- Ще ги пазя като съкровища. Благодаря ви. Благодаря - повтори тя, при което улови ръката на Брана, а също и на Конър, свързвайки тримата в едно. - Вие изпълнихте живота ми с толкова много.

- Ти си част от нас. Хайде, ела да хапнем. Приготвила съм специална вечеря, понеже знаех, че ще се представиш отлично тук. Вземи и чашата си с вино, която още е пъл-на.

- Някой ден ще ви се отплатя за всичко, което правите за мен.

- Не е направено заради отплатата и не може да става дума за такава.

- Права си. Грешна дума използвах. Баланс. Някой ден ще намеря баланса.

Започна, като сложи масата и заяви на Конър, че той няма да участва в разчистването на кухнята след вечеря. Той не оспори. Настроението й, което бе приповдигнато след срещата с Нан и подаръците, се повиши още повече, когато опита вкусната гозба на Брана.

- Господи, толкова е вкусно! Знам, че съм гладна, но храната е просто фантастична. Заклевам се, че направо можеш да отвориш собствен ресторант.

- Това е нещо, което няма да направя скоро или дори никога. Готвенето, също като инструментите, е необходимост. Няма причина да не го правим добре.

- Ще ми се и аз да можех. Наистина трябва да се науча.

Тъмната вещица

317

- Имаш предостатъчно време, но сега трябва да учиш много по-важни неща. Конър, Франи от магазина ми разказа как Фъргюс Райън се напил като казак и влязъл в къщата на Шийла Доутъри, мислейки си, че е неговата, съблякъл се, както го е майка родила, и заспал като заклан на дивана във всекидневната й. Където го заварила на сутринта не особено щастливата от ситуацията Шийла Доутъри, която е на седемдесет и осем и зла като усойница. Ти какво знаеш за случката?

- Знам, че Фъргюс е с насинено око и цицина на тила от удара с бастуна на госпожа Доутъри. И чух, че успял да си вземе само ботушите и болната глава, докато се опитвал да се защити, така че хукнал навън, а старата жена го преследвала и замеряла с гневни думи и каквото там й падне подръка.

- Знаех си, че си чул негцЪ?1-Брана си взе виното. - Разкажи всичко.

И така разговорът се завъртя около местните клюки, работата, разни случки. Вечеря, каквато Айона рядко бе споделяла в детството си, мислеше си тя, докато разчистваше чиниите и съдовете, и сигурно затова й бе още помила и скъпа.

Затова, също като подарените й инструменти на занаята, тя щеше да я цени и пази като съкровище - нея и всички други, които щяха да дойдат.

Засега се опита да се наслади на тишината, докато Брана и Конър бяха на горния етаж и се занимаваха с лични дела. Предстоеше й още работа. Пречистването беше за тази вечер. А на следващия ден щеше да зареди и вдъхне нови сили на онова, което вече бе нейно.

Денят бе минал добре, поздрави се сама. Бе отишла на работа, бе се сблъскала лице в лице с Бойл за първи път и бе излязла от положението, без да се унижи.

Браво на нея.

И бе прелетяла до кухнята на Нан, което бе страхотно постижение в личен план.

318

Родът О’Дуа0ър

После бе правила заклинания за търсене и бе получила

безценни награди за това.

И за капак бе вечеряла с братовчедите си сред много

приказки и смях.

А на следващия ден щеше да посрещне каквото и да я

очакваше.

За да сложи началото на постигане на баланс, тя почисти кухнята до блясък. Следващия път, когато Брана влезе, направо ще ослепее, каза си тя, докато я оглеждаше критично.

Доволна от себе си, тя понечи да мине в задната част и да отиде в ателието, където да се заеме с последната си задача за деня, когато почукване на входната врата я накара да спре.

Обикновено би се зарадвала на идеята за компания, но сега много искаше да започне работа с инструментите си. Сигурно беше някой от приятелите на Конър или потенциална приятелка за вечерта, помисли си тя. Още не бе срещнала човек, който да не обича Конър или да не го потърси, когато иска да се забавлява или пък му е нужно

рамо за опора.

Когато отвори вратата, приветливата й усмивка помръкна, след като видя на прага да стои Бойл с огромен и ярък

пролетен букет.

Тя успя само да възкликне приглушено.

Изглеждаше толкова секси, токова привлекателен с големите си, загрубели ръце, стиснали цветните стъбълца, с леко зачервено лице, с очи, в които се четеше смутена решителност.

А когато пристъпи от крак на крак, почти прекърши волята й.

- Съжалявам. Трябва да ти кажа, че много съжалявам. За теб са.

- Красиви са. - Толкова по-добре щеше да е за нея, ако можеше просто да го изпрати да си върви по пътя. Но не можеше да го направи, не и когато и бе донесъл цветя и

Тъмната вещица

319

искрено извинение. — Благодаря ти — каза тя вместо това и взе букета. - Наистина са прекрасни.

- Заслужих ли да ме пуснеш да вляза само за минутка-две?

- Добре. Разбира се. Искам да ида да ги натопя. - Тръгна пред него към кухнята, използвайки всеки трик, който бе научила, за да запази ума и сърцето си спокойни, уравновесени.

- Тук направо блести от чистота - отбеляза той.

- Опитвам се да постигна баланс в нещата. - Намери голяма красива ваза в тъмнозелено, взе кухненската ножица за цветя на Брана и подхранващата смес, която братовчедка й сама приготвяше. После се зае за работа.

- Съжалявам, Айона, задето те разстроих и нараних. Изобщо не съм го искал.

- Знам. - Цветята, които бяхатолкова красиви и ухаеха толкова силно, й помагаха сама да намери вътрешен баланс. - Не съм ти ядосана, Бойл. Вече не.

- Би трябвало. Заслужавам си го.

- Може би. Но имаше и известна доза истина в онова, което каза на Фин. Наистина бях настоятелна и се настаних в личното ти пространство.

- Не съм човек, който може да бъде притиснат да направи нещо, което не иска. Айона…

- Ти изпитваше привличане към мен. Използвах това. Никога не съм използвала магия.

- Знам. Сигурен съм. — Бойл се мъчеше да намери думите, точните думи, и зарови пръсти в косата си. - Не съм свикнал с всички тези чувства вътре в мен. Изгубих опора под краката си и ти се появи точно преди отново да стъпя здраво. Дай ми шанс, моля те, да поправя грешката си.

- Не става дума за това, не само.

Баланс, помисли си тя отново. Нямаше да го намери, без да е напълно честна със себе си и с него.

- Всичко в теб ме връхлетя толкова внезапно, че аз просто се оставих на течението. Скочих върху коня и мисля, че се вкопчих прекалено силно. Не исках да ми се изплъз

320

Родът 0’Дуайър

не. Винаги съм искала да изпитвам това, което сега кипи вътре в мен. Копняла съм за това повече от всичко на света. Затова се появих в живота ти, в леглото ти и не исках да се замислям какво може да се обърка.

- Няма защо да се обърка. Не се е объркало - каза той и я хвана за раменете.

- Но и не е правилно. - Внимателно тя се дръпна настрани, така че той да не я докосва. - Искаш ли бира? Дори не те попитах дали…

- Не искам никаква бира, за бога. Искам теб.

Очите й, сини и красиви, макар и пълни с тъга, се вдигнаха към неговите.

- Но ме искаш против волята си. Това все още е така; А аз не мога да продължавам да го приемам, да се задоволявам с това само защото винаги съм го правила досега. Цял живот е било така, Бойл. Родителите ми дори не забелязваха, когато ме нямаше, нито ги беше грижа дали съм с тях, или не. И още по-ужасното бе, че не забелязваха, че аз го осъзнавам.

- Съжалявам, че ще го кажа, тъй като са ти майка и баща, но смятам, че родителите ти са пълни негодници, Айона.

Тя се засмя тихичко.

- Май е така в известен смисъл. Мисля, че ме обичат, доколкото е по силите им, защото така е редно, не защото го искат. Колкото до момчетата и мъжете, които съм се опитвала да обичам? Те също ме желаеха за известно време, но никога достатъчно или не са искали да ме желаят достатъчно, затова с времето всичко отшумяваше. И така оставам да се питам дали няма нещо сбъркано в мен. Защо не може някой да ме обича безрезервно, без никакви прегради, или по-лошо, без да съм временен заместник, докато се появи някой по-подходящ?

Нима и той бе постъпил така, запита се Бойл. Беше ли добавил още към притесненията й?

- Няма нищо сбъркано в теб и изобщо не става дума за , това.

Тъмната вещица

21*

321

- Опитвам се да го повдрвам, но не мога да го направя, ако не престана да се задоволявам с по-малко. И в това е моят проблем, моят въпрос. Може би не съм го съзнавала напълно, не и дълбоко в себе си, докато ти не го навря в лицето ми. Метафорично казано - добави тя с по-неп- ринудена усмивка, отколкото можеше да очаква от себе си.

Понеже все още виждаше мислено лицето й, както бе стояла в конюшнята, той се почувства все едно й бе ударил шамар.

- О, господи, Айона. Бих дал всичко на света да върна думите си назад, да ги натикам обратно в гърлото си и да се задавя с тях.

- Не, не. - Улови дланите му и за миг ги стисна. - Понеже ме събори на земята, се наложи да се изправя. И този път да се изправя лице в лице’ S’проблема. Защото преди това, Бойл, бих приела каквото и да ми предложиш. Щях да го обвия в собствените си красиви фантазии и да убедя самата себе си, че всичко е наред. Но никога не би могло да е наред. Не бих могла да съм щастлива, не и истински щастлива, с цялото си същество, с по-малко от онова, което ми е нужно. И ако не съм щастлива, не мога да направя другия щастлив.

- Кажи ми от какво се нуждаеш и аз ще ти го дам.

- Не става така. - Господи, колко силно го обичаше заради това, че би опитал, че искаше да опита. - Може би наистина е някаква магия. Онова, което ни кара да обичаме, да желаем и копнеем за един конкретен човек, вместо за когото и да било друг. Да го обичаме, да го желаем и да се нуждаем от него изцяло. Искам тази магия. Няма да се задоволя с по-малко. Ти си причината. Затова в известен смисъл съм ти благодарна.

- О, да, благодари ми и ми замажи очите.

- Ти ми показа, че струвам повече, отколкото съм мислела или съм си позволявала да мисля. А това заслужава голяма благодарност. Аз съм тази, която пришпори връз

322

Родът 0’Дуайър

ката ни, така че аз съм виновна за разпада й. Всичко беше прекалено бързо, прекалено емоционално. Нищо чудно, че се чувстваш притиснат в ъгъла.

- Никога съм се чувствал… Не знаех какви ги приказвам.

- Ще разбереш някой ден. Междувременно, цветята са красиви и извинението ти беше много мило. - Тя ги занесе до масата и ги сложи отгоре й. - Като се замисля, все пак мога да ти кажа от какво имам нужда.

- Каквото пожелаеш.

- Имам.нужда да продължа да работя за теб и Фин не само защото трябва да си изкарвам прехраната, но и защото съм добра в работата си. И защото я обичам, а аз искам, да правя онова, което обичам.

- Това никога не е било под въпрос. Казах ти го вече.

- И трябва да сме приятели с теб, за да не се държим неловко и смутено един с друг. Важно е. Не бих могла да работя с теб или за теб, ако двамата се мразим или таим негодувание. Накрая ще си тръгна, за да спестя мъките и на двама ни, и тогава пак ще съм ядосана и тъжна.

- Аз не тая негодувание. Не мога да обещая, че няма да имам смесени чувства, защото са точно такива в момента. Всичко е много оплетено и хлъзгаво за мен. Ако ти просто…

- Не и този път. - Ней с теб, помисли си тя. Защото с него, никога не би могла да се изправи след падането. - Нищо няма да е просто. Аз съм отговорна за своите чувства, както и ти за твоите. Ще разбереш някой ден - повтори тя. - Но и двамата имаме хубава работа, която е важна за нас, имаме общи приятели. И което е по-важно от всичко останало точно сега и в този момент, имаме общ враг и цел. Не можем да свършим всичко, което ни предстои, ако не сме стъпили на здрава основа.

- Кога стана толкова логична, по дяволите? - измърмори той.

- Може би съм взела назаем от Брана. Тя ме научи на много, показа ми повече, отколкото някога съм си представяла, че мога да видя. Имам наследство, на което ще

Тъмната вещица

323

остана вярна. Ще се боря за него. И ще бъда вярна на себе си.

- Значи, ще работим заедно, ще се бием заедно и ще бъдем приятели? И това е всичко?

Тя отново му се усмихна.

- Това е много за повечето хора. И не искам да си мислиш, че ти отказвам секс за наказание.

- Нямах предвид… макар че сега, като го казваш, има и такъв ефект. Не беше само секс, Айона. Не си го мисли.

- Не, не беше. Но аз те притиснах и в това отношение. Скочих с двата крака, както имам навик, с ботушите направо.

- Харесва ми, когато скачаш с двата крака. Но ако от това се нуждаеш, ще бъдем само приятели. - Засега, помисли си той. ^ ^

- - Добре. Сега искаш ли бира?

За малко да приеме, за да спечели още малко време и може би да смекчи границата, която бе очертала помежду им. Но тя бе казала какво иска от него и той щеше да й го даде.