Поведе я през дърветата, встрани от малките вълнички мъгла, които се плъзваха крадешком като змийски езици по земята.

- Не ме пускай - каза тя, докато шепотът се плъзгаше

гальовно по кожата й.

- Пътят е препречен, виждаш ли? - Махна с ръка към дебелите клони, които лежаха върху пътеката. - Трябва да. ги преместя, за да преминем.

- Не! - В пристъп на паника тя сграбчи още по-здраво ръката му. - Той това иска. Както преди, да ни раздели. Трябва да останем заедно. Да се държим един за друг.

- Пътят ни е препречен, Айона. - Сега я завъртя с лице към себе си, вгледа се в очите й. - Неговите бяха тъмнозлатисти, напрегнати, непоколебими. - Нужен ни е огън.

- Мъглата е по-близо. Чуваш ли го?

Сега чуха вълка, съвсем слабо ръмжене далеч в мрака, обвито в мъглата.

- Чувам го. Огън, Айона. Това ни трябва.

Огън, помисли си тя. Срещу мрака, срещу студа.

Огън. Разбира се.

Изпъна ръце, протегна ги встрани, повдигна лице нагоре. И го повика.

Силен, ярък, с буйни пламъци, които захапаха пълзящата мъгла, накараха я да кипне, превърнаха я в пара и тънка черна пелена от пепел.

- В мрака нося светлина. Срещу черното изправям белота. С кръвта си призовавам огъня да пламне, да се разгори високо и още по-високо. Наяве или насън, силата ми е свободна. Както казах, тъй да бъде.

Едно валмо от мъглата се промъкна напред и се приближи. Бойл се хвърли пред Айона и замахна с юмрук.

Тъмната вещица

255

Усети рязка болка в кокалчетата на пръстите си. После и мъглата, и пепелта изчезнаха и останаха само огънят и светлината.

Видя как кръв обагря ръката на Бойл.

И внезапно се събуди.

Беше утро, забеляза тя, сияещо с мека перлена светлина в прозореца.

Сън, просто един сън, пое си дълбоко въздух, за да се успокои. Когато Бойл се надигна да седне до нея, тя посегна да улови ръката му.

И видя кръвта.

- О, господи.

- В гората. Бяхме заедно. - Пръстите му стиснаха нейните здраво. - Така ли беше?

Тя кимна.

- Нещо като астрална проекция - така мисля. Двамата сме тук, но бяхме и там. Сигурно съм те привлякла с мен. Ти… ти удари с юмрук мъглата.

- Получи се и се почувствах много добре при това, макар че твоят огън свърши повече работа.

- Не, да. Не знам. Ти го удари и сякаш проби дупка в мъглата за миг. Аз… Но ти кървиш.

- Само драскотина е.

- Не, направена е от него. Не съм сигурна, че е просто драскотина. - Трябваше да се обади на Конър или Брана, но усещаше, просто знаеше, че това е нейна работа. - Аз трябва да се погрижа.

- Само една промивка и малко мехлем, щом настояваш.

- Не става така. - Сега сърцето й биеше толкова ускорено, по-бързо дори отколкото в съня, осъзна тя.

Той кървеше и Кеван бе пролял кръвта му.

- Това не е обикновена рана. Повярвай ми, проучвала съм въпроса.

Тя сложи длан върху недълбоката драскотина, затвори очи. И видя ръката му - силна, едра, загрубелите му и ожулени от боксьорските дни кокалчета. И кръвта, а после

256

Родът 0’Дуайър

и по-дълбоко, потърси в дълбочина и видя тънката черна линия на отровата на Кеван.

Точно както се бе опасявала.

Трябваше да я изтегли навън, каза си тя. Навън и надалеч. Бяло срещу черно. Светлина срещу мрака. Навън и надалеч, преди да е проникнала по-дълбоко, преди да се разпростре.

Усети я как се отцежда лека по лека, как изгаря. Усети по сковаването му, че изпитва болка. Но сега раната бе чиста. Бавно и внимателно се зае с изцеряването на драскотината. Сега болката - леки и остри убождания - бе само нейна. Но после избледня и изчезна.

Само една драскотина, както бе казал той, след като отровата бе премахната.

Отвори очи и откри неговите, вперени в нея.

- Бледа си.

- Нужни ми бяха доста усилия - това е първият ми опит в подобно нещо. - Леко й се виеше свят, а и стомахът й сякаш се преобръщаше бавничко.

Но раната бе чиста и затворена. Огледа внимателно ръката му, доволна от свършеното.

- Използвал е отрова. Не знам доколко би ти навредила, но можеше да се разпространи. Не беше много, но вече я няма. Може да помолиш и Конър да я погледне.

Бойл не откъсваше очи от нея, докато свиваше и разтваряше пръсти.

- Според мен се погрижи достатъчно.

- Не знам дали е очаквал да те привлека в съня със себе си. И не знам как съм го направила. Но ти ми каза какво е нужно да се направи. Огънят. Каза ми за него и беше прав.

- Направи го на пепел.

- Е, не е за първи път и много се съмнявам, че е за последен.

- Не, не е за последен.

- Бих казала, че съжалявам, че те въвлякох, но съм безкрайно доволна, че беше до мен.

- Определено бе преживяване за мен.

Тъмната вещица • 257

17*

Което го бе разтърсило и още повече го бе озадачило. През цялото време се бе чувствал съвсем спокоен и имаше абсолютната вяра, че тя ще направи каквото е нужно.

- Приличаше на сън — продължи той - заради известна мудност в реакциите и това, че странностите не те учудват.

- Ще направя заклинание за леглото - или по-добре да накарам Брана да направи такова. Би трябвало да помогне.

- Аз го нараних. - Бойл отново сви пръсти в юмрук. — Не очакваше юмручен удар явно. Знам кога ударът е улучил точното място и този беше такъв. И си мисля, че отровата беше за теб. Бих ли могъл да те издърпам обратно, така както ти си ме привлякла? Знаеш ли дали мога? И ако го бях направил, дали щях да стигна до Конър навреме, за да изцеди той отровата, стига да се бях сетил, разбира се?

- Ти знаеше какво да направиш. - Тя инстинктивно вдигна ръце да разтрие раменетйЧиу, усети колко са сковани. - Знаеше, че имаме нужда от огън, и остана толкова спокоен. Имах нужда от спокойствието ти. Вярвам, че ще знаеш какво да направиш, когато ни нападне отново.

Тя въздъхна дълбоко.

- Умирам от глад. Ще ида да приготвя закуска.

- Аз ще ида. Ужасна готвачка си.

- Абсолютно вярно. Добре, ти сготви. Ще се обадя на Брана, ще й разкажа всичко за всеки случай. Остават ли плановете ни за разходка днес?

- Не виждам какво променя случилото се.

- Страхотно. Ще си взема душ, после ще звънна на Брана. Още е рано, а петнайсет минути сън повече ще й се отразят добре на настроението.

- Ще сложа чайника.

Но първо взе телефона си и докато тя беше под душа, набра номера на Фин. Искаше да чуе какво има да каже Фин за случката, преди да се захване с бекона.

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Това бе страната на предците й, на кръвта й, а докато наблюдаваше нежните извивки на хълмовете и поляните през прозореца на пикапа, Айона осъзна, че сърцето й също принадлежи тук.

Красотата на околността я сгряваше като глътка уиски-в студена нощ, топла и утешителна. Зелени хълмове се простираха под синьо небе с къдрави и перести облачета, струпани едно върху друго като ленени платна. Слънцето струеше в пролуките между тях и сякаш завихряше пресечени спирали от бляскаво като опал синьо. Охранени крави и пухкави овце изпъстряха тук-таме изумрудените поля, пресечени с рошави зелени плетове или сребристосиви каменни зидове.

Големи фермерски къщи, плевни, красиви малки къщички изпъстряха пейзажа с очарованието на пощенска картичка, докато пътуваха по криволичещия път. Цветните градинки пред входовете копнееха за пролетта с дръзко наперени сини, огненооранжеви и нежнобели цветове, както и с вирнатите нагоре тръбички на нарцисите.

Щеше да посрещне пролетта в Ирландия, помисли си Айона, за първи път. И също като дръзките цветя и тя бе решена да разцъфти.

Понякога пътят извиваше и се промушваше като в тунел между много високи и пищни плетове от дива фуксия, които сякаш притискаха всяка извивка и завой в прегръдка, а цветовете им бяха като капки кръв. А после отново се откриваше прекрасна гледка към хълмовете, полята и величавите сенчесГи планини в далечината.

Тъмната веицица

259

- Как понасяте всичко това? - възкликна Айона. - Очите ти не са ли постоянно заслепени, не оставаш ли без дъх всеки път, не те ли заболява сърцето?

- Това е домът ми - простичко отвърна Бойл. - Няма друго място, където бих предпочел да бъда. Тук ми е добре.

- О, на мен също. - И най-сетне, помисли си тя, се чувстваше достойна да бъде тук.

Вятърът се усили и лек дъждец плисна по предното стъкло на пикапа, а веднага след това грейна слънце и превърна капките в мънички дъги.

Магия, помисли си Айона, простичка и тайнствена.

Като абатството Балинтъбър.

Изчистените линии на силуета му придаваха сдържано достойнство на старата сива постройка. Беше разположено сред красива местност - сред поля, в които пасяха овце, в подножието на надвисналите скалисти планини.

Простичко величие, мислено отбеляза тя, понеже окси-моронът идеално описваше древната сграда и живота, който си течеше наоколо. Слезе от колата, за да се разтъпче по алеите, да разгледа градините, които не се плашеха от последните студове на зимата, и се усмихна, когато чу ветрецът да донася далечното блеене на овцете.

Каза си, че би могла да седне на тревата и да прекара цял ден в щастливо съзерцание и мълчание.

- Сигурно би искала да научиш историята на мястото.

Беше прочела малко за абатството в туристическата

брошура, но би искала да чуе версията на Бойл.

- Много бих искала.

- Било е построено от Кончобир - Кател Мор с винената ръка от клана О’Конър, значи, е от твоя род.

- О. Разбира се. - Колко далеч назад във времето течеше кръвта й тук, помисли си тя. Не беше ли прекрасно? - Също като Ашфорд, преди родът Бърк да го спечели.

- Точно така. В далечната хиляда двеста и шестнайсета година. Знам годината, защото в момента реставрират

260

Родът СРДуаОър

източното крило в подготовка за отбелязването на осем-стотингодишнината. Легендата гласи - или поне една от тях - че макар Кател да бил син на крал Търлок, бил прогонен от кралицата и принуден да прекара известно време в изгнание и страдания, преди да се възкачи на трона. Тогава срещнал един човек, който се отнесъл добре с него, и Кател, след като вече станал крал, поискал да му се отплати за добрината. Човекът, вече старец, поискал църква в Балинтъбър и Кател наредил да я построят.

Вървяха по алеята, докато той разказваше историята, гласът му се носеше с напевна интонация, а далечният хор на овцете служеше за фон. Изключително щастлива, Айона го хвана за ръка, за да се свържат заедно и да запечатат мига.

- Минали години и кралят отново видял стареца, който го укорил, задето не е спазил обещанието си. Явно църквата била построена навреме, но в Роскомън.

Айона се разсмя и вдигна лице към него.

- Малка грешница.

- И така може да се каже. Но Кател наредил да построят нова църква, която впоследствие станала абатство Балинтъбър.

- Кралят удържал на думата си.

- Такава е легендата.

- Приятно е да знаеш, че сред предците ти има благороден и достоен крал.

- И наследството му оцеляло през вековете. Твърди се, че това е единствената църква в Ирландия, построена от ирландски крал, в която още се служи на Бог.

- Мисля, че това е прекрасно. Хората много често събарят старото, за да построят нещо ново, вместо да ценят наследството си.

- Онова, което е било преди, е важно - простичко каза той. - Преди няколко години Пиърс Броснан се ожени тук и това донесе нова слава на мястото. Преди това бе известно като началото на Торчър Фадрейг.

Тъмната вещица

261

- Пътят на поклонението към планината на Свети Патрик. Чела съм за него.

- Казват също, че Шон на Сагарт, нечестивият ловец на свещеници, е погребан в гробището. Там. - Бойл вдигна ръка и посочи едно голямо дърво. - Така казват.

- Мястото е хубаво. Чисто и силно. И някъде дълбоко в себе си го усещам познато, близко. Не е ли странно?

Той само вдигна рамене.

- Твоите кръвни предци са го построили.

- Затова ме доведе най-напред тук. - Тя се усмихна и облегна глава върху рамото му. - Благодаря. - Погледна надолу и забеляза стар, очукан камък и гравираните в него букви. - Коронясването?

- Ами комплексът включва не само абатството и гробовете. Това е част от Пътя към кръста. Добавен е впоследствие, както и Молитвената-аяея, а ей там има и малка пещера, която е направена като обор, за да представи рождението на Христа. Малко е странно.

- Прекрасно е. - Тя го задърпа за ръка и заедно продължиха по пътеката, за да открият и другите белязани камъни сред спретнато подредените и красиви лехи на градината. - Това е много абстрактно, напълно съвременно и създава чудесен творчески контраст с античното наследство.

Поспря за миг до малко поточе, чийто бряг бе засаден с нискостеблени зелени храсти, които се гушеха в подножието на грубо издялани камъни. Отгоре стояха три кръста, за да представят мястото на разпъването на кръста.