Опита по нейния начин. Тъй като той бе оплескал нещата, беше длъжен да й даде време и свобода, както бе пожелала.

Тя се зае със задълженията си, но съвсем не ги вършеше сковано и стриктно, както бе очаквал. О, напротив, приказваше си охотно с Мийра, Мик и останалите, смееше се с тях, разпитваше ги за едно или друго. Но с него не разменяше и една-едничка дума, ако не бе абсолютно неизбежно.

Успяваше да се държи едновременно приветливо и

дистанцирано.

Вбесяваше го, но когато ядът му отминеше, го налягаха

угризения.

- Подлудяваш го. - Мийра наблюдаваше как Айона оседлава Спъд за разходка с клиенти.

- Само си върша работата и оставям настрани личните

отношения.

- И точно това го влудява. Понеже е мъж, още повече нашият Бойл, би казал, че логичното в такава ситуация е да се отдели работата от личните чувства, но понеже ти постъпваш точно така, не може да си намери място. Чуди се дали да скочи, или да се свие на топка.

- Явно посланието ми е ясно. - След като затегна стремената, Айона си сложи каската на главата. - Това е важното. Но не мога да кажа, че съжалявам, задето страда.

Поведе групата клиенти - двама възрастни и две тийн-ейджърки от Америка, които се възползваха от пролетната си ваканция - като ги остави да си приказват помежду си. Но хвърли поглед през рамо и нямаше как да отрече задоволството си, когато забеляза Бойл да я наблюдава как се отдалечава.

Тъмната бещица

301

Когато завиха към гората, тя погали с пръсти амулета, който носеше, после докосна леко и джоба, в който бе сложила защитен амулет, направен от нея сутринта.

Не се страхуваше от гората, каза си тя. Не се страхуваше от онова, което предстоеше. И не се страхуваше да изживее живота си сама, ако такава бе съдбата й.

Усмихна се професионално приветливо, завъртя се на седлото и погледна към семейството.

- Е, харесва ли Ви ваканцията засега?

Денят минава бързо, когато имаш много работа, за което тя бе благодарна. Съзнанието, че постъпва точно така, както бе длъжна, не облекчаваше задачата й. Искаше й се да се усмихне на Бойл и да види в отговор неговата усмивка. Искаше да има право да го докосва - ръка в ръка, допир до рамото - и да знае, че той-също знае, че има такова право.

Искаше й се отношенията им отново да са непринудени. Дори и ако не можеха да са любовници, дори и ако се налагаше да намери начин да затули светлината на любовта си към него, тя все пак искаше да е част от живота й.

Нуждаеше се от него, поправи се тя, докато почистваше голямата конюшня след урока си със Сара. Докато Кеван не бъде унищожен, докато започнатото толкова отдавна от Сърха не бъде довършено, всички те се нуждаеха един от друг.

Онова, срещу което бяха изправени, бе много по-важно от наранено сърце и засегната гордост.

Щяха да намерят начин. Щом Брана и Фин можеха да работят заедно, тя определено щеше да се разбере с Бойл. Сигурно щеше да отнеме известно време да намерят верния път, да изгладят неравностите, а и непременно трябваше да поговорят, призна си тя.

Но не още. Прекалено болезнено беше.

Прегърна Аластар през врата и се зарадва, когато той я бутна с муцуна.

302

Родьт 0’Дуайър

- Имам теб, нали така? Моят водач, приятел и партньор. Имам си семейство и близки, които ме обичат и разбират. Имам и дом, мястото, където принадлежа. Всичко това е много повече, отколкото някога съм имала.

Дръпна raajga назад и целуна коня по носа.

- Затова няма да се оплаквам, няма да се самосъжаля-

вам. Ще се видим утре.

Излезе навън и забеляза, че отлично е преценила момента, когато зърна Конър да върви към конюшнята, подсвирквайки си весело.

Идеалната ирландска картинка, помисли си тя, красив и строен мъж с върлинесто тяло и лице на паднал ангел, напъхал ръце в джобовете на грубия си работен панталон-, крачещ по кафява пътека, на фона на тучнозелената гора

зад гърба му.

- Приключи ли за днес? - подвикна той.

- Тъкмо свърших. А ти?

- Готов съм да придружа красивата си братовчедка до дома и да видя дали нашата Брана е опекла нови бисквитки днес. Отворил ми се е апетит, а и тъй като според Брана ще работим тази вечер, явно ще си ги заслужа.

- Готова съм за магия. - Тя разкърши пръсти. - И да науча нещо ново.

- Нещо ново, така ли?

- Астрална проекция. Правя го в сънищата си - дали сама, или под влиянието на Кеван, не съм сигурна. Но нямам контрол над него. Искам да го имам.

- Добър избор на атака. И така… как мина с Бойл днес?

- Може би малко неловко и напрегнато на моменти, но го преживяхме някак. Би трябвало да е по-лесно нататък.

- Той се чувства адски зле от цялата история.

Нямаше да си позволи да злорадства, може би само

мъничко. И нямаше да го съжалява или поне щеше да го

пренебрегне засега.

- Той чувства каквото чувства и затова сме тук сега. Твой приятел е. - Тя стисна леко ръката на Конър. - Съжа

Тъмната беицица

303

лява, че ме е наранил. Ти му съчувстваш, защото той се чувства зле. Всички трябва просто да го преодолеем и да не забравяме какво ни чака.

- Можеш ли да го направиш?

- И преди съм имала сърдечни разочарования. - Каза го небрежно, налагаше се, понеже бе засегната толкова дълбоко. - Мисля, че на някои от нас просто не им е писано да се свържат по този начин.

- Не е вярно. - Той улови дланта й и я стисна окуражително. - Изобщо не вярваш в това.

- Мисля - по-внимателно подхвана тя, - че в мен има нещо, което пречи на другите да установят дълбока интим-на връзка с мен.

- Пълни глупости - прекъсна я той, но тя поклати глава.

- За собствените ми родите^ беше трудно. В тях ли е причината, или в мен? Кой знае, но ако те не могат, а преди Бойл не е имало друг, с когото да съм искала от цялото си сърце да установим такава връзка, и него не мога да го виня. Ако аз съм виновна, трябва да поработя върху себе си. И го правя. Аз съм класически пример на творение в развитие.

- Грешиш в това за връзката или че нещо в теб е причината. Толкова е лесно човек да те обикне - като лят-но утро. Ако не бяхме братовчеди, сам бих се оженил за теб.

Това я разсмя и трогна. Отправи му зноен поглед изпод миглите си.

- Далечни братовчеди.

- Но все пак братовчеди. - Той метна ръка през раменете й. - И всичко е прекалено чудато и оплетено.

- Много жалко, защото си красавец.

- Същото важи и за теб.

Отвори вратата на ателието и престорено ентусиазирано размаха ръка, за да я покани вътре. После подуши въздуха.

304

Родът 0’Дуайър

- Джинджифилови бисквитки - прекрасно посрещане у дома.

- Вземи си и пийни чай, защото ни чака работа.

Застанала до плота, Брана сипваше бял течен восък в

прозрачен буркан, в който вече бе закрепен дълъг бял фитил. Айона се зачуди как Конър изобщо надушва джинджифила през лятното ухание на хортензия.

- Е, как мина денят? - попита Брана, докато вдигаше внимателно съда с восък и минаваше към следващия буркан.

- Първият ден мина и не беше чак толкова зле.

- Мисли си, че е трудно да я обича човек. - Конър говореше с пълна уста.

- Глупости.

- Не съм казала така, не го мисля. Имах предвид… няма значение. - Грабна една бисквитка и за себе си. - Имаш ли нужда от помощ за тези?

- Почти съм готова, но можеш да ми помогнеш с етикетите и подрязването на фитилите после. Направих няколко дузини, понеже сме ги привършили, а туристите винаги са повече през пролетта, отколкото през зимата. Изпий си чая. Днес ще работим двойно повече, за да наваксаме пропуснатата вечер снощи.

- Готова съм.

- Намислила е да изучи астралната проекция - вметна Конър.

- Така ли било? - Брана стисна устни и изгледа Айона. - Не бях предвидила това, но защо пък не? И това е полезно умение.

След като напълни и последния буркан, тя ги остави да изстиват на етажерката, свали бялата кухненска престилка, която си бе сложила, за да предпази огненочервения си пуловер от капки и петна.

- Не е съвсем същото като активното сънуване, което си правила, но не е и толкова различно. Упражнява ли напоследък медитация?

Тъмната Вещица • 305

20*

Айона сви устни.

- Вероятно не колкото е нужно. Умът ми все блуждае някъде.

- Тренирането на ума е част от занаята. Тренирането, укротяването и както казах, фокусирането. Ела, донеси си чая до огъня. Трябва да си спокойна и тялом, и духом.

Айона се подчини, а Кател се пробуди от дрямката си и сложи лапа върху крака й за поздрав.

- Само гледай огъня, пий си чая. Наслади се на вкуса му, на бисквитката. Кротко вдишване. Вдишай, задръж, издишай, задръж. Можеш да усетиш миризмата на торфа в огъня, свещите, които преди малко сипах в бурканчета, билките, които са провесени да се сушат.

- Особено розмарина.

- Той определено ми е любим. Можеш да чуеш вдишването и издишването си, лекота тупване по пода от опашката на Кател, припукването на огъня и моя глас. Успокояващо е, всичко е толкова успокояващо. Докосването на ръката ми и лапата на Кател. Всичко е спокойно, затова можеш да се унесеш леко, да полетиш за миг. Тихо и спокойно.

- Но аз…

- Довери ми се. Аз ще съм до теб този първи път, ще те водя първия път. Виж къде искаш да идеш най-много на света, виж го в огъня, виж го в ума си.

- Кухнята на баба - мигновено осъзна Айона. - Липсва ми. Тя винаги ме е обичала и е вярвала безрезервно в мен. Единствено тя го е правила толкова дълго време. Аз съм това, което съм, заради баба.

Брана погледна към Конър, който дойде и седна от другата страна на Айона.

- Дълго пътуване за първи път - промърмори тя.

- Сърцето й я води там.

- И ние ще я водим. Виждаш ли я, кухнята на баба ти, в огъня, в ума си?

- Като твоята е. Имам предвид като усещане, иначе не изглежда така. По-малка е, няма огнище. Виждам стените

306

Родът 0’Дуайър

с цвят на зряла праскова и шкафчетата, които са тъмни, тъмнокафяви. Има стара правоъгълна дървена маса. Когато седнех там, можех да й кажа всичко. Каза ми каква съм, разказа ми за първата тъмна вещица, докато седяхме на тази маса и пиехме чай с курабийки - бисквити. Както сега. На перваза на прозореца има саксии с билки, а на масата стои синьозелената глинена купа, която й подарих за рождения ден преди много години. В нея имаше червени ябълки в деня, когато ми разказа всичко, не само отделни късчета, а цялата история. Лъскави червени ябълки в синьозелената купа. Очите й са като моите - същият цвят, същата форма. И когато ме гледат, вярвам.

- Фокусирай се върху купата, цветовете и формата й. Освободи се и се отдай на желанието да идеш там, където искаш. Дишай бавно, укроти ума си, съсредоточи се спокойно. Вдигни се. Понеси се. Полети.

Тя се вдигна и се понесе сякаш в безтегловност. Въздухът, светлината пулсираха в синьо — бавно, успокояващо. И когато усети първото надигане на силата в нея, тя полетя.

Бързо, свободно, понесе се над зелените хълмове, замъглени в нежно синьо, над водата - синя под синевата.

Гласът на Брана прозвуча в главата й:,Дишай. Не губи фокус“.

- Невероятно е! Толкова красиво. - Протегна ръце настрани и се разсмя в изблик на чиста радост.

„Задръж сега. Кухнята на Нан. Виж я.“

Тя я видя в мислите си, а после просто се озова там. Стоеше до старата дървена маса със синьозелената купа. Днес в нея имаше зелени и жълти лимони, помисли си Айона, леко замаяна.

Появи се и Нан, прекрачи прага на задната врата, събу градинарските си ботуши и свали от главата си широкопола сламена шапка.

Дребничка и с деликатни черти, каквато беше и внучката й. Спретната и красива в джинси и леко яке. Косата

Тъмната вещица

307

й, боядисана в мек нюанс на златисточервеното, бе оформена в стилно каре около лицето й. Лек, дискретен грим. Нан никога не би излязла в градината, преди да се погрижи за външния си вид.

Тъкмо се запъти към хладилника, но спря. После се обърна много бавно.

Ръката й се вдигна към сърцето й и с широко разтворени очи тя възкликна тихичко:

- Айона! Ти си тук. О, о, Брана и Конър също. О, виж се само, бебчето ми. Колко много си научила вече.

- Можеш да ме видиш!

- Естествено, че те виждам, нали стоиш пред мен? Колко си хубава. Седнете, сядайте и тримата и ми разкажете всичко.

- Можем ли да седнем? - зачуди се Айона.

- В тази стая има достатъчно енергия, че да освети петдесет километра околовръст. - Брана си взе стол и седна. - Разбира се, че можем да седнем.

Айона извика тихичко и се втурна да сграбчи Нан в прегръдка.

- Мога да те пипна. Да те усетя. Липсваше ми.

- Този път не можем да останем дълго, братовчедке. - Брана им се усмихна. - Доста далечно разстояние е за първия й път.