- Знам едно място наблизо, където има чудесна риба и картофки. Господ ми е свидетел, че имам нужда от халба бира.

- Точно каквото ни трябва. Благодаря - добави тя.

- За какво?

- За това, че ми показа две забележителни места и че ме хвана, преди да падна.

Хвърли последен поглед назад към манастира, черните птици и дъгата. Животът й се бе променил завинаги, помисли си тя. Но за разлика от своята предшественичка, тя смяташе това за дар от съдбата.

В уютната кухня, с хрътката, полегнала в краката й, и огън в огнището, Айона разказа всичко на братовчедите си.

- Имала си интересен ден - отбеляза Конър.

- И още как.

- Това са три отделни събития, да ги наречем така, в един-единствен ден. - Брана, чиято коса още бе вдигната високо след работния ден, се взираше в чая си. - Но само едно, свързано с Кеван.

- И последното - напомни й Айона. - Тя усещаше приближаването му.

- Видение от миналото. Независимо дали е твоето, или на другиго, все пак е в миналото. Съмнявам се, че би се осмелил да стигне толкова далеч сега. - Брана погледна към Конър.

- Не и сега, едва ли, а и защо да го прави? Кажи ми какво чувстваше - преди, по време на и след като видението отмина?

- За преди това не съм сигурна. Имах усещането, че съм била там и преди, както и с абатството, но не така…

270 • — Родът 0’Дуайър

светло и радостно. Беше мрачно и ами, тъжно. Знаех къде е разположено всичко, какви са нещата наоколо, но сега осъзнавам, че е била тя, нашата предшественичка. В главата ми бяха нейните мисли, някои - ужасно горчиви. Знаела е, че умира, но повече от смъртта е ненавиждала мисълта, че ще предаде амулета, силата и отговорността на внучката си. Не помня как съм се качила по стълбите. Изглежда, просто се озовах там. Старата жена лежеше в леглото, сивата й коса бе изпъстрена с бели кичури. Лицето й също бе сиво и лъщеше от пот заради треската. А девойката седеше до нея и нежно миеше лицето й. Имаше дълга червена коса. Еймиър! Мисля, че нарече девойката Еймиър.

- Не си ли спомняш какво си казала на староирландски?

- попита Конър.

- Не, само каквото Бойл ми каза, че е разбрал или мисли, че е разбрал от него. Спомням си тъгата и страха, а после светлината сякаш избухна в стаята. За миг усетих силата

- неукротима и всепоглъщаща. Като, ами, като наистина разтърсващ оргазъм. После всичко стана сиво и се завъртя пред очите ми. Чувствах се замаяна, слаба, неориентирана, а когато това премина, гладна.

- Замайването ще отслабне с времето - увери я Конър.

- Хубаво е, че не си била сама, когато си получила първото си видение. Ти явно не си очаквала да се случи? - попита той Брана.

- Не, още не. Не толкова рано. Искам да отбележа, че тя… че ти — поправи се тя и се обърна направо към Айона

- ускоряваш развитието си. Мисля, че е заради мястото и хората, с които си заобиколена. Вече сме заедно тримата, затова онова, което е заложено в теб, съзрява много по-бързо, отколкото би станало иначе. Това е хубаво. Ще бъдеш по-силна и по-малко уязвима.

- Да очаквам ли още изненади?

- Ще ги посрещнеш, когато се появят.

- Да се върнем малко назад. Сънят. Заради това, че бяхме заедно, ли сънувахме един и същи сън с Бойл?

Тъмната бещица

271

- Заради секса. - Конър се облегна на стола си и протегна крака напред. - Той е много силна връзка. Или може да бъде.

- Значи, ако правя секс с Бойл, той може да бъде въвлечен в съня с мен? Но той го нарани. Ръката му. Отровата.

- За която си се погрижила добре. Отличен инстинкт.

- Но другия път може да е по-лошо.

- Ще посрещнеш всяко нещо с времето си - напомни й Брана. - Кеван го е наранил, но Бойл също е наранил Кеван. Усетил е удара - човешки удар, и то в съня - което е много интересно за мен.

- Беше черна, смесена с кръвта на Бойл. Виждах я ясно. Ако се беше разпростряла, преди…

- Не е - рязко я прекъсна Брана. - Важно е само какво е станало наистина. Не бива да замъгляваме нещата с вероятности и емоции. ” **

- Тя го обича. - Конър погали ръката на Айона, когато тя се сепна. - Любовта замъглява и в същото време грее над всичко.

- Не съм казвала, че… Как така знаеш нещо, което самата аз открих съвсем скоро?

- Толкова силно се излъчва от теб, че няма как да не го видя. - Отново погали леко ръката й. - Нямам намерение да надничам през вратата, но тя е широко отворена.

- Не съм му казала нищо. — Не можеше и не биваше да казва, помисли си тя и си напомни решението си да бъде търпелива. - Само се наслаждавам на чувството. Толкова отдавна го търся и се опитвам да го усетя. А с Бойл не се налага да опитвам или да го търся. Просто е там.

- Това е много хубаво, а и съм съгласна, че Бойл е прекрасен човек. Но не бива да допускаш заложеното в теб да бъде замъглено от сиянието на любовта - предупреди я Брана.

- Двамата сме на различно мнение по този въпрос - намеси се Конър. - Аз вярвам, че любовта само подсилва способностите ни. Мястото е важно - каза той на Брана.

272

Родьт 0’Дуайьр

- И това, че е с нас. Но мисля, че чувствата й са още една причина тя да напредва толкова бързо. Как иначе щеше да знае, че отровата е вътре в Бойл, и как би могла да я изтегли толкова чисто, след като никога не е правила нещо подобно?

- Няма да споря. За всеки е различно, нали? Любовта, магията и как виждаме и възприемаме света. Различен е и изборът, който правим във всяко отношение. Само казвам, че си тук от съвсем скоро, както и с него, за да мислиш за любов и за избора, който е свързан с нея.

- Разбрах го още в първия миг, в който го видях. Може би и това е било някакво видение. Не знам. Но усетих онзи трепет. - Тя притисна длан до корема си. - И сякаш политнах. - Плъзна ръка към сърцето си. - Привличане, казах си, защото той изглеждаше толкова красив, яхнал Аластар. Но беше нещо повече. Казах си, че не бива да вървя в тази посока, защото, ами, отначало си мислех, че е с Мийра.

Само повдигна вежда, когато Конър се разсмя гръмко.

- Никак не ми се струва смешно. Двамата са страхотна двойка. Високи и стройни, зашеметяващо красиви. И имат особена връзка - веднага я усетих.

- Разбира се, като мен и Брана, защото са близки като родни брат и сестра и винаги е било така. Но ти си мислела, че са нещо повече, затова си потиснала онова, което си почувствала или би могла да чувстваш. Много благородно от твоя страна. Малцина биха го направили. Самият аз не съм сигурен дали бих постъпил така.

- Любовта от пръв поглед я има само в приказките - твърдо заяви Брана.

- Аз обичам приказки. - Айона се засмя и подпря лакти на масата, облягайки лице на юмруците си. - Реших, че е просто физическо привличане и няма нищо лошо в него, след като Мийра ми обясни как стоят нещата. Мислех си, че просто искам да спя с него, но никога не съм изпитвала това, което изпитвам към него. Знам точно какво е и знам, че започна още в мига, когато го видях върху гърба на

Тъмната вещица • 273

18»

Аластар - и двамата толкова свирепи и ядосани. Влюбих се и в двамата в същия този миг. Опитвам се да бъда търпелива, което изобщо не ми е в природата. Аластар разбра, че ме обича. Сега просто трябва да изчакам и Бойл да го разбере.

- Сигурна ли си, че ще го направи? - попита я Брана.

- Не може просто да се надяваш на щастливия край. Трябва да вярваш в него. После да свършиш нужното, да поемеш риска. Да убиеш дракона - макар че според мен драконите са ненужно очернени - да целунеш принцесата или жабока, да победиш злата вещица.

- Е, победата над злата вещица е достатъчно щастлив край за мен.

Не би трябвало да е достатъчно, помисли си Айона, но Конър леко стисна ръката й, преди да го каже гласно.

- Имаме да свършим някой Задачи, но по-късно, след вечеря - продължи Брана, - отново ще се упражняваме. Конър ще ти помага да овладееш виденията, лекуването. Слънцестоенето наближава с всеки изминал ден, а имаме още много работа.

- Имаш ли план какво ще правим?

- Каза, че Бойл го е наранил в съня само с юмрука си. Можем да използваме много повече от гол юмрук.

- Трябва да се върна до школата и да се погрижа за няколко новоизлюпени птици. Но ще се върна след около час.

- Ще дойда с теб - обади се Айона. - Искам да пораз-тъпча Аластар дори и да са само обиколка-две из манежа за скокове.

- Тогава на връщане ще мина оттам и ще те придружа обратно до дома.

- Сигурно ще намеря кой да ме върне обратно, но ако не - ще ти пратя съобщение.

- Добре тогава, вървете и двамата и ми дайте малко време да помисля. - Брана стана от масата. - Каза ми, че Фин щял да направи заклинание за защита на леглото на

274

Родът 0’Дуайър

Бойл. Гледай да го е направил, преди двамата отново да го използвате.

- Добре.

- Следващия път, когато ти или някой от нас се озове в подобен сън, искам това да е по наше желание и ние да сме тези, които дърпат конците.

Тъмната вещица

275

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Айона си обу ботушите за езда и отдели десет секунди, за да си сложи гланц за устни, в случай че се натъкне на Бойл. И двамата бяха заети тази вечер - той с документи, тя със заклинания - но се надяваше да се уговорят да пояздят заедно след работа на следващия ден, може би да хапнат нещо навън, а после да прекарат спокойна вечер у дома в неговия дом.

Излезе навън и улови Конър ‘йод лакътя. Вятърът бе хладен и влажен, но във въздуха се долавяше уханието на пролетта и подканяше трънката да разцъфти.

- Някога бил ли си влюбен? - попита го тя.

- Разбира се, много пъти, но никога по начина, за който питаш. Макар сърцето ми да е било улучвано от стрели, никога не е било разбивано.

- И аз съм била улучвана от някоя и друга стрела, понякога съм страдала. Когато бях в гимназията, даже си мечтаех да ми разбият сърцето само за да знам какво е усещането. Винаги съм искала да изпитам тези дълбоки чувства, нали разбираш? Замайващото издигане в небето и пропадането след това. При мен беше по-скоро равен път. Задоволявах се с някого, за когото знаех, че се задоволява с мен. Това те кара да се чувстваш посредствен.

- А сега?

- Сега се чувствам силна, целеустремена. - Тя описа кръгче с пръсти и малки пламъчета затанцуваха във въздуха. - Радостна.

- Заслужаваш всичко това.

- Ти искаш ли? Да се влюбиш?

276

Родът СКДуайър

- Естествено, някой ден. Тя ще влезе в стаята, красива и ослепителна, сексуална богиня с гениален мозък и ангелски нрав. Ще може да готви като леля ми Фиона, която е ненадмината готвачка, ще пие колкото мен в бара и най-много от всичко на света ще харесва разходките ни със соколи.

- Не искаш много.

Очите му, зелени като хълмовете, проблеснаха закачливо.

- Защо да не искаш всичко, след като и бездруго не знаеш какво ще ти донесе животът?

- Добре казано - съгласи се тя и отново накара пламъчетата да затанцуват.

В конюшнята Бойл търкаше с четката тялото на Дарлинг, колкото от грижа за нея, толкова и за да се успокои самият той. Днес бе изпратил работниците си да се прибират по-рано, защото му се искаше да остане малко сам. Сега, в компанията на кротката кобила в притихналата конюшня, можеше да се вгледа внимателно в мислите, които се въртяха в ума му цял ден.

Имаше сметки за плащане и поръчки за правене, но щеше да се заеме с тях по-късно, нали така? Ако беше нужно, имаше цяла вечер на разположение.

Така искаше, поправи се той.

Един мъж имаше нужда от лично време и пространство, без жената непременно да очаква внимание от негова страна.

Затова нямаше да си мисли колко му се иска да я грабне и да я пренесе в личното си време и пространство.

След като приключеше с документите в офиса си, би могъл да отдели малко време да помисли за всичко, случило се по-рано през деня.

Трябваше да разкаже всичко на Фин, естествено, което и щеше да направи, когато Фин се прибереше. Щяха да го обсъдят на халба бира, така че нямаше време за Айона, дори и да искаше компанията й.

Тъмната вещица

277

А той я искаше през цялото време, по дяволите.

Какво, за бога, означаваше, когато един мъж не можеше да се отдели от една жена дори за малко, камо ли да я избие от мислите си?

Беше омагьосан от сините й очи и ведрия й смях, както и от тялото й, от което не можеше да откъсне ръце. Както и от абсолютната й вяра в доброто и щастието, която бе дълбоко вкоренена в нея, макар той все повече да разбираше колко малко и от двете бе изпитвала през живота си.

Осъзна, че иска той да й донесе това добро и щастие, и мисълта доста го притесни. Нима не бе планирал целия ден с единствената цел да я зарадва? Не се бе получило точно така, поне в някои отношения, предвид тъмните видения и страха, който почти го бе парализирал. Но все пак бе планирал деня, съобразявайки се с нея.