Винаги бе в мислите му. ~’ **

Беше време да си припомни, че това, от което един мъж се нуждае в крайна сметка, е собствена стая, работа, добър кон и халба бира след тежък ден.

- Така е редно, нали, Дарлинг? Имаме си всичко, което ни е нужно.

Но в съседното отделение Аластар изпръхтя и духна шумно през нос.

- Сега не говоря с теб, нали? Злонравен звяр такъв.

- Добре се познавате — обади се Фин иззад гърба му. - Какви мрачни мисли са те налегнали, братко?

Този човек можеше да изненада всекиго в гръб, помисли си Бойл, стъпваше леко като дим.

- Кой казва, че са мрачни?

- Аз. - Фин се пресегна и погали Дарлинг по врата. - Изпратил си работниците да се прибират по-рано, така ли?

- Малко по-рано. Всичко, което трябва да се свърши за днес, вече е направено.

- Мислех, че още ще скиташ с Айона.

- Наскитахме се на воля, че даже и отгоре.

- Имали сте неприятности? От лично или магическо естество?

278

Родът 0’Дуайър

- И двете, струва ми се. Започна се рано призори, както знаеш, когато двамата с нея бяхме в съня заедно и се наложи да ударя с юмрук проклетия звяр.

- Още нещо ли е станало?

Фин стисна-здраво рамото му, но Бойл само продължи да прокарва четката по хълбоците на коня.

- Нищо сериозно или важно. Ще ти разкажа и за останалото.

Както и направи, започвайки от началото, чак до момента, когато бе изнесъл Айона на ръце от манастира. Само изръмжа, когато Фин сграбчи дланта му.

- Казах ти, че тя се погрижи, а и Конър също я погледна.

- Искам сам да се уверя. - След като погледна, Фин кимна и пусна ръката му. - Каза, че си го наранил. Сигурен ли си в това, след като вече е минало известно време и си имал време да го обмислиш?

Бойл сви юмрук.

- Знам кога ударът е попаднал в целта, приятелю.

- Вярно е. - Фин закрачи напред-назад. - Мислих доста над това и ще можем да го използваме. Ще трябва още да помисля, но определено ще го използваме. Имам и предпазен амулет за теб, преди да си легнеш тази вечер. Тя ще идва ли?

- Не, няма. Имам нужда да остана сам една вечер, нали? Имам си работа, а и сам трябва да помисля, без да ми се мотаят в краката.

Фин повдигна вежда, изненадан от тона му.

- Скарахте ли се?

- Не сме. След като я изнесох на ръце от проклетия манастир, тя се нахвърли върху риба с картофки като умиращ от глад в пустинята. Заведох я и до залива Клу, понеже искаше да види океана, после видя още руини, друго гробище, из което обиколи, но там нямаше нищо специално за нея, не и както на предишните места. Което си беше голямо облекчение.

Тъмната вещица

279

- Тя го понася добре за човек, който навлиза в нещата по-късно от повечето други.

- Предполагам, доста й се струпа за преглъщане въпреки големия й апетит. Това ме кара да се чудя.

Фин махна подканващо.

- Слушам те.

- Искам да е тук дори и когато не искам. Или си мисля, че не искам, а после го искам. - Казаното звучеше като лудост дори в собствените му уши, но след като вече бе почнал, не можеше да се спре. - А и никога не ми е било приятно да има жена у дома, защото те обичат да се суетят или да оставят разни свои неща наоколо, или да донасят дреболии, да се опитват да променят нещо в подредбата.

- Хм. А тя?

- Тя не го прави, а това е подозрително, нали? - Бойл вдигна решително показалец, сякаш бе отбелязал важна точка.

- Значи, ако прави така, се натрапва. Ако не го прави, изглежда подозрително? Братко мой, здравата си загазил.

- Не съм. - Засегнат, Бойл се нахвърли върху приятеля си. - Не съм глупак само защото се чудя дали не е скроила някакъв план. Тя ми говори за сватби, представи си. Сватба в абатство Балинтъбър.

- С което то е прочуто. Да не би да ти е предложила, докато минавахте по Пътя на кръста? Не виждам халка на пръста ти, нито в носа ти.

- Смей се, щом искаш, но все пак се чудя. Мисля за нея прекалено много. Това е притеснително. Когато сме в леглото, усещането е… като никога преди. Като с никоя друга. Затова оставам през цялата нощ или тя остава при мен, а после закусваме заедно, отиваме на работа. Имам си работа, нали така? А тя е в мислите ми дори и тогава. Адски досадно звучи сега, като го казвам на глас.

- Разбирам. Сигурно е истинско изпитание за теб жена, свежа като пролетно утро, мила и добра, да отнема времето и вниманието ти.

280

Родът 0’Дуайър

- Имам си свой живот, нали? - сопна се Бойл, защото всяка изречена от Фин дума го караше да се чувства като пълен идиот. - Имам право да харесвам живота си, какъвто е - какъвто беше преди.

- Сигурен съм, че веднага бих се сменил с теб, стига да можех, за да имам жена в мислите и сърцето си, която е доволна и щастлива да ме приеме в своите. Но ти, разбира се, имаш пълното право да си живееш живота без мила и красива жена в него.

- Тя е много повече от това, както отлично знаеш. Виждал съм и други като нея, виждал съм теб, Брана и Конър. Но когато тя е в силата си, нищо не може да се сравни с нея. Оставя ме без дъх. Не знам какво е това.

- Имам предположение.

Бойл на свой ред повтори репликата на Фин.

- Слушам те.

- Звучиш ми като влюбен в нея.

- О, да, много ми помагаш. - Бойл с мъка се въздържа да не захвърли четката, и то само защото щеше да изплаши Дарлинг. - Казвам ти, че тя се настани в мислите ми, в живота ми, в леглото ми и вече нямам и минутка спокойствие. Взех си почивен ден, което не е в стила ми, както знаеш, за да я развеждам из забележителностите на графство Мейо и Голуей. Не мога да се отърва от нея дори и когато спя. Мисля, че ме е омагьосала.

- О, господи, Бойл.

Но Бойл вече бе загрял по темата.

- Тя е осъзнала късно способностите си, както сам каза, и сега силата е във вихъра си. Явно е направила заклинание за любов, за да ме обвърже по този начин.

- Глупости. Дори и да имаше подобно желание, а аз не го вярвам, Брана никога не би го позволила.

- Брана не знае всичко - измърмори Бойл и погледна мрачно към Аластар, който изрита стената на отделението си. - За нея всичко е ново, за Айона, сега опипва почвата, тъй да се каже. Изпробва силите си върху мен, затова се

Тъмната вещица

281

озовах зает с обиколки на забележителности, разходки напред-назад с нея, приготвяне на закуска, след като цяла нощ е била плътно обвита около мен. Така че, ако е направила любовно заклинание, искам да го развалиш.

- Така ли си мислиш? — Много тихо Айона пристъпи до отделението. - Съжалявам, но беше прекалено зает да викаш и не ме чу да влизам. Какво високо мнение имаш за себе си, Бойл, и колко ниско - за мен.

- Айона…

Тя отстъпи крачка назад и вирна брадичка.

- Наистина ли смяташ, че съм толкова слаба, нещастна и жалка, че да искам мъж, който не ме желае по своя воля? Че бих използвала магия, за да те подмамя да прекарваш времето си с мен, да изпиташ чувства към мен?

- Не. Само полагам усилията разбера.

- Полагаш усилия. - Сълзите, изпълнили очите й, го пронизаха дълбоко, но останаха непролети. - Да, знам, че са нужни много усилия, за да ме обикне човек. Затова ще те улесня. Няма нужда и няма никакво заклинание. Изпитвам прекалено голямо уважение към онова, което ми е дарено, за да го използвам по такъв дребнав и егоистичен начин. И те обичам прекалено много, за да те използвам по какъвто и да е начин.

Всяка дума се забиваше като кинжал в сърцето му.

- Ела с мен горе и ще поговорим.

- Нямам какво повече да кажа и определено не искам да говоря с теб сега. - Извърна се преднамерено настрани. - Фин, би ли ме закарал до дома?

- Аз ще те закарам - обади се Бойл.

- Не, няма. Няма да ме закараш. Не искам да съм с теб. Ще се обадя на Конър, ако ти не можеш, Фин.

- Разбира се, че мога.

- Не можеш просто да си тръгнеш, след като…

- Само гледай.

Тя го изгледа с толкова болка и разочарование, че той не каза нищо повече, когато тя се обърна и се отдалечи.

282

Родът 0’Дуайър

- Остави я на мира засега - тихо каза Фин - и използвай част от това твое прословуто лично време, за да се научиш как да молиш за прошка на колене.

- О, да ме вземат мътните.

- На място казано.

Фин побърза да настигне Айона и се пресегна да й отвори вратата на колата.

- Той никога не е изпитвал подобни чувства към никого - подхвана Фин.

- Не се опитвай да изгладиш отношенията ни, моля те. Направи ми услуга и не казвай нищо. Абсолютно нищо. Искам само да се прибера у дома.

Той направи точно това, за което го помоли, и не проговори по време на краткото пътуване. Усещаше болката й. Тя сякаш пулсираше от нея, така разсичаше въздуха в колата, че беше цяло чудо как не е бликнала кръв.

Любовта, както сам отлично знаеше, можеше да те разреже на парчета и да не остави видими белези.

Спря пред къщата. От комина се извиваше пушек, в сумрака на градината проблясваха невероятно красиви цветове. А някъде вътре беше Брана, недостижима като луната.

- Да вляза ли с теб?

- Не. Благодаря, че ме докара.

Когато тя понечи да слезе, той просто докосна ръката й.

- Не са нужни никакви усилия, за да те обикне човек, малка сестро, но за някои хора любовта е непозната и трънлива пътека.

- Може да внимава къде стъпва. - Макар устните й да потрепваха, тонът й остана равен. - Но не може да вини другиго за това къде се е озовал.

- Права си. Съжалявам, че чу казаното…

- Не се извинявай. По-добре да видиш и да знаеш, че си глупак, отколкото да си останеш със затворени очи и да продължиш да се държиш като такъв.

Тя слезе бързо. Фин изчака да се прибере в къщата, преди да потегли с колата. Защо не можеше той самият да

Тъмната Вещица

283

е влюбен в нея и да й покаже какво означава да бъдеш обичан?

Но тъй като това не бе възможно, а и вероятно не бе много разумно да се върне у дома и да разбие твърдата като камък глава на Бойл, реши да иде да вземе Конър от работа. Щяха да поседнат с бутилка уиски - само тримата - и като добри приятели да напият Бойл до забрава.

Айона влезе в къщата с решителна крачка. Нямаше намерение да плаче на рамото на Брана или на когото и да било другиго. Изобщо нямаше намерение да плаче. Възнамеряваше да остане гневна и така да преодолее най-лошото.

Затова влезе решително и се запъти към кухнята, където завари Брана да седи до масата пред огромната си книга със заклинания с гравирани и добре поддържани корици от тъмнокафява кожа, с айпад fr тетрадка, както и няколко отлйчно подострени молива.

Брана вдигна поглед и въпросително наклони глава.

- Какво стана, отиде, врътна се на пети и тръгна обратно ли?

- Да. Ще си сипя пълна чаша вино - каза тя и отиде до шкафа. - Искаш ли и ти?

Сега веждите на Брана се сключиха.

- Няма да откажа. Какво се е случило? Отново ли се сблъска с Кеван?

- Не всичко на този свят е свързано с Кеван и древното зло проклятие. - Вярна на думата си, тя си сипа догоре вино в чашата, после наля по-скромно на братовчедка си.

- Виж ти, това настроение е съвсем ново, няма и двайсет минути, откакто излезе. Да не би конят ти да не е бил особено щастлив да те види?

- Изобщо не стигнах до Аластар, което е още една причина да съм ядосана. Така и не видях коня си и не по-яздих. - Тя подаде чашата на Брана и чукна своята в нея. - Наздраве, мътните го взели.

Айона се отпусна вяло на стол до масата, а Брана отпи глътка вино и загледа братовчедка си над ръба на чашата.

284

Родът 0’Дуайър

Гняв, да, но имаше и болка в нея. Нарочно се постара тонът й да остане небрежен.

- Не е Кеван, нито конят, значи, какво остава? Да видим, може ли да е Бойл?

- Може и е точно така. Влязох в конюшнята точно когато се оплакваше на Фин колко притеснен бил, задето все съм била наоколо, навлизала съм в личното му пространство. Все съм пред очите му, в леглото му. Обвила съм се около него, така каза.

- Той е глупак и се надявам, че добре си го подредила. Мъжете са противни същества. Особено като се съберат заедно.

- О, има и още, сякаш и това не е достатъчно ужасно.. Решил е, че след като съм успяла да се промъкна в живота му, в мислите му и в леглото му, значи, съм му направила любовно заклинание.

- Пълни глупости! - Съчувствието, което Брана се опитваше да изкаже, внезапно се превърна в гневна обида. - Сигурно се е шегувал, просто са се занасяли с Фин, който най-вероятно го е провокирал с нещо.

- Не се шегуваше, Брана. Беше бесен, крещеше. Даже не ме чу да влизам. Когато се приближих, той тъкмо казваше - на много висок глас - че вече едва му остава време за себе си, след като съм се натрапила в живота му и съм го омагьосала. Била съм нова в магията и съм изпробвала силите си, решила съм била да ги опитам с любовно заклинание над него. Помоли Фин да го развали.