Мийра сви рамене.

292

Родът 0’Дуайър

- Можеш да я остържеш.

- Можеш - съгласи се Брана. - Но така и част от кейка се остъргва и никога не успяваш да махнеш цялата глазура.

- Толкова е жалко. Звучи вярно - измърмори Айона - и тъжно. Не бивала сме тъжни. Не съм съгласна. Нужна ни е музика - реши тя. - Ще ни посвириш ли, Брана? Обичам да те слушам, докато свириш.

- Защо не? - Брана се изправи. - В настроение съм. Ще си взема цигулката, а ти, Мийра, си подготви гърлото.

Айона стана да разбърка жаравата в огнището, когато Брана излезе.

- Знам какъв е отговорът за Брана, защото съм ги виждала заедно с Фин и чух историята им. Но ти била ли си-истински влюбена?

- Ами, ако продължим с темата за кейка, мога да кажа, че съм топвала пръст в глазурата и съм опитвала залък-два, но нищо повече. - Мийра помръдна неловко в ъгъла на дивана, където се бе сгушила. - Искам да кажа, че Бойл понякога е голям идиот.

- Брана го нарече тиквеник.

- Това също е вярно, както и за повечето мъже. С огромно съжаление трябва да призная, че и нашият пол има моменти, когато прави грандиозни грешки. Трябва също да отбележа, че го познавам от много време и никога досега не съм го виждала да гледа някоя друга жена така, както гледа теб.

Това го вярваше. Чувстваше го. Но…

- Иска ми се да беше достатъчно. Проблемът ми е, че винаги искам повече.

- Защо да е проблем?

- Такъв е, когато не го разбираш.

Тя отново седна на дивана, когато Брана се върна с калъфа с цигулката си.

- Той е навън - каза Брана.

- Бойл? - Айона усети как сърцето й подскочи, за бога.

- Не. Кеван.

Тъмната вещица

293

Този път нервите й се опънаха до скъсване и двете с Мийра едновременно скочиха от дивана.

- Навсякъде около къщата има мъгла, притиснала е прозорците ни като някакъв надничащ крадец.

- Какво да правим? - Сега и Айона забеляза сивата пелена, когато застана с приятелките си до прозореца. - Трябва да направим нещо.

- Така е. Ще посвирим и попеем. Той не може да пробие щита, с който съм предпазила къщата - отбеляза Брана, докато спокойно изваждаше цигулката и лъка. - Затова ще пийнем още вино, ще се насладим на музиката. И ще му натрием носа междувременно.

- Значи, нещо по-весело. - Мийра показа среден пръст към прозореца, преди да се обърне. - Музика за танци. Да видим дали мога да науча Айона на някои стъпки.

- Много бързо се уча - кззадя, надявайки се да я чуе и онзи, който се навърташе отвън.

294

Родът О’Дуа0ър

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Събуди се с махмурлук - едно ритмично туптене в слепоочията, което повтаряше ритъма на силното бучене вътре в черепа й.

Беше имала и по-лоши случаи, каза си Айона, но и този си го биваше.

Замисли се дали да не дръпне завивките над главата си и да си доспи, но не можеше и не искаше да пропусне работата си в конюшнята. Предпазливо отвори очи и веднага ги присви под светлината, идваща през прозореца на всекидневната.

Не беше в леглото си, осъзна тя, а на дивана, завита с красиво одеяло в преливащи тонове на мораво и лилаво. Тогава си спомни. Беше полегнала тук да си почине, след като бе останала без дъх от танците и песните с приятелките си.

Нямаше техните богати гласове, но знаеше думите благодарение на баба си и можеше да следва мелодията.

Освен това беше забавно, помисли си тя. И дръзко да пеят, докато мъглата навън се виеше под прозореца.

Беше си пийнала, хапнала, беше се посмяла, а после бе танцувала и пяла, докато отшуми онзи първи прилив на съкрушаваща болка. А сега имаше махмурлук, който да я разсейва, и така беше най-добре.

Не беше плакала - само една-две сълзи - а това бе още по-хубаво.

Сега щеше да изпие няколко литра вода, флаконче-две аспирин, да хапне нещо. После щеше да си вземе няколкочасов душ. За всеки случай.

Тъмната вещица

295

Останалото щеше да заглуши с работа.

По някое време - между първата и последната чаша вино, беше решила, че ще иде в конюшнята както обикновено. Нямаше да се предаде и да напусне работата си, която много обичаше, само защото шефът й - нейният любим - бе разбил прекалено крехкото й сърце.

Ако той искаше тя да се махне, щеше да се наложи да я уволни.

Стана и се затътри до кухнята. Преглътна с малко вода таблетка аспирин и тъкмо се чудеше дали може да сдъвче малко препечен хляб, когато се появи Мийра - ужасно свежа и бодра на вид.

- Май те мъчи главата тая сутрин, а?

Айона се помъчи да изгледа злобно Мийра, доколкото й бе възможно.

- А теб защо не те мъчи? ~^

- О, моята глава е като скала, а стомахът ми е от желязо - весело обясни тя, докато слагаше кафето. - Не помня някога да ми е било зле на сутринта, след като съм пийнала вечерта.

- Мразя те.

- Кой може да те вини за това? Оставихме те, където заспа снощи, понеже ни се стори най-разумно. И тъй като си бях взела дрехи за преобличане, в случай че останем до късно, аз спах в твоята стая. Трябва ти малко кафе и храна в стомаха. Овесена каша, препоръчвам ти я.

Айона потръпна.

- Сериозно ли?

- Добра и здравословна храна. Ще ти я приготвя аз, тъй като Брана едва ли ще се надигне скоро.

- И тя ли има глава като скала и стомах от желязо?

- Бих казала, че да. Но пък и внимава какво и колко пие. Винаги запазва самообладание, винаги. Ето, заповядай. - Мийра й сипа кафе. - Когато стане, помоли я да ти приготви отвара за главоболието. Има една, с която е прочута наоколо.

296

Родът 0’Дуайър

- Радвам се да го чуя. Искам главата ми да е наред, когато отида на работа.

- Значи, оставаш? - Мийра леко я бутна по рамото в знак на одобрение. - Браво на теб.

- Няма да се лиша от работата, която обичам, нито да се свия в ъгъла и да се муся. Нуждая се от тази работа, затова ще измислим начин да се държим цивилизовано, освен ако не ме уволни.

- Никога няма да го направи. Не е толкова жесток,

Айона.

- Не, не е. Освен .това днес може да грее слънце, но винаги може да се появи мъгла. При положение че трябва да се изправим срещу това зло, трябва да оставим другото-настрани. Никакви слаби брънки в кръга, нали така?

- Куражлийка си. - Този път Мийра лекичко разтри рамото й.

- Ако наистина се каниш да ми правиш овесена каша, ще се кача горе да измия част от махмурлука си под душа и да се облека за работа. - Поколеба се за миг, после разтвори длани и сграбчи Мийра в прегръдка. - Двете с Брана ме спасихте в тежък момент.

- Е, хайде сега, за какво друго са приятелите?

След като си взе душ, пулсирането и бученето вече бяха спаднали с няколко нива. Но един внимателен поглед на отражението в огледалото я увери, че има нужда от допълнителна помощ. Вместо обичайното небрежно нанасяне на лек грим за работа, сега тя отдели повече време и положи усилия. Не искаше Бойл да си мисли, че бледите й страни и тъмните кръгове под очите са заради него - макар че непряко си беше така, защото бе прекалила с виното, за да заглуши мъката си.

Доволна, че е направила най-доброто, на което беше способна, тя се облече и слезе да опита овесената каша.

Завари Брана, сънена и по пижама, да пие кафе в компанията на Мийра, която си тананикаше, докато мажеше с масло препечена филийка.

Тъмната Вещица

29 7

- Ето я и нея самата, леко посъвзела се.

- Толкова ли е зле?

- Никак не е зле - категорично заяви Мийра и й сипа овесена каша.

- Определено можем и по-добре. - Брана сви пръст. - Наведи се насам, понеже явно няма да го направиш сама за себе си. - Тя нежно прокара ръце върху лицето на Айона. - Само мъничко, тъй като не искаме да си мисли, че специално си се постарала заради него.

Това я накара да се усмихне.

- Четеш ми мислите.

- Логично е, затова едно малко заклинание ще ти помогне достатъчно. Ние, жените, както и вещиците, се държим една за друга. Мийра ми каза, че те боли глава.

- Вече е по-добре.

- Изпий това. - Докосна т’гфъст чаша, пълна с бледо-зелена течност.

- Какво е?

- Ще ти се отрази добре. Има билки и треви, и още нещо. Няма смисъл да отиваш на работа, ако не се чувстваш в отлична форма и не изглеждаш подобаващо. Показваш силна воля, като се изправяш срещу обстоятелствата, така че заслужаваш награда.

- Овесена каша. - Мийра остави три купички на масата, върна се за препечените филийки, после седна.

- Добре тогава. - Айона реши да го приеме като лекарство и изпи отварата, но установи, че има приятен и свеж вкус с лек дъх на мента. - Хубаво е.

- Не е задължително нещо полезно да е неприятно. Хапни, освен това ще ти помогне допълнително.

- И двете се грижите за мен. Обещавам ви, че ако на някоя от вас не й провърви в любовта, аз съм насреща.

- Много утешително - измърмори Мийра и гребна от кашата си.

Махмурлукът полека се разсейваше като дъждовни капки, плъзгащи се по прозореца - сякаш някаква мекота

298

Родът 0’Дуайър

бавно изчезваше и Айона се почувства отпочинала и свежа.

- Можеш да направиш цяло състояние, като продаваш само тази отвара - каза тя на Брана, докато си обличаше якето. - Истищско чудо е.

- Не е точно така, а и трупането на богатство не е толкова хубаво нещо, колкото се смята. Ще работим заедно довечера, братовчедке, двойно повече, за да наваксаме за снощи.

- Ще бъда готова. Знам, че не обичаш много прегръдките - добави тя, докато притискаше за миг Брана. - Но аз ги обичам. - Тя излезе навън с Мийра. - Подозирам, че Кеван не е харесал музиката ни.

- Надявам се, че още звъни в главата му. Ще поговорим после - обърна се към Брана, после тръгна към пикапа си. - Не ми е приятно да го кажа - продължи тя, щом Айона седна до нея, - но не бъди прекалено сурова с него. О, несъмнено си го е заслужил глупакът му с глупак, но мъжете понякога са толкова непохватни.

- Не искам да съм сурова с него. Само искам да загърбим случилото се.

- Тогава го направи.

Той не я очакваше да се появи на работа и му тежеше, че не би могъл да я вини за това. Преди да се захване със сутрешното почистване и хранене, поене на животните и даването на лекарства, той се приведе над седмичния график. Осъзна, че в сравнително кратък срок е поверил на Айона толкова много задачи, ученици и задължения, че щяха да са му нужни сериозни размествания и замени, за да компенсира липсата й.

Адски досадна история, а и като се замисли човек логично, нямаше причина тя толкова да се афектира, че да захвърли работата си по дяволите заедно с останалото.

Само ако можеше да поговори разумно с нея, със сигурност щеше и самият той да си върне благоразположението й.

Тъмната вещица

299

Ако жените приличаха повече на мъжете, животът несъмнено би бил много по-лесен.

Продължи да се ядосва, пренареди графика със задачите, намръщено размести часовете на учениците. Тъкмо бе станал от мястото си и вадеше телефона от джоба си, за да почне да се обажда на когото е нужно, когато чу пристигането на пикапа на Мийра. Нейният двигател мъркаше като ягуар, вместо задавеното хъркане на стар лъв с бронхит, както звучеше моторът на Мик.

Излезе навън с намерението да й прехвърли задачата с телефонните обаждания, както и да разбере нещичко, съвсем заобиколно, разбира се, за Айона, след като знаеше, че е останала да преспи у Брана.

И остана слисан, когато Айона скочи от мястото до шофьора, облечена за работа.

- Добро утро - поздрави гр цресилено ведро Мийра и мина решително покрай него, за да влезе в конюшнята.

Той започна с:

- Хм…

- Тук съм, за да работя - прекъсна го Айона със студен тон, който не я бе чул да използва досега, спирайки на крачка разстояние от него. - И само толкова. Имам нужда от тази работа, обичам я и съм добра в нея. Ако възнамеряваш да ме уволниш…

- Да те уволня ли? - Шокиран и отново изваден от равновесие, той само я изгледа слисано. - Естествено, че нямам намерение да те уволня. Защо…

- Добре. Значи, това е всичко.

- Почакай малко, трябва да поговорим за…

- Не трябва. - Отново го прекъсна със същия тон - студен и пренебрежителен. - Знам какво чувстваш и мислиш и до известна степен те разбирам. Имаш право да чувстваш това, което чувстваш, а аз сама съм отговорна за собствените си чувства. Затова отношенията ни ще са само служебни, Бойл, и ти трябва да уважиш това.

Обърна му гръб и тръгна към конюшнята. Можеше да я спре, просто да я вдигне на ръце и да я отнесе някъде,

300

Родьт 0’Дуайър

където да останат сами и да обсъдят всичко от начало до край. За миг бе готов да постъпи точно така, после я остави да го подмине.

Пъхна ръце в джобовете си, остана навън в хладното утро и мислено се прокле, че не е взел цветя.