сметнал за натрапване.

- Не искам да изолирам Айона, а и тя вече се доказа, Бог ни е свидетел.

- Но все още свикваш с нея, както и с това, че останалите са част от всичко. Кара те да се чувстваш натясно в кожата си, нали, да си заобиколена от толкова много хора?

Колко добре я познаваше, помисли си тя и отправи благодарност към боговете„че»така и че изобщо го има.

- Да, вярно е. Цяло чудо е, че имаме едни и същи родители. Ти си в свои води сред много хора, докато аз - напротив.

- Така има равновесие.

- Изглежда, а си мисля, че тъкмо то може да е разковничето.

- Остара, равноденствието, равновесието между деня и нощта? Вместо слънцестоенето?

- Замислих се за него, както очевидно и ти, но времето е прекалено малко за подготовка, съвсем скоро е.

- Не вярвах, че е готова нашата Айона - призна си той, - но се чудя дали не съм сбъркал.

- Има нужда от повече опит според мен. И го заслужава. Слънцестоенето също е достатъчно скоро, а то също е един вид равновесие посвоему. Тогава е повратният момент в годината. Може то да е нашият шанс. Искам ми се да поработим заедно сега, за малко. Просто да обединим усилията си.

Той опря чело в нейното.

- Един ритуал, заклинание за равновесие - и прогонване точно тогава, когато денят е най-дълъг, а после полека поема към смаляването си.

250 ►

Родът О’Дуа0ър

- Ето, видя ли? Няма нужда да ти обяснявам и така всичко е по-лесно.

- Онова, което си намислила, никак няма да е лесно, но може и да се получи. Да видим какво можем да направим заедно. Засега само двамата, а скоро и с останалите.

Върнаха се заедно в ателието и Брана се помъчи да не изпитва вина заради облекчението, което изпитваше, че са само двамата, поне засега.

- Засрамих те - обади се Айона по време на краткия път до жилището на Бойл.

- Какво? Не. Не съм засрамен.

- Малко. Вероятно трябваше да спомена нещо за пре— нощуване у вас, когато наоколо няма други хора. Изобщо не се сещам за такива неща. И прекалено късно ми хрумна, че може и да не искаш компания.

- Ти не си просто компания.

Какво ли означаваше фактът, че този небрежен коментар й се струваше романтичен? Все едно.

- После си казах, че ти не би се поколебал да откажеш и да минеш да ме вземеш сутринта.

- На глупак ли ти приличам?

- Никак даже.

- Трябва да съм пълен идиот, за да не искам да прекарам нощта с теб.

Още романтика, отбеляза мислено тя, в стила на Бойл Макграт.

- Но не биваше да го обявявам като част от протокола на следващото събрание. Ако имахме протокол.

- Това е нещо лично.

- Разбирам го и така и трябва. Ще се постарая повече за в бъдеще. Но ми се струва, че както стоят нещата, личното време и пространство не е най-важното в момента. За теб е по-сложно, отколкото за мен.

- Може, но имаш право. Имаме много по-належащи проблеми, за които да се притесняваме.

Тъмната вещица

251

Спря пикапа точно зад колата на Фин и разтърси ключовете, докато излизаше.

- Лека нощ - подвикна им Фин - и приятна разходка утре.

- Ще си нося мобилния телефон, ако имаш нужда от мен.

Айона побутна леко с рамо Бойл, докато се качваха по стълбите към жилището му.

- Наистина го приемаш по-тежко. Но Фин сигурно е свикнал да те вижда да се прибираш с жена понякога, както и ти него.

- Не водя жени тук. По принцип - добави той след миг.

- О. - Лично пространство, помисли си тя, но и нещо повече. - Ако ти отидеш при жената, би могъл да си тръгнеш, когато поискаш. ” “

- И това го има. - Той влезе вътре.

- Трябва да ми кажеш, когато искаш да си тръгна. Предпочитам да го чуя, вместо да ме търпиш наоколо.

- Не съм от търпеливите. - Метна ключовете си в една купа. - И не търпя теб.

Тя се усмихна.

- Добре. Не го прави. Ще бъда много нещастна, ако просто ме търпиш наоколо.

Той остави малката й чанта на един стол.

- Ако не те исках тук, сега щеше да си някъде другаде. Искаш ли нещо за пиене?

- Нали уж вече не бях просто компания?

- Права си.

Той я сграбчи, както на нея й харесваше, и я отведе в спалнята.

- И сама можеш да си налееш нещо после.

- Ще ти налея и на теб. - Смъкна якето от раменете му и го захвърли настрани. - Ботушите - продължи тя и го разсмя.

- Ясно ми е какъв е редът.

252 -

Родът 0’Дуайър

И двамата едновременно се хвърлиха към леглото. През смях задърпаха и затеглиха ботушите, преди да ги метнат на пода.

- Миналия път счупихме нещо - спомни си тя, докато разкопчаваше забързано копчетата на ризата му. - Какво беше?

- Кристалната ваза на баба ми.

Пръстите й замръзнаха, очите й се разшириха тревожно. Тогава видя усмивката му.

- О! Лъжец! - Тя преметна крак върху тялото му, бутна го назад. - Ще си платиш за това. - Кръстоса ръце и сграбчи долния край на пуловера си, издърпа го над главата и го метна през рамо.

- Ще платя скъпо - увери я той. Дланите му се плъзнаха нагоре по тялото й и върху гърдите, докато тя се бореше с последните копчета.

- И още как. - Сведе глава и се нахвърли върху устните му в изгаряща целувка, преди да прокара зъби по долна-та му устна и да го довърши с леко гризване.

Той отвърна, като я завъртя на леглото, за да си сменят местата, и последва примера й.

С боричкане се освободиха от дрехите си, нетърпеливи да вземат и дадат повече от себе си.

Толкова много си приличаше с предния път, мислеше си тя, но сега вече знаеше какво могат да си дадат един на друг. Цялата енергия, желание и бързина - тлеещи пламъци и резки проблясъци, взривове.

Омайваше я допирът на гола кожа върху гола кожа - неговата върху нейната, и обратно - опияняващото усещане за отъркването в тялото му. Устата му бе ненаситна, а ръцете му, груби в страстта си, неспирно обхождаха цялото й тяло.

Как бе живяла досега, без да знае какво е да бъдеш желана толкова пълно, неотложно, всецяло?

Искаше да му отвърне със същото, да му покаже как нуждата от него я залива като огромна вълна.

Тъмната Вещица

- 253

Той не можеше да й се насити. Колкото и да вземаше, то само подклаждаше по-голяма и неутолима нужда за още. Когато я усещаше под себе си, да се движи, да се извива в мрака, не можеше да мисли, а само да чувства.

Тя опияняваше сетивата му, подлудяваше го. Караше го да се чувства силен като бог, безразсъден като притиснат в ъгъла вълк.

Светът навън изчезна; времето застина.

Остана само тялото й, формите й, стегнатите мускули под гладката кожа. Звуците й - дихание и въздишка, и леко, нежно стенание. И вкусът й - огнен и сладък.

Тя се изви решително под него, ръцете и краката й бързо се стегнаха и се озова върху му, а звездната светлина озари върха на косите й и грейна като диамантена корона.

Пое го рязко и дълбоко, стиснала гърдите си с ръце, докато първата вълна на екс^аЗа я заливаше мощно.

После продължи да го язди диво и устремно, обляна от звездните лъчи, с потъмнели, тържествуващи очи.

Той сграбчи хълбоците й, стисна я здраво в опит да задържи поне искрица съзнание в себе си.

А тя вдигна високо ръце и извика със същото дълбоко тьржествуване.

Пламъчета заблестяха на върховете на пръстите й, малки топчици от светлина, които проблеснаха, ярки и ослепителни като слънца. Заслепен от тях, омагьосан от нея, той я пристисна силно и после се предаде.

В мрака, в съня си тя се пресегна към него.

- Чу ли това? Чу ли го?

- Само вятърът е.

- Не. - Гората бе толкова гъста, нощта - черна. Къде беше луната? Защо нямаше луна и звезди?

Тя потрепери и разбра.

- То е в самия вятър.

Името й, примамливо-изкусителен шепот. Като погалване на коприна върху гола кожа.

254

Родьт 0’Дуайьр

- Трябва да поспиш.

- Но аз спя. Нали?

Тя отново потрепери и той разтри ръцете й в своите.

- Нужен ни е огън.

- Толкова е тъмно. Прекалено тъмно и студено е.

- Знам пътя към дома. Не се тревожи.