- Първи ли? - Нан се засмя и в погледа й блесна удивление, преди отново да прегърне внучката си. - О, тогава няма да е дълго. Но достатъчно, за да кажа колко съм горда и щастлива.

- Ще дойдеш ли? Каза ми, че ще дойдеш в Ирландия.

- И ще го направя, когато дойде време. Ще разбера. Ти си щастлива, но… има и нещо не особено радостно.

- Имаше… леко недоразумение - поясни Конър. - С Бойл.

- О, ясно. Съжалявам, защото и аз самата съм привързана към него. Ако връзката ви е силна, всичко ще се оправи.

308

Родът О’Дуа0ър

- Той не ми вярва. Няма значение.

- Разбира се, че има.

- Имам предвид точно в този миг. Искам да знам ти как

си.

- В чудесна форма, както виждаш. Днес посадих теменужките, защото те могат да издържат на хладния въздух, а тази пролет е прохладна. И малко зеле, разбира се, както и разни други неща. Ти си добър учител за нея, Брана, както ми каза. И ти, и Конър.

- Тя е добра ученичка. И имаме нужда от нея. - Брана се пресегна и улови ръката на Нан. - Искам да ти кажа, че беше права да я изпратиш, да й дадеш амулета. Благодарна съм ти.

- Няма нужда. Длъжни сме да го направим. В кръвта ни е.

- Така и ще бъде сторено. Той е по-силен сега, когато тримата сме заедно, но ние сме още по-силни. Съжалявам, че не можем да поседим повече. - Брана се изправи. - Но тя едва започва да овладява това умение.

- Дори и само миг е истинска наслада. Пази се, момичето ми. И остави сърцето и ума си отворени, Айона. Тогава идват най-хубавите неща.

- Ще го запомня. - Тя целуна баба си по бузата, прегърна я силно. - Ще дойда пак, ако мога. - Импулсивно грабна един лимон от купата. Усети грапавата му кора в дланта си, а когато го вдигна към лицето си, вдъхна аромата му. - Знам, че е глупаво, но мога ли да го взема с мен? Възможно ли е?

- Да видим. - Брана я хвана за ръка, а след като Айона пъхна лимона в джоба си, Конър я хвана за другата.

- Липсваш ни в родината, братовчедке Мери Кейт - каза й Конър.

- И вие ми липсвате. Някой ден ще ме заведеш на разходка със сокол, нали Конър?

- За мен ще е удоволствие.

- Кажи на майка си и на нейната майка, когато ги видиш, че с нетърпение чакам да си поприказваме на живо с тях.

Тъмната вещица

309

- Ела в „Тъмната вещица“ - покани я Брана. - Ще те чака горящо огнище и топъл чайник.

- Ще се възползвам от поканата, благодаря. Любовта ми ще ви следва навсякъде, както и всичките ми надежди.

- Довиждане, Нан. Обичам те.

И отново се издигна, понесе се. Литна.

310

Родът 0’Дуайър

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Чувстваше се страхотно, но въпреки това Брана настоя да изпие отварата.

- Беше ти за първи път. Най-добре е да укрепиш силите си сега.

- Може ли пак да го направя?

Брана повдигна вежди, докато Конър само си взе още бисквитки.

- Сега ли?

- Не, нямам предвид веднага. Искам да кажа мога ли аз да го направя? Способна ли съм? Самичка?

- Двамата с Конър само ти правехме компания по пътя, може да се каже. - Брана отиде да погледне свещите си. - Помогнахме ти да се приготвиш, после те придружихме да видим как се справяш.

- Все едно съм шофирала с инструктор ли?

- Моля?

- Както когато се учиш да караш кола - наистина трябва да си намеря кола. Все не ми остава време, но… Малко съм замаяна - призна си тя и изпи отварата.

- Както се учиш да шофираш. - Конър се замисли, кимна. - В известен смисъл е точно така, да. Някой трябва да те наглежда, докато се научиш сама да се справяш.

- Поне единият от нас трябва да е с теб, когато опиташ отново.

- Вие сякаш ме хипнотизирахте.

- Само ти помогнах да постигнеш нужното мисловно състояние, това е. Имаш много активен ум и ти е нужна практика в укротяването му.

Тъмната вещица

311

- За мен беше много важно, че успях да я видя. Наистина да я видя. — Айона бръкна в джоба си и извади оттам лимона, който бе взела от синьозелената купа. Поднесе го към лицето си, за да вдъхне аромата му.

- Семейството е коренът на всичко, сърцето. Виж сега какво можеш да направиш с това. - Брана отвори едно чекмедже и извади оттам напечатан списък.

- Жезъл с розов кварцов кристал на върха - прочете Айона. - Сребърна кама, гравирана с келтския символ на триединството, сребърна чаша на богинята на огъня Белис-ма, меден амулет пентаграм.

Намръщена, Айона вдигна очи.

- Четирите инструмента на елементите?

- Много добре, жезълът е за въздуха, ножът за огъня, и така нататък. Продължавай да четеш.

- Добре, меч с кървав яспиеЗш дръжката и по ножницата, копие с остър връх от хематит, щит с гравиран пентаграм и украсен с хематит, аметист, слънчев камък и червен яспис и котле със символа на огъня. Четирите съответни оръжия.

- Научила си доста. Сега направи заклинание за търсене и ги намери.

- Нещо като търсене на скрити съкровища ли?

- Може да се каже, да, нещо такова.

- Добре, обичам забавните игри.

- Това не е игра - поправи я Конър. - А тренировка, и то много важна. Ще трябва да го намерим, когато сме готови да се изправим срещу него веднъж и завинаги.

- Ще имаме предимство, ако знаем кога и как ще се появи - добави Брана.

- Защо не го потърсим сега? Сигурно си има някакво леговище. Можем да…

- Не сме готови и ако го потърсим, той може да усети. Има сила и ако не успеем да го блокираме, той ще ни види. Но когато сме готови, ще искаме да види онова, което желаем да му покажем. Когато дойде времето - продължи

312

Родът 0’Дуайър

Брана, - тримата ще го потърсим и открием, сливайки силата си, защото ние сме тримата.

- А Фин?

- Аз…

- Фин е този, който трябва да го потърси и намери. - Конър се обърна към сестра си и задържа погледа й упорито. - Той е от същата кръв и задачата ще бъде негова.

- Имаш му прекалено голямо доверие.

- А ти - прекалено малко. Негова е задачата, Брана. Знаеш го, както и аз.

- Добре, ще говорим за това, когато е време. Сега нека се заемем с това. Ти трябва да го направиш, Айона. Направи заклинанията - всяко по реда си, намери каквото търсиш, и донеси всяко от нещата по реда им тук.

- Добре. - Хвърли още един поглед на списъка, после го прибра в джоба си. Затвори очи и се опита да си представи жезъла. - Онова, което виждам в мислите си, ще потърся и ще го намеря. Покажи го пред очите ми сега и аз ще ида там, където се намира. Силен и строен, той ме вика. Както казах, тъй да бъде.

Видя го съвсем ясно да проблясва под лъчите на късно-то следобедно слънце върху малката масичка до прозореца в музикалната стая.

- Веднага се връщам.

Конър се облегна на плота, където Брана педантично надписваше етикетите на охладените вече свещи в бурканчета.

- Боли те, знам. - Гласът му бе стаен, както и изражението в очите му. - Но ако не приемеш какъв е Фин, такъв какъвто е наистина, и не повярваш в него, в предаността му, това спъва всички ни.

- Опитвам се. Мога да загърбя болката, или поне в повечето дни е така. Доверието е по-сложно нещо.

- Би дал живота си за теб.

- Не го казвай - сопна се тя. - Мислиш ли, че го искам? Искам само да направя онова, което трябва да бъде сторе

Тъмната бещица

313

но. И ще го направя. Прав си, че той трябва да бъде този, който ще търси и намери. Прав си. Остави така нещата засега.

- Добре, ще ги оставим така. - После се усмихна леко, за да я успокои. - Искаш ли да й засичаме време?

- Не е нужно да бърза. - Брана сви рамене, облекчена, че той не продължи темата, че спря заради нея. - Някои са по-лесни, за да повярва в силите си. За други ще й е нужно повече време.

- Чудесно, готов съм за халба бира. Искаш ли и ти?

- Хм. Чаша вино е добре. И не пипай свинския бут, който пека във фурната.

- Свински бут?

- Остави го на мира, както и останалото в тавата. Направила съм заклинание за готовност на цялото ястие, тъй като не знаех колко ще се забавйМ. Донеси ми бутилката, моля те, както и чаша за Айона. Може да пийне вино, когато свърши.

Айона се втурна в стаята, зачервена и тържествуваща, размахала жезъла.

- Ето го.

- Чудесно, остави го тук и намери следващото в списъка.

- Добре. Ти надписваш етикети. Щях да ти помагам.

- Ще има достатъчно и за теб. Кинжалът.

- Точно така. - Айона си пое дълбоко въздух и почна отначало.

Конър изпи бирата си и поигра с кучето на дърпане на въже, докато Брана приключи с първата партида от свещите. Айона влизаше и излизаше, носейки изброените в списъка вещи.

- Господи, това копие. - Вдигна го, имитирайки свиреп воин, докато влизаше в стаята. - Отне ми толкова време да го намеря, колкото за всички останали неща общо.

Не чак толкова, отбеляза мислено Брана, но доста.

314

Родът 0’Дуайър

- Можех да го видя, както и дървото, на което го бе облегнала навън, но не знаех кое дърво. Затова направих второ заклинание за него, след като известно време се лутах навън.

- Добро решение. Ще поработим допълнително, така че да бъдеш по-точна в търсенето по-нататък.

Айона кимна към нещата, които бе подредила върху плота.

- Всички са толкова хубави. Така, само още две.

Щитът толкова дълго й убягваше, че почти бе решила

да мине към котлето, но Брана й бе казала да търси всяко нещо по реда му, затова прочисти съзнанието си - истинско предизвикателство, докато бе толкова напрегната - после-направи наново заклинанието.

Откри щита - господи, каква майсторска изработка, - окачен в ухаещата на билки и рохкава пръст оранжерия.

- Справи се отлично - отбеляза Конър, докато разтриваше кучето с крака си, след като бяха приключили с играта. - В тежки условия.

- Така е, не беше лесно. Тя ще става още по-добра, а условията - още по-тежки.

- Винаги си оптимистично настроена, Брана.

- Реалистка съм. - Когато завършените напълно свещи бяха опаковани в кашон за транспортиране до магазина й, Брана се зае с онези, които бе отделила по рафтовете.

- Намерих го. - Айона донесе и котлето. - В малкото таванско помещение над твоята стая, Брана - а дори не знаех, че има такова.

- Не се използва особено. И вече имаш всичко.

- Всяко нещо по реда си. - Айона остави котлето при другите. - Всяко от нещата е красиво и уникално.

- Така е. Може да са просто инструменти, но защо да не са красиви, освен че са практични и удобни. Сега са твои.

- Моля, какво? - Понеже мислите й пак препускаха, Айона просто се вторачи в Брана.

Тъмната вещица

- 315

- Сега са твои. - Брана й наля чаша вино, подаде й я. - Двамата с Конър ги избрахме за теб от онова, което ни е било дадено или сами сме намерили, или сме получили от другаде, след като ти дойде при нас.

- Но… - Изумена, тя не можеше да намери думите, които иначе толкова често се търкулваха от мислите й направо в устата.

- Всяка вещица трябва да има своите инструменти - продължи Брана. - А тези са едни от най-важните. Ти сама ще намериш и избереш други за себе си след време.

- С огъня ти е най-лесно. - Конър стана и отиде при тях. - Затова тези символи са твои. Както и кинжалът, символът на триединството за тримата вътре в теб и за нас трима ни.

- На жезъла има розов кварц, защото, изглежда, че твоята сила идва от инстинктите- - от стомаха ти, а после минава през сърцето. Кървав яспис на меча за сила.

- Камъни за защита - физическа и психическа, за щита. Хематит на върха на копието ти за увереност в уменията си с въздуха. - Конър го докосна с пръст. - И пентаграм от мед - предпочитаният метал от Сърха.

- Не знам какво да ви кажа.

- Мечът и щитът се предават в рода от поколение на поколение - обясни й Брана. - Чашата намерих в един магазин, който много харесвам, а Конър намери пентаграма в друг магазин. Така че тук имаме смесица между старо и ново.

Сълзите, които бе отказала да пролее предната вечер, сега напираха да бликнат от сърцето й. В израз на чиста благодарност.

- Благодаря ви, не мога да изкажа с думи колко съм ви благодарна. Давате ми толкова много, струва ми се прекалено.

- Не е - поправи я Брана. - Трябва да си въоръжена за онова, което предстои.

- Знам. Меч. - Предпазливо го извади от ножницата. - Не знам как да го използвам.

316

Родът 0’Дуайър

- Ще се научиш. Неговата сила ще се прелее в теб.

- Отчасти - съгласи се Конър. - И Фин ще ти покаже как да го въртиш, Мийра - също. Много я бива с меча. Аз или Брана ще ти помогнем с копието, но мисля, че ще откриеш как всеки инструмент и оръжие пасват идеално в ръката ти.

- След като ги пречистиш и заредиш наново - добави Брана. - Това не е наше задължение. Мисля, че вече е време да хапнем. Добре ще ни се отрази малко почивка и вкусна храна. После ще се погрижиш за тях.