- И двамата са тиквеници.

- Не знам какво означава това, но звучи обидно, така че съм съгласна. Само че Фин не е. И той каза, че това са пълни глупости.

- Радвам се да го чуя. Значи, него няма да го превърнем в гол охлюв и да го удавим в бира.

Айона се опита да се засмее, но все й присядаше в гърлото.

- „Глупости“ е чудесна думичка и ще почна да я използвам по-често. Глупости, глупости, глупости.

Тъмната вещица

285

Очите й се наляха, гърлото й запари. Затова тръсна глава, пийна от виното си.

- Не, не, не. Няма да плача. Трябва да остана ядосана, за да не заплача.

- Поговори ли с Бойл, или просто превърна мъжкото му достойнство в изкорубен и покрит с брадавици чеп?

- Казах му някои неща. - Айона избърса ядно едничката сълза, която се търкулна по бузата й. - Осведомих го, че изпитвам прекалено голямо уважение към себе си, за да си позволя да използвам магията, за да накарам някого да ме харесва. Да ме обича. Той се опита да си намери оправдания, но това са глупости, нали така? Помолих Фин да ме докара и той го направи. Беше мил.

Можеше да бъде такъв, помисли си Брана, невероятно мил. За някои хора.

- Тогава се радвам, че е бил^там. Няма да търся никакви извинения за Бойл. Казаното от него е груба и незаслужена обида за хората като теб и мен. И още повече е тежко, защото ти имаш дълбоки чувства към него. Ще кажа само, че макар понякога да е избухлив и по природа да е, ами суров, меко казано, на моменти, никога не съм била свидетел да е наранявал някого по този начин. Мисля си, че той самият е бил доста изненадан от чувствата си към теб.

- Той не ги иска. Няма да плача за мъж, който не желае да има чувства към мен. Може да се понапия тази вечер, но няма да плача.

- Разумно решение. - Телефонът на Брана звънна. - Конър е. Дай ми минутка. И къде си сега? - каза тя в слушалката вместо поздрав. - Тук е, да. Да, можем да минем и без твоята компания, понеже си мъж в крайна сметка. Така е най-добре, чудесно. И ако искам мъдрите ти съвети, ще ги потърся. Върви, направете се на магарета с приятел-четата ти и кажи на Бойл, че може да се смята за късметлия, ако не превърна това в действителност.

Тя затвори.

- Фин е минал през школата да вземе Конър. Казах му, както си се досетила, да върви с него, понеже мъжете само

286

Родьт 0’Дуайър

объркват всичко. Мисля си да звънна на Мийра, освен ако ти не си против. Ще си поседим тук, ще пийнем още вино и ще обсъждаме многото недостатъци на мъжете, без някой от тях да е наоколо.

- Би било страхотно. Наистина. Но ти работиш.

- Ще продължа после.

- Явно ти е мъчно за мен.

- Каква приятелка бих била, ако не ми беше мъчно? Но съм и много ядосана също като теб - заради теб, заради мен самата и всяка уважаваща себе си вещица и жена. Любовно заклинание, мътните го взели.

Когато Конър и Фин влязоха в дома на Фин, завариха, Бойл да крачи напред-назад из всекидневната.

- Какво те забави толкова, по дяволите - подхвана той, после забеляза Конър. - О, супер. Преди да ми скочиш на врата, трябва да знаеш, че изобщо нямах представа, че тя е наблизо, и просто си изказвах мислите на висок глас. Имам право да си покрещя в собствената конюшня.

- Само един въпрос, преди да продължим нататък. - Конър вдигна един пръст. - Наистина ли си мислиш, че Айона е използвала магия, за да те впримчи, че ти е направила любовно заклинание?

- Казах го, както си чул вече, но не го твърдя. Само се опитвах да си подредя мислите, това е. Предимно това.

- Вярваш ли, че е използвала магия върху теб?

- Не, не и когато аз…

- „Не“ ми стига засега - прекъсна го Конър. - То означава, че не съм длъжен да забия юмрук в лицето ти, в резултат на което ти ще ме размажеш от бой, а аз предпочитам да изпия една бира с теб. Да те вземат мътните, Бойл, знаеш какви сме и какво е недопустимо за нас. Трябва да ти е ясно, че това важи и за Айона.

- Ясно ми е. Но просто… по дяволите, удари ме! Няма да ти отвърна, защото си го заслужих.

- Няма никакво удоволствие при това условие.

- Аз ще те ударя - предложи си услугите Фин.

Тъмната вещица

- 287

- Ти не си й братовчед - отвърна му сопнато Бойл, после вдигна ръце. Вирна брадичка. - Давай, удари ме.

Фин само се усмихна.

- Ще си запазя правото за друг път, когато най-малко го очакваш.

- Защо и аз не се сетих за това? - Конър свали якето си.

- Искам си бирата, а после можеш да ми кажеш как си намислил да оправиш отношенията си с Айона.

- Ако тя прояви малко здрав разум…

- Това не е начинът, братле. - Конър се отпусна тежко на големия кожен диван. - Има ли и чипс за бирата?

- Аз ще донеса. Имаме пържоли, а Бойл може да се погрижи за приготвянето им след малко - предложи Фин.

- За да се упражнява в скромност и смирение.

- Вижте какво. - Бойл седна и се наведе напред. - Попитахте ме дали съм го мислел-сйриозно, нали така? Казах, че не съм, и толкова. Разумно поведение.

- И очакваш същото от нея?

- Само си подреждах мислите и си изкарвах яда - настоя Бойл. - Когато се поуспокои, ще й кажа, че просто съм - как се нарича - освобождавал напрежението и не съм го мислел наистина. Това е.

Конър не каза нищо за момент, после се обърна към Фин, който се появи с няколко бири и пакет чипс.

- Знам, че е бил в компанията на жени и преди - небрежно подхвана темата Конър. - С очите си съм го виждал и дори съм се запознавал с някои от тях. Но ако не беше така, бих се заклел, че този човек току-що е изпълзял от някоя пещера, където е расъл досега, без да има допир с нито една жена.

- О, я върви по дяволите.

- Ще трябва да пълзиш на колене. - Фин метна една бира на Конър, една на Бойл, седна на дивана и вдигна крака на масивната ниска масичка, която бе намерил при едно от пътуванията си.

- Няма начин.

288 ►

Родът 0’Дуайър

- Братко мой, готов съм да се обзаложа, че ще го направиш, преди всичко да приключи. Залагам стотачка, че ще паднеш на колене. Луд е по нея - обясни той на Конър.

- И това е още една причина да оплете конците.

- Трябва да поговоря с нея веднага и да приключим с недоразумението.

- Не бих те посъветвал. - Конър напълни шепата си с чипс. - Тя е с Брана, а сестра ми не е особено доволна от теб в момента. Предполагам, че ще включи и Мийра в групичката и тогава и трите ще пращат негативните си мисли по твой адрес, най-малкото.

- Господи, не мога да изгладя отношенията ни, ако тя не говори с мен, а сега е пазена от вещица и жена с остър като бръснач език.

- Примири се, че ще се гърчиш в угризения тази вечер, а вероятно и още ден-два - обади се Фин. - След това… не вярвам да се размине само с цветя.

Конър преглътна чипса с бира.

- Нашата Айона е романтична душа, но цветята са дребна работа, предвид обидата.

- Не съм я обиждал - възрази Бойл, преди да изругае горчиво и да отпие голяма глътка бира. - Добре де, ясно. Признавам си, че е било така. Да си признаеш грешката и да се извиниш, трябва да е достатъчно.

Фин се плъзна надолу и се облегна по-удобно на дивана.

- Принуден съм да се съглася с теб, Конър, колкото и да ми е мъчно, относно онази пещера. Тя не е мъж, братле, и не можеш да оправиш всичко само с едно „извинявай, приятел, ще те почерпя бира“. Цветя като начало, понеже е романтична по душа, а и нещо бляскаво, за да й покажеш, че разбираш сериозността на грешката си.

Слисан, Бойл скочи от мястото си.

- И какво, да й купувам бижута само защото съм казал непреднамерено нещо, което тя изобщо не е трябвало да чува? Няма да стане. - Имаше си гордост и свободна воля, нали така? - Това си е чист подкуп.

Тъмната вещица

19*

289

- Приеми го по-скоро като инвестиция - посъветва го Фин. - Господи, човече, никога ли не си стъпвал накриво в отношенията си с някоя жена, така че да се налага да оправиш нещата?

Бойл стисна устни.

- Ако съм сгрешил, просто казвам, че е така. Ако не е достатъчно, нейна си работа. Никога не съм бил с жена, която да е била толкова важна, че…

- А тя е. Важна - довърши Конър.

- Би трябвало да е очевидно. - Загледа се мрачно в бирата си. - Няма да хукна да й купувам цветя и дрънкулки само за да замажа положението. Ще се извиня, защото безкрайно съжалявам за израза върху лицето й. Гнева го разбирам. Човек може да се развика и с него е приключено. Но аз я нараних и затова съжалявам.

Надигна се от мястото си?’

- Ще се погрижа за пържолите.

- Луд е по нея - обади се Фин, когато Бойл излезе от стаята.

- И доста изплашен от това, което би било забавно за гледане, ако не беше станало така. Тя ще му прости, защото има нежно сърце и също е луда по него. Но няма да си върне блясъка в очите, докато той не й отвърне с онова, което тя с такава готовност му дава.

- И какво е то?

- Любов, дарена свободно и безусловно. Цветята и дрънкулките ще върнат усмивката й - когато е готова да ги приеме. Но той ще трябва да й отдаде себе си, преди тя да засияе в целия си блясък отново.

- Това кара всички ни да сияем - отбеляза Фин.

Във всекидневната на дома си, осветена от свещи и пламъчетата на огъня в камината, Айона седеше, сгушена в ъгъла на дивана. Мийра бе дошла и бе донесла със себе си предостатъчно пица и сладолед.

- Пица, сладолед с бисквитки, вино и приятелки. - Айона вдигна чашата си за тост. — Най-хубавото нещо на света.

290

Родът 0’Дуайър

- Държа пица и сладолед във фризера си точно за подобни спешни случаи.

- Идеално. Трябва всички да сме лесбийки.

- Говори само за себе си. - Развеселена, Мийра си взе второ парче от пицата.

.- Мисля, че амазонките почти сигурно са били лесбийки. Или поне някои от тях. Така си помислих, когато те видях за първи път.

Мийра се задави с пицата си и преглътна с малко вино.

- Погледнала си ме и си си казала: „Ето една лесбийка“?

- Амазонка. Не бях се замислила за сексуалната ти ориентация, а после ви видях заедно с Бойл и реших, че сте двойка, но сбърках. Амазонка - повтори Айона. - Ви-‘ сока и прекрасна, с невероятно тяло. Малко съм пияна. - Усмихна се на Брана. - Благодаря.

- О, моля, пак заповядай.

- Можем всички да сме амазонки.

- Ти си малко нисичка - изтъкна Мийра.

- Сигурно е имало и някое и друго изтърсаче сред тях.

- Говори се, че е дребна, но много силна - добави Брана.

- Адски си права! Искаш ли да видиш какво мога? - Огнена топка заподскача леко над дланта й.

- По-добре не си играй с огъня, или с магията, когато си леко пияна - посъветва я Брана.

- Добре. - Тя угаси пламъка. - Но мога да го направя, това е важното. Мога да се грижа за себе си. Ще си купя кола и когато искам да обикалям някъде, сама ще си карам. Имам своята сила и цел в живота. Не ми е нужен мъж.

- Щом ще бъдем амазонки, ще ги използваме само за секс или каквото друго ни хрумне, а после ще ги прокудим или ще ги убием.

Айона кимна към Мийра.

- Съгласна. Не и с убийството, то е малко крайно. Но за секса и останалото. Наистина ми харесва сексът.

- Да пием за него. - Мийра вдигна чаша, отпи, после погледна към Брана.

Тъмната вещица

291

- Ти няма ли да пиеш за секса?

- Ще пия за него, тъй като това е единственият ми досег с него от доста време.

Айона въздъхна малко разколебана.

- Можеш да правиш секс с когото си поискаш. Толкова си прекрасна.

- Много благодаря, но никой не ме привлича в момента.

- Тя е капризна в това отношение - добави Мийра.

- Аз също, или поне така беше. Мисля да престана да съм толкова придирчива. Сексът с Бойл беше фантастичен.

- Моля те, разкажи - подкани я Мийра. - Наистина ще те изслушам. Имам адски много време.

Айона се разсмя и пийна още вино.

- Див, необуздан и страстен. Сякаш светът ще свърши всеки момент и просто трябвала вземете всичко един от Друг.

- О, по дяволите, аз също не съм попадала на точно такъв секс от доста време.

- Свърши вече. - Айона махна с ръка във въздуха. - Време е за здравословна доза цинизъм, защото любовта не струва. На кого му е нужна изобщо, щом си има пица и сладолед, и приятелки, както и много, много вино?

- Винаги съм смятала, че тя е глазурата.

При тези думи Айона вирна пръст към приятелката си.

- От глазурата се пълнее и се развалят зъбите.

- Има го и този риск, разбира се, но… Ами, все пак трябва да си опечеш кейка, нали? Да го опечеш добре, така че да ти харесва на теб. А после може да решиш да му сложиш и глазура или пък не.

- Любовта като избор? - Не, каза си мислено Айона. Не. Любовта просто те грабва и те помита. - Но как можеш да избереш? Изпекла си този кейк и вече е готов, казваш си, че е доста хубав и напълно достатъчен за теб. После, докато мигнеш, и изневиделица върху него се появява прекрасна глазура.