31

удоволствия, които никога не си изпитвала. И ще те направя нещо повече от това, което си сега. Ще те направя богиня.

Страхът се опитваше да пропълзи във вените й, както мъглата пълзеше по земята.

- Ще умра от собствената си ръка, преди да легна с теб. Ти искаш само още сила.

- А ти си глупачка, ако не я искаш. Заедно ще смажем всички, които се изправят срещу нас, ще живеем като богове, ще бъдем богове. И за всичко това аз ще ти дам онова, за което сърцето ти жадува.

- Не знаеш какво е на сърцето ми.

- Бебе в утробата ти, за да замести изгубеното. Моят син, роден от теб. По-силен от всеки друг в миналото и за в бъдеще.

Прониза я болезнена тъгата загубата и я обзе ужасен страх заради мъничкото зрънце на желание дълбоко в нея за онова, което той предлагаше. Нов живот, който да расте вътре в нея, силен и истински.

Усетил този страх, Кеван пристъпи по-близо.

- Син - промълви той. - Жив в утробата ти. Растящ там, роден силен и славен като никой друг. Дай ми ръката си, Сърха, и аз ще ти дам онова, за което копнее сърцето ти.

Тя потръпна за миг, само за миг, тъй като всички богове знаеха колко силно желае този живот.

И докато тя трепереше, Тийгън изскочи иззад полите й. Хвърли камък и улучи Кеван по слепоочието. Тънка струйка кръв, тъмно, тъмночервена, потече по бледата му кожа.

Очите му станаха жестоки и той замахна. Преди ударът му да се стовари, Сърха го избута с огромно усилие на волята.

Вдигна Тийгън и я стисна в прегръдките си.

Вятърът плющеше около нея, вихър, роден от яростта

й.

- Ще те убия хиляди пъти, ще те измъчвам десет хиляди години само ако докоснеш детето ми. Кълна се във всичко, което съм.

32

Родът О’Дуа0ър

- Ти ме заплашваш? Ти и недоносчето ти? - Впери поглед в лицето на Тийгън и усмивката му се превърна в смъртоносна. - Хубаво мъниче. Красиво като рибата във водата. Дали да не те хвана и изям?

Макар да се.притискаше до майка си, макар да трепереше, Тийгън не се уплаши.

- Махай се!

Пробудена от ярост и страх, младата й неопитна сила избликна навън и нанесе удар като с камъка. Сега кръвта потече от устата на Кеван и усмивката му премина в ръмжене.

- Първо ти, после брат ти. Сестра ти… малко трябва да узрее първо, защото и тя също ще ми роди синове. - G върха на пръста си обра кръвта от лицето си и я размаза върху амулета. - Щях да ги пощадя заради теб - обърна се той към Сърха. - Сега ще ги видиш как умират.

Сърха притисна устни до ухото на Тийгън.

- Не може да те нарани - зашепна тя, после с ужас видя как Кеван се променя.

Тялото му се измени, усука се като мъглата. Амулетът грееше, камъкът се завъртя, докато очите му заблестяха в същото червено като на камъка.

Черна козина покри тялото му. От пръстите му пораснаха нокти. После сякаш се изсипа върху земята и изви назад глава. Нададе вълчи вой.

Бавно и внимателно Сърха остави Тийгън на земята зад гърба си.

- Не може да те нарани. - Помоли се това да е вярно и магията, която бе вложила в медния амулет, да може да я предпази и от това му проявление.

Със сигурност бе продал душата си за черната магия.

Вълкът оголи зъби и скочи.

Тя го отблъсна - протегна длани и събра всичката си сила, така че от дланите й бликна ярка бяла светлина. Когато удари вълка, той изкрещя почти като човек. Но продължи да атакува отново и отново, скачаше към нея, тра

Тъмната вещица

3*

33

каше със зъби, а очите му бяха едновременно диви и ужасяващо човешки.

Острите му нокти се протегнаха, закачиха полите на Сърха и ги разкъсаха. Тогава писъкът на Тийгьн прониза въздуха.

- Махай се, махай се!

Тя замеряше вълка с камъни, които се превръщаха в огнени топки, когато стигнеха до него, така че мъглата замириса на изгоряла плът и козина.

Вълкът отново се хвърли напред, надал силен вой. Тий-гън се препъна назад, докато Сърха замахваше към него. Пелерината на малката се разтвори. От медния амулет, който носеше, избухна син пламък - остър и пронизващ като стрела. Улучи хълбока на вълка и го жигоса със знака на пентаграма.

С вой на нетърпима бодк^вълкът политна назад. Докато размахваше лапи и хапеше напразно въздуха, Сърха събра цялата си мощ и го замери със светлината си, с надеждата и силата си.

Светът избухна в бяло, заслепявайки я. Отчаяна, тя потърси сляпо ръчичката на Тийгьн и падна на колене.

Мъглата изчезна. Всичко, което бе останало от вълка, бе изгорената земя във форма на тялото му.

Хленчеща, Тийгьн стискаше здраво майка си, заровила глава в скута й - сега беше само едно дете, уплашено от чудовищата, които бяха прекалено истински.

- Стига вече, няма го. Няма страшно. Трябва да се приберем у дома. Трябва да си вървим, милинката ми.

Но нямаше сили дори да се изправи. Направо й се плачеше, задето е паднала толкова ниско. Някога би могла да събере достатъчно сила да полети над гората с детенцето си в ръце. Сега краката и ръцете й трепереха, гърлото й гореше, а сърцето й биеше толкова бързо и силно, че туптеше в слепоочията й.

Ако Кеван събереше сили, ако се върнеше…

- Тичай у дома. Знаеш пътя. Тичай вкъщи. Аз ще те последвам.

34

Родьт СГДуаОър

- Оставам с теб.

- Тийгьн, прави каквото ти казвам!

- Не, не. - Търкайки очички с ръце, Тийгьн упорито поклати глава. - И ти ще дойдеш. Ела.

Стиснала здраво зъби, Сърха успя да се изправи на крака. Но след две крачки просто се свлече отново на колене.

- Не мога, милинката ми. Краката не ме държат.

- Аластар ще те носи. Ще го повикам и той ще ни заведе у дома.

- Можеш ли да го повикаш от толкова далеч?

- Ще дойде много бързо.

Тийгьн се изправи на здравите си крачета, вдигна ръцеГ

- Аластар, Аластар, силен и непокорен, чуй зова ми и ела при мен! Тичай бързо, тичай смело да намериш онзи, който е в нужда!

Тийгьн прехапа устни, обърна се към майка си.

- Брана ми помогна с думичките. Хубави ли са?

- Много са хубави. - Млади, помисли си Сърха. Прости и чисти. - Кажи ги още два пъти. В числото три има силна магия.

Тийгьн я послуша, после отново започна да гали косата на майка си.

- Пак ще се оправиш, когато се приберем у дома. Брана ще ти направи чай.

- Да, ще ми направи. Ще оздравея, като се прибера у дома. — Помисли си, че това беше първият път, в който лъжеше детето си. - Намери ми хубава, здрава пръчка. Мисля, че ще мога да се облегна на нея и да вървя бавничко.

- Аластар ще дойде.

Макар да се съмняваше, Сърха кимна.

- Ще го пресрещнем. Намери ми здрава пръчка, Тийгьн. Трябва да се приберем преди тъмно.

Още докато Тийгьн се изправяше, чуха тропота на копита.

Тъмната вещица

35

- Идва! Аластар! Тук сме, тук сме!

Бе призовала своя пазител, помисли си Сърха и силна гордост прониза умората й. Тийгьн изтича напред да посрещне коня, а Сърха отново се надигна и с мъка се задържа на крака.

- Ето те и теб, същински принц сред конете! - Тя с благодарност притисна лице към Аластар, докато той я побутваше с муцуна. - Ще ми помогнеш ли да се кача? - обърна се тя към Тийгьн.

- Той ще ти помогне. Научих го на един номер. Пазех го за завръщането на татко. Коленичи, Аластар! На колене.

- С весел смях Тийгьн махна с ръка.

Конят наведе глава, после сви предните си крака и коленичи.

- О, каква си ми умница!

- Хареса ли ти номерът“г

- Страхотен е. Наистина чудесен. - Сърха сграбчи гривата му и се издърпа върху коня. Пъргава като катеричка, Тийгьн скочи отгоре му пред нея.

- Само се дръж за мен, мамо! Двамата с Аластар ще те заведем у дома.

Сърха стисна здраво момиченцето през кръста и се довери изцяло на детето и на коня. Всяка крачка от галопа й причиняваше болка, но всяка крачка ги водеше по-близо до дома.

Когато приближиха поляната, видя по-големите си деца

- Брана, стиснала меча на дядо си, и Иймън с нож в ръка

- да тичат към тях.

Смели, толкова смели.

- Обратно към дома, връщайте се! Тичайте обратно!

- Лошият човек се появи - извика Тийгьн. - И се превърна във вълк. Аз го замерих с камъни, Иймън, също като теб.

Гласовете на децата - въпросите им, вълненията, проб-лясъците на страх - всичко се завихри като ехо в главата на Сърха. Обля я пот. Отново стисна здраво гривата на

36

Родьт 0’Дуайьр

Аластар, бавно се свлече на земята. И залитна, когато светът помръкна в сиво.

- Мама е болна. Има нужда от чая си.

- Вътре - успя да каже тя. - Залостете вратата.

Чу как Брана раздава заповеди, изричайки ги като капитан - донеси вода, стъкни огъня - и сякаш се понесе в безтегловност вътре, където тялото й се отпусна тежко в стола.

Хладна кърпа на главата. Топла силна напитка, галеща гърлото й. Утихване на болката, разсейване на мъглата.

- Почини си сега. - Брана галеше косата й.

- По-добре съм. Имаш силна дарба на лечител.

- Тийгьн каза, че вълкът е изгорял.

- Не. Наранихме го, вярно е, заболя го, но е жив. Ще оживее.

- Ще го убием. Ще му заложим капан и ще го убием.

- Може и дотам да стигнем, когато съм по-силна. Той има повече мощ, отколкото преди, с тази смяна на телата. Не мога да знам каква цена е платил за тази сила, но сигурно е висока. Сестра ти го беляза. Тук. - Сърха стисна с ръка лявото си рамо. - Със знака на пентаграма. Търсете този знак, пазете се от него и от всеки, който носи белега.

- Ще се пазим. Не се тревожи сега. Ще направим вечеря и ще се почувстваш по-силна, след като хапнеш и си починеш.

- Ще направиш едно заклинание за мен. Точно както ти казвам. Направи заклинанието и ми донеси амулета. Вечерята може да почака, докато го свършиш.

- Това ще те направи ли по-силна?

- Да-

Брана направи амулета и Сърха го постави на врата си, до сърцето. Изпи още малко отвара и макар да нямаше апетит, хапна малко насила.

Заспа, сънува и щом се събуди, видя Брана, която стоеше на пост.

- Бягай в леглото си. Късно е.

Тъмната вещица

37

- Няма да те оставим. Ще ти помогна да си легнеш.

- Ще остана тук, до огъня.

- Тогава и аз ще поседя с теб. Редуваме се. Ще събудя Иймън, когато дойде неговият ред, а Тийгън ще ти поднесе чая сутринта.

Прекалено изтощена, за да спори, и толкова горда от тях, че не искаше да ги кори, Сърха само се усмихна.

- Така ли било?

- Докато се оправиш.

- По-добре съм, наистина. Магията му беше толкова силна, толкова черна. Трябваше да събера всичко, което имам, и дори повече, за да я спра. Нашата Тийгън… щеше да се гордееш с нея. Беше толкова устремена и силна. Ами ти, как тичаше към нас, понесла меча на дядо си!

- Много е тежък.

Смехът им подейства добре.

- Той беше едър мъж с дълга червена брада колкото ръката ти. - Въздъхна и погали с длан главата на Брана. - Щом не искаш да се качиш в леглото си, направи си удоб-но местенце тук на пода. И двете ще поспим малко.

Когато детето й заспа, Сърха изрече заклинание, което да направи сънищата на Брана хубави и сладки.

И се обърна към огъня. Беше време, крайно време, да повика Дайхи у дома. Нуждаеше се от неговия меч, от силата му. Нуждаеше се от него.

Затова отвори ума си за огъня и отвори сърцето си за любовта.

Духът й полетя над хълмове и поля - през нощта, през гори и над води, където плуваше луната. Прелетя цялото разстояние, което ги делеше, чак до лагера на техния клан.

Той спеше близо до огъня, а лунната светлина го обгръщаше като одеяло.

Когато тя се настани до него, устните му се извиха и ръката му я обгърна.

- Ухаеш на домашно огнище и горски поляни.

- Трябва да се върнеш у дома.

38

Родьт О’Дуа0ър

- Скоро, любима. Две седмици, не повече.

- Още утре трябва да яхнеш коня и да бързаш колкото можеш. Сърце мое, воине мой. - Обхвана лицето му с длани. - Нуждаем се от теб.

- И аз от теб. - Той се претърколи и се наведе над видението й, сведе устни към нейните.

- Не в леглото, макар че копнея за теб силно. Всеки ден, всяка нощ. Нуждая се от меча ти, искам да си до мен. Кеван ме нападна днес.

Дайхи скочи, ръката му посегна към меча.

- Ранена ли си? Децата?

- Не, не. Но за малко. Той става по-силен, а аз - по-слаба. Боя се, че не мога да го удържа.

- Няма по-силна от теб. Той никога няма да докосне Тъмната вещица.

Сърцето я заболя заради вярата му в нея, понеже вече не я заслужаваше.

- Не съм добре.

- Какво има?

- Не исках да те товаря с грижи и… не, заради моята гордост е. Ценях я твърде високо, но сега я отхвърлям. Страх ме е от онова, което предстои, Дайхи. Боя се от него. Не мога да му се опълча без теб. Заради децата ни, заради живота ни, ела си у дома.